« »

януари 2025

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 

февруари 2025

 ПВСЧПСН
05 12
063456789
0710111213141516
0817181920212223
092425262728 

март 2025

 ПВСЧПСН
09 12
103456789
1110111213141516
1217181920212223
1324252627282930
1431 

април 2025

 ПВСЧПСН
14 123456
1578910111213
1614151617181920
1721222324252627
18282930 

май 2025

 ПВСЧПСН
18 1234
19567891011
2012131415161718
2119202122232425
22262728293031 

юни 2025

 ПВСЧПСН
22 1
232345678
249101112131415
2516171819202122
2623242526272829
2730 
« »

Статии от 27 юни 2025г.

Световен ден на риболова.

27 юни 2025 г.

Чества се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г.


Начало на войните в Югослаия

27 юни 2025 г.

Югославски войски - танкове и авиация - преминават в Република Словения. 48 часа по-рано (на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия.


Роден Иван Вазов

27 юни 2025 г.

1850 г. В Сопот е роден "патриархът на българската литература" Иван Вазов (1850 - 1920).

Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов.

Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове.

В периода 1872 - 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише трета стихосбирка "Избавление".

След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др.

През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896).

От 1889 г. живее в София. Издава сп. "Денница". От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.

Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920).

Произведенията му са преведени на ок. 50 езика. 

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.


Lazar Mladenov