Статии от 9 май 2024г.
ДЕН НА ЕВРОПА
9 май 2024 г.
-------------------------------------------------------------------
Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор. Пренасяне мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Събор на св. Новоселски мъченици
Събор на новоселските мъченици от манастир "Света Троица" в Априлци
През 1876 година, по време на потушаването на Априлското въстание от турските войски, в манастира „Света Троица” в Ново село убежище намират много от жителите на околните села – Видима, Острец, Ново село, които днес образуват град Априлци. При провъзгласяването на въстанието, само десет дни съществува Новоселската република, след което бунтът е зверски потушен от турците. Селата са били изпепелени от турските войски, а оцелелите жители се скриват в девическия манастир „Света Троица”. При нападението над светата обител, са убити седем монахини. Убит е и свещеник Георги Христов, който поддържал защитата на манастира. Храмът е ограбен и опожарен, а хората от местното население, които са потърсили убежище в него, също са изклани. Известни са много малко имена от онова време. Сред тях е и името на Цвятко Стефанов, който е бил деец на Революционния комитет, основан от Васил Левски в град Троян. След разгрома на въстанието, той помага на жителите на околните села да се скрият от турците.
Манастир „Света Троица” е възстановен с труда на жителите на околните населени места след Освобождението. В параклиса зад църквата е изграден малък музей – в него са запазени костите на някои от зверски убитите в манастира.
На 3 април 2011 година Българската православна църква провъзгласи за новомъченици загиналите по време на турското робство в новоселския манастир „Света Троица” в град Априлци. На същата дата бяха канонизирани и новомъчениците от Батак, изклани от башибозуците в храм „Света Неделя”. Това беше първата канонизация, извършена от Българската православна църква след близо 47 години пауза. Преди това за последно бяха канонизирани Паисий Хилендарски през 1962 година и Софроний Врачански през 1964 година. Това беше и първата канонизация за Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Максим.
Паметта на Новоселските мъченици се почита на 9 май, а църквата нарича деня Събор на Новоселските мъченици.
Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор. Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец
Св. прор. Исаия, син Амосов, бил родом от Йерусалим и произлизал от рода на юдейските царе. Заради необикновената божествена благодат той бил удостоен да види Господ Саваот на небесния престол, обкръжен от шестокрили серафими, които славели неговото величие и му пеели хвалебна песен. Живял и пророкувал 700 години преди Христа. Предсказал рождението на Спасителя от Светата Дева Мария и кръстните му страдания. /www.imenata.com/
Пренасяне на мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец
На 9 май Православната църква чества Пренасяне на мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, летния Никулден. По този повод във всички епархии на Българската православна църква ще бъде отслужена Божествена света литургия.
Ден на Европа
9 май 2024 г.Ден на Европа: празник на европейските общности
Обявен на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Честването му се свързва с речта на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман на 9 май 1950 г. в Париж, Франция, с която се полагат основите на европейската интеграция. В България се отбелязва от 1990 г. Официално е обявен с постановление 54 на Министерски съвет от 29 март 2005 г.
Капитулация на Германия във Втората световна война
ДЕН НА ПОБЕДАТА
След края на една война ключовите думи са две - победа и мир.
И аз не знам на 8 май в Лондон и на 9 май в Москва кое е правило хората по-щастливи - тържеството от победата или радостта от мира, от това че след 6 години на неизброими страдания в Европа най-после е настъпил мир - няма да има повече убити и ранени, няма да има повече бомбардировки, ще може отново мирно да се работи, младите да се женят, децата спокойно да ходят на училище.
И така за мене празникът, отбелязващ края на войната в Европа (за съжаление тогава все още не в света) е празник преди всичко на мира, а не толкова на победата - победата е слугиня на мира.
Този въпрос има и друга страна, видяна преди много години от американския президент Удроу Уилсън. В своята не толкова известна реч от януари 1917 година, наречена "Мир без победа", той противопоставя двете понятия. Защото мир, при който има държави-победители и държави-победени, при който ще има възмездие и наказание на победените народи, ще бъде несправедлив мир и ше роди реваншизъм. Не се вслушват в мъдрите думи на Уилсън.
Егоизмът на британското и френското правителства, олицетворявани от Лойд Джордж и Клемансо, създаде несправедливата Версайска система от договори. В резултат на това в унизената и опустошена Германия се роди реваншизмът, олицетворяван от Хитлер. И Човечеството преживя ужасите на следващата световна война. След нея се тръгна по друг път - по пътя на Уилсън - мир без победа. Германия не беше унизена и опустошена като победена държава - напротив с нея веднага беше установено сътрудничество във всички области. На нея й беще помогнато с Плана "Маршъл". Франция пое инициативата за икономическо сътрудничество между двете държави. Проектът беше на екипа на Жан Моне. Неговите идеи бяха съгласувани с германския канцлер Конрад Аденауер. Така се стигна отново до 9 май - 9 май 1950 г., когато френският външен министър елзасецът Робер Шуман произнесе своята прочута реч във Френското национално събрание за сътрудничество между тежките индустрии на двете страни. Но това, което е не по-малко важно (и кой знае защо не са казва), е, че още същата вечер Конрад Аденауер от името на своето правителство декларира по Дойче веле, че Германия веднага е готова да встъпи в преговори. Така се ражда Европейският съюз.
Това е великата реализация на идеята "Мир без победа". Но да продължим по-нататък. След Втората световна война имаше и трета - Студената война. Носещите либерално демократичните традиции западни държави извоюваха победа над безчовечния комунистически Съветски съюз.
Разрушаването на Берлинската стена ознаменува особождението от комунизма на народите от Източна Европа. През 1991 г. Съветският съюз се разпадна, а наследилата го Русия изпадна в положението на икономически слабо развита регионална сила, разчитаща само на своите природни ресурси. Двуполюсният свят се трансформира в многополюсен. Беше ли това "Мир без победа"? Не.
Въпреки мъдрите предупреждения на хора като Кисинджер и Бжезински. Не беше победен само комуизмът. Наред с това Русия беше победена и унизена.
И така както егоизмът на Франция и Великобритания роди великогерманския реваншизъм на Хитлер, така в началото на 20 век егоизмът на Запада роди великоруския реваншизъм на Путин. И този войнстващ реваншизъм е в настъпление - Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Крим, Донбас. До къде ще се стигне?
Надеждата е, че в Европа има политици, които осъзнават всичко това. Например Ангела Меркел. Война - мир с победа - реваншизъм - война или война - мир без победа - мир? Такива са моите тревожни мисли в този слънчев и потънал в зеленина 9 май 2015 година.
Михаил Иванов
(постинг във Фейсбук)