На този ден Православната църква почита:

Св. мъченик и архидякон Лаврентий († 258)

На 10 септември се отбелязва Световният ден за предотвратяване на самоубийствата

Чества се от 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация.

На този ден в историята:

През 1588 г. в Англия се завръща третата морска експедиция, обиколила света начело с Томас Кавендиш.
През 1627 г. започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII.
През 1846 г. в САЩ е патентована шевната машина.
През 1855 г. по време на Кримска война след 11-месечна обсада руската военноморска база Севастопол е завзета от англо-френските войски.
През 1872 г. Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям Извор.
През 1898 г. в Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска — съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I.
През 1921 г. в Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала.
През 1924 г. е подписана българо-гръцката спогодба „Калфов — Политис” за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.
През 1939 г. по време на Втората световна война хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша). Разстреляни са над 1000 мирни граждани.
През 1944 г. с постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция.
През 1964 г. влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона.
През 1974 г. Португалия дава независимост на колонията си Гвинея Бисау.
През 1977 г. в затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина.
През 1988 г. Осама бин Ладен създава в резиденцията си в Афганистан терористичната мрежа „Ал Кайда”.
През 1990 г. папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света – Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар).
През 2002 г. Швейцария става член на ООН.
През 2008 г. в Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големия научен експеримент в историята на човечеството.

Годишнина:

Годишнина от рождението на Херлуф Бидструп, датски художник-карикатурист /1912-1988/.


На 10 септември 1948 г. в град Кобург, Германия, умира бившият български цар Фердинанд – най-противоречивата значима политическа личност в най-новата българска история.

Роден е на 26 февруари 1861 г. в двореца „Кобург” във Виена. Син е на австрийски генерал и на френска принцеса. Пълното име на принца е Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски.

След като Фердинанд завършва кадетско училище, постъпва в армията и достига звание старши лейтенант на хусари в унгарската кавалерия. На 1 декември 1886 г. българска депутация в състав Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчев се среща с 26-годишния Фердинанд във Виенската опера с предложение той да стане български владетел.

Важно е да се знае, че според условията на Берлинския конгрес българският престол не може да бъде зает от член на управляваща в момента династия в Европа. Така че българската депутация може да избира от ограничен кръг „втора ръка” политически личности. България обаче не само няма голям избор, но нея я притиска и времето, защото почти от една година тя е без владетел. Така че тя не просто купува „котка в чувал”, но ходът й под напора на обстоятелствата дори донякъде е хазартен и авантюристичен.

Фердинанд е избран за български княз от Третото велико народно събрание на 7 юли 1887 г. На 30 юли 1887 г. корабът “Ориент”, с който пътува князът, е посрещнат на Дунав при устието на р. Тимок от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг. Тук Фердинанд I е приветстван от тримата регенти начело със Стефан Стамболов и след оттеглянето му от салона на кораба, облича генералска униформа. Съвременници твърдят, че още при появяването на Фердинанд, Стамболов мрачно проронва: „Хубаво го гледайте – този ще ни ебе майката!”

Предчувствието на Стамболов се основава на трезвото убеждение, че единствено авантюрист може да приеме авантюристичното предложение да стане български владетел. Едва 9 г. след Освобождението София може да предложи на изтънчения принц само груби политически нрави, никакъв аристократизъм и възможности за интересен светски живот, липса на водоснабдяване и канализация, кал из тесните и тъмни улици, мизерни сгради... Наистина само авантюрист може да ги предпочете пред Виена – бляскавата и изтънчената столица на културния живот в Европа.

Всъщност Фердинанд е третият пореден избран княз след Освобождението. След абдикирането на княз Александър I Батенберг, на 29 октомври 1886 г. Третото велико народно събрание избира за български княз принц Валдемар Датски, който под натиска на руския император Александър III телеграфически се отказва от българската корона. Впрочем Валдемар Датски е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. При това той не е кой да е, а е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона.

Валдемар отказва, защото не е авантюрист, какъвто е Фердинанд – той дори не се впечатлява, че няма благословията на Русия, скъсала дипломатически отношения с България на 6 ноември 1886 г., и няма одобрението на великите сили, гаранти на мира в Европа след подписването на Берлинския договор. Той обаче би трябвало поне да подозира, че го чакат атентати и бунтове от офицери-русофили.

