Роден в село Равна, община Годеч, област София, Георги Димитров Божилов  има дълъг и изпълнен с множество трудни  и щастливи моменти живот. Баща му, Димитър, е роден в село Равна в работническо семейство. Той се влюбва в обикновенната, но с широко скроена душа баба Христина.  Двамата се женят и си раждат две деца, като малкото момче е моят дядо Георги. Родителите на моя дядо са се занимавали предимно със земеделие и  животновъдство. От разказите на моя дядо аз сам запомнил за тях, че те са били изключителни хора. Моят дядо има брат, който се казва Богомил Божилов.

Основното училище е завършил в родното си село. След като завършва, отива войник в Димитровград, там той изкарва своята военна служба; след като се уволнява заминава по разпределение да работи в град Септември. Там той се среща с Маргарита, моята баба. Двамата се женят,  раждат им се две деца - момче и момиче, които наричат  с имената Христина и Димитър. Георги и Маргарита живеят спокоен живот, борейки се непрестанно да постигнат своите мечти и цели. За моите баба и дядо аз бих казал, че няма такива хора, изключително сплотени, уважаващи се един друг, винаги усмихнати и с топли сърца. На дядо Гого, както всички го наричахме, животаът го дарява с пет внука, три момчета и две момичета. За всички нас в сърцето му имаше еднакво място, с нас той беше най горд. Винаги ни се радваше и ни посрещаше с онзи топъл поглед, който никой от нас няма да забрави никога. Забравих да спомена още една голяма гордост на дядо Гого, че две от внучетата, а именно аз и моята сестра, сме близнаци, това изпълваше сърцето на дядо Гого с много гордост и още повече любов.