Днес православната църква почита:

Св. апостол Тадей от седемдесетте апостоли († ок.44). Св. мъченица Васа Хелеспонтска († 305/311). Св. Васа Солунска. Св. свещеномъченик Симеон Самоковски

Денят на св. свещеномъченик Симеон Самоковски е обявен за празник на град Самоков, чиито покровител е светецът.

Няма данни за рождената дата, нито за родното място на свети Симеон Самоковски. Но е известно, че той става Самоковски митрополит през есента на 1734 година, веднага след смъртта на своя предшественик Митрополит Ефрем.

Историческата обстановка през първата половина на XVIII век се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта - с Руската и с Австрийската империя. По това време приблизително започва организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир „Свети Спас", а ръководител и главен инициатор - митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в това време е Самоковската митрополия.

Седалището на Митрополит Симеон е в Дупница, поради липса на голям храм в Самоков. Тогава в Самоков се е служило единствено в Бельовата църква „Рождество Богородично".

Около 20 юли 1737 година Самоковският митрополит е арестуван от турците, митрополитският дом е ограбен и разбит, а свети Симеон е окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни.

На 18 август, окован във вериги и с железни гюллета на краката, с оскубани брада и коса, целият в кръв и рани, Самоковският митрополит е отведен в София. В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу, са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Пред него застанал и Митрополит Симеон, като главен организатор и водач на заверата срещу султана. Три дни свещеномъченик Симеон Самоковски бил затворен в турските казарми и измъчван.

На 21 август 1737 година го завели под бесилото зад църквата „Света София". Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Окачили го втори път - скъсало се въжето. Едва на третия път Митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, докато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София.

Божият промисъл определил тялото на Митрополит Симеон Самоковски да бъде погребано в притвора на Бельова църква „Рождество Богородично", вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки, археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите на мъченика и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца са положени да почиват на видно място в Бельовата църква.
/bgvesti.com/

На този ден в историята:

1877 г. - Започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

Още от историята:
1737 - В София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско.
1740 - В британския флот става популярен алкохолният коктейл грог.
1877 - Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората битка при Шипка.
1886 - След военен преврат е съставено единадесетото правителство на България, начело с Климент Търновски.
1897 - Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.
1898 - Основан е бразилският футболен клуб Вашку да Гама.
1902 - Дженерал Мотърс създава компанията Кадилак за производство на луксозни автомобили.
1911 - Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г.
1944 - Представители на САЩ, Англия, Русия и Китай започват в Дамбъртън Оукс, близо до Вашингтон, консултации за създаване на ООН.
1959 - Президентът Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, което обявава Хавай за 50-ти щат на САЩ.
1983 - Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на летището в Манила при завръщане в родината си.
1986 - Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1 700 души в радиус от 20 км.
1989 - Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
1991 - Латвия обявава пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.
1991 - Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия опит за държавен преврат в СССР.
1993 - В България стартират залозите в играта Еврофутбол.
1994 - Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежянг - загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара.
1999 - С два взрива е направен опит да се разруши бившия мавзолей на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.

На този ден са родени:

На 21 август 1902 г. в Стражица е роден Ангел Каралийчев (умира на 15 декември 1972), български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - учи химия в Софийския университет. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948) и Български народни приказки (1948; в два тома).

На 21 август 1947 г.  е роден проф. Емил Табаков, български диригент и композитор.

Диригент на Русенската филхармония (1976-1979), музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл "Софийски солисти" (1979-1988), диригент на Софийската филхармония (1985), главен диригент на Софийската филхармония (1987), музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония (1994-1999). Министър на културата (12 февруари 1997-21 май 1997). Музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония (1988-2000) .Музикален директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Билкент-Анкара (2002-2008). От 2008 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио и директор на дирекция ДМузикална продукция и съставиФ на Българското национално радио.


На 21 август умират: Лев Троцки, австрийският скулптор Франц Месершмит...

На 21 август 1940 г. по лично разпореждане на Сталин в Мексико е убит Лев Давидович Троцки (Лейба Дави́дович Бронщайн) - болшевишки революционер и марксистки теоретик, идеолог на теорията за перманентната революция (троцкизъм), привърженик на методите на „военния комунизъм“.

Той е сред организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика е ръководител на Октомврийската революция през 1917 г.

