На този ден Православната църква почита:

Св. мъченик Калистрат и дружината му (266). Св. свещеномъченик Петър Крутицки († 1937). Архимандрит Серафим (Алексиев) († 1993)

Световен ден на морето

Отбелязва се от 1978 г. с решение на 38-ата сесия на Международната морска организация (IMO) от ноември 1977 г., първоначално на 17 март.

От 1980 г. се чества в един от дните през последната седмица на м. септември. Целта му е да бъде привлечено вниманието на обществеността към проблемите, свързани със замърсяването на водните басейни, глобалното затопляне и незаконния риболов.

Мотото за 2012 г. е: "Международна морска организация: Сто години след Титаник", а за 2015 г. - "Морски образователни системи и обучение".
/calendar.dir.bg, БТА/

Световен ден на туризма

Едно 1 от всеки 11 създадени работни места на планетата се създава благодарение на пътуванията на хората - на туризма. Готвачи, хотелиери, шофьори, екскурзоводи, търговци, занаятчии и представители на още десетки професии...

От 1980 г. Световната организация по туризъм отбелязва Световния ден на туризма на 27 септември, с цел да се насърчава усещането на международната общественост за значимостта на туризма и неговата роля за развитието на социалната, културната, икономическата и политическата сфера на обществения живот.

Мотото на деня през 2012 г. е: "Туризъм и устойчива енергия: да подпомогнем устойчивото развитие", а за 2015 г. - "Милион туристи, милион възможности".

През 2011 г. в страните от Европейския съюз денят преминава под мотото: "Индустриално наследство: разнообразяване на европейската оферта за туризъм".

През 2010 година празникът е под мотото "Туризъм и биоразнообразие", а Европейският ден на туризма е посветен на културните и религиозните маршрути.

През 2009 г. година Световната организация обръща внимание на тясната връзка между туризма и транспорта. “Транспорт и туризъм – от въображението на Жул Верн до действителността на 21 век”.

снимка Мими Иванова
/Собствени източници и calendar.dir.bg, БТА/

Празника на сливата и сливовата ракия в Троян

Празникът в Троян събира хора от цялата страна, тъй като от настоящата година е вече със национален статут, след спечеления от общината проект за иновативни културни събития става „Български фестивал на сливата". По този начин градът се превръща в подходящо място, демонстриращо и доказващо успешната практика по усвояването на европейски субсидии в това направление. По време на празника се правят демонстрации на варене на троянска сливова ракия и дегустации, варене на сливов мармалад, продажби на различни видове ракии, пестил, сушени сливи.
/calendar.dir.bg/

На този ден в историята:

27.9.1940 Г.: СКЛЮЧЕН Е „ТРИСТРАННИЯТ ПАКТ” ОТ ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ И ЯПОНИЯ

На 27 септември 1940 г. е сключен „Тристранният пакт” между Германия, Италия и Япония. За отбелязване е, че военнополитическият съюз е създаден година след като вече е започнала Втората световна война (1.9.1939).
Договорът е подписан в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Галеацо Чано и на Япония - Сабуро Курузу.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, а Източна Азия и Пасифика - за Япония.
С него се предвижда създаването на нов световен ред, основан върху идеите на фашизма. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след сключване на пакта "Молотов - Рибентроп", подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези три държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили.

В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия.
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия е сключена Крайовската спогодба между България и Румъния. На България е върната територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население.
След решение на правителството от 20 януари, в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов тържествено подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става съюзник на Германия.

Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след десантирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

/www.blitz.bg/news/article/156520/

Още исторически събития

1529 г. - турските войски предвождани от Сюлейман І Великолепни обсаждат Виена. До 15 октомври същата година Сюлейман І провежда няколко безуспешни атаки срещу града. Защитниците на австрийската столица проявяват изключителен героизъм. Постепенно османските войници започват да изпитват остър недостиг на хранителни продукти. Султанът и армията започват да се страхуват, че до настъпване на зимните студове няма да могат да се върнат по домовете си. Това принуждава Сюлейман І да снеме обсадата на Виена и да потегли обратно за Истанбул, където пристига през декември 1529 г.
1540 г. - папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите.
1825 г. - пусната е в експлоатация първата в света железопътна линия между английските градове Стъктън и Дарлингтън. Англичанинът Джордж Стивънсън управлява лично конструирания от него парен локомотив с 450 пътника и скорост на движение 24 км/час.
1950 г. — Би Би Си осъществява първото телевизионно предаване на живо.
1955 г. — Излиза първият брой на книгата Световни рекорди на Гинес.
1959 г. — С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера Белене.
1962 г. — НАСА изстрелва космическия апарат Маринър 2.
 1962 г. -  във Велико Търново е основан Висш педагогически институт, който по-късно прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".
1964 г.  - комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на американския президент Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.
1972 г. - На двудневно посещение в България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Румъния Николае Чаушеску.
1977 г. — В експлоатация е пусната АЕЦ в Чернобил.
1979 г. — Бомба на ИРА убива Лорд Маунтбатън и още 3 души, докато са на почивка на яхта в Слайгоу, Ирландия; друга бомба в Северна Ирландия убива 18 британски войници.
1990 г. - Русия е приета в Интерпол.
1991 г. — Европейската общност признава независимостта на Балтийските страни: Литва, Латвия и Естония.
1991 г. — Молдова обявява независимостта си от СССР.
1996 г.  - в обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България. Международният валутен фонд (МВФ) (на английски International Monetary Fund; IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището й е във Вашингтон, САЩ.
Създадена е в през юли 1944 в град Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като резултат от международна конференция с участието на 44 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява делът на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в СПТ (Специални права на тираж), а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат реформи като например приватизация на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.
България е член на МВФ от 25 септември 1990г. Делът на България в МВФ е 640,20 млн. СПТ.
1998 г.  -  основан е  Google.
1999 г. — Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса — 742 дни, прекарани в космическата станция Мир.
2000 г. - Съдът официално реабилитира д-р Георги М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност".