Карти и атласи - Датамап Европа

Най-широко разпрострялата се наследница на Римската империя – Юстинианова Византия.

След загиването на Западната Римска империя, единствен наследник на Древния Рим остава Източната Римска империя. Император Юстиниан I е последният император, който опитва да достигне територията на разпадналата се Римска империя, подчинявайки цялото Средиземноморие. По време на своето управление (527-565), води войни с вандалите, остготите, вестготите, персите и завоюва територии от Северна Африка, целия Апенински полуостров и части от Пиренейския. От бедно момче с тракийски произход, родено в днешна Македония, Юстиниан достига до императорския трон и остава в европейската история не само с успехите си във външнополитически план. По негово време има разцвет на ранновизантийското изкуство, извършвано е мащабно строителство (вкл. храм „Света София” в Константинопол в невиждан за времето си размер), кодифицирано е римското право.

На 14 ноември в православието се чества “Св. благоверни цар Управда-Юстиниан”.

Картата е част от "Исторически атлас на Югоизточна Европа":

Милена Димитрова Бакалова

АРХИЕПИСКОПИЯТА ПЪРВА ЮСТИНИАНА

"..... Юстиниан се оказва принуден да създаде особена архиепископия за тази земя със седалище в Охрид. Тази Юстинианова архиепископия обхваща провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наречения остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив).

.......

Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи (българите) от гърците. Затова тази архиепископия бе наречена от гръцките църковни писатели “българска архиепископия”.

За щастие на науката и истината, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.

.......

Съборът е наричал горните провинции “българско отечество в Илирия”.

(Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est)

...а именно: Двата Епира, цяла Тесалия, Дардания и пр., като това българско отечество днес заради българите се нарича България (Cuins nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur).

.....

На събора гърците претендирали за духовно господство над илирийска България, защото преди българите да си я освободят, което става по времето на имп. Юстиниан, там е имало гръцки свещеници. Тези претенции римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на правото на сродствеността (че са от един род) съединили своето отечество и са го държали през цялото време оттогава (6 в.) досега (9 в.).

(Quia Vulgares, qui jure gentili sibi partiam subjigantes, eam per tot annos retinent.)

........

Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното после, че гърците след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над обсъжданите провинции (области). Казано другояче, българите се освободили най-напред духовно, а така и политически.

Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от утвърждаването на българския народ.

През 870 г. вселенският събор е считал двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции за населявани от българи. И че те от началото на 6 век (от създаването на архиепископията Първа Юстиниана) до 9 век, че и по-късно, са били независими от гърците и римляните. Не само в църковно, но и в политическо отношение."

(данните са изнесени още в началото на миналия век от българския историк д-р Ганчо Ценов, доктор по история в Хумболтовия университет в Берлин, работил основно и върху темата „Произход и история на българския народ“ )

Kiril Milchev:

През 565 г. византийският император Юстиниан І (527-565) умира. През цялото време, докато е самодържец, негови основни северни врагове са пост-атиловите хуни-кутригури, които многократно атакуват Византия на юг от р. Дунав след 493 г. (Марселиан Комес).

Докато е жив, Юстиниан І успява да се справи с вандалите в Африка (Картаген) и с готите в Италия.

Той, според лангобардския историк от VІІІ в. Павел Дякон (Паул Варнефрид), след 96 години върнал „Африка в лоното на империята” (кн.І, 25) като победил вандалите в Картаген. Неговият пълководец Нарзес, който се конкурирал с Велизарий, успял след 552 г. с решителни битки да подчини готите на Тотила в Италия, а така също отблъснал франките и герулите от там.

Според Павел Дякон, Юстиниан І освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25).

Единствено пост-атиловите хуни, т.е. българите, които византийската късно-антическа и ранно-средновековна историческа школа (Прокопий, Агатий, Менандър, Теофан, Никифор...) нарича с етнонима „кутригури” (успоредно с българи и хуни), не успяват да бъдат усмирени от Юстиниан, независимо, че от 528 г. той води целенасочена дипломация сред "утигурите" (другият народ, който също е наричан от летописците българи и хуни).