7. ПРОФИЛ 4:
УСПЕХЪТ ЗА РОМИТЕ В БИЗНЕСА
Старт в живота
Семейството и образованието на бизнесмена
Професионалният път: „бял” или „сив” бизнес?
Авторитет вън и вътре в общността
Измеренията на успеха и удовлетвореност
Ромите в бизнеса, като представители на по-заможните и издигнали се социални слоеве в ромската общност могат да бъдат категоризирани като лица със сравнително висока позиция, съпоставени с останалите от етноса, притежаващи добро материално състояние (доходи и имущество), сравнително висока степен на образование, висок социален престиж, стремеж за индивидуална изява и предприемчивост. В специализираната литература досега те са неизследван феномен, основно поради това, че са трудно откриваеми и са сравнително рядко срещани в ромската общност.
Изследователският интерес към проучване на тази категория „успели роми” не е самоцелен. Той е провокиран от това, че те, в сравнение с останалите представители на ромския етнос, притежават по-голяма инициативност, склонност към поемане на риск и имат потенциал да „дърпат” общността напред. Специфичното им социално положение най-вече се дължи на техния придобит социално-икономически статус. Тяхното утвърждаване в неравната конкурентна среда се дължи преди всичко на личностните им качества, придобити знания, квалификация и организационни умения. Разчитайки в голяма степен на своя собствен ресурс и капитал, ромите в бизнеса в своята пряка трудова дейност притежават автономия и лична свобода за изява.
Конкретните хипотези, които ще бъдат емпирично верифицирани в хода на изложението са:
· Представителите на този социален слой се характеризират с отдаденост на трудовата кариера и професионалните постижения, имат иновативно поведение за просперитет в бизнеса и професията.
· Ромите в бизнеса притежават сравнително висока степен на образование и професионална подготовка, като полагат допълнителни усилия за усъвършенстване на знанията и опита си чрез участие в различни курсове и специализации.
· Доброто образование е ценност за тази категория роми, неговата роля и полза за професионалното развитие на личността се предава между поколенията.
· Склонност към упорит труд и пълно себеотдаване, решителност и енергичност. Това са част от качествата, които притежават ромите в бизнеса и по-които се отличават от другите представители на ромската общност.
· Ромите в бизнеса се занимават с дейности във формалната икономика, разчитайки на своя професионализъм и изградена репутация в отношенията си с други актьори и конкуренти.
В съответствие с целите на проекта, настоящия анализ ще бъде фокусиран върху следните ключови теми и аспекти на въздействието и влиянието, което ромите в бизнеса имат в създаването на национална идентичност у ромската общност като цяло:
· Значими моменти от личния живот на бизнесмените, които играят важно значение за тяхното професионално израстване (ролята на семейството и най-близката обкръжаваща среда, като задържащ или стимулиращ фактор за развитие, зачитане и предаване на културата и традицията на общността между поколенията и нейното оцеляване в бъдеще и др.);
· Извървения професионален път (време за самообучение и професионално усъвършенстване, балансиране между семейни и професионални задължения, авторитет вън и в общността, индивидуално разбиране на ролята на образованието и нуждата от такова за ромските деца).
· Определяне на най-надеждните начини за формиране на обща позитивна национална идентичност на ромската общност в бъдеще и улесняване на процеса на нейната по-ефективна социална интеграция в обществото.
· Визията на ромите в бизнеса за успеха и удовлетвореността от него (качества, необходими за противодействие на конкуренцията в бранша и отстояването на позицията им на пазара, удовлетвореност от личния статус и от обкръжаващата среда).
· Очакванията за близкото бъдеще ( перспективи пред тях и техния бизнес).
7.1. СТАРТ В ЖИВОТА
Всеки успех има своето начало. От къде започва всичко? Какъв път трябва да извървиш? С какви проблеми трябва да се сблъскаш? Какви качества трябва да притежаваш, за да постигнеш мечтата си, да изградиш кариера и да постигнеш независимост?
Без претенции за изчерпателност настоящият анализ прави опит да даде отговор на тези и много други въпроси, позовавайки се на житейския опит на успешно реализирали се в частния бизнес лица от ромския етнос. Резултатите от проведените дълбочинни интервюта показват, че всяко решение да се започне дадена дейност е провокирано, както от вътрешната нагласа и желание, така и от поредица фактори, били случайни или не, които в определен момент оказват влияние върху избора на определен житейски път. В повечето случаи бедността, немотията, а също така и сравнително големия брой членове на семейството е провокирал респондентите към една или друга пътека. В желанието си да подпомогнат семейния бюджет и да бъдат самостоятелни в своите решения и отговорности, някои от тях започват своята трудова кариера, която в последствие се превръща и в тяхна постоянна дейност.
