« »

септември 2023

 ПВСЧПСН
35 123
3645678910
3711121314151617
3818192021222324
39252627282930 

октомври 2023

 ПВСЧПСН
39 1
402345678
419101112131415
4216171819202122
4323242526272829
443031 

ноември 2023

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2023

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2024

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2024

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
0926272829 
« »

Статии от 10 февруари 2024г.

Св. Харалампий

10 февруари 2024 г.

Св. Харалампий е християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Св. Харалампий е празник на пчеларите и на пчелите.

Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата.

Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина.

 


Смърта на Пушкин 1837 г.

10 февруари 2024 г.

На  10 февруари 1837 г., след дуел,  умира Александър Сергеевич Пушкин.

В Русия той е смятан за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература и език. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.

Пушкин е под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Най-много паметници на Пушкин  са в Русия, като Москва и Санкт Петерсбург, но той е почитан по цял свят.