5. ПРОФИЛ 2:
УСПЕХЪТ ЗА РОМИТЕ ИНТЕЛИГЕНТИ
Ромите интелигенти
Ромите студенти
Ромите учители
5.1. ромите интелигенти
Кои са ромите интелигенти?
Аспекти на изследване. Понятийна концептуализация
5.1.1. Кои са ромите интелигенти?
В настоящата глава на книгата се развива тезата, че ромите интелигенти са неразделна част от интелигенцията в българското общество, като посредник в усвояването на културно-историческо наследство и в създаването на национална идентичност в съвременното българско общество. Интелигенцията е онази макросоциална група, която израства от разделението на труда, извършва сложен, предимно творчески и висококвалифициран (изискващ главно висше образование) умствен труд по създаване, разпространение и внедряване на духовни, технологични и организационни ценности в класовото общество (Димитров 1988: 209). Затова интелигенцията се превръща в един от базисните социални актьори, носители на промяната. В условията на социална трансформация интелигенцията в най-голяма степен се оказва непосредствено ангажирана в утвърждаването на нов тип обществени отношения, мислене и поведение, на модерни икономически и социални практики (Ерменов 2005: 52). От тази гледна точка състоянието и перспективите на интелигенцията, като социална група, е един от индикаторите на социално участие и мобилност и е предпоставка за интеграция, усвояване на културни ресурси, за формиране на национална идентичност, благодарение на достигнатото образование и квалификация на нейните представители и способността й за влияние в обществото.
Как стои въпросът с ромите интелигенти? Съществуват ли те в рамките на ромската общност и доколко е ефективно и влиятелно тяхното присъствие? Явлението е неизследвано досега достатъчно задълбочено, аналитично, с което в процеса на създаване на национална идентичност е пренебрегнат важен социален актьор. Неизучаването на този феномен го превръща в непрозрачен, отсъства разработена и следвана система от мерки за формиране и стимулиране на развитието на ромите интелигенти, като медиатори на социална интеграция. Едно от основанията най-вероятно се крие във факта, че те съставляват малък процент на фона на останалата съвкупност роми и дори само на фона на интелигенцията в България; техният процент дори остава незабелязан. Според доклад на Световната банка, в българското общество, ромите у нас имат следния образователен профил: без образование са 13.3%; с начално - 76.4%; със средно - 10%; с университетско - 0.2%. За сравнение при българите разпределенията имат следния вид: 6.4% са без образование; 28.1% са с начално; 45.4% - със средно; 20.1% - с университетско (Stigmata 2004). Разбира се, притежаването на висше, вкл. университетско образование, е необходим, но недостатъчен белег, че става дума за представителите на интелигенцията; важно е и съответствието между това образование и упражняваното занятие и професия. Определено обаче, наличието на роми, които са получили висока степен на образование и заемат съответни позиции в стратификационната система и структура на българското общество визира позитивен процес.
Какви са границите на категорията роми интелигенти? Те са представители на ромския етнос, които: имат поне завършено средно образование, при най-ниските етажи на ромската интелигенция, или дори научна степен – като най-високо ниво в образователния континуум; реализират се в изпълнение на дейности в различни социални сфери: политика, наука, култура, образование, медицина, мас медии; областите, респективно организациите и институциите, в които работят(учат) им дават възможност да моделират и като цяло да участват както във формирането на общественото съзнание на самите роми, така и на общественото мнение за ромите.
От тази гледна точка те представляват ключови фигури в:
· държавни организации, институционално въвлечени в ромската проблематика – НСЕДВ към МС, дирекции в МОН, МТСП, Министерство на културата, общинска администрация, в т.ч. като експерти, ангажирани с политически практики и мерки, насочени към ромите и техния начин на живот.
· неправителствени организации, заети с провеждане на различни проекти и дейности, насочени към ромските проблеми.
· държавни и частни организации, ангажирани с преподаване и обучение (училища, университети), със списване и разпространение на масова информация (вестници, тв канали, списания, сайтове).
