V. ОВЧАРСКИ БРОЕНИЯ, МЕРКИ, ТЕГЛИЛКИ, БЕЛЕЗИ И ПР.
Овчарска година и броение. В Средните Родопи овчарската година се захваща от следния ден след Димитровден (27 октомврия) и свършва един ден преди Димитровден (касум). Димитровден не влиза в броените дни. Годината се разделя на две полугодия. Първото захваща от Димитровден и свършва на Гергьовден, а второто от Гергьовден, та до Димитровден. Овчари и кехаи броят дните по полугодия. При всички броения, пресмятания, условия и пр. за изходни и опорни точки се зимат само Димитровден и Гергьовден. При броенето месеци и недели се не споменуват. Броенето и пресметането не върви по ред до свършването на едно полугодие, а се пресеква, когато дойде до 120, за да почне ново броене, но противоположно на първото. Например, когато един овчар каже, че днес е сексен (осемдесет), доксан (деветдесет), юз (сто), юз ирми това показва, че от Димитровден са се изминали 80, 90, 100 или 120 дни; но оттам нататък не може да се каже юзъотуз (130) или юз кърк (140). Трябва да се подкачи пак от едно, обаче не от Димитровден, а от Гергьовден, като се брои назад. Например, ако след изминаването на 120 дни от Димитровден овчарят каже кърк (четиридесет), отуз (тридесет), това показва, че до Гергьовден остават 40 или 30 дни. След Гергьовден броенето подкача пак от едно и върви до 120. От 120 нататък се брои, колко дни остават до Димитровден. Такъво броене изглежда да е много мъчно и непрактично, но овчарите и почти цялото родопско население са свикнали на него и никак не се бъркат. Ако на един родопчанин се каже, че еди какво си събитие ще стане 70 дни след Гергьовден или Димитровден, по-лесно ще разбере и определи времето и денят, отколкото, ако му се каже, че събитието ще стане на 25 януария или 23 юлия. При броенето, условията и сроковете се споменуват само тия християнски празници: Касум (Димитровден), Коледа, Гергьовден, Костадиновден, Петровден. Света Неделя, Алинден (свети Илия), Голяма Богородица (16 август), Малка Богородица (8-и септември), Устина (1-и октомврия), Кръстовден и петия ден.
Броене овце. Когато няколко овце се изгубят без следа, овчарите наричат изгубените овце кара-каип (черно без следа загубване), а когато бравите са изедени от хищни животни и за това има доказателства, изедените брави се наричат испасени (изедени, уничтожени). Овцете се броят сутрин, преди да се пуснат да пасат. Сагмалът се брои, когато се вкарва в дукатя, а другите стада, когато се кордят (вървят в гъста верига).
Овчарите броят овцете по 2—4 брава изведнаж, а не една по една. Петдесетицата се казва еллия. Овчарят брои тъй: ики (2), дйорт (4), алтъ (6), секис (8), он бир (11), оналтъ (16)... къркбир (41), кърк еди (47), елля (50)! ики дйор и пр. Думата елля овчарят произнася с много висок глас. Броецът бележи и брои еллиите по пръстите на ръката си, за показалец и бележник на които служи палецът, който допира до всеки друг пръст. Овчарят като свърши броенето, събира еллиите и намира, колко са всичките му овце. При продажбата на овцете броенето върви на чифтове, тъй се условва и цената на продадените овце; но това става, когато се продава и купува по-голямо количество и на отбор овце. Съвсем малко брави се броят една по една. Когато при продажбата или покупката се услови да се не отбират овцете, цялото стадо се разбърква и после се отцепва една част, приблизително такова количество овце, колкото иска куповачът. След това отцепената част се преброява и ако преброените овце са по-малко или по-много с няколко брава от продаденото количество, то излишъкът или недоимъкът се изважда или прибавя. Това става тъй. Куповачът и продавачът изваждат или притурят по равно число брави; ако изваждат овце, куповачът избира най-лошите брави а продавачът най-добрите; а ако се прибавят, куповачът отбира най-добрите, а продавачът най-лошите брави. Тоя начин на продаване — купуване се казва: курт билмйо (вълче отделение).
