“Клуб 10” Съюз на демократичните сили (Лозенец), регистриран в СДС-Лозенец (София) под номер 10, клубът е основан в рамките на новия устав на СДС от Александър Божков, Григорий Бояджиев, Евгений Дайнов, Едвин Сугарев, Елена Димитрова, Йордан Василев, Мария Арсениева, Мария Панчева, Методи Андреев, Никола Чолаков, Светослав Божилов и Филип Димитров.

Учредителната сбирка на клуба е проведена на 29 март 2004 г. На нея са избрани Председател – Светослав Божилов и Секретар – Мария Панчева.

Принципът, на който се събират основателите на клуба, е тяхната дългогодишна съвместна политическа работа, склонността им към екипност, както и намерението им да работят по структуриран начин в рамките на една партийна организация, за да бъдат по-ефективни в политиката на СДС.

Целите, които си поставят основателите на Клуб 10 включват:

· Да инициират дискусии и обсъждания, допринасящи за формирането на политиката и програмните намерения на СДС по важните въпроси на съвременността.

· Да инициират и поддържат публични дебати по значими за обществото теми.
· Да демонстрират предимствата на Устава на СДС за изграждането на автентична народна партия, в която загрижените за развитието на обществото да могат да членуват както териториално, така и по професионален или друг признак.

· Да демонстрират експертното и личностно разнообразие, което е предимството на СДС пред всяка друга партия в страната.

· Да окуражават създаването на подобни клубове “по интереси” и на други места в страната, които да съдействат активно за формирането на политиката на СДС и да привличат обществена подкрепа.

· Да окуражават връщането към СДС на разочарованите, на напусналите без значима политическа причина, както и да привличат към СДС нови и млади избиратели, симпатизанти и членове.

· Да участват активно в изработването на онази прогресивна дясна политика на развитие, от която се нуждае българското общество.

· Да допринасят за формирането на ведър, диалогичен и дружелюбен стил на дясна политика.

Членове на клуба са:

Методи Андреев - депутат в 38-ото НС и шеф на комисията по досиетата. Сега е служебен председател на СДС-Лозенвц и преподавател във ВИАС.

Едвин Сугарев - в СДС е от самото му създаване. Бе посланик на България в Монголия и Индия. Сугарев напусна СДС след скандал с Иван Костов.

Мария Арсениева - лекар, специалист по вътрешни болести. Работи в ИСУЛ.

Александър Божков - министър на икономиката в кабинета “Костов". Вицепремиер и в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Светослав Божилов - член на СДС от две години. Завършил е физика в СУ. Банкерът в момента е прокурист на СИБАНК.

Йордан Василев - основател и първи главен редактор на в. “Демокрация'. Депутат във ВНС и 36-ото НС, което напусна.
Проф. Евгений Дайнов - политолог, председател на Центъра за социални практики. Преподава в Нов български университет.

Филип Димитров - лидер на СДС от 1990 г. до 1994 г. Премиер на първото синьо правителство през 1992 г. Бе посланик на България в ООН и САЩ.

Елена Димитрова - лекар, вирусолог. Работи в ИСУЛ.

Григорий Бояджиев - член на контролния съвет в СДС. Завършил в право в СУ. Член на СДС от 1999 г.

Мария Панчева - изпълнителен директор на Центъра за социални практики. Активно участваше в кандидаткметската кампания на Н. Михайлова.

Никола Чолаков - д-р е по икономика. От 25 г. преподава в УНСС. От 1997 до 2001 г. е заместник на Ф. Димитров в посолството ни в САЩ.

***

"Клуб 10" поиска оставката на ръководството на СДС
14 август 2005 |Агенция "Фокус" 

София. Оставката на ръководството на СДС поискаха от “Клуб 10”. Това бе направено в специално обръщение, изпратено до медиите, в това число и до Агенция “Фокус”.
“Днес особено ясно се вижда нещо, което беше казано още през 2003 - за да оцелее в сериозната политика, СДС трябва да преоснове себе си – да се изгради наново като политическа партия”, се казва още в обръщението. Според участниците в “Клуб 10” това може да стане само ако се започне от нивото на ръководството. “Ако сегашното ръководство настоява само да подготви и проведе една скромна по размери – и, следователно, контролируема – национална конференция, настоящото обръщение няма адресат. Ако ръководството излезе в оставка и НС избере специален екип за подготовка на конференцията и спасяване на СДС, то най-добрият вариант би бил той да бъде оглавен от авторитетни и политически креативни личности”, категорични са подписалите откритото писмо.

