« »

април 2025

 ПВСЧПСН
14 123456
1578910111213
1614151617181920
1721222324252627
18282930 

май 2025

 ПВСЧПСН
18 1234
19567891011
2012131415161718
2119202122232425
22262728293031 

юни 2025

 ПВСЧПСН
22 1
232345678
249101112131415
2516171819202122
2623242526272829
2730 

юли 2025

 ПВСЧПСН
27 123456
2878910111213
2914151617181920
3021222324252627
3128293031 

август 2025

 ПВСЧПСН
31 123
3245678910
3311121314151617
3418192021222324
3525262728293031

септември 2025

 ПВСЧПСН
361234567
37891011121314
3815161718192021
3922232425262728
402930 
« »

Статии от 8 ноември 2024г.

Архангеловден. Празник на полицията и на месарите. Ден на Западните покрайнини

8 ноември 2024 г.

 На този ден Православната църква чества:

† Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден). Св. мъченик Ангел Лерински

Освен видимия свят, Бог е създал и невидим. Това е безплътният мир на ония сили, наречени ангели (ангел означава вестител). Те живеят в небесното пространство и се разделят на девет групи с девет чина - ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. Живеят на три нива - долно, средно, горно. На светата църква са известни имената на седем първенствуващи вестители, които неизменно стоят пред престола Господен. Всеки от тях има определена роля и служба.

Свети архистрат Михаил (думата е от гръцки произход и означава военачалник) се явява вожда на небесните сили, борец срещу духовете на тъмнината.

Архангел Гавраил е следващият в йерархията. Според Светото писание той се явява известител на Божиите поръки и тайни.

Рафаил е третият. Той е церител на недъзите.

След него е Уриил, просветителят на душите.

Пети е Салатиил, който подава на Бога човешките молби и се застъпва за тях.

Йехудиил е Божият прославител.

А Варахмил е подателят на Божието благословение.

Всички ангели се считат за пазители на човеците. Те ни обграждат с невидимите си криле и чрез мисълта си пазят живите твари и природата от беди и злощастия. И колкото повече се вслушваме в техния глас, толкова по-леко ще избягваме ония изпитания, на които съдбата подлага всеки от нас.

Затова, на първенствуващия вестител - архангел Михаил, православната църква е отредила събор в негова чест на 8 ноември.

И според народния календар тази дата се почита от всички българи. Празникът Архангеловден е известен още с имената Рангеловден, Хрангеловден, свети Рангел душевадник.

Според стародавна притча, когато Бог поделял света, на свети Рангел му се паднали душите на мъртвите. От това поверие се изградило вярването, че в предсмъртния час на човека свети Рангел идва и му взема душата. В едни краища съществува схващането, че той я примамвал да излезе от тялото с жълта ябълка, в други съществува представата, че с нож я вадил, след което на везни я премервал и в зависимост от това, какво те показвали, я пращал на свети Петър или я ритвал към пъклото.

Като се имат предвид тези народни представи, оказали влияние и при изографисването на иконографския образ на свети архистрат Михаил, става ясно защо в едни стенописи или отделни икони, той е представен ту с кървав нож в ръце, ту с везни или тъпчещ змей. Последното се осмисля с библейското сказание, според което архистратът се явява борец срещу тъмните сили и злите духове.

Народът ни го нарича “душевадник”, “вадидушник”, достолепно го почита като господар на човешките души и отвъдния свят. В събота преди празника се прави голяма задушница, а на самия ден в църквата се служи тържествена литургия и се чете за помен. Задължително е да се иде на гробищата и да се раздаде за близките починали жито и обреден хляб, който се нарича „параклис", "рангелово блюдо", "рангелов хляб", "Господова погача".

Някога, преди много години, когато епидемии са морели къщи, на този ден свещеникът обикалял всички домове и кадял с тамян. След това най-хубавият, най-големият и здрав виторог овен се принасял в жертва на светията, за да бъде омилостивен и от това селище да не взема повече души. Този ритуал с времето се превърнал в традиция. Така Архангеловден става голям есенен празник, на който се правят събори, не само в селища, където има църкви или в близост манастири на името на Първия Божи вестоносец, но и по други места.

Съборът е съпътстван от курбан.

Празнуват и всички хора с име Михаил или производни от него.

----------------------------------------
Вера Грозева – “Православни традиции и български стародавни вярвания

Омда - Есенни празници

 

На 8 ноември празнуват месарите и колбасарите.

Архангеловден е празник и за градовете Генерал Тошево и гр. Стралджа.