Броене кожи. Кожите се броят на чифтове. Лошите и мъничките кожици се катладисват. т. е. два чифта се смятат за един чифт.
Монети. Цените на къшлите и летните пасбища се определят с турски лири, а цените на овцете, овчите произведения с дюкмета (бели меджидиета), грошове и пари. Сметките (в грошове) се уравняват, като се земе предвид курсът на парите в Родопите, Скече и Гюмюрджина. Парите се броят на турски език, например: он груш (10 гроша), утуз пара (30 пари); ирми беш алтън (25 лири); секиз (8) дюкмьо и кърк груш енидженски фиет и пр.
Мерки за вместимост. За измерване и пресметане издоеното на предой мляко има различни системи мерки, но две от тях се най-много употребяват. Те имат за основна единица ведрото. В Чепеларе и други села употребят за мярка ведро, което поима (събира) 12 оки, а в Широка Лъка, Дерекьой и други села — ведро, което поима 10 оки. Първата система може да се нарече чепеларска, а втората широколъшка. Един кутел поима осмата част от вместимостта на ведрото, т. е. в него се смества 1,5 ока мляко; един четвъртник поима четвърт част от вместимостта на кутела, т. е. в него се смества 150 драма мляко; а една лъжица поима осмата част от четвъртинка, т. е. 183/4 драма. Ведрото с вместимост 10 оки се дели на кутлове и половин кутлове. Един кутел поима петата част от ведрото или 2 оки, а половин кутел 1 ока. По първата (чепеларската) система млякото се пресмета и определя така. Стопанинът, който на предой е надоил от всичките си овце едно ведро (с вместимост 12 оки), ще получи от мандрата 40 ведра или 480 оки, а тоя, който е надоил един кутел (осма част от ведрото=1,5 ока), ще получи пет (5) ведра или 60 оки и т. н. А по втората (широколъшката) система млякото се измерва, пресмета и определя така. Стопанинът, който на предой е надоил едно ведро (с вместимост 10 оки), ще получи от мандрата 50 ведра или 500 оки; тоя, който е надоил един кутел (с вместимост 2 оки), ще получи 100 оки, а тоя, който е надоил половин кутел (1 ока) — 50 оки и т. н.
Теглилки. Маслото, сиренето, вълната и всички други твърди овчи произведения се теглят е обикновен кантар, а малки количества и с везни (терезия). За единица на теглото се смята оката.
Мандренски кантар. Когато маслото се борка (произвежда) на мандрата, всеки мандраджия се труди да надборка другарите си, т. е. да изкара от своята каца пo-много масло (във всички баркални каци се налива по равно количество мляко). Ако на мандрата няма обикновен кантар, маслото се претегля с един мандренски токмак. Това претегляне става тъй: когато токмакът не е впрегнат в чюрилката, той с тежката си дебела страна виси надолу, а с тънката стърчи нагоре. Мандраджиите като избъркат подсиреното мляко, прибират маслото от една каца и го турят във ведро. После напълненото с масло ведро навират на тънката страна на токмака и го местят полегичка към средата (оста). Когато токмакът дойде в хоризонтално положение (както лоста на кантара), там, дето се е опрял кулпът от ведрото, забележват мястото с резчица. След това по същия начин прекарват през токмака маслото от всички каци. Най-близката резка до оста на токмака показва най-голямата тежина, а най-отдалечената — най-малката. По тоя начин може да се познае, кой мандраджия е извадил повече и кой по-малко масло от определено количество мляко, обаче колко оки е маслото, това не може да се определи с токмака.
Мерки за разстояния. Дължините и широчините овчарите мерят с кракове (разкрачи) и педье (разстоянието между дебелия и най-малкия пръст на ръката, когато тя е разперена); а височините с боюве (височината на човек със среден ръст) и педья. Дърветата и корите, които са потребни за мандрата, се мерят с цап (дръжката на брадвата).
