« »

март 2023

 ПВСЧПСН
09 12345
106789101112
1113141516171819
1220212223242526
132728293031 

април 2023

 ПВСЧПСН
13 12
143456789
1510111213141516
1617181920212223
1724252627282930

май 2023

 ПВСЧПСН
181234567
19891011121314
2015161718192021
2122232425262728
22293031 

юни 2023

 ПВСЧПСН
22 1234
23567891011
2412131415161718
2519202122232425
262627282930 

юли 2023

 ПВСЧПСН
26 12
273456789
2810111213141516
2917181920212223
3024252627282930
3131 

август 2023

 ПВСЧПСН
31 123456
3278910111213
3314151617181920
3421222324252627
3528293031 
« »

Статии от 27 юни 2023г.

Световен ден на риболова.

27 юни 2023 г.

Чества се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г.


Начало на войните в Югослаия

27 юни 2023 г.

Югославски войски - танкове и авиация - преминават в Република Словения. 48 часа по-рано (на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия.


Роден Иван Вазов

27 юни 2023 г.

1850 г. В Сопот е роден "патриархът на българската литература" Иван Вазов (1850 - 1920).

Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов.

Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове.

В периода 1872 - 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише трета стихосбирка "Избавление".

След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др.

През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896).

От 1889 г. живее в София. Издава сп. "Денница". От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.

Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920).

Произведенията му са преведени на ок. 50 езика. 

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.


Lazar Mladenov