Мъжът от снимката е висок около 170 см. Това дава представа за обемите на светилището. Няма помпозност и грандомания. Гсподства мярата на човешкото тяло.

Най-долното стъпало е най-високо. Всяко следващо е по-ниско. Казват, че на постаментите от двете страни е имало каменни лъвове. Били задигнати от иманяри.

Пръстенът е дълъг около 200 м. Значи диаметърът на светилището е около 60 м. В очертаното пространство са помещенията.

Вратата е с пропорциите на съвременна врата. Отново е видно: мярата при траките е човешкото тяло. Те са били трезви хора.

Светилището е конус. Закръгленост и устрем към Небето. Нещата тук на Земята са цялостни, завършени в себе си, повтарящи се (окръжността), но те нямат отношение към околното, другото земно. Ако беше така светилището щеше да израстне като цилиндър, като отбранителна кула. А светилището политва към Небето към някаква въображаема точка, която е Център на Святото.

При ясно време Пловдив, градът на Филип Македонски, е видим от входа на древната постройка. Видима е тракийската равнина на изток.