Йенюве, йен. Стопаните, за да си познават овцете, правят им особни знакове на ушите, които се наричат йен. Знаковете се правят на едното или двете уши. Чьостиш на едното ухо се правят по 2—3 знака за по-голямо различие на отделните йеньове. С осем знака добре скомбинирани, може да се направят 100-на йеньове, които съвсем да се различават един от друг. Всички знакове, които се употребяват в Средните Родопи, са осем. Те носят следните названия: резано, влечено, уймо (всечено), колцнато, цепено, стрелухо, вастагарка, зумбо (дупка) — виж фигурите.
Дамги. Инструментите, с които се отбелязват катранени белези на овчите кожи, са разнообразни и много на брой. Едни от тях са железни и представят първоначалните букви на стопанските имена, а други са дървени, прилични на оралица (ралица). С дамгата — ралица се правят различни знакове, които носят различни названия. Но най-много се употребяват за дамги (марки) тези знакове: I един чибук, II два чибука, / калъч, I. чибук с топ, .I.чибук с два топа, Г бакрач, V чатал, |/ два чатала, Н преградени чибуци, Т бургия, + корст (кръст).
Катранената дъмга не е еднаква с йеня на ухото.
Йенът е същинската и най-важната марка на овцевъдците, а дамгата е второстепенна. Последната с порастването на вълната се изгубва и трябва изново да се туря, а йенът е постоянен. Ако един баща пожелае на живот (докато е жив) да подари по малко овце на синовете си, той им ги отбележва с особни йеньове, да се знае, че те са вече тяхна собственост, но дамгата не променя, докато е жив. Обаче щом бащата умре, и синовете му се разделят, подарените овце се бележат вече и с отделни дамги. Значи, йенят е знак на частна (отделна) собственост, а дамгата — на неразделено семейство.
Рабош, ръбош. За отбелязване млякото на мандрите в Средните Родопи са измислени няколко рабошни системи, но най-много се употребява една, която се нарича „параспорски рабош". Тоя мандренски рабош се съставя така. На едната широка страна (вж. фигурата) се бележи количеството на кутловете и четвъртниците, на едната тясна страна — лъжицата, а на другата тясна — дамгата. Кутелът се бележи с една вкопана резка, широка два милиметра; четвъртникът — с една дупчица (лочка); а лъжицата — с една едвам видима (широка, колкото острилото на ножа) резчица. По-горе видяхме, че стопанинът, който е надоил на предой един кутел, ще земе 5 ведра; който е надоил един четвъртник, ще земе едно ведро, а който е надоил една лъжица, ще земе един кутел (една осма част от ведро). Но ако стопанинът е надоил 3 кутла, 2 четвъртника и 4 лъжици, ще земе: [(3x5) + (2х1 ) = 17 ведра] + [(4х1) = 4 кутла (половин ведро)] = 17 ведра и 4 кутла (половин ведро). Това количество се нарязва на рабоша така: (вж. фигурата).
Да земем за пример още трима стопани, от които единият е надоил на предой 4 кутла, 3 четвъртника и 5 лъжици; другият — 2 кутла, 1 четвъртник и 7 лъжици, а третият — 7 кутла и 6 лъжици. Млякото на тия трима стопани ще се отбележи в рабоша тъй: (вж. фигурата).
4 кутла по 5 ведра = 20 ведра
3 четв. „ 1 „ = 3 “
5 лъж. „ 1 кут. = — 5 кут.,
ще земе... 23 вед. 5 кут.
2 кутла по 5 ведра = 10 ведра,
1 четв. „ 1 „ = 1 „
7 лъж. „ 1 кут. =—7 кут.,
ще земе... ...............11 вед. 7 кут.
7 кут. по 5 вед. = 35 ведра,
6 лъж. „ 1 кут. = —6 кут.,
ще земе................... 35 вед. 6 кут.
Цяло ведро се бележи в рабоша с 8 вкопани резки, т. е. както се забелязват 8 кутла, защото ведрото е равно на 8 кутла. Ведро и три кутла се забелязва с единадесет резки (8 + 3=11). Партидите (есеметата) на стопаните се отделят една от друга с две всечки на двата ръба (ъгли) и една пряка резчица, краищата на която се допират до всечките.
----------------------------
Бел. на Омда - В изданието, ползвано за настоящята публикация, не са поместени фигурите, отбелязани в текста.