АЙЯ СОФИЯ - ВЕЛИКАТА ЦЪРКВА

Всяка година от 29 май 1453 г. насам Истанбул тържествено празнува падането на Византийската империя и влизането на града в лоното на исляма. Три дни след тази дата армията на Султан Мехмет ІІ Завоевателя безогледно плячкосвала града, а на следващия ден владетелят посетил "Света София". Преди да оповести края след хилядолетна история на тази най-голяма в света християнска катедрала, Мехмет ІІ си посипал главата с пепел в знак на почит. Така храмът от седалище на византийския патриарх бил превърнат в амвон на турския велик мюфтия. Първият ислямски намаз в него бил извършен в петък на 1 юни 1453 г. "Света София", наричана Великата църква, станала "Айя София" - символ на османския ислям. Най-големият шедьовър на старата византийската архитектура обаче оставил вечно предизвикателството пред османските архитекти със своите внушителни размери. Чак на знаменития Микеланджело се удало да го задмине, когато проектирал купола на "Свети Петър" в Рим, през 1547 г..

На това място и преди е имало черкви още по времето на императорите Константин и Теодосий, но те били разрушени от пожари или метежници. Строителството на "Света София" започнало през 532 г. Най добрите архитекти - математици за времето Антимий от Трал и Изидор от Милет били ангажирани със задачата да изчислят конструкцията така, че да остане неповторима. Имперският храм трябвало да побира огромна тълпа хора. Проектът създавал изумително чувство за простор, което въздигало интериора до висините на Божия свят. Стените на черковния кораб, с обща площ 7570 кв м и височина 56 м били покрити с 30 милиона златни мозаечни плочки. "Айя София" станала истински архитектурен шедьовър. За строителството били доставени най-редките материали. Куполът се подържал от 40 масивни ребра, направени от кухи тухли от специална лека порьозна глина, докарани чак на о-в Родос. Ребрата се опирали в масивни колони. Има изумителна акустика, която може да се усети, ако се плесне с ръце. Иконостасът бил подържан от 12 златни колони. Вътре светели 6000 канделабри от злато. Олтарът също бил златен.

Нарекли катедралата не на определен светия, а на Свещената мъдрост. Когато я открил на 27 декември 537 г., император Юстиниян възкликнал: "О, Соломоне, надминах те"! Той бил убеден, че със Света София успял да възстанови величието на Римската империя. По-късно в историята били издигани и по-огромни помещения, но това ставало не толкова с математика и умение, колкото благодарение на модерни поддържащи конструкции, железни арматури, бетон и свръхлеки материали.

В оригиналния си вид мозайките на "Света София" преживели само 12 години преди през 549 г. да бъдат разрушени от земетресение. Оттогава куполът неколкократно бил усилван с поддържащи елементи. Османските архитекти имали проблеми, когато преустройвали църквата в джамия. Минаретата, добавяни от различни султани, я направили да изглежда по-тежка и тромава, в сравнение с първоначалния замисъл. Султан Мурат ІІІ добавил във вътрешността големи алабастрови урни, за да могат поклонниците да извършват ритуалното си измиване преди молитва. Огромните медальони с букви на арабски са дело на прочутия калиграф Мустафа Иззет Ефенди.

При реставрация на катедралата били разкрити малка част от великолепните златни мозайки, създадени през VІ в. За съжаление не в добро състояние. Повечето били разрушени през VІІІ в. от иконоборците. Мозайката на прекрасната тройка Христос, Дева Мария и Йоан Кръстител е от ХІV в. Днес може да се види и Мадоната с младенеца върху най-хубавата мозаечна група от Х в. Невероятни са и изображенията на Константин Велики, от едната й страна, който предлага на Дева Мария град Константинопол, и на император Юстиниян от другата, който й дарява своята "Света София". В източния край на южната галерия е забележителният портрет на императрица Зоя.

По разпореждане на Ататюрк през 1935 г "Айя София" била превърната в музей.

ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПРОКОПИЙ

Ако сред споменатите мозайките се наблюдава внимателно композицията с портрета на императрица Зоя и нейния съпруг император Константин ІХ Мономах, прави впечатление, че неговият образ е като добавен. Историята ни помага да разберем, че той е третият съпруг на прочутата дама. А до образа й върху ликовете той бил сменян три пъти. Добре, че историкът Прокопий Кесарийски си водел успоредно с официалните и "тайни" записки за историите от онова време, които намерени впоследствие, дали някои обяснения. В тях са описани доста скандални случки във висшите имперски кръгове.

Тогава животът в империята изобилствал от дворцови интриги и коварство. Развратът и пороците били в невероятни размери. Когато била направена мозайката през 1028 г., Зоя била 50-годишна и току-що омъжена за възрастния сенатор Роман ІІІ Аргир. В двореца служел и неговият брат Михаил, в когото императрицата била влюбена. Когато императорът се удавил в своята баня при доста загадъчни обстоятелства, докато се къпел, Зоя вече можела да се омъжи официално за любовника си и той бил провъзгласен за базилевс с името Михаил ІV. Макар и епилептик, той бил доста енергичен. Увеличението на данъците по негово време достигнало краен предел. По това време у нас било потушено въстанието на Петър Делян. Самата нещадяща себе си в сексуално отношение Зоя (която в писанието на Прокопий се казва, че съжалява дето жената има само три отвора за сношения, пък била и в интимни връзки с един коняр (Бележка на дъщеря ми: "състезател и шампион по конни надбягвания с бойни колесници на прочутия хиподрум в Константинопол"), който благодарение на евнусите успял да стане приближен на двореца. Осем години по-късно и Михаил ІV умрял също при загадъчни обстоятелства. Зоя и нейната сестра Теодора управлявали за кратко заедно, но двувластието създало нови почви за интриги и Теодора била пратена в манастир. Според историка, тя била хилава и с недоразвито тяло. Това не й пречело да участва в разгулни сексуални оргии, които продължила и в манастира. Тогава прилагателното "византийски" вече се използвало в много езици като символ на интриги, мръсни афери и корумпираност.

64-годишната Зоя се омъжила за трети път за Константин ІХ Мономах. Склонен към любовни авантюри, той довел в двореца своята любовница Склирена, а държавните дела поверил на приближени. По негово време станал разривът между римската и цариградската църква. Константин Мономах умрял през 1055 г., а образът му останал върху мозайката само защото Зоя умряла година преди него. Престолът за една година бил наследен от Теодора. Единственото, което успяла да направи, била нова сграда на нейния манастир, където векове се чували разкази за сексуалните й изстъпления дори и … като проститутка...

Откъс от бъдещата ни книга с Руми „Откраднатата Европа“ (Николай Генов)