Атанасовден

ДНЕС Е АТАНАСОВДЕН

На снимката: Дясно Св.Атанасий Атонски от църквата „Протатон“
Ляво от горе на долу: По улиците на светогорската столица Кареа, църквата „Протатон“ там и манастирът „Великата Лавра“.

Ники Генов

(текст и снимка във Фейсбук)

Да са живи и здрави всички, които носят святото име, както и техните роднини и приятели!
Днес, 18 януари Православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.
Атанасовден се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Днес се почита и името на Св. Атанасий Атонски, създателят на единствената в света монашеска република Света гора или Градината на Божията майка на Атонския полуостров в Гърция.
Виждаме ликът му, изографисан в главната и най-стара църква Кареа, столицата на Света гора – “Протатон”. Дело е на големия зограф и главен представител на македонската рисувална школа Мануил Панселинос през ХІV в.
Монаха Атанасий Атонски, дошъл на Атон от Трапезунд, Мала Азия, през 963 г. Тогава бил 40-годишен. Подпомаган от приятеля си – бъдещия император Никифор Фока, се захванал със строежа на голям манастир - лавра. Строителството напредвало бързо, защото освен наетите работници, много хора участвали с доброволен труд.
Докато траело изграждането на Великата Лавра, Атанасий написал първия Типикон – устава на монашеската общност. В него за крайъгълни камъни на тукашния живот били определени непорочността, бедността и послушанието. Пишело също така, че монасите са длъжни да се освободят от веригите на страстите, да не се поддават на плътски желания, да се откажат от всяко удоволствие и всичко земно и преходно. Колкото и да звучи странно, записаното в Типикона преди единайсет века стриктно се изпълнява и днес. Монасите разделят денонощието си на три равни части – за молитва, за работа и за сън.
Още от самото начало в манастира заживяло монашеско братство от 1000 души! Поради това на манастира бил разрешен луксът да притежава впряг волове.
Днес освен огромната библиотека с безценни стари книги сред които е и знамениия „Полиелей на българката“ от Йоан Кукузел сред манастирските реликви се пазят мантията и короната на император Никифор Фока и петкилограмовият кръст на Атанасий, който светецът винаги носел на врата си.