Така самите роми интелигенти могат да се приемат и като резултат от прилагане на мерки и политики, насочени към ромския етнос. В същото време, ромите интелигенти не трябва да се разглеждат в амбивалентна ситуация, свързана от една страна „с произхода”, а от друга страна – „с принадлежността”, каквото противопоставяне е ставало в близкото минало и каквото противопоставяне се опитват все още да афишират някои автори (Коев 2000: 24-34)[49]Уолзър 2007), като се търси възможността за съвместен живот. Всъщност допускането на противопоставяне между „етническо” и „национално” би означавало въвличане в модуса на драматизма на приоритетите, доколкото в националната идентичност, обединителният, конституиращ елемент е “не кръв, земя, вяра, обичаи, славно или не, минало, а договор, закон, консенсус”(Деянова 2000: 220). . Дали принадлежността на ромите интелигенти е повече “социална”, отколкото “национална” и дали няма конфликт между “етническо” и “национално”? Само по себе си, в днешните мегаобщества, в съществуващите глобални многоетнически конфигурации страховете от подобни противопоставяния съществуват, но те трябва да бъдат преодолявани като се отчита културната и етническата толерантност (
Ромите интелигенти са обект на изследване и на още една книга – „Първопроходецът”, на Йосиф Нунев. Авторът дава пространна дефиниция, която съдържателно покрива различните области на изява и дейности на „първопроходеца”: това “е метафорично понятие за събирателния образ на този тип ром, който е отдаден на обществено-просветна дейност и принадлежи към първите поколения интелигенция от средите на тази общност. Той е завършил престижно за обществото образование, създал е значим интелектуален продукт в областта на науката, получил е обществено признание в педагогическата практика, административната дейност, ръководството на неправителствени организации, за своето участие в политиката и пр.”(Нунев 2008: 8). Смятаме, че изследването на Нунев е особено важно, защото поставя темата за успелите роми у нас за първи път.
Тук изказваме тезата, че ромите интелигенти (в по-голямата си част) се идентифицират с българския начин на живот, те се стремят да имат стандарти и ценности, подобни на останалите интелигенти в България, в съответстващите социално-статусни позиции, следват общите национални особености. Това означава, че ромите в своето мнозинство са се включили успешно в социалната структура на обществото. От своя страна, връзката им с ромския етнос остава един от модусите на жизнения им свят. Едно връщане (при някои от членовете) към спомените от детството, от ученическите години, спомените за семейната среда за тях обикновено е и етнически натоварено, то се асоциира с бедност, пренебрежение, маргинализация, докато сега, днес, стои реалната възможност за оттласкване, за прекъсване на тази изостаналост, бедност и излизане от периферията.
Като цяло, ромите интелигенти се опитват да поддържат баланса между “произход” и “принадлежност”, тази принадлежност внася нови измерения в тяхното индивидуално присъствие, свързани с усещането за успех. Нещо повече, успехът се разпластява и признава и в двете етнически (българска и ромска) общности; но този успех всъщност става възможен благодарение на “стълбата на мобилността”, реализираща успелите роми в български институции, следвайки българската политика, вдъхновени от ценностни модели в българското общество и т.н. Ромите масово заявяват, че “и те искат работа, като българите, средства, като тези на българите и т.н.”(мнения, споделени във фокус-група с роми в кв. Кошарника, гр. Монтана, 2007 г). Ромите интелигенти са част от главният субект на социална промяна при ромите, при това става въпрос за промяна с позитивна натовареност, която има своите проекции и в цялото общество. Защо те стават “пример за подражание”? Те имат добра работа, получават добри заплати, децата им посещават български училища, движат се в българска среда. Именно затова и представителите на ромската интелигенция са уважавани и ценени. Многократно при срещи с жени от кв.Факултета (гр.София) сме слушали изявления от типа, че “еди коя си ромка.., ама мъжът й е адвокат, а тя е учителка...как няма да живеят добре...те не са като нас”(останалите от Факултета).
От тази гледна точка може да се каже, че ромите интелигенти могат да са модел за успех сред останалите роми. Затова е важно да се изследват механизмите – образователни, семейни, професионални, участвали в процеса на формиране на ромите интелигенти и превърнали се в основа за тяхната възходяща мобилност. От друга страна, може да се предположи, че съществуват и много единични, уникални неща в жизнената история на ромите интелигенти. Именно това преплитане на общи, повтарящи се моменти и уникални страни в създаването на тази категория роми е важно да се анализира и обговаря. Много важен е и още един момент – политическият фон, на който се разиграват конкретните истории. Защото факт е, както и историческият анализ на политиките към ромите показва, че интересът и влиянието към ромите във вид на държавни решения и практики не винаги са били с еднотипен заряд. Асимилационната политика, мерките за преименуване (често пъти насилствено) на ромите не са били успешен подход за създаване на общонационално съзнание и идентичност.