Ето и пълният текст на обръщението:

“Електоратът на СДС на последните избори е единадесет пъти по-малък от гласовете през 1997 година; десет пъти по-малък от гласовете през 1991; шест пъти по-малък от трагичната 1994; четири пъти по-малък от катастрофалната 2001.

През 1994 година лидерът на СДС Филип Димитров подаде оставка, зедно със заместниците си, поемайки отговорността за загубата. Същото през 2001-ва направи и Иван Костов с тогавашния НИС на СДС. Сегашното ръководство не предприе нищо подобно.

Това състояние е на границата на излизането от голямата политика. То е следствие на дългосрочна криза и изисква дългосрочни усилия. Ако такива не бъдат положени, следва окончателен разпад и изчезване. Усилията за спасяване на СДС могат да започнат единствено след осъзнаване и разбиране на причините и на мащабния характер на кризата и чрез провеждането на сериозен разговор за бъдещето. Засега обаче, ръководството на СДС не предлага политически разговор, нито за размера на кризата, нито за бъдещето. Това е поведение, характерно за изчезващите български демократични партии от началото на прехода. Увлечени в разговори, в спорове и конфликти помежду си и с други партии, ръководствата не забелязват как остават без гласоподаватели и без членове. Всеки, който бие тревога, бива обявяван за предател, а партийните ръководства продължават да се занимават със себе си. Ръководството на СДС повтаря точно това поведение, а неговият резултат е предизвестен.

Всички знаем, от личен опит, какъв е основният проблем на СДС. Той е, че днес не разполагаме с отговор на въпроса, който задават избирателите: “Защо да гласувам точно за СДС?”

Преди да се въплъти в хора, организации и гласоподаватели, една партия е просто идея. Идеята е проект за по-добро бъдеще. Партиите са платформи за постигането на общи – не частни – интереси. Вярно е, че в зависимост от предлагания проект за бъдещето партията се опира на едни или други групи хора в обществото, което не означава, че работи само за техните интереси. Десните партии намират опора в инициативните хора.

На кого се опира СДС, е въпрос, който се реши задоволително още на едно от големите обсъждания на “Клуб 10” във ВИАС. Тогава, преди повече от година, събранието реши следното:

СДС е убеден, че добрият проект за България е да има все повече инициативни хора, произвеждащи стойност и развитие; следователно СДС си поставя за цел да създаде такива условия, че все повече хора да стават инициативни, при което СДС се опира на тях, инициативните хора – не само на онези, които вече са постигнали резултата от своята инициативност, но и на онези, които днес са на 20 години, но при добри условия, ще могат да постигнат много.
Макар че тогава, с участието на почти целия НИС на СДС, събранието успя да формулира на кого се опира партията, това не стана достояние нито на членовете на СДС, нито на широката публика; нито пък влезе в програмни документи на СДС. Това са признаци на разпадаща се партия – на партия, която вече е загубила способността да свързва различни свои действия в единна политика.

При по-структуриран поглед към последните 4 години, можем да видим няколко фундаментални политически проблема на СДС:

1. Неспособност за произвеждане на проект за бъдещето. Това е най-големият проблем, тъй като една партия е просто проект за бъдещето. Всичко друго – организация, лидерство, постове – идва след това. От 1999 година насам, СДС очевидно не успява да произведе проект за бъдещето.

2. Неспособност от проекта за бъдещето да се изведат позиции по горещите проблеми на деня. Когато една партия има проект за бъдещето, тя започва да търси подкрепа за него сред обществото. В последните години никой не разбра позицията на СДС по жизненоважни проблеми, като закриването на АЕЦ, мястото на прокуратурата, приватизацията на болниците, кризата с лекарствата, матурите, изпитите след седми клас, строителството по морето. Когато хората не намират отговори на важните за тях въпроси, те не могат да бъдат убедени да подкрепят СДС.

