На този ден Българската православна църква чества:

Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български

Пророчеството на свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите. Легендата разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум - Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян. Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест. Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование. Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра.

На 28 март имен ден празнуват всички, които носят името Боян (означава - маг, лечител), Боянка, Бойко, Бойка, Албена.

Годишнини

Роден е Богдан Филов

1883 - Роден е Богдан Филов - български историк, политик. От 9 септември 1943 до 9 септември 1944 г. е член на регентството . Преди това три години заема поста на мин.-председател. От 1938 г. до 1942 г. заема поста на министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 г. е председател на н БАН . През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ ”Св. Климент Охридски“. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор е по археология в СУ “Св. Климент Охридски”, директор е на Българския археологически институт с музей (1920-1944 г.). Богдан Филов е известен специалист по средновековна история и археология. Член е на много научни дружества в Европа. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “акад.” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Негови трудове са “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарското изкуство”, “Римското владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Роден е Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица на 28 март 1887 г. През 1896 г. след смъртта на баща му семейството се преселва в гр. Пловдив. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. Завършва гимназия в столицата, учи право в СУ "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет. Работи като чиновник в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община. В края на октомври 1912 г. постъпва в казармата на 22-ри пехотен тракийски полк в гр. Самоков и участва в Балканската война през 1912–1913 г. изкарва Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е доброволец на Южния фронт. На 29 януари 1916 г. пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. като командир на рота. Погребан е в Демирхисар, като останките му са пренесени в родния му град през 1931 г. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей. Дебелянов е автор на стихосбирките – “Посвещение”, “Копнежи”, “Замиращи звуци”, “Станси”, “През април”, “Спомени”, “Под тъмни небеса”, “Под сурдинка”, “Ранни стихотворения” и на произведенията – “Легенда за разблудната царкиня”, “Хумор и сатира”, “Проза”. През 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и други. Пише репортажи за в. "Ден" (1903–1923 г.) и в. "Балканска трибуна" (1906–1908 г.). Сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много други. В хумористичните издания печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други.

На този ден в историята

1974 – За президент на Румъния е избран Николае Чаушеску

Патентована пералнята - през 1797 г. в САЩ е патентована пералната машина.

1776 - Основан Болшой театър в Москва.

2000 г. - открит Международният трибунал, обвинил НАТО в агресия

1380 – в битката между венецианците и генуезците за пръв път в Европа се използва барут. /ndt1.com*