Ръководен орган: Политическият съвет

Председател: Алексендър Томов

Политически секретар: Николай Камов

Заместник-председатели: Николай Шопов, Александър Радославов

Членове: Александър Александров, Бойко Радоев, Гаврил Гаврилов, Димитър Йончев, Димитър Славов, проф. Димо Димов, Драгомир Драганов, Елена Поптодорова, Иван Бойков, Иван Тодоров, Ивайло Калфин, Кирил Ерменков, Любомир Стефанов, Людмил Маринчевски, Матей Матеев, Петя  Шопова, Росен Карадимов, Стефан Нешев, Филип Боков, Ценка Василева, Христо Драганов

Александър Томов създаде Гражданското обединение за републиката  /ГОР/ на основата на кръга "Демос", в който се бяха обединили реформаторите в БСП. Това стана през пролетта на 1993 г., когато те напуснаха БСП и се обединиха в ГОР. То официално се създаде на 30 май 1993 г. в София, когато бе оповестена Декларацията "Вторият кръстопът на България: нека й дадем устрем към бъдещето!".

Регистрира се по Закона за политическите партии на 10 февруари 1994 г. Първата конференция се провежда на 23-24 октомври 1993 г. в София, на която се приема Политическа доктрина, Практическа програма и Устав. Според тези документи ГОР е динамично и отворено политическо движение, което е национално, а не класово образуваниe. ГОР оповестява следните свои приоритети: национално съгласие, завой в икономическата реформа, финансова стабилизация, приватизация, защита на националния бизнес, собствена индустриална политика, връщане на земята на нейните собственици, стимулиране на чуждите инвестиции, повишаване на сигурността на гражданите, активна външна политика, интеграция в НАТО и ЕС.

На изборите от 18 декември 1994 г. ГОР се явява в състава на коалицията Демократична алтернатива за републиката /ДАР/, която се създава на 26 септември 1994 г., когато се подписва политическо споразумение между ГОР, БСДП, Зелената партия и Алтернативната социаллиберална партия. Предизборните лозунги на ДАР са "Достойна България в нова Европа"; "За България - съгласие вместо конфронтация, реализъм вместо демагогия". Коалицията започва да издава в. "ДАРпрес".

На изборите от 1994 г. ДАР печели 197,057 гласа и 3,79% от гласовете, с което не може да прескочи 4-процентната бариера за влизане в НС. След изборите коалицията се разпада.

През пролетта на 1997 г. преди изборите от 19 април се създава коалицията Българска Евролевица /БЕЛ/, в която освен ГОР се включват депутати от Обединението за социална демокрация на БСП и отцепилата се от БСДП фракция Движение за социален хуманизъм. Коалицията печели на изборите 234,058 гласа, 5,50% от гласовете и 14 депутатски места в 38-то НС. През февруари 1998 г. към парламентарната група на БЕЛ се присъединяват и двама депутати от Българския бизнес блок - Цветелин Кънчев и Георги Дилков.

БЕЛ започва своята дейност в 38-то НС, като се включва в "реформаторското мнозинство", в което влизат всички партии от НС без БСП. През този период БЕЛ подкрепя ОДС и неговата политика по широк кръг въпроси. През октомври 1997 г., когато ОДС започва да прокарва закони, без да се съобразява с мнението на БЕЛ, тя официално декларира, че напуска "реформаторското мнозинство". БЕЛ обявява, че ще подкрепя правителството на ОДС по въпросите на реформата, като го обвинява, че я забавя и провежда неправилна приватизация. БЕЛ подкрепя ОДС по широк кръг от въпроси от външната политика и е на мнение, че по тях трябва да има национален консенсус. "Твърдите" от БСП обвиняват БЕЛ, че сервилничат пред ОДС и че лидерите им имат необикновен апетит за влизане във властта. БЕЛ се обявява за обединена левица, но на социалдемократическа основа, което според тях е единствената реална алтернатива на дясното управление.

