Статии от 11 януари 2024г.
Умира Димитър Миладинов
11 януари 2024 г.
11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1862 г. В Цариград умира Димитър Миладинов (1810 - 1862), възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Два дни по-рано, в същия цариградски затвор умира и брат му - Константин. Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Св. Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836). Между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840), Кукуш (1840 - 1842), в гръцко училище в Битоля (до 1855). По време на Кримската война (1853 - 1856) обикаля Босна и Херцеговина. През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност, е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859), Струга (1859), Охрид (1860 - 1861), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник”, обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че е отровен заедно с брат му Константин). Сред най-големите заслуги на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си Константин Миладинов).
Умира Милош Колчагов
11 януари 2024 г.
11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1958 г. умира Милош (Милуш) Тошков Колчагов, български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Колчагов е роден в 1886 година в Банско, в Османската империя, днес в България. Принадлежи към големия род Колчагови. Завършва II прогимназиален клас в родния си град и се занимава с търговия. Става куриер и взема участие в пренасянето на оръжие. Четник е при Пейо Яворов. Присъства на Пиринския конгрес на Серския революционен окръг в 1903 година. На околийската конференция в Банско е определен за войвода на чета и през Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Белица и Бачево. След това се заселва в село Лъджене (днес Велинград). По време на Балканската война е доброволец в четата на Йонко Вапцаров и в 13 кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война служи в 61 полк на 11 дивизия. Милош Колчагов умира на 11 януари 1958 година във Велинград.
Умира Коце Ципушев
11 януари 2024 г.
11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1968 г. умира Константин (Коце) Димитров Ципушев, с псевдоним Дойчин, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 година. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий" в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват. През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женева, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище. Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото. През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие. В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър председателя Васил Радославов. След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. Излиза от затвора в 1937 година. Завръща се в Македония след анексирането ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация. През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година. Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.