Изследваните роми в бизнеса се занимаваха с най-различни бизнес-дейности: международни и вътрешни превози, строителна дейност, хидростроителство; търговия, фризьорски услуги, брокерство и др. Повечето от тях са се насочили към фамилния и семеен бизнес, като общият брой на наетите служители в техните фирми е между 2 и 120 души, в зависимост от упражняваната дейност.
Социално-икономическата обстановка, особено в края на социализма (1989 г.), допълнително мотивира и провокира част от тях да предприемат инициативата за започване на частен бизнес предимно в сферата на услугите (фризьорство, търговия на едро и дребно, ресторантьорство, занаятчийство). С малък финансов риск и в някои случаи използване на кредит, създаването на собствена фирма се разглежда като единствена перспектива за започване на работа и за печелене на пари.
В случая важен е начинът, по който интервюираните лица разказват за началото на своя трудов път, като поредица от трудни начинания, които в последствие биват преодолени, благодарение на техните лични усилия и качества, като трудолюбие, борбеност, упоритост, стремеж към доказване и реализация.
Резултатите от проведените дълбочинни интервюта показват, че решението на ромските бизнесмени да стартират частна дейност и бъдат самостоятелни икономически субекти се приема по-скоро като начин за оцеляване в трудна ситуация. Малко са случаите, в които той е резултат от съзнателно поет риск с цел професионална реализация и изява.
Основното личностнo качество, което притежава всеки един от тях това е адаптивността. Между иновация и традиция, респондентите предпочитат креативното и рисковано действие. В разговорите с тях, впечатление прави тяхната готовност към предприемане на действия пред сигурността, изчакването и пасивността. От техния успех най-често зависи съществуването на цялото им семейство. По този начин рискът от индивидуално поет се превръща в колективен.
Ромите в бизнеса остават тясно свързани със своите семейства. Доверието и желанието за оглавяване на ключови позиции в техните фирми от по-широк кръг от хора извън фамилията е ограничено. Всички интервюирани лица, с които разговаряхме споделят, че ръководните длъжности се заемат от техни близки или роднини (съпруга, деца, майка, баща, братовчеди). Като цяло болшинството от тях, предпочитат да наемат предимно българи за останалите длъжности във фирмата, поради по-високото им образование, квалификация и умения в определена област:
· „При мен идват от квартала много роми, които ме питат за работа, само, че за да работят, то те трябва поне да имат някакво техническо образование – монтьор лесно не се става или пък шофьор. На мен ми трябват хора, които си разбират от работата и знаят какво правят, не мога да рискувам, някакви неуки да се учат на камионите ми”.(Т.Т. – ром бизнесмен)
7.2. СЕМЕЙСТВОТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА БИЗНЕСМЕНА
Ромите, заминаващи се с частна дейност, участвали в дълбочинните интервюта, имат стабилни семейства с две или три деца. В повечето случай е нарушен баланса между работата и семейството. На въпроса: „Успявате ли по-често да балансирате отдаденост между работата и семейството?”, всички респонденти са категорични, че едното често страда за сметка на другото, защото бизнеса иска жертви и за съжаление една от жертвите е липсата на време за най-близките. При тях доминира стремежът за отдаденост на трудовата кариера. Ето как определя своя бизнес едно от интервюираните лица:
· „Това бизнеса не е професия, а един затвор! 12 часа ти да работиш на едно и също място, без да излезеш навънка, това е много страшна работа. Но всеки за себе си отговаря – ако не иска да стои гладен, трябва да работи. Ако иска да стои гладен – да не работи”(Р.Р. - ром бизнесмен).
Интерес представлява начинът по който бизнесмените организират свободното си време. Като хора, които са подложена на ежедневен стрес, поради многото ангажименти, свързани с управлението на фирмата, голяма част от тях споделят, че нямат много време за развлечения. Повечето се разтоварват от напрегнатото ежедневие, отдавайки се предимно на лични занимания, като четене на книги, рисуване, гледане на телевизия, спортуване и ходене на лов. Впечатление прави типа музика, който предпочитат и която намират за любима и разтоварваща. Преобладаваща част от изследваните лица обичат да слушат предимно класическа музика. Сред любимите им изпълнители те нареждат Вивалди, Щраус, Бетовен. Предпочитан остава разбира се и техния фолклор – класическите ромски песни.
