« »

февруари 2023

 ПВСЧПСН
05 12345
066789101112
0713141516171819
0820212223242526
092728 

март 2023

 ПВСЧПСН
09 12345
106789101112
1113141516171819
1220212223242526
132728293031 

април 2023

 ПВСЧПСН
13 12
143456789
1510111213141516
1617181920212223
1724252627282930

май 2023

 ПВСЧПСН
181234567
19891011121314
2015161718192021
2122232425262728
22293031 

юни 2023

 ПВСЧПСН
22 1234
23567891011
2412131415161718
2519202122232425
262627282930 

юли 2023

 ПВСЧПСН
26 12
273456789
2810111213141516
2917181920212223
3024252627282930
3131 
« »

Статии от 18 ноември 2022г.

Убит е Райко Алексиев 1944 г.

18 ноември 2022 г.

Янко Гочевъ

 


 
Убийството на Райко Алексиев - 18.11.1944г.
На 18.11.1944г. в условията на съветска окупация на България е зверски убит от комунистите българският художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който е роден в семейство на бежанци от Солун. 
През март 1945 г. Р. Алексиев е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от т. нар. Народен съд по известното Дело № 6 на интелектуалците, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като родените в Македония Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Р. Алексиев вече са убити. 
Формалният повод за присъдата е карикатура на Р. Алексиев, представяща съветския диктатор Йосиф Сталин с брадва в ръка,
от която капе кръв, както и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още по- , но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души. 

Претенциите на Сърбия, Румъния и Гърция към Западните покрайнини, Добруджа и Македония. Карикатура на Райко Алексиев. 

Темата за съдбата на поробените българи от откъснатите от България насила земи по Ньойския договор от 1919г. присъстава в творчеството на големия български художник и карикатурист. През целия си живот Р. Алексиев отразява тази тема в своето творчество. И това не е случайно. Той самият е роден в семейство на българи бежанци от Солун, прогонени насила от своя роден край от гръцките поробители на Македония, подобно на стотици хиляди такива български семейства.

В своите карикатури Р. Алексиев си позволява да разобличи престъпния сталински режим, който е заплаха за свободата и суверенитета на България и да посочи враговете на България, поставили си за цел пълно обезбългаряване на Западните покрайнини, Добруджа и Македония. Заради родоюбието, свободомислието и таланта си Р. Алексиев е убит от комунистите по заповед на Москва на 18.11.1944г.

"Вотъ что значитъ революция" - карикатура на Райко Алексиев - Фра Дяволо, публикувана във вестник ''Щурецъ'' в броя му от 4 септември 1936г., брой 195, година IV. Заради тази карикатура, изобличаваща съветския диктатор Йосиф Сталин като масов убиец, Райко Алексиев е убит от българските комунисти след 9 септември 1944г. Според комунистите критиката на господаря и вожда на световния комунизъм е недопустима при никакви обстоятелства и под никаква форма, дори с карикатури. Наказанието е смърт !

Райко Алексиев е роден през 1893 г. в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун, той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания "Барабан", "Смях", "Людокос", "Българан", "Маска", "Македония", "Зора"; основател, главен редактор и основен автор на сатиричния вестник "Щурец" (1932-1944). 
Райко Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след преврата на 9 септември 1944г. Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. ''Цар Освободител” и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г. Умъртвен е заради карикатура, представяща Сталин в ръка с брадва, от която капе кръв. 

Много са свидетелствата за побоя над Р. Алексиев и неговата смърт.
Според Борис Делчев, цитиращ разказ на Иван Богданов, който бил чул в кафене "Кристал", "цялата отговорност носел Крум Кюлявков. Алексиев бил задържан и изтезаван по негово нареждане. Смъртта последвала от изтезанията."

Според г-жа Алексиева, Радой Ралин бил казал :"Кюлявковци скроиха кюляфа на такива като Райко Алексиев и спечелиха."

Пак според Радой Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков. "Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя", разказва авторката на "Горещо червено" Ивайла Александрова. Останалите отговорни за трагичната участ на Райко Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев."

Според съпругата на художника някакъв писател или карикатурист бил "изпратил материал на Райко да го пусне във вестника. Обаче Райко не го поместил." и продължава: "Друг очевидци после ми казаха как онзи скачал с ботуши върху него и вероятно от това Райко е получил разкъсване на черния дроб."

Радой Ралин твърди, че "един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара..."

Р. Алексиев не само е убит, а вече мъртъв е осъден на смърт - широко известна практика в комунистическия ''Народен съд''. 

През март 1945 г., Райко Алексиев е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от т. нар. Народен съд по известното Дело № 6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Р.Алексиев вече са убити.

Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят само и само за да запазят себе си. Творбите на Фра Дяволо са забранени по време на комунистическия режим, а е реабилитиран едва след 1990 г.

 


Първият митинг на независимите дружества 1989 г.

18 ноември 2022 г.