1964, Хартата за гражданските права

В България

1955 г. - Политбюро на ЦК на БКП взема решение за развитие на българо-югославските отношения. В него се посочва, че БКП се ръководи от интересите на международното комунистическо движение и на социалистическите страни, които изискват подобряване на отношенията с Югославия. Пътят към това е прекратяване на взаимните нападки и възприемане на тактиката на "временно мълчание, търпимост и сдържаност" към споровете от миналото по македонския въпрос. В изпълнение на това решение още до края на 1955 г. са подписани редица спогодби с Югославия.

По света

1964 г. - Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Хартата за гражданските права – един от най-важните документи в американската история, който се превръща в закон. Американският президент Линдън Джонсън подписва Хартата, създаваща равни права в гласуването, образованието, публичните услуги, участието в сдружения и програми, подпомагани от федералното правителство, независимо от раса, религия или национален произход.

Хартата е подписана в Белия дом пет часа след като Камарата на представителите я одобрява с 289 гласа “за” и 126 “против”. След подписването президентът Джонсън се здрависва с лидера на движението за граждански права д-р Мартин Лутър Кинг. В телевизионно обръщение към нацията той призовава американските граждани да елиминират последните следи от несправедливост в Америка. Части от Хартата имат незабавен ефект, включително секцията за публичните услуги, според която черните не могат вече да бъдат гонени от ресторанти, хотели, барове, кина, спортни стадиони и други обществени сгради.

Секцията за правата за гласуване и десегрегацията на училищата също влизат в сила моментално, като се дават повече правомощия на Министъра на правосъдието, за да се намесва, където е необходимо. Секцията за равни възможности в заетостта не започва да работи цяла година след подписването, а напълно ефективна става след пет години.

Родени

На този ден е роден Георги Иванов - първият български космонавт, генерал-майор. В армията е от 1958 г.

През 1964 г. завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в СССР. Лети в Космоса заедно с Н. Рукавишников на борда на кораба "Союз - 33" (изстрелян на 10 април 1979 г.). Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г.

Починали 

1961 г. - Самоубива се писателят Ърнест Хемунгуей
Самоубива се американският писател Ърнест Хемингуей (1899 - 1961), нобелов лауреат за литература. Роден е на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Чикаго, Илинойс, САЩ. Започва литературната си кариера още като юноша във вестници. Участва в Първата световна война като санитар в автоколона линейки на Червения кръст, където е ранен и лежи в болница в Милано. След войната става пътуващ кореспондент на издаваните в Торонто (Канада) вестници “Дейли Стар” и “Стар Уикли”. От 1921 г. до 1926 г. живее в Париж. Първата му значителна книга е сборник с разкази “В наше време” (1924 г.), отпечатана в Париж в 170 екземпляра; второто издание излиза през 1925 г. с тираж 1335 екземпляра. През 1926 г. издава първия си роман “И изгрява слънце (Фиеста)”, от който за 4 месеца са продадени 12 хиляди екземпляра в Ню Йорк. Втория си сборник разкази “Мъже без жени” издава през 1927 г. Следва сборникът “Победителят нищо не печели” (1933 г.).

От 1937 г. до 1939 г. отразява събитията в Испания като кореспондент на Североамериканското сдружение на вестниците. През този период печата разкази за Испания и испанските събития в сп. “Ескуайър”, “Кен”, “Ню Масис”. През 1937 г. излиза романът му “Да имаш и да нямаш” . През 1936 г. излизат новелите “Краткото щастие на Франсис Макомбър” и “Снеговете на Килиманджаро”, последвани от “Зелените хълмове на Африка”, в които автобиографичният елемент, характерен за прозата му, е особено отчетлив. Връх на “испанската тема” е романът “За кого бие камбаната” (1940 г.). Хемингуей участва и във Втората световна война. От този период е антологията му “Хора по време на война” (1942 г.). През 1950 г. издава романа “Отвъд реката, сред дърветата”, но истински триумф постига с повестта “Старецът и морето” (1952 г.). Книгата е наградена с “Пулицър” в САЩ за 1952 г. С журналистика се занимава и през `50-те години, когато живее в имението си “Ла Финка Вихия” до Хавана, Куба. През 1954 г. получава Нобелова награда за литература. След смъртта му излизат книгите “Опасно лято”, “Острови по течението”, “Райската градина” и др

1949  - умира Георги Димитров (1882 - 1949) - политически и държавен деец. Роден е на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. През 1902 г. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението и през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавено от Димитър Благоев. През 1904-1905 г. е секретар на Софийската партийна организация. От 1909 г. е в състава на ЦК на БРСДП (т.с.) и е издигнат за секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз. Избиран е многократно за общински съветник и за народен представител. Обявява се за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войните, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Той е против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да е от двете воюващи групировки. През войната провежда активна антивоенна агитация, заради която е арестуван и хвърлен в затвора. Посреща с радост избухването както на Февруарската, така и на Октомврийската революция 1917 г. в Русия. След катастрофалното поражение на България в Първата световна война е амнистиран. Взема дейно участие във възстановяването на БРСДП (т.с.) и нейното масовизиране. Участва и във възстановяването и организационното укрепване на синдикалното движение в страната. Включва се и в международното работническо и комунистическо движение. Като представител на БКП (т.с.) присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва. До лятото на 1923 г. на практика стои на тесняшки позиции, поради което не възразява срещу възприетата тактика на неутралитет на партията по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Под въздействието на Коминтерна взема дейно участие в подготовката и избухването на Септемврийското въстание 1923 г., след неуспеха на което заедно с В. Коларов емигрира от България. Първоначално живее в Югославия и Австрия, но по-късно се установява в СССР. Привлечен е в апарата на Коминтерна и Профинтерна. Изявява се и като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация. От 1929 г. до 1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. През март 1933 г. заедно с Бл. Попов и В. Танев е арестуван в Берлин и подведен под съдебна отговорност като един от подпалвачите на Райхстага. По време на процеса в Лайпциг (1933 - 1934 г.) отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната заминава за СССР, където получава и съветско поданство. Отново е привлечен в апарата на Коминтерна. На VII конгрес на тази световна комунистическа организация е избран за генерален секретар и я възглавява до разтурянето й през 1943 г. По време на въоръжената съпротива в България 1941-1944 г. е главен инициатор за създаването на Отечествения фронт (ОФ) и за сплотяване на левите сили в страната под неговото знаме. Като отговорен ръководител на Коминтерна и той носи отговорност за сталинските репресии срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР. Завръща се в България през ноември 1945 г. и се включва в обществено-политическия й живот. След изборната победа на БРП (к) в VI велико народно събрание (ноември 1946 г.) е назначен за министър-председател на България, на който пост остава до смъртта си. Заедно с това възглавява и ръководството на БРП (к), преименувала се през декември 1948 г. в БКП.

След смъртта му през 1949 г. тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на София. В началото на `90-те години по личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и погребани в Софийските централни гробища. Мавзолеят е взривен.

Световният Ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО)

Днес е Световният Ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО), годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни — юли 1947).