Всички роми в бизнеса, с които разговаряхме, масово се стремят да предадат своя бизнес на децата си. Широко застъпена практика е включването на две или повече поколения в дейността на фирмата в рамките на един и същи период от време. Повечето от тях осъзнават, че, за да могат следващите поколения да наследят тяхната дейност е необходимо да има приемственост, чрез включване на един по-ранен етап на членове на семейството (синове, дъщери, внуци и т.н) в техния бизнес. Според тях от изключителна важност е техните деца да усвоят занаят и да научат всички „тънкости” на бизнеса. Ето какво споделя в своето интервю един ромски бизнесмен:
· „Аз имам една моя мисъл, не знам чух ли я, но мисля, че си е моя: на едно дете, ако му оставиш пари, рано или късно ще ги похарчи, но ако му оставиш занаят никога няма да е гладен”.(Е. - ром бизнесмен).
Проведените дълбочинни интервюта с роми в бизнеса ги представят като образовани хора с много интереси. Те определят като решаващи за своето развитие придобитото образование, допълнителната квалификация и натрупания професионален опит. Според тях доброто образование е от първостепенно значение за развитието на дадена личност, поради което те намират начини да инвестират в обучение. Това е водеща черта и тя често се изтъква като основна предпоставка за осигуряване на „нормален” и достоен живот не само на тях:
· „Ромското общество няма такива навици да се образова или поне да се самообразова. За съжаление, то затова ние (ромите) заемаме такава незавидна ниша в обществения живот. …без образование, няма работа, а има просия.”(Т.Т. - ром бизнесмен).
По-силните им амбиции към придобиването за по-висока степен на образование са свързани със стремежът им към професионална кариера и успех и не на последно място за излизането им от „дъното”.
Всички изследвани роми в бизнеса поставят образованието на челно място в ценностната си система. Те държат техните деца да учат до по-високи степени, вкл. висше образование. В междупоколенчески план интервюираните лица имат по-висок образователен статус от своите родители. Повечето от тях са израснали в семейства, членовете на които са с ниска степен или без образование. Причините за това са различни – бедност на семейството, безработица, прекъсване на училище. Независимо от ниската степен на образование, ромите в бизнеса подчертават, че техните родители са били природно интелигентни и с прогресивно мислене. Преобладаваща част започват училище в родния си град или село, но впоследствие в по-горните класове продължават и се местят в близкия по-голям град. Всички те са на мнение, че в началото им е било доста трудно, но и интересно. Някои дори оценяват и предимствата, които им е дал социализма за тяхното професионално израстване:
· „В тоталитарно време държавата даваше възможност на циганите да учат. Те бяха толерирани в тази област. Държавата способстваше ромите да бъдат добре обучени, даже имаха и привилегии за разлика от българите, моля ти се. Значи, ако на една позиция кандидатстват българче и циганче и резултата е еднакъв за двамата, се приемаше циганчето”.(У.У. – ром, бизнесмен).
Няма ромски бизнесмен сред интервюираните, който да смята, че не се е реализирал професионално в живота. И тук палитрата от житейски истории е голяма –всеки от тях се е развивал в зависимост от конкретната среда. Ако за някои получаването на високо образование и допълнителното усъвършенстване е било в съчетание с допълнителен труд, то за друг, живеещ в по-заможна фамилия, професионалната реализация е била приоритет.
По-голямата част от респондентите, с които разговаряхме, независимо, че нямат достатъчно свободно време, продължават да полагат допълнителни усилия за усъвършенстване на своите знания и опит чрез участие в различни курсове и специализации. Тематичните области, в които те предимно инвестират са езикови, бизнес курсове, обучения за ръководители и обществено-политическа ангажираност. Голяма част от интервюираните бизнесмени са ученолюбиви и любознателни. Всички те могат да препоръчат поне по една книга, която им е помогнала да се развият. Повечето от тях се интересуват от разнообразна литература предимно художествена, макар че повечето са от минала задължителна учебна литература. Като конкретни книги те посочват: „Тихият Дон” на Михаил Шолохов, „Бай Ганьо” на Алеко Константинов, „Антимовският хан” на Йордан Йовков, „Под игото” на Иван Вазов, „Окадени картини” на Менхерт Лакатош, „Вълчановя мост” на Панайот Маджаров, Библията и др.
7.3. ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ПЪТ: „БЯЛ” ИЛИ „СИВ” БИЗНЕС?
