Имен ден на Адриан и Наталия. Седмица на водата. Подпалването на Партийния дом

На този ден православната църква чества:

26   † Дванадесета неделя след Петдесетница
Св. мъченици Адриан и Наталия († 305-311)

На този ден православната църква почита паметта на Светите мъченици Адриан и Наталия. Те са живели по времето на император Максимиан, който останал в историята с жестоки гонения срещу християните. Легендата разказва, че войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 човека, които твърдо отстоявали своята вярва, войниците ги вързали и отвели при Максимиан, който опитал всичко за да ги склони да се откажат - закани, мъчения и жестоки изтезания. На изтезанията станал свидетел Адриан, един на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните. Адриан започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки ги, той разбрал божествената истина, казал на писарите като записват осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Тази постъпка не останала ненаказана - императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици. Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Тя прислужвала на мъчениците, грижела се за христиняте, а скоро след кончината на мъжа си и тя се споминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб.

Имен ден празнува Адриан и Наталия
На 26 август имен ден празнуват всички, които носят името Адриан, Адриана, Наталия (Наталия идва от латински означава родна, рождена; Адриан идва от името на древен град в северна Италия, дал името на Адриатическо море).

Световна седмица на водата
Стокхолм, Швеция

Световната седмица на водата се провежда от 1991 година в Стокхолм. Организатор и домакин е Стокхолмският международен институт по водата. Всяка година темата е различна и е насочена към конкретен проблем, свързан с водата. За 2012 година темата е "Водата и продоволствената сигурност".

В рамките на седмицата ще бъде връчена Стокхолмската награда за опазването на водите. За 2012 г. е присъдена на Международния институт за управление на водните ресурси в Коломбо, Шри Ланка. Наградата е учредена през 1991 г. от шведски и международни компании под патронажа на крал на Швеция Карл XVI Густав. Присъжда се ежегодно на личности, организации и институции за особени заслуги в опазването и използването на водните ресурси и екосистемите, както и за подобряването на здравето на жителите на планетата. Представлява кристална статуетка и парична премия в размер на 150 000 щ. д.

На този ден в историята:

22 години от подпалването на Партийния дом
На този ден преди 22 години беше подпален Партийният дом - цитаделата на БКП и символ на падналия година по-рано комунизъм.

Пожарът започва след предупреждение на Пламен Станчев - активист от "Инициатива за гражданско недоволство", че ще се самозапали, ако не се махне петолъчката - комунистическият символ, който и след идването на демокрацията продължава да увенчава Партийния дом, наречен след опожаряването Българският Райхстаг.

Преговорите на поета Радой Ралин и депутата Йосиф Петров със Станчев са безрезултатни.

Председателят на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев дава ултиматум по телевизията - до един час червеното знаме и петолъчката да бъдат свалени, в противен случай сградата ще бъде щурмувана.

В 21,30 ч. събралите се хора с викове се втурват към входа на клуба на БСП.

Радио София излъчва призив на президента Желю Желев до всички политически сили за въздържане от насилие.

Към полунощ целият партиен дом е обхванат от пламъци. Долните етажи са опожарени. Напълно опожарени са 40 помещения. От прозорците хвърчат мебели, папки с документи, техника. Изцяло е унищожено и разграбено имуществото в 94 помещения. Жертви като по чудо няма, въпреки абсолютно стихийния щурм.

В края на юли тази година група интелектуалци внесоха при главния прокурор Борис Велчев подписка, с която настояват делото за палежа на Партийния дом да бъде възобновено.

Сред инициаторите е и режисьорката Малина Петрова, автор на документалния филм „Приключено по давност".

Още факти за палежа, за който много малко българи си спомнят, макар да са минали само 20 години:

През лятото на 1990 година Народното събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публичните места. Висшият съвет на вече преименуваната БСП се съгласява да се махне петолъчката от Партийния дом, но не изпълнява решението.

Пламен Станчев и отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако чуждият символ не бъдат свален до 20.30 ч. на 26 август.

Срокът на ултиматума им изтича, площадът вече е пълен с народ. В 20.40 ч. синдикалният лидер д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват сградата.

В 21.15 ч. в ефира на Българска телевизия Радой Ралин и Йосиф Петров отправят призив към председателя на републиката петолъчката да бъде демонтирана, за да не се погуби човешки живот.

Четвърт час по-късно тълпата нахлува в Партийния дом.

Радио София излъчва призив на президента Желев за въздържане от насилие, но към полунощ Партийният вече гори. Пожарът е погасен малко след 3 часа през нощта. Изгарят 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи.

На сутринта полицията помита Града на истината.
Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53.

Още през 1991 година следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти". Обвиняеми са 38 души, сред тях - Пламен Станчев и Константин Тренчев.

Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато на 23 август 1996 година следствието е прекратено.

Пет години по-късно в следствения арест попада човек, обявен за издирване заради палежа. Заподозреният бил сред „обитателите" на Града на истината, в палатката му била открита „плячка" от опожарената сграда. Експертизата обаче заключава, че задържаният е невменяем, и обвиненията са свалени. Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом.

Двайсет години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее трибагреникът и носи надпис Народно събрание? Досиета ли е трябвало да погълнат пламъците?

Според режисьорката Малина Петрова досиетата не са били там, по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. - комуникации, финанси, износ и внос на капитали.

Петрова е убедена, че не лумпените са запалили Партийния дом, а мероприятието е протекло по добре отработен сценарий, чиито главни действащи лица са „дебеловрати момчета с бухалки".

При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли.

На другия полюс са съдбите на пионките. Човекът факла Пламен Станчев, Евгения Саман, Анна Зографова са разпитвани и тормозени из следствените арести, трудно си намират работа, живеят в недоимък.

Вече две десетилетия няма нито една официално потвърдена версия за това кой и защо организира и извърши палежа и погрома над Партийни дом.

Вероятно, както почти никой вече не помни това събитие, така и истината за него ще потъне, без да бъде изречена.

На 4 октомври 1990 година хеликоптер отнася рубинената петолъчка в посока Долни Богров.

/bgvesti.com/

* Още по за подпалването на Партийния дом:  "Реалии", Омда