Народен комисар (министър) на външните работи в първото болшевишко правителство. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. По онова време съветското правителство е разединено по въпроса как да излезе от Първата световна война: Ленин е за мир с Германия, но няма достатъчно гласове в правителството. Троцки е на мнение, че новата Червена армия няма сили да се бие с немците, но от друга страна той споделя и мнението на левичарите, начело с Николай Бухарин, че не може работническо-селското правителство да подписва договор с капиталистическа държава.

Троцки се оттегля от мирните преговори с немците на 10 февруари. На 18-ти германските войски започват настъпление, което не може да бъде спряно, защото срещу тях няма редовна войска. Ленин отправя искане за подписване на мирния договор, но немците оставят искането му без отговор и продължават настъплението още 3 дни. Едва тогава те предлагат споразумение при още по-тежки условия за руснаците, които те приемат и на 3 март подписват Брест-Литовския договор, с който Русия губи огромни територии. Троцки подава оставка от поста външен комисар, за да не пречи на изпълнението на договора.

На 13 март 1918 г. Троцки става нарком по морските и военни въпроси (военен и военноморски министър), като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет.

До лятото на 1918 г. Червената армия съществува само на книга – попълва се единствено от доброволци и командирите се избират. Поради това тя е малочислена, със слаба подготовка и дисциплина.

На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с белогвардейците. Призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическия комисар (политкомисар) - към всеки командир е назначен комисар, който приподписва заповедите му. Така се гарантира контролът на болшевиките над армията.

През август 1918 г. Троцки формира така наречения „Влак на Предреввоенсовета”, в който той живее почти 2,5 години, като непрекъснато пътува по фронтовете на Гражданската война. В качеството си на „военен лидер” на болшевизма Троцки проявява неоспорими пропагандистки способности, лична смелост и явна жестокост. Пристигайки на 10 август 1918 г. на гара Свияжск, Троцки лично оглавява борбата за Казан. С възможно най-драконовски мерки той въвежда дисциплина сред червеноармейците, като е разстрелян всеки десети войник от 20-и Петроградски полк, самоволно напуснали своите бойни позиции.

Единственият неоспорим личен принос на Троцки в бойните действия по време на Гражданската война е отбраната на Петроград през 1919 г. Независимо, че червената 7-а армия има петкратно преимущество в жива сила пред армията на Юденич, Петроград е обхванат от паника, включително и пред белогвардейските танкове, а Ленин сериозно разглежда перспективата градът да бъде предаден. Именно Троцки със своите пламенни речи успява да повдигне бойния дух на войските.

Троцки не веднъж с риск за живота си се появява на първата бойна линия: а през август 1918 г. неговият брониран влак едва не попада у белогвардейците, а сетне същия месец едва не загива на миноносец от Волжката речна флотилия. Няколко пъти с ораторския си дар връща дезертьорите на бойната линия.

С цел да повиши боеспособността на Червената армия, Троцки поставя зад ненадеждните части т. нар. заградителни отряди, които имат заповед да стрелят, ако войниците пред тях се оттеглят без заповед.

Негова е идеята жените и децата на рекрутираните насила в Червената армия императорски офицери да се задържат като превантивни пленници, за да не дезертират мъже.

След смъртта на Ленин е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б), а две години по-късно е изгонен от СССР. На 20 февруари 1932 г. е лишен от съветско гражданство.

Троцки престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало.

През 1939 г. се премества в собствен дом-крепост, където оцелява по чудо в нападение, организирано на 24 май от художника-марксист Давид Сикейрос. Всъщност смъртта му е наредена от Сталин и е възложена на всесилния по онова време НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) – това означава, че смъртта на Троцки може да бъде само забавена във времето, но тя е неизбежна. През 1938 г. задачата е поета лично от зловещия Лаврентий Берия.

На 20 август 1940 г. Троцки е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер – главата му е няколко пъти е посечена с туристическа брадвичка. На 21 август 1940 г. умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. (Меркадер излежава 20 години затвор, получава звание „Герой на Съветския съюз, емигрира в СССР, но е страхотно разочарован от действителността там.)

През годините на изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система "бюрократичен абсолютизъм". Опитва се да организира т. нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал. До края на живота си остава убеден в победата на световната пролетарска революция.

Много трудно е да се прецени кой щеше да е по-опасен за Европа и света – Сталин или крайният революционер Лев Троцки, защото и двамата са достатъчно отблъскващи политически фигури. /www.blitz.bg: по материали в интернет/

Още за Троцки: Справочник Омда