Според интервюираните лица в повечето случаи пътят към успеха е осеян с множество пречки и препятствия. Едно от предизвикателствата пред тях е това, че те са представители на друг етнос. В проведените разговори често се споменава, че в България винаги е имало някаква нетърпимост към различните, нетолерантно отношение, скрита или явна дискриминация:
· „Неотдавна спорех с един приятел . … Той има фирма с работници и има място за роми и аз го питам Добре, кажи ми, Иванчо, колко роми работят в твоята фирма? … Ти ми викаш, че си толерантен, а в същото време нямаш нито един работник циганин! Поне чистачката да е ромка! За каква толерантност тогава говорим? Много трудно се наемат роми за работа, за да можеш да кажеш, че си толерантен”(У.У. – ром, бизнесмен).
Независимо от усилията, които полага държавата за гарантирането на равни възможности за пълноценна реализация и интеграция в обществото, дискриминационните нагласи спрямо ромската общност продължават да съществуват и да игнорират голяма част от тези хора. Негативното, подценяващо, а понякога открито дискриминационно отношение към ромите твърде често се споменава като препятствие пред бизнесмените, което те трябва да преодоляват в своя трудов път. Това, с което те се опълчват срещу стереотипите и предразсъдъците на останалите членове на обществото е собствената им амбиция да докажат, че имат нужния опит и потенциал за извършването на дадена дейност.
В хода на интервютата, ромите в бизнеса бяха провокирани да дадат своите предложения за възможни начини, чрез които би могло да се въздейства на останалите членове от обществото за промяна в положителна посока на отношението към ромската общност. Най-общо техните идеи могат да бъдат обобщени в четири групи:
· „Реално участие на ромите в управлението - на местно, на областно и на държавно ниво. По-активно включване на ромите в различни дейности от живота, да могат да се почувстват по-свободни и да бъдат с по-голямо самочувствие”(У.У. – ром, бизнесмен).
· „Популяризиране на позитивния образ на ромите в общественото пространство. Да се покаже, че сред нас има и такива, които са с високо образование, които заемат високи позиции”(К.К. – ром, бизнесмен);
· „Иницииране на по-активна държавна политика по отношение на образованието на ромските деца. Много роми са бедни и не могат да си позволят да изпратят децата си на училище или поне във вида, в който трябва да отидат на училище.”(Д.И. – ром, бизнесмен).
· „По-голяма видимост на резултатите от действията на неправителствените организации, работещи за подобряване на положението на ромите”(З.З. – ромка в бизнеса).
В редица от изследваните случаи личният успех се обвързва с обстановката в страната:
· „В България за съжаление повечето неща пречат. Що се касае до предприемачеството бюрократичната машинка все още работи и то на здрави обороти. В една община да отидеш, късаш си времето и то доста от времето си късаш и то за елементарни неща. По други институции да отидеш – същата работа. Няма институция която би се впрегнала да ти помогне с каквото и да било”(Д.И. – ром, бизнесмен).
Друг болезнен за тях проблем е наличието на корупционни практики в различни области.
· „Значи, аз съм пускал оферти в местния завод, десетки оферти. За съжаление нито една до сега не съм успявал да спечеля и то поради тази причина, която ти казах – далавери и там някакви други неща. Там има фирми, които са се „окопали”. „Окопали” са се и не знам какво правят, но не можеш да ги помръднеш. На последната ми покана, аз разбрах, по един начин разбрах, че моята оферта е по-ниска от последната, която е спечелила. И в същия момент аз не съм предпочетен за изпълнител на тази дейност. Защо?...” (Д.И. – ром, бизнесмен).
На равнището на отделната фирма, респондентите, с които разговаряхме срещат трудности от типа: необходимост да се мисли за всичко, голямо физическо и психическо натоварване, работа без работно време и почивни дни. Всеки старт е труден и поради това всеки се нуждае от подкрепа. Няма ромски бизнесмен, който да не е получил подкрепа на старта от най-близките си лица (майка, баща, роднини, приятели). Неслучайно, в хода на провеждането на интервютата, когато се заговори за оказване на помощ, всички единодушно се придържат към една крилата фраза: „Семейството е моята крепост – от него получавам подкрепа и отдаденост!”. Разбира се, измеренията на подкрепата са различни. За едни тя има формата на предоставяне на финансова помощ, а за други тя има чисто морален характер, вдъхвайки сили във възможностите и способностите.
