Димитър Иванов Абаджиев е роден на 15 декември 1965 г. в Омуртаг, Русенска област.

Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
През 1996 г. специализира "Американско и международно право" в Академията по американско и международно право - Далас, САЩ.

1991 г. - съдия-изпълнител в Районен съд - Търговище.

1991-1992 г. - районен съдия - Омуртаг.

1992-1997 г. - председател на Районен съд - Омуртаг.
Зам.-председател на "Алианс за правно взаимодействие" - София.
Председател на Регионалния съвет на СДС - Търговище.

1997 г. - депутат от Търговище в ПГ на СДС в 38-ото народно събрание.
Избран за член на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС на 11-ата Национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г.

2001 г. - избран за депутат в парламентарните избори за 39-ото народно събрание. Заместник-председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност; член на Комисията по правни въпроси; член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България; член на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин; член на Временната комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.

2004 г. - един от групата народни представители от СДС начело с Иван Костов, които се отделят в парламентарна група на ОДС, а по-късно основават нова партия - Демократи за силна България. ДСБ е сред 22-те партии, регистрирани за участие в парламентарните избори на 25 юни 2005. Абаджиев е заместник-председател на Костов.

25 юни 2005 - избран за депутат от ДСБ в 40 народно събрание (с мандат от Велико Търново).

Между 2004 и 2006 г. е български наблюдател в Европейския парламент.

На 5 ноември 2006 година обявява, че напуска ДСБ, заради различия във вижданията за развитие на партията. Малко по-късно оглавява новосъздаденото сдружение Европейски демократичен път. Не се присъединява към членовете на сдружението, които през декември 2007 г. създават Единната народна партия.

В началото на 2009 г. се присъединява към парламентарната група "Ред, законност и справедливост", а след това става член в ръководството на партията РЗС. Оглавява листата на РЗС в изборите за Европейския парламент, но партията не успява да изпрати нито един депутат. На 3 февруари 2010 г. Абаджиев обявява, че желае да се оттегли от РЗС, защото "вече не е полезен". В интервю за в. "24 часа" той обяснява решението си така: "Мотивите ми са свързани с житейски и професионални приоритети и с политически дотолкова, доколкото моята роля в РЗС беше да помогна проектът да бъде част от европейския проект на консерваторите. Знаете, че аз станах част от тази политическа сила чрез гражданко сдружение Европейски демократически институт, на което съм председател. Това сдружение го създадох, когато напуснах ДСБ, защото бях убеден, че трябва да се търси диалог в център дясното пространство като противовес на тройната коалиция."

След неофициални информации в медиите, на 12 март 2010 г. Абаджиев публично в телевизионно предаване потвърждава, че е предложен да представлява България в международната компания "Набуко". Той уточнява, че номинацията му няма нищо общо с напускането на РЗС, че е бил изненадан от тази идея, но разбрал, че става въпрос за пост, свързан с международен опит, какъвто той има.  Българският енергиен холдинг (БЕХ), един от акционерите в дружеството, предлага Абаджиев за член на Управителния съвет на компанията. Седалището й е във Виена, а идеята е да се търси финансиране и бързо развитие на газопровода "Набуко", който е стратегически енергиен проект за ЕС. Така Абаджиев до 2013 г. е представител на България в ръководството на "Набуко газ пайплайн интернешънъл", изпратен от правителството на ГЕРБ.

През юни 2015 г. Димитър Абаджиев е назначен за генерален консул на България в Шанхай, Китай, след изтичането на мандата на дотогавашния консул Ирина Белева.

От октомври 2016 г. е посланик на България в Любляна, Словения. През ноември 2017, при третото правителството на Бойко Борисов, е изпратен като посланик в новооткритата българска дипломатическа мисия в Рияд, Саудитска Арабия, а през август 2019 е предложен за посланик и в Бахрейн.

През ноември 2020 в медиите излиза информация, че е назначен за посланик в Рияд.

Женен, има две деца.