Роден Франклин Рузвелт

Франклин Делано Рузвельт родился 30 января 1882 года в зажиточной семье. Его отец владел акциями ряда промышленных компаний. До 14 лет Франклин обучался дома, а затем – в привилегированной школе в Гротоне, штат Массачусетс.

Он получил университетское образование в Гарварде, окончив его в 1904 году со степенью бакалавра. А после окончания юридической школы Колумбийского университета начал адвокатскую практику.

В 1905 году Франклин женился на Элеоноре, своей кузине в пятом колене. Жена сыграла большую роль в карьере Рузвельта как политика.

В 1910 году Рузвельт стал сенатором штата Нью-Йорк, затем был помощником морского министра. В 1921 году он заболел полиомиелитом и на всю жизнь остался прикованным к инвалидному креслу. Но это не помешало его дальнейшей головокружительной политической карьере. В 1928 году он стал губернатором штата Нью-Йорк, а в президентской кампании 1932 года одержал внушительную победу над Г.Гувером, не сумевшим вывести страну из экономического кризиса 1929-1933 годов («Великой депрессии»).

С первых же дней своего президентства (начавшегося в марте 1933 года) он начал проведение ряда важных финансовых и экономических реформ, которые получили название «Новый курс» и позволили США выйти из кризиса. В 1935 и 1939 годах Франклин Рузвельт выиграл вторые и третьи выборы.

С началом Второй мировой войны Рузвельт как можно дольше оттягивал вступление США в прямой вооруженный конфликт, стараясь обойтись экономической помощью СССР (ленд-лиз) и так называемой «необъявленной войной».

Но нападение Японии на американскую базу Пёрл Харбор 7 декабря 1941 года заставило США объявить войну Японии. В годы войны Рузвельт приложил много усилий по созданию Антигитлеровской коалиции и ООН (причем именно Рузвельту приписывается авторство названия этой организации).

В 1943 году Рузвельт был переизбран на четвертый срок. Он готовился к открытию ООН 23 апреля 1945 года, но 12 апреля скончался от кровоизлияния в мозг. Имя Рузвельта вписано в историю США как имя одного из выдающихся политиков страны.

Через два года после его смерти была принята 22-я поправка к Конституции, запрещающая баллотироваться на пост президента на третий срок.

Роден е Борис ІІІ

1894 г. Роден е Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.
В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.