При изследването на различните лица на успеха на ромите в бизнеса, интерес представлява и тяхното отношение към упражняването на дейности в неформалния сектор. Редица изследвания и анализи в тази област, показват, че в сравнение с останалите етнически общности, склонността на ромите към упражняване на дейности в „сивия” сектор е присъща в по-голямата си степен на онези представители от етноса, които имат сравнително по-ниска социална позиция (съпоставени с останалите от общността) на местно ниво. По данни на изследване на ПРООН, е налице правопропорционална зависимост между степента на придобито образование и възможностите за заетост на ромите в сивата икономика. Ромите с по-високо образование сравнително рядко сe ангажират в неформалния сектор. Само един от четирима работещи в този сектор има средно или по-високо образование[51].
Подобни резултати са регистрирани и от нас в проведените дълбочинни интервюта по проекта. Преобладаваща част от интервюираните роми бизнесмени, които имат висока степен на образование, категорично отхвърлят възможността да реализират успехи в професионален план, занимавайки се с дейности в неформалната икономика. Независимо от това, обаче, всички те са съгласни с твърдението, че „обикновените” роми „на 100%” са склонни към упражняване на дейности при неформални условия – т.е. без договор и осигуровки. Причините за това са от различен характер. От една страна, това е наличието на дискриминация по отношение на ромския етнос при наемане на работа:
· „ако отидат на конкурс двама роми и двама българи, то бъдете сигурна, че ще вземат българина на работа, независимо, че циганинът е показал по-добри резултати”(У.У. – ром, бизнесмен),
а от друга стана това е безпаричието и мизерията в която живеят повечето от представителите на този етнос:
· „никой не мисли за договор, всеки гледа как да оцелее и да помогне на семейството си. Това, разбира се, отнася за по-бедните роми и при по-необразованите. При образованите, вече положението е различно. Всеки иска да бъде осигуряван, поне здравно”(Д.И. – ром, бизнесмен).
Когато заговорим за сива икономика следва да отбележим, че като цяло всички интервюирани лица осъждат нейните многоаспектни прояви и я определят като нещо нередно и пагубно за икономиката на страната ни.
· „Значи по принцип сивата икономика си е сива и затова й казват, че е сива, но аз лично не я приветствам …, но в практическата работа тя се прави”(У.У. – ром, бизнесмен).
Те споделят, че в техните фирми няма служители, които да работят нелегално, без договори, тъй като Законът е „суров” спрямо тези собственици, които са в нарушение. Работниците биват наети на трудово-правно отношение по трудов или граждански договор, в зависимост от типа и характера на работата.
7.4. АВТОРИТЕТ ВЪН И ВЪТРЕ В ОБЩНОСТТА
Ромите в бизнеса се ползват с уважение и почит от останалите представители на общността. Твърде често те биват търсени като хора, от които може да се поиска съвет, мнение или препоръка. Техният авторитет в повечето случаи се формира на базата на личностните им качества, които притежават и които са се формирали през целия им професионален път.
Интервюираните лица са готови да се притекат на помощ винаги, когато е необходимо:
· „Аз съм човек, който е готов да подаде ръка за поздрав, и да помага на хората и не съм си променил мнението за тези хора”(Р.Р. – ром, бизнесмен).
Порадитази тяхна всеотдайност, те без изключение споделят, че са заобиколени от много приятели, които ги подкрепят, уважават и са готови да им подадат ръка в трудни моменти. В един от разговорите впечатление направи „голямото сърце” и социалната ангажираност на един от бизнесмените да подобри средата, в която живеят останалите роми в квартала:
· „аз не обичам да правя злини, аз обичам добротата. Ненапразно съм награден за един от най- почетните граждани на България според един вестник. 67-70 човека сме наградени в София и аз бях единственият циганин в тази групичка. Лично с моите пари купих около 48 дръвчета, поставихме скамейки, направих официална чешма с моите средства и хората го оценяват.”(Р.Р. – ром, бизнесмен).
Интервютата показаха, че техният авторитет сред останалите в общността се базира не само на това, че те успешно са се реализирали в живота, но намира израз и в помощта, която те оказват на околните. Тази тяхна помощ е насочена освен към разрешаване на различни битови проблеми, но също така в някои от случаите е изнесена и извън общността и е свързана с предоставяните услуги от публичните институции. Конкретен пример в това отношение са действията на един известен ромски бизнесмен от голям областен град, който финансово е подпомогнал 120 роми от квартала, ставайки им гарант пред финансови институции при теглене на кредит.
Проведеното изследване сред ромски общности регистрират и наличието на други форми на помощ, които ромите в бизнеса оказват на останалите от етноса. Според близо 29% от запитаните представители на местната ромска общност, местните бизнесмени от техния етнос осигуряват работа на роми в населеното място, а също така и подпомагат някои от тях с пари, дрехи и обувки (21.8% от отговорилите).