Създаването на ромите интелигенти трябва да се търси и в годините на социализма, макар че особено в двете десетилетия на прехода някои от интелигентните професии, напр. роми учители, роми журналисти, придобиха определена масовост. От друга страна, има значение в каква конкретна насока се реализират те, защото определено отделните дейности и области на социален живот – образование, култура, мас медии, наука, държавна и общинска администрация, дават специфичен нюанс. Наред с всичко казано, много е важно да се покаже и гражданската натовареност, т.е. доколко ромите интелигенти са ориентирани, като социализиращ фактор към самата ромска общност, доколко те активно допринасят да се подобри животът и на другите роми, да се повиши образователното ниво на ромските деца; повече млади роми да се обучават в университети и т.н. Т.е. има ли и в каква степен стои идеята за социалната им отвореност към останалите роми? Могат да се посочат множество примери на роми учители, писатели, журналисти, които считат за своя мисия да обучават, съдействат и помагат на ромите, т.е. това е един вид „просветителски” подход и нагласа. В тази връзка континуума на индивидуалните разкази, като основа за извеждане на общи, повтарящи се характеристики представлява: акцент върху позитивните страни от формирането на ромите интелигенти и споделяне на опит от техни представители; концентриране на вниманието – както на държавно ниво, така и в неправителствения сектор, върху мобилизиране на ресурси от различен характер, с оглед разширяване процеса на социализиране към другите роми.
5.1.2. Аспекти на изследване. понятийна концептуализация
Конкретните аспекти при анализ на ромите интелигенти имат характер едновременно и на хипотези, които ще бъдат проверявани в хода на изложението:
· Отделните истории на ромите интелигенти представляват пресечна точка на „политическо” и „конкретно” състояние, развило се в отделен отрязък от време.
· Училището и образователният опит са изиграли решаваща роля в усвояването на културно-историческо наследство и развитието на национална идентичност у представителите на ромите интелигенти.
· НПО, особено онези с международно участие, са важен участник във формирането на ромите интелигенти.
· Ромите интелигенти не са единна в стратификационен план макросоциална група; сред самите тях съществува разслояване – както по образователен, така и по финансов, но също и по дейностен признак.
· Ромските учители имат особено място в създаването на национална идентичност у ромската общност като цяло (т.е. самите те са инициатори на процеса). Благодарение на специфичния предмет на своята дейност, те участват в социализацията както в юношеска, така и в зряла възраст и по този начин са в състояние да моделират ценности, избори и поведенчески стратегии на индивидите.
В рамките на анализа се търси отговор на различни въпроси, които можем да разделим в три дяла:
· Личен опит, свързан с ролята на семейството, като социализационна среда; значението на отделни учители; обучението във ВУЗ, средата на колеги, сред които се реализира в професионален план конкретният индивид. Този кръг отчита знака на „личната история”.
· Политическо влияние, свързано с ролята на различни мерки и практики, реализирани на държавно ниво и създали рамката, в която е възможно проиграването на „личната история” и създаването на ромите интелигенти;
· Участие на ромите интелигенти, като модератори на формирането на национална идентичност и усвояване на културно-историческо наследство у ромската общност като цяло, т.е. реалната дейност “тук” и “сега”.
В изследване на ромите интелигенти залагаме три базисни предпоставки, свързани с произхода, средата, обучението, работата, семейството, колегите, бита на ромите интелигенти, предпоставки, конкретизирани в понятията “културен капитал”, “икономически капитал”, “социален капитал”, подробно анализирани в статията “Форми на капитал” на Пиер Бурдийо (Bourdieu 1986). Капиталът е обобщен „ресурс”, който може да приеме парични и непарични, както и осезаеми, и неосезаеми форми. Всеки от видовете капитал има специфично съдържание:
- Икономическият капитал се отнася до паричния приход, както и други финансови ресурси и активи, и намира своя институционален израз в правата на собственост. Икономическият капитал се концептуализира като лично или семейно богатство и може да варира йерархично. Операционализира се в доходи на респондента и в субективна преценка на състоянието.
- Културният капитал включва (продължително формирани) диспозиции и навици, придобити в процеса на социализация; натрупвани ценни културни предмети и формализирани образователни квалификации и подготовка. операционализира в: образователен опит и ресурси, като включва образование на родителите, професия, образование на респондента и квалификации; семейна среда, включва материалната среда в жилищата – обзавеждане, техника, дрехи, консумация; културни вкусове и дейности (участие в културни дейности), като четене на книги, най-често гледани телевизионни програми, канали, предавания; посещение на кино, почивки.
