Статии от 11 май 2025г.
Св.св. Кирил и Методий
11 май 2025 г.Празник на градовете Ловеч и Шумен, Софийски фестивал на науката
11 май е празник на градовете Ловеч и Шумен.
Софийски фестивал на науката
парк Заимов
За първи път фестивалът е организиран през 2011 г. Основан е от Британския съвет и "Форум Демокрит" под патронажа на Министерство на образованието, младежта и науката и с подкрепата на Столична община. В програмата са предвидени интересни събития като химически опити на поляна, забавни физични опити, детска архитектурна работилница, фотоизложби на човешки хромозоми и макрофотография и др. Проявите обхващат всички възрастови групи.
Св. Св. равноап. Кирил и Методий
11 май 2025 г.Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий
През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата. През 1900 г. за пръв път е изпълнен химнът "Върви народе, възродени" по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.
През 1872 година
11 май 2025 г.През 1872 година в Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан”.
Една година (1873 г.) по-късно се открива общо събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство.
През 1897 г. е убит Алеко Константинов (Щастливеца). Той е автор на пътеписите: "До Чикаго и назад", "Какво? Швейцария ли?", "През марта на Чепино" и на фейлетоните: "Бай Ганьо", "Миш-маш", "Разни хора - разни идеали" и др.
През 1952 г. е издадено Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП за провеждане на парична реформа, при която 100 стари лева се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата, като обмяната трябва да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 г.
През 330 г. римският император Константин I Велики официално освещава новата столица Константинопол, построена само за четири години.
На този ден през 1916 г. Алберт Айнщайн публично представя своята теория на относителността.
През 1927 година е основана Филмовата академия в САЩ. Тя се състои от над 6000 специалисти в областта на киното. Академията е по-известна с ежегодните си награди “Оскар”.
През 1933 г. се появява първото съобщение за чудовището в шотландското езеро Лох-Нес.
На 11 май е роден: Стефан Тодоров Димов - Стефан Караджа (1840 г.).
Роден е Салвадор Дали
11 май 2025 г.1904 г. е роден уникалният испански каталунски художник сюрреалист Салвадор Дали!
1904 was born the unique Spanish Catalan surrealist painter Salvador Dali!
Роден е Жан-Леон Жером
11 май 2025 г.1824 е роден френският художник Жан-Леон Жером.
1824 was born the French artist Jean-Leon Gerome.
Родена е Ивон Фюрно
11 май 2025 г.На 11 май 1928 година е родена известната френска актриса Ивон Фюрно.
On May 11, 1928 was born the famous French actress Yvonne Furneaux.
1900 г. химна Върви народе...
11 май 2025 г.1900 г. За първи път е изпълнен химнът "Върви народе, възродени" по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред!
Науката е слънце, което във душите грей!
Напред!
Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да,Родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!...
През десет века все жив
остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически и архитектурен резерват.
11 май 2025 г.1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически и архитектурен резерват.
През 1961 г. е обявен за Национален музей "Рилски манастир", а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО.
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през X в., по време на царуването на Цар Петър (927-968 г.). Св. Иван Рилски, чиито мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс.
За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.
Всички български царе от управлението на Иван Асен II (1218-1241 г.) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378 г.) са правели големи дарения за манастира, което помага той да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между XII и XIV в., а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на XIV в.
Съживяването на манастира започва в края на XV в. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари.
Националният Възродителен процес от XVIII и XIX в. дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).
В днешния си вид манастира датира от XIX в. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, започва през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса –каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е построена през 1343 г. През 1844 г. към кулата е добавена и камбанария.
Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея между 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само Захари Зограф се е подписвал под своите рисунки.
В манастирския музей се намира и уникалното произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил, който е направен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя създател. Монахът е използва фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки.
Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо господство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.
Чествания на славянските първоучители
11 май 2025 г."Най-ранни отбелязани общограждански чествания на славянските първоучители са станали в 1859 г. в Казанлък и Калофер.Според дописника на вестник „България" Иван Ваклидов (13.V.1859) на тържеството в Казанлък бил направен и помен за починалите училищни благодетели Христо Николов и Ив. Недялкович, за издигане паметника на които били събрани средства. От това можем да заключим, че честването на св. Кирил и Методий било съчетано и с обществена инициатива."
„Църковен вестник", бр. 19, 1993 г.