 

8 ноември е професионален празник  на българската полиция
Светецът-патрон на полицията в България - свeти Архангел Михаил, е бил посочен от Светия синод. Честването на 8 ноември като професионален празник на българските полицаи е въведено през 1924 г. по инициатива на софийския градоначалник - о.з. подполковник Георги Кисьов.

За определяне на патрона на полицията е потърсена консултация от Светия синод. Писменото мнение на Митрополит Стефан изяснява:

"Всички ангели, които са отредени да се борят за мира и правдата, за реда и справедливостта се намират под началството на великия Архистратег Михаил. Този празник, който олицетворява и на небето ред, власт и дисциплина и царуване на истината, правдата и любовта, много подхожда на патронен празник на полицията, която има за цел да се грижи за реда, спокойствието, сигурността и спазване на законите в страната, чрез които се гарантират животът, имотът и свободата на гражданите".

С телеграма № 7932 от 24 септември 1924 година, министър Русев нарежда на столичния градоначалник и окръжните управители:

"За патронен празник на цялата полиция в царството се определя Св. Архангел Михаил - 21 ноември (8 ноември по нов стил)".

Така 8 ноември се чества тържествено като патронен празник на полицията от 1924 до 1943 г.

С решение на Министерския съвет, традицията 8 ноември да се чества като професионален празник на българската полиция е възстановена през 1998-а, след 55-годишно прекъсване.

Източник: www.bgvesti.com


Ден на Западните покрайнини

Отбелязва се от 1922 г. Честването му е прекъснато през 50-те години. Възстановено е от ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародното сдружение “Мати Болгария” и Българската демократическа партия в памет на годишнината от анексирането на българските земи по западната граница. По силата на Ньойския мирен договор през ноември 1920 г. сръбски войски окупират части от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско. От България са откъснати 129 селища, като 25 от тях са разсечени по граница, с население 65 000 души и територия от 1555 кв. км площ, откъснати са и 116 училища и 45 български църкви, обозначени с новото историко-географско понятие “Западни покрайнини”. До началото на 50-те години 8 ноември се чества всяка година като ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница  българи.

Източник: http://libplovdiv.com

 


На този ден в историята

На 8 ноември, през далечната 1204 година, с тържествена церемония в столицата на Второто българско царство - цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, с която той го благославя и коронясва, е крал.

В хода на Кресненско–разложкото въстание през 1878 г. български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.

През 1899 г. е открита жп линията Плевен-Шумен, с дължина 243 км.

В хода на Балканската война през 1912 г. на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.

1974 г. - Дадена е амнистия за напусналите незаконно България или останалите в чужбина българи.

1991 г. - Председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има само относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС.

1998 г. - Завършва посещението в България на уелския принц и британски престолонаследник принц Чарлс. Той пристига на 6 ноември по покана на президента Петър Стоянов.

2002 г. - Завършва държавното посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и ЕС в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.
В денят на пристигането си принц Чарлс се среща с президента на България. След срещата двамата присъстват на откриването на Български форум на бизнеслидерите. През вторият ден от визитата си заедно президента Петър Стоянов посещават Пловдив. По време на посещението си в България принц Чарлз прави дарение на университетската болница „Царица Йоанна”.


По света: Римският император Теодосий I Велики забранява през 392 г. всички езически ритуали в Римската империя.

За първи път през 1623 г. е публикуван сборник със съчинения на Уилям Шекспир.

През 1789 г. е създадено уискито “бърбън”.

1793 г. - официално е отворен за посетители Лувъра - музей на изкуствата в Париж.

1889 г. - Монтана става 41-ят американски щат. Площ - 381 000 кв. км. Население - 826 000. Административен център - Хелина.

В университета в Залцбург през 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива нов вид електромагнитни лъчи, наречени от него Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови.

1929 г. - в Ню Йорк, САЩ, се открива Музеят на модерното изкуство.

Франклин Рузвелт е избран за президент на Съединените щати (1932), а през 1960 г. Джон Ф. Кенеди печели президентските избори в САЩ срещу кандидата на републиканците Ричард Никсън.

Годишнини

Родени
Ален Делон - френски актьор и режисьор. Участва в няколко филма на големи режисьори и се нарежда между най-добрите актьори на своето поколение.


Починали
Умира Андрей Тасев Ляпчев - български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор.
Иван Алексеевич Бунин - руски поет и писател; неореалист.
Вячеслав Молотов - съветски политик и дипломат, последният народен комисар от режима на Сталин.

Календар: Агенция "Фокус"