3. Неспособност да се комуникира както вътре в партията, така и с широката публика. Дори когато СДС има позиция по някакъв въпрос, това не става достояние на членовете и симпатизантите. Вътре в партията няма система за разпространение на позиции и становища. Комуникацията с обществеността е в още по-задоволително състояние. От години повечето местни ръководства на СДС буквално се крият от гражданството, вместо да са постоянно пред погледа му – и да му разясняват позициите на СДС.

4. Неспособност за ангажиране на членовете и симпатизантите в политически живот. В края на 90-те години част от състава на СДС се оказа подменен и като типажи, и като конкретни хора.

Пренебрегвани и изолирани бяха много от хората, които са в СДС, за да помагат при постигането на определена политика или кауза. Фаворизирани и стимулирани бяха хора, които успяваха да се харесат на ръководството и често се оказваха мотивирани от личната си изгода. Обикновените симпатизанти изгубиха своето представителство в партията. Придворната атмосфера подмени политическото поведение.

5. Неспособност да бъдат разпознати наличните ресурси и да бъдат организирани в ефективна система за постигането на резултат. Ръководството на СДС днес не изпълнява голямата историческа задача: да възстанови дясното пространство и чрез него – политиката в България. На организационен език, това означава, че задачата на НИС на СДС беше да минимализира рисковете, да събере всички налични ресурси и ги постави в последователна рамка, така че да бъде постигнат резултат.

Беше лекомислено пропилян сериозният ресурс, съществуващ в медиите. Вместо да идентифицира и поддържа партньорски отношения с водещи журналисти и медии, дружелюбно настроени към СДС, ръководството ги отблъсна със своята неорганизираност и подозрителност. Вместо да впрегне в писането на проекти и програми огромния експертен ресурс, симпатизиращ на СДС, ръководството предпочете да се отнася към експертната общност като към кранче с вода. Трябва ти вода – пускаш кранчето. После го спираш.

При появата на нов ресурс в СДС – “Клуб10”, замислен като начало на процес на събиране на симпатизанти и експерти вътре в партията – и той не беше разпознат. Напротив, “Клуб10” беше и продължава да е зле приет, тъй като се схваща не като ресурс за ползване, а като заплаха за неутрализиране.

Днес особено ясно се вижда нещо, което беше казано още през 2003: за да оцелее в сериозната политика, СДС трябва да преоснове себе си – да се изгради наново като политическа партия.

Това може да стане само ако се започне от нивото на ръководството. Ако сегашното ръководство настоява само да подготви и проведе една скромна по размери – и, следователно, контролируема – национална конференция, настоящото обръщение няма адресат. Ако ръководството излезе в оставка и НС избере специален екип за подготовка на конференцията и спасяване на СДС, то най-добрият вариант би бил той да бъде оглавен от авторитетни и политически креативни личности.

Този екип трябва да има за задача да предложи на Националната конференция два основополагащи за спасяването на СДС документа:

1. Промени в устава или нов устав на партията, който да предлага по-демократичен, най-вероятно пряк, избор на ръководство на СДС, на основата на вътрешни избори и конкуриращи се платформи. Отвореният и демократичен избор сам по себе си изважда спора за отговорността и бъдещето от една малка, затворена и недиалогична група и го отваря за участие на всички членове на СДС, както и – чрез медиите – към общественото мнение. Той дава на пряко избраното ръководство необходимата степен на легитимност, за да може то да се справи с новия старт на СДС. Такава легитимност не може да произлезе от една малочислена национална конференция, колкото и коректно да е проведена тя.

2. Политически документ, очертаващ идейната основа и политическата платформа на партията СДС. Този документ трябва да бъде разработен с широкото участие на представители на областните и общинските структури на СДС, експертната и медийната общност, професионалните гилдии. Подготовката на този документ приобщава членовете на СДС към политически дебат – нещо, което не се е случвало от години – и дава мощен тласък на дебата за това, що е СДС и какво бъдеще да има. Ефектът върху общественото мнение и медиите ще бъде значим. Поне една политическа партия ще е показала, как се води политически живот и политически дебат – ще демонстрира, че политиката не е само скришен пазарлък.

Ако бъде направено добре, това усилие може да има и допълнителен ефект: да върне сериозни и авторитетни хора в СДС и да привлече нови. Това ще бъде първият сериозен политически разговор в България от години и много политически активни хора ще поискат да се включат в него.