Статии от 25 август 2024г.
Шипченската епопея. Празник на Доспат, годишнина от Никейският събор, Хонекер
25 август 2024 г.На този ден Православната църква почита:
Св. апостол Тит, епископ Критски от Седемдесетте апостоли (I). Св. Христови изповедници, пострадали в Едеса от арианите († II пол. IV). Възвръщане честните мощи на св. апостол Вартоломей (VI)
Възвръщане мощите на св. апостол Вартоломей
Чества се на 25 август, а също на 11 юни и на 4 януари - Събор на светите Седемдесет апостоли
На този ден в историята:
Годишнина от боевете при Шипка /23- 25 август/
Руските части осъществяват настъпателни действия в района на връх Шипка. Българските опълченски дружини са изведени за възстановяване към Габрово, като единствено четвърта дружина остава на позициите си по настояване на самите опълченци. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.
Годишнина от рождението на Ерих Хонекер, немски политик /1912-1994/.
Генерален секретар на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (3 май 1971-18 октомври 1989). Председател на Държавния съвет на Германската демократична република (29 октомври 1976-18 октомври 1989).
Повече за Хонекер може да прочетете в справочник Омда
25 АВГУСТ 325 Г.: ЗАВЪРШВА ПЪРВИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР В НИКЕЯ
На 25 август 325 г. е завършил продължилият повече от два месеца първи в историята на християнството Вселенски събор в Никея (днешния турски град Изник, близо до Истанбул на малоазиатския бряг).
Съборът бил свикан от византийския император Константин Велики, за да се разреши спорът между епископ Александър и Арий. Александър обвинявал Арий в богохулство, понеже отричал божествеността на Христос. Той твърдял, че Христос не е Бог, а първият и най-съвършеното от сътворените от Бога същества.
На Събора присъствали и много епископи, впоследствие прославени от църквата като светци (свети Никола, епископ Мир Ликийски и свети Спиридон Тримитунтски). В продължение на няколко дни Съборът не успял логически да докаже погрешността на Арий. Свети Никола не издържал на напрежението и ударил Арий по лицето, за което временно му забранили да свещенослужи.
Според преданията като доказателство за християнската представа за Бога като единна и неразделна Света Троица се явило чудото, извършено от Свети Спиридон. Той взел в ръка парче от глинен съд и казал: „Бог, както и този глинен чиреп, е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Едновременно с думите от чирепчето лумнали пламъци, след това потекла вода и накрая се образувала глина.
След това Съборът отхвърлил арианското вероучение и утвърдил Символа на Вярата за всички християнски държави.
Освен това на Събора били приети правила за изчисляване датата на празника Пасха у християните. Според тях християнската пасха винаги настъпва след еврейската и се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
/blitz.bg - по материали в интернет/
Още от историята
55 г. пр.н.е. — Юлий Цезар напада Британия.
325 г. — Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква.
1580 г. — Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 г. — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 г. — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 г. — Джеймс Кук започва първата си експедиция.
1819 г. — В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден днешен се счита за най-чистата и с най-добър минерален състав в света.
1825 г. — Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.
1858 г. — За първи път се използва телеграф за разпространение на новини.
1875 г. — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият рекорд е под 7 часа).
1886 г. — Княз Александър Батенберг абдикира от българския престол.
1916 г. — Първата световна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1928 г. — Завършен е строежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.
1940 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 г. — Втората световна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 г. — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 г. — В София е открита Втората Лятна универсиада.
1967 г. — Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.
1978 г. — В Испания е отменено смъртното наказание в мирно време.
1988 г. — При пожар изгарят много здания в централната част на Лисабон.
1989 г. — Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 г. — Беларус обявява независимост от СССР.
1993 г. — В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.
1997 г. — В Берлин е осъден на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена.
2003 г. — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.