Българската историография основателно разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват неговите заслуги за утвърждаването и издигането на младата държава, както и за нейната независимост. По време на неговото управление България се развива стремително: строят се фабрики, пристанища, жп линии и шосета, телеграфни и телефонни съобщения, развива се мрежата от учебни заведения, изграждат се културни институти (Народният театър). Не са допуснати сериозни нарушения на конституцията, в страната цари религиозна и етническа толерантност. Това обаче вероятно би станало и при някой друг владетел. Голямата заслуга на Фердинанд е, че прави всичко възможно страната да се развива възможно най-бързо и устойчиво. Негови съвременници твърдят, че с годините той е развил политически усет, но за да не допуска значими политически гафове му е влияла положително преди всичко неговата майка княгиня Клементина.

„De mortuis aut bene aut nihil”, гласи латинската поговорка (за мъртвите или добро, или нищо). Това обаче ни най-малко не важи за владетелите.

Като се знае характера на Фердинанд, неволно възниква допускането, че всичко, направено от него като държавник, е от незадоволено честолюбие, за да не остане завинаги невзрачен владетел на невзрачна държавичка. Изглежда, че именно неговата грандоманщина обуславя мотивите му за рискования ход да провъзгласи на 22 септември 1908 г. независимостта на България, защото едновременно с това той придобива титлата „цар на България”. Загадка е как се е виждал – като Симеон І, или като византийски император.

На първо място сред причинените злини на България трябва да се спомене личната вина на Фердинанд за двете национални катастрофи след участието ни в Междусъюзническата и в Първата световна война. Всъщност именно заради тях той е принуден да абдикира на 3 октомври 1918 г. и никога после не е допуснат да стъпи в България.

На този фон са истински дреболии личностните му слабости, например към парите и разгулния живот в Западна Европа. Твърди се, че именно заради пари България сключва Балканския съюз под егидата на Русия: срещу това Фердинанд през лятото на 1912 г. получава личен заем, отпуснат му лично от руския император Николай II, на стойност 3 млн. златни франка при 5% лихва за покриване задължението му към виенска банка в размер на 1,5 млн. франка и срещу залог двореца "Враня"; след това Фердинанд ориентира страната към Централните сили, защото иска да си купи нов дворец в Кобург, а банковата къща "Дисконто гезелшафт" му предоставя на 29 ноември 1915 г. 4 млн. марки при лихва 3,5 %, като погасяването трябва да започне през 1920 и да продължи до 1930 г.

След като позорно напуска България, неговият братовчед австроунгарският император Карл І не му позволява да се установи в своите имения в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), защото знае що за интригант е. Затова на 7 октомври 1918 г. Фердинанд се заселва в град Кобург, Германия, откъдето са неговите предци.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство за неизвестни заслуги. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научни пътувания из Южна Америка (Бразилия, Аржентина и Уругвай), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

Почтен гражданин е на град Кобург в Бавария (1941 г.), а университетът на Ерланген го провъзгласява за почетен доктор (doctor honoris causa) по естествени науки (1942 г.).

От първия си брак (8.4.1893 г.) с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска има четири деца: Борис, Кирил Преславски, Евдокия и Надежда. Съпругата му умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд е сключен на 28 февруари 1908 г. в град Кобург, Германия, с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, от която няма деца.

Умира на 87-годишна възраст в Кобург на 10 септември 1948 г., надживял двете си съпруги и двамата си синове Борис и Кирил. Тленните му останки са положени в дървен ковчег пред каменните саркофази на неговите родители в криптата “Свети Августин” в Кобург. Неговото последно желание е да бъде погребан до съпругата си Мария Луиза в пловдивска римокатолическа катедрала "Свети Лудвиг".

Изложението за Фердинанд не би било достатъчно пълно, ако не се споменат неговите „Съвети към сина” (Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", С., 1991 г.). Тези наставления Фердинанд ги е писал двайсет години, след като е напуснал България и са адресирани към цар Борис ІІІ. Преписани от царските архиви от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът сега се съхранява в Централния държавен исторически архив. Съветите без съкращения могат да бъдат прочетени и на линка http://slou.alle.bg
/www.blitz.bg/