На 28 февруари - 1 март в София се провежда Учредителен конгрес на Евролевицата, на който делегатите единодушно приемат предложението на лидера на Евролевицата Александър Томов  за превръщането на Евролевицата в партия. Прекратена е самостоятелната политическа дейност на Гражданско обединение за републиката /ГОР/, Алтернативно социалистическо обединение /АСО/-независими и Движението за социален хуманизъм, чиито членове са ядрото на новата партия. За председател на Българска Евролевица е избран Александър  Томов. Форумът е гласувал 111-членен Национален съвет, който е утвърдил 21 души от състава си за членове на Политическия съвет. За зам.-председатели на партията са избрани Бойко Радоев, Петя Шопова, Николай Камов и проф. Димо Димов. Секретари на партията са Ивайло Калфин, Филип Боков, Ценка Василева и Стефан Нешев. Говорител е Росен Карадимов. Извън Политическия съвет секретари са Любомир Стефанов - на националната сигурност, Николай Шопов - за синдикална дейност, Цветелин Кънчев - за връзки с малцинствата и частния бизнес, Иван Колев - за военнопромишления комплекс и отбранителната дейност, и Георги Гаврилов - за структурната реформа.

Конгресът приема устав на партията, в който се въвеждат категории като "обявено малцинство" и "вътрешнопартиен референдум". Според устава на Евролевицата 500 души могат да се обявят за партийно малцинство по конкретен въпрос от националната политика на партията. Не по-малко от 1000 души пък имат право да поискат вътрешнопартиен референдум  по политиката на Евролевицата, чрез който да се променят решенията, взети на най-високо ниво.

Гласувана е Програма за ново развитие, която ще предхожда работата по социалдемократическия проект за реформи, така че през 2000-та година Евролевицата да е напълно готова да управлява.  Евролевицата започва да се готви за първата си сериозна политическа задача - местните избори, на които ще се яви сама. На Учредителния си конгрес Евролевицата за първи път обявява ясна позиция по процесите в БСП, като на практика отправя формално предложение  за брак към соцпартията, но само при условие че неин председател е Георги Първанов.  Набелязани са две основни задачи - единението на цялата българска левица и оформянето на алтернативна политика на сегашното дясно управление. 

На 21 декември 1998 г. Евролевицата  и съюз "Социалдемокрация"  подписват рамково споразумение за общи листи на местните избори.

На 17 януари  в София лидерите на ССД, Евролевицата, БСП и ЛДС сформират Съвет за координация на изработването на алтернативна програма  за управление, в който влизат лидерите на тази партии. Съветът ще следи за изпълнението на алтернативната програма за управление, която се предвижда да е готова до края на март.  За написването е сформирана работна група начело с лидера на Евролевицата Александър Томов.

На 26 януари 1998 г. Евролевицата и Либерално-демократичният съюз подписват политическо споразумение за стратегическо партньорство. Споразумението предвижда издигането на общи кметове по места на предстоящите местни избори, изготвяне на алтернативна програма за управление на страната и разбиването на двуполюсния модел.

"Споразумението е рамково по отношение на местните избори, но отива отвъд тях, тъй като няма значение само за 1999 г., но и в перспективата за едни парламентарни избори" според лидера на Евролевицата Томов.

На 4 февруари 1999 г.  Евролевицата, Либерално-демократичният съюз и съюз "Социалдемокрация"  подписват рамково споразумение за стратегическо сътрудничество. Съвместна работа за създаване на алтернатива на управлението, сътрудничество на местните избори, съвместни кметски кандидатури и обща политика в общинските съвети предвижда подписаната декларация. Документът регламентира не само сътрудничеството на ЛДС и ССД на местните избори, но и на бъдещите парламентарни.

На 16 май 1999 г. Евролевицата и БСП подписват споразумение за предизборно сътрудничество на местните избори с общи листи за кметове.

Оповестено е, че до 30 юни имената на кандидатите ще бъдат съгласувани, като за целта ще се изградят координиращи звена на всички нива.

Към предизборното споразумение на БСП и Евролевицата ще могат да се присъединят всички социаллиберали и социалдемократи в страната, е заявил за пресата соцлидерът Първанов.

