Учредява се Русенският комитет

На 8 март 1988 г. в Дома на киното, след прожекция на филма на Юрий Жиров "Дишай", беше учреден така нареченият Русенски комитет - гражданско движение за екологична защита на Русе.
Първата масова неформална организация, противопоставила се на режима!
Русе беше системно обгазяван от химическия завод в Гюргево. Правителството не вземаше мерки! 
В Русе първо тръгнаха жените майки. Вървяха с детските колички.
Основна фигура, да се разбере в София за техните протести, беше Мария Варамезова! Русенка, чието име се забравя.
Събранието след прожекцията на "Дишай" беше бурно. 
Петър Слабаков беше неудържим. Накрая Стефан Гайтанджиев прочете Устава на организацията и стана избор на управителен съвет. В него влязоха национално известни имена. Негов председател стана Георги Мишев - голям писател и гражданин. 
След събранието за членове на Русенския комитет се записаха над 400 души. Сред тях бяха почти всички работещи в Института по социология при БАН! 
В следващите дни имаше големи сътресения - беше разформирован Институтът по философия, на Института по социология се размина по особен начин (описал съм го в книгата си "Голямата промяна"), бяха изключени от БКП нарочени хора и последваха уволнения.
Това бяха тежки репресии. В общество, където ВСИЧКИ са включени. ВСИЧКИ са колелца от големия държавен механизъм, изведнъж те изваждат и захвърлят. Изолация! Телефонът ти замлъква, познати и съседи се правят, че не те виждат, нямаш работа и доход. Посрещаш подозрително всяко случайно съчувствие...
До падането на Живков и рухването на системата са 20 месеца. Сега знаем, че са толкова. Двадесет месеца, в които се сдобиваш със стотици побратими. 
Различен е човекът, с когото си бил заедно в такива моменти...
По-късно, на основата на Русенския комитет, възникна Екогласност - най-голямата неформална организация преди 10 ноември 1989 г.
До 10 ноември 1989 г. активистите на неформалните организации бяха обвинявани от властници и прислужници за агенти на ЦРУ, след 10 ноември 1989 г. разни лица, старателно укриващи демократичните си убеждения по времето на тоталитаризма, обявиха активистите на неформалите за агенти на ДС.
Такъв е животът!