Фигура 1. Ромите бизнесмени в общината, според мнението на другите роми:
Средата, в която живее и работи ромът бизнесмен, неминуемо изисква, той да притежава авторитет, както сред останалите от общността, а така също и сред другите в бизнеса. Те определено притежават умения да общуват, както на неформално, а така също и на формално ниво. Те категорично подчертават значението на общуването с други икономически актьори за развитието на бизнеса им:
· „Да, негласно ние се познаваме по градове, по центрове, знаем кой с какво се занимава и така взаимно се допълваме във отношенията си. Понякога сме си помагали с информация, със средства.”(У.У. – ром, бизнесмен).
Техният авторитет е придобит в конкретната работа и в някои от случаите ги поставя като посредник между общността и отделни институции, с цел защита на интересите на общността. За изпълнението на тази роля на бизнесмените им помага и това, че някои от тях действат и като ръководители на неправителствени организации, подпомагащи ромската общност:
· „помагам на децата чрез фондацията за изграждане на образователни потребности, стимулирам ги да кандидатстват във висши учебни заведения. През последната една-две години се опитах да помогна на млади хора-роми, които да бъдат назначени и да участват активно в местното управление, (защото) българите не ни допускат, не ни искат да бъдем сред тях. Това за мен е болка, защото говорим за образование, говорим за интеграция”(У.У. – ром, бизнесмен).
Развитието на бизнеса неминуемо изисква контакт с една или друга държавна институция. Като цяло повечето от интервюираните лица са резервирани, а дори и разочаровани при работа с тях.
· „Като цяло мисля, че администрацията е доста под моите очаквания както и като цяло за народа. Агенцията по кадастър в момента не може да отговаря на нуждите на бизнеса, пък дори и на нуждите на гражданите. Дори да отидете като обикновено физическо лице да си изкарате една скица, в повечето райони на България, това е изключително голям проблем. В другите администрации, където съм ходил – по данъчни служби, социално осигуряване, здравно осигуряване, като цяло служителите са може би, такава ги е направила системата, когато работиш всъщност с изнервени граждани ти се изнервяш, по цял ден едно и също...”(У.У. – ром, бизнесмен)
Част от бизнесмените са участвали и в политическия живот на местно ниво, но впоследствие са се отказали. Като цяло те не желаят да се занимават с политика, но биха подкрепили политическа дейност, която да е от полза на хората от общността. Ето и едно конкретно мнение: „Който много се занимава с политика – все не свършва добре”(З.З. – ромка в бизнеса).
7.5. ИЗМЕРЕНИЯТА НА УСПЕХА И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ
Повечето от ромите, занимаващи се с частна дейност, се смятат за успели хора. В хода на провеждането на дълбочинните интервюта се натъкнахме и на един случай, в който лицето независимо, че има семейна фирма и е работодател на над 120 души сподели, че не се чувства „успял” на фона на всичко случващо се около него:
· „Общо народа в България живее зле. Аз имам огромна къща обзаведена с всичко необходимо. Имам луксозен автомобил. Това е добре. Но мен понякога ме е срам да ме гледат хората, че се движа с джипа си примерно. Защото те нямат, не могат и да помислят за такова нещо. Нима ако си направиш къща в пустинята и около теб няма никой ти ще си доволен? Няма как да си доволен. Така, че не смятам себе си за успял човек докато това общество не успее, защото сам за себе си нищо не означавам. Аз не мога да живея сам. Ако ти не си добре, ако тя не е добре, какъв успял човек съм аз. Значи, обществото трябва да успее, обществото ни трябва да е материално добре и тогава и аз ще съм добре, разбира се. Но на този етап не смятам, че съм успял човек.”(Д.И. – ром, бизнесмен)
Според онези, които все пак считат, че са успели и се самоопределят като такива, успехът има различни измерения и лица. За един той идва с осигуряването на собствената заетост и финансова сигурност на семейството, с разчупването на подтискащата социална изолираност и бедност. За друг, успехът намира израз в разширяването на бизнеса и оцеляването в безпощадната конкурентна среда. Две са нещата, които са необходими, на човек, за да се чувства успял в живота. Това са: постигането на лична реализация и успех в кариерата за себе си и за собствените си деца и осигуряването на „спокойни старини” и нормален живот на техните семейства.
