снимка в. "Монитор", 10 април, 2009

Анжел Вагенщайн, (Джеки) – р. на 17 октомври 1922 г. в гр. Пловдив. 16-годишен влиза в РМС. Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда. За една от акциите на бойната група разказва:  Опожарихме "огромен германски военен склад. Беше зимата между 1941-42 година. Германците се бяха окопали под Москва, потънали в снеговете. И тогава ние опожарихме склад, в който имаше 37 000 комплекта (това го знам от полицейските протоколи) - обувки, кожуси, гащеризони, произведени в България - два дни преди да бъдат изпратени на Източния фронт. Полицията не можа да открие причинителите. И наум не им идваше, че това са 16-17 годишни копелдаци. Полицейският протокол бе упоменал, че това е голяма въоръжена акция на отлично организирана терористична група, а ние бяхме почти самодейци, но с плам и въображение."

По-късно е изпратен в трудов лагер, както почти всички евреи и левичари, откъдето бяга и става партизанин в Югославия. Заловен. Осъден на смърт, но вече е ясен краят на войната и всички смъртни присъди започват туткаво да се изпълняват.

Идва 9 септември.

Учи кинодраматургия в Москва.

От 1950 г. е сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Сценарист на повече от 50 игрални, документални и анимационни филми.

Драматург. Писател. Негови са романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай”, които са преведени и издадени на основните световни езици.

Член на Комитета за защита на гр. Русе. Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска с Франсоа Митеран през 1989 г. в България.

Депутат в 7 велико народно събрание с листата на БСП.

Носител на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от Де Гол за принос в антифашистката съпротива. Получил е множество филмови и литературни награди у нас и в чужбина.