“Ой, ти, светла, майска, зоро! Майко наша, Черна горо!”...

По ирония на съдбата така започва утвърденият през 2005 г. нов национален химн на Черна гора. Тогава, когато референдумът за отделянето на страната от държавното формирование Сърбия и Черна гора беше твърде далеч и изходът от него - твърде несигурен. Новото поколение черногорски лидери, израсли заедно с войните за наследството на бивша Югославия, мечтаеха за независимост, а официалните съюзни власти в Белград се успокояваха с факти от посттитовата история, че в метрополията живеят повече черногорци, отколкото в самата Черна гора, че много от черногорците са пò сърби от самите сърби, че сръбският субстрат е достатъчно силен по бреговете на Адриатика, че близо 80-те години на съвместно съжителство са изравнили разликите между двата народа и е трудно не само да ги отделиш, но и да ги различиш едни от други...

Факти, факти, факти... Едни с давност още от Сърбо-хърватско-словенското кралство, други от Кралство Югославия, трети от епохата на Коминформа.