Повечето роми в бизнеса смятат, че наличието на финансов капитал, борбеност, постоянство и коректност към клиентите са четирите компонента, които гарантират успех в начинанието, с което си се захванал. Както казва, един от тях:
· „съвкупността от тези неща, плюс това да работиш „качествено”- с много труд, умения и дисциплина, ако ги събереш накуп, не се съмнявай, че носят успех – независимо от това, дали той е по-голям или по-малък”(Д.И. – ром, бизнесмен)
Те споделиха, че успешната реализация в дадена сфера е възможна само, ако бъдеш целеустремен, набелязваш конкретна цел и търсиш начини за нейното изпълнение:
· „то само с упоритост не става, все едно да хванеш да копаеш един кладенец, значи трябва да знаеш какво искаш от живота. Да имаш цел. Да си я постигнеш и да я гониш”.(Д.И. – ром, бизнесмен)
По време на разговорите с тях, респондентите бяха провокирани да опишат какви според тях са успелите хора по принцип. Болшинството изразиха сходно мнение, като се обединиха около твърдението, че такива лица имат добро образование, притежават нужните знания и умения за организиране на някакъв бизнес, какъвто и да е той и способности да наемат персонал и да го ръководят. Обратното, антипода на успелите хора, бизнесмените ги характеризират по следния начин: неуспели са онези, които не ценят собствения си труд, в повечето случаи са мързеливи, завистливи, неграмотни, лъжат, мамят и притежават жажда за власт. Повечето от изследваните лица са противници на онези, които не вършат нищо, а „само мътят водата”, противници са на шуробаджанащината, разделянето на хората на „мои” и „твои”.
Резултатите от проведеното по проекта изследване потвърждават посочени по-горе твърдения. На въпроса „Защо са успели хората, които посочихте, какво им е помогнало?” преобладаваща част от интервюираните бизнесмени посочват на първо място като причина за успешната реализация упоритата работа, наличието на добро и подходящо образование и наличието на талант и лични способности в начинанията, с които са се захванали.
И ако може да бъде обобщено всичко казано дотук, то според интервюираните роми в бизнеса, за да се радваш на добри резултати следва да притежаваш следните най-важни качества и способности, които биха ти помогнали в конкурентната борба:
· Наличие на визия за бъдещето;
· Финансови възможности;
· Специфични знания и умения за дейността;
· Постоянно усъвършенстване и допълнително квалифициране;
· Притежаване на борбеност и търпеливост, независимо от евентуални загуби в процеса на работа;
· Склонност към поемане на рискови начинания;
· Мрежа от контакти – делови връзки, които биха могли да предоставят възможност за развитие на бизнеса.
В хода на разговорите, лицата бяха запитани и за това дали имат своя формула на успеха, която следват и към която се придържат. Повечето от тях споделиха, че в борбата да бъдеш на върха не ти е нужна формула или девиз, колкото притежаването на определени качества. Някои от бизнесмените все пак споделят своя девиз:
· „Никога не се доверявай на никого, защото и най-довереният ти човек може да те подведе и продаде. Всеки един човек, малко или много дълбоко в себе си е алчен. Може да не го показва наяве, но идва момент, в който алчността излиза навън”(Т.Т. – ром, бизнесмен)
· „Борбата изисква преди всичко уважение и зачитане на всеки един човек, като личност”(У.У. – ром, бизнесмен)
· „За да успееш в този живот трябва да си предприемчив, трябва да си борбенверен на себе си”(К.К. - ром, бизнесмен) по дух и някак си да се мъчиш да останеш истински и
Задържането на „гребена на вълната” неминуемо изисква усилия и определени способности, цената за всеки, обаче е различна – от непрекъсната борба да доказваш, че можеш да се справяш с пречките и трудностите, до малката удовлетвореност от това, което си постигнал. Има обаче и нещо друго, много важно, което не трябва да се подминава – това е личната удовлетвореност от постигнатото. На въпроса: „Кое е по-важно: дали човек се определя сам като „успял” или дали другите го смятат за „успял”?” – всички интервюирани роми в бизнеса споделиха, че е важно човек сам да се определи, като такъв, да почувства, че е полезен за себе си и за семейството си.
Удовлетвореността от личния статус означава изследваните лица да се чувстват доволни и щастливи от своя живот като цяло, от това, което вършат, от постигнатото до момента, от близката обкръжаваща среда и от перспективите, които виждат за себе си в близко бъдеще. В литературата са налице редица социологически интерпретации на това, какво означава един човек да бъде щастлив[52]. Позовавайки се на тях, щастието се разглежда като удовлетвореност от извървения житейски път и от възможностите за реализиране на собствените цели в живота. За да бъде емпирично верифицирано това твърдение бе включен въпросът: „Най-общо казано, доколко се чувствате щастливи?”, със самооценъчна скала от 1 (изобщо не съм щастлив) до 10 ( много съм щастлив).