- Социалният капитал е съвкупността от действителните и потенциални ресурси, които могат да бъдат мобилизирани чрез членство в социални мрежи на актьори и организации. Той се отнася конкретно до различните социални кръгове и мрежи, в които е попадал и се движи в настоящия момент респондента; влиянието на учители (средно училище), влиянието на преподаватели (университет), на професионални кръгове на колеги, приятели, съседско обкръжение, референтни групи; влиянието на значими личности, изиграли ключова роля в живота на респондента.
Всеки един от видовете капитал има различно присъствие в миналото и настоящето на отделните роми интелигенти и характеризира персоналната им същност и живот. Ще започнем съдържателното представяне на ромите интелигенти със студентите, като носители в най-голяма степен на “новото” социално време и условия; студентите са необременени от идеологическата натовареност на асимилационната (от времето на социализма) политика индивиди. От друга страна, студентите са важни, защото носят в себе си патоса на утрешното, а не са сковани в канона на миналото. И не на последно място, в техните разкази струи известен оптимизъм, който е важен и значим за успелия човек.
5.2. Ромите Студенти
Социализацията: семейството, учителите
Аспекти на ежедневието. Измерения на политическото
Същност и измерения на успеха
Студентите могат да бьдат разглеждани като важна част от ромите интелигенти. Тяхното формиране се характеризира с няколко съществени обстоятелства: 1) най-напред, влияние вьрху социализацията им имат родителите и семейната среда, училището и образователният контекст, в който попадат; 2) в сьщото време, те са повлияни и от общите постмодернизационни контексти и характеристики на поколението млади хора, израснали с компютри и дигитална техника, които са много по-отворени кьм света и новото, склонни са да приемат предизвикателствата на живота и да се справят значително по-добре от своите родители.
5.2.1. Социализацията: семейството, учителите
От тази гледна точка в следващото изложение ще се стремим да покажем от една страна влиянието на семейството и средата, в т.ч. на етноса, но сьщо и стремежа за дистанциране от тях, доколкото младите роми проявяват амбиция за израстване, а реализираната вертикална мобилност чрез образование, квалификация и упорит труд отговаря на ценностите, нормативния ред и критерии на доминантното общество (Лаш 1997). Прави впечатление, че при ромските студенти тази готовност за следване на ценностите, традициите и нормите на доминиращото общество се приема без каквито и да било скрупули за вярност кьм ромските жизнени модели. Напротив, от интервютата и споделените мнения ставаме свидетели на едно прагматично отношение, на амбиция за вьзходяща мобилност, за кариера, уважение и признаване, които като нагласи и поведенческа активност са идентични за ромите студенти; и може би именно този стремеж - да се утвьрдят в бьлгарското общество по неговите канони ги отличава от някои от останалите представители на успелите роми. На основата на житейските истории ще проследим основните елементи от социализационния процес, поставящи акценти на конкретните институционални или личностни специфики и ниши, в които пребивават ромските студенти и които допринасят за сьздаване на културен, социален и икономически капитал, като сьдьржателни модуси на вписването им в обществото.
Сред изследваните студенти прави впечатление, че в живота на всеки един от тях е имало или конкретна личност, свързана с училището или това са били родителите, които са ги потикнали да продължат своето образование. Затова ще ги разгледаме последователно.
Родителите в общия случай (при почти всички изследвани роми студенти) са със средно образование, имат работа, плащат си сметките и данъците, т.е. интегрирани са успешно в социалните структури на родните си места. В резултат на това, децата са възпитавани в дух на образователна добронамереност: посещават училище, завършили са средно образование (в друг град, ако населеното място е малко и няма гимназия), имат мотивация за продължаване на обучението си вьв висше училище. Нещо повече, в рамките на образователния процес, родителите продължават да ги издържат, осигурявайки им основните и необходими за живот условия: квартира или общежитие, изпращане на пари всеки месец, осигуряване на компютър, лятно време – на почивка и море. По този начин се забелязва, че на ромите студенти, които произлизат от добреинтегрирани в социален план семейства, се гарантира един добър стандарт и условия от родителите. Безспорно е, че дори в процеса на тяхното обучение да е имало някакви проблеми, а повечето заявяват, че са израснали в спокойна среда, те са получавали подкрепа от своите близки и евентуалните трудности са преодолявани. При това самите студенти ясно осьзнават участието на своите родители и приноса им:
· „Традицията, обичаите, манталитета, начина на живот имат огромна и водеща роля в изграждането на личността като цяло, стремежите, мечтите, всичко зависи от тези неща. Значи, със сигурност нямаше да съм достигнала сега тези неща, ако средата и начинът ми на живот не бяха такива, ако бях живяла като някое друго ромче, което живее близо до реката и родителите му нямат ясна цел за бъдещето и нали, много добре ме разбирате, какво искам да кажа. Определено средата има своето влияние. Значи, родителите ми, ако бяха хора без бъдещи перспективи, ден да мине – друг да дойде, значи, нямаше да се развия така. Щях да съм си още някъде там до гетото и да си пера до реката и да си живея заедно с коня, нали. Определено тези неща са фактори, които влияят”(И.Д. – ромка, студентка).