БЕЛ за първи път се яви на местни избори и то беше оценено от ръководството като успешно. Самостоятелно БЕЛ получи 120 465 гласа и 214 общински съветника, което е 3,7% от общия брой гласове на изборите.

В коалиция с други партии БЕЛ спечели 213 941 гласа и 390 съветника, което представлява 7% от гласовете.

БЕЛ управлява в 7 общини и в 2 областни центъра - Добрич и Силистра.

БЕЛ е единствената партия извън СДС и БСП, която успя да победи в областни центрове. Партията се представи слабо в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас.

Общо взето, на местните избори през октомври 1999 г. БЕЛ спечели 16 кметски места, от които 2 областни центрове, над 300 съветници, 37 зам.-кметове и 16 председатели на общински съвети.

След изборите в ръководството на БЕЛ се появиха различия в оценката за представянето на изборите и по ръководството на лидера Томов. Недоволните напуснаха ръководството на партията. БЕЛ декларира, че в рамките на действащия парламент няма да влиза в коалиционно правителство.

През ноември  1999 г.  Евролевицата получи статут на наблюдател в Социалистическия интернационал.

В средата на февруари 2000 г. зам.-шефът на Евролевицата по финансовите въпроси Иван Бойков внесе в парламента отчетите на партията за 1998 и 1999 г.

За двете години Евролевицата е похарчила съответно 446 000 лева и 474 000 лв., а приходите й, предимно от дарения, са били 364 000 лева и 401 000 лева.

За 1998 г. преразходът е 82 000 лв, а за 1999 г. - 73 000 лв. Първата година Евролевицата е платила заплати за 145 000 лв., за командировки - 76 000 лв. и за стопански разходи 158 000 лв. През втората година възнагражденията на служителите са 144 000 лв., служебните пътувания - 67 000 лв, а стопанските разходи са по-малко - 122 000 лв. През 1999 г. Евролевицата е похарчила и 60 000 лв. за провеждане на кампанията за местните избори.

На 3-4 юни 2000 г. в столицата  се проведе Вторият конгрес на БЕЛ.

Конгресът ще влезе в историята на партията с нейното разцепление след близо 6 месеца взаимни обвинения в медиите между лидера Александър Томов и опонентите му. Присъстваха 1558 делегати от цялата страна. От тях 1216 гласуваха за лидерството на Томов, а опонентката му Елена Поптодорова получи 298 гласа или 20% от делегатските гласове.  Зам.-председателят на БЕЛ Николай Камов заяви, че напуска партията и депутатското си място. Ръководството на БЕЛ напуснаха също Бойко Радоев, Елена Поптодорова, Калфин, Андрей Райчев и др.

Избран беше Национален съвет от 135 души. Прието бе да се избере ръководител на ПГ на Евролевицата. Не бе гласувана идеята на Поптодорова за колективно ръководство на партията.

Напуснаха също ръководителката на Женската организация, а така също и на Младежката организация на БЕЛ.

Около 400 от присъстващите делегати напуснаха конгреса и основаха в друга зала на същото място Движение "Евролевица - социалдемократи". Основна причина за разцеплението е засилващото се недоволство срещу "вождизма" на Томов и провежданата от него политика на диктат по важни въпроси - кадрите, клиентелизма, финансирането, косовската криза, сътрудничеството със СДС, преговорите в лявото пространство.

На 7 юни 2000 г. Националният партиен съвет на Евролевицата  реши Петя Шопова, Димо Димов и Иван Бойков да останат заместници на Томов. Те ще отговарят съответно за вътрешната политика, духовната сфера и финансите. Костадин Бучков стана ковчежник.

Изпълнително бюро и секретар НПС ще излъчи на 18 юни 2000 г. На 13 юни 2000 г.  ПГ на БЕЛ ще си избира нов председател. 

* * *

2005 - формацията на Александър Томов, вече под името Българска социалдемокрация участва в парламентарните избори за 40 НС в рамките на новосъздадената Коалиция на розата (Българска социалдемокрация, Обединен блок на труда на Кръстьо Петков, Национално движение за права и свободи на Гюнер Тахир).