Данните от проведеното проучване показват, че като цяло ромите в бизнеса се чувстват щастливи от своята реализация в живота - натрупванията на отговорите са изтеглени в единия край на скалата, в който лицата се самоопределят като доволни от своят житейски път. Ако съпоставим тези резултати с получените спрямо всички обхванати в изследването лица от ромския етнос, то в голямата част от интервюираните случаи (46.2% - четирите най-ниски степени на скалата) с останали роми – те се чувстват по-скоро „нещастни”; онези, които са на противоположния полюс са едва 26.2% - четирите най-високи степени на скалата).
Важни фактори, които влияят върху удовлетвореността на ромите в бизнеса от техния живот като цяло, това са материалното положение и извършваната работа. Данните са достатъчно красноречиви. Преобладават натрупванията на отговори предимно в позитивния обхват на скалата. Идентична картина се наблюдава и с данните за степента на удовлетвореност от упражняваната в момента работа.
Друг фактор, който оказва влияние върху общата удовлетвореност и има важно значение за по-добрата професионална реализация на бизнесмена това е удовлетвореността от собственото му образование. Голямата част от тях са доволни от придобитото си образование и смятат, че то е определящо за постигането на по-добри резултати в работата. В повечето от случаите интервюираните лица са удовлетворени от развитието на своите деца. Аналогично е и за техния семеен партньор, те разчитат на неговата подкрепа и помощ в трудни моменти.
Можем да обобщим, че изследваните роми в бизнеса се считат по-скоро за щастливи хора, които с оптимизъм гледат към бъдещето на своя професионален път и на фирмата, която управляват, а също така и от гледна точка на перспективите за техните семейства и деца.
Условията на живот и обкръжаващата среда са важен елемент, оказващ влияние върху благосъстоянието и възможностите за кариера и професионално израстване на хората в бизнеса в различни сфери. Като представители на по-заможните и издигнали се социални слоеве в ромската общност, посветилите се на бизнеса притежават добро материално състояние, живеят в хубави къщи и имат всичко необходимо, в сравнение с останалите представители на общността, а и не само на нея.
Какъв е погледът към бъдещето през призмата на успелите в различни области роми в бизнеса? Това е въпрос, чиито отговори не биха могли да бъдат обединени. Всеки преследва своите собствени цели и интереси и амбиции. Ако за един цел в близко бъдеще е осигуряването на „добър” живот и финансовото осигуряване на своето семейство „около 3 семейства издържа магазинчето”(Р.Р. - ром бизнесмен), то на друг целите му са насочени към разширяване на дейността на фирмата, доказване сред останалите членове в обществото, че той има също толкова потенциал, колкото и останалите от другите етноси.
Анализът на проведените дълбочинни интервюта показва, че ромите в бизнеса имат реалистично виждане за развитието на българската икономика. Те имат трезва преценка за състоянието на българското общество, съчетано с търсенето на възможности за разширяване и развитие на тяхната дейност. На въпроса: „Какви са Вашите очаквания за развитие на бизнеса Ви през следващите три години?”, повечето от респондентите са оптимисти и вярват, че независимо от икономическата криза, те ще успеят да се задържат на пазара.
Никой от интервюираните лица не желае да променя своя бизнес и основното си занимание. Голяма част от тях успешно са се реализирали благодарение на знанията, опита и допълнителната квалификация, придобити в сферата, в която работят:
· „Вижте сега, успехът на даден човек в дадена дейност е преди всичко в постоянството. Започнем ли да скачаме от дърво на дърво, вече не си е работа”. (У.У. – ром, бизнесмен).
И ако трябва да обобщим многоцветната палитра от отговори за това, как виждат своето бъдеще, най-добре е да цитираме изказване на един от бизнесмените, с който разговаряхме:
· „Просто аз им натрих носовете с това, което съм постигнал, с това, което съм направил, за да чуваме: циганин, циганин, ама е голяма работа”(У.У. – ром, бизнесмен).
Успели роми в бизнеса има и те доказват, че мизерията, в която живеят останалите от общността, е въпрос и на избор.Избор: или да тънеш в мизерия и бедност, или да осигуриш добър живот на членовете на семейството си; избор: или да бъдеш безработен и да разчиташ на социални помощи, вместо да работиш, да оставиш детето си неграмотно, или да го пратиш да учи в престижно училище, да се развива в професионален план и да се реализира успешно в живота.