« »

юли 2025

 ПВСЧПСН
27 123456
2878910111213
2914151617181920
3021222324252627
3128293031 

август 2025

 ПВСЧПСН
31 123
3245678910
3311121314151617
3418192021222324
3525262728293031

септември 2025

 ПВСЧПСН
361234567
37891011121314
3815161718192021
3922232425262728
402930 

октомври 2025

 ПВСЧПСН
40 12345
416789101112
4213141516171819
4320212223242526
442728293031 

ноември 2025

 ПВСЧПСН
44 12
453456789
4610111213141516
4717181920212223
4824252627282930

декември 2025

 ПВСЧПСН
491234567
50891011121314
5115161718192021
5222232425262728
01293031 
« »

Статии от 10 февруари 2025г.

Св. Харалампий

10 февруари 2025 г.

Св. Харалампий е християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Св. Харалампий е празник на пчеларите и на пчелите.

Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата.

Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина.

 


Смърта на Пушкин 1837 г.

10 февруари 2025 г.

На  10 февруари 1837 г., след дуел,  умира Александър Сергеевич Пушкин.

В Русия той е смятан за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература и език. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.

Пушкин е под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Най-много паметници на Пушкин  са в Русия, като Москва и Санкт Петерсбург, но той е почитан по цял свят.