Учителите са другото условие, а в някои случаи и шанс за младите роми да продължат своето образование; обикновено това са случаи на младежи, чиито родители са достатъчно будни и стимулиращи своите деца, за да посрещнат положително решението им да учат след средното училище. В живота на ромите студенти се откроява фигурата на учителя, който мотивира, насочва и търси варианти за подкрепа на децата. Обикновено в тази ситуация, учителите са достатъчно добре ориентирани във възможностите и на различни НПО, така че техните съвети представляват символен капитал за младите роми и им позволяват добре да се адаптират кьм ежедневните ситуации. В резултат на техните контакти – активни и интензивни се създават уверени в своите възможности и стремящи се към бъдещи успехи млади роми студенти. Много е важно според ромите студенти училищната среда да включва и българи:
· “Има доста огромно значение в какво училище учат ромските деца.... Ако то е сегрегирано, то отглежда бъдещи аутсайдери.”(И.О. - ром, студент).
Защото, в крайна сметка се оказва важно кьде и как се обучават и развиват младите хора. Наличието на подкрепящо семейство и учители са важни, но те могат да създадат предпоставки за мобилност на единици от ромските деца и младежи, затова са важни и добрите материални условия, общата институционална и нормативна база, положителното и лишено от етнически натиск отношение с оглед преврьщане продьлжаване образованието на младите роми в устойчиво явление.
В този контекст прави впечатление, че нашите респонденти не са имали проблеми и трудности заради етническия произход, т.е. техният път е представлявал едно относително плавно движение във възходящ план:
· “Честно казано до сега по пътя си нагоре към елита на гражданското общество, как да кажа, не съм срещал дискриминационни спънки. Колкото и странно и интересно да звучи, такива са фактите, но аз дойдох в големия град като едно малко и амбициозно провинциално момче, за да стана добър гражданин и човек”( И.О. - ром, студент)
В подкрепа на казаното, сред интервюираните има не малко положителни примери, поддьржащи тезата, че в български условия се осигуряват добри възможности за развитие на младите роми, че има подходяща среда и подкрепа.
· „Дори имам чувството, че с българките, като че ли повече съм израснала, средата ми на живот е била такава. И даже колегите, с които тези четири години съм била заедно са ми показали своето доверие. Четири години съм била отговорник на курса. Разчитали са на мен, подкрепяли са ме”(И.Д. – ромка, студентка).
В сьщото време, все пак, врьщайки се кьм спомените си от училище, нашите респонденти откриват едно сьзнателно или несьзнателно неглижиране: било в поведението на учителите, било в поведението на сьучениците:
· „В моя клас имаше още едно момиче от ромски произход, много рядко така са ни поставяли госпожите да седиме българче със ромче, по-скоро ни слагаха да седиме заедно на чин, не знам поради какви причини”( Е.Ц. – ромка, студентка);
· „В основното училище, повече съм се сблъсквала с такива обиди, от децата по-специално, знае се, че децата са доста нетолерантни, така да се каже. Докато във средното училище, не, не съм имала такива проблеми. Всички са били готини и любезни с мен” (К.К. – ромка, студентка).
5.2.2. Аспекти на ежедневието. ИЗМЕРЕНИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО
Едно от най-важните неща в ежедневието е справянето с икономическото оцеляване. И тьй като повечето от ромите студенти не могат да разчитат изцяло на родителите си тьрсят изход в намиране на спонсори. Може да се каже, че те имат добра ориентация относно вьзможностите и източниците на финансово подпомагане по време на обучението си. Нещо повече, те са наясно, че главният начин човек да се впише успешно в обществения живот е да има социален капитал:
· “Все пак може да се каже, че имах късмет, защото се запознах с различни влиятелни хора, включително от Будапеща, с различни, с някои ромски организации, които ми помагат и финансово и имам възможност да пътувам, да участвам в семинари, а предполагам, че ще мога да продължа още нещо и в Централноевропейския университет”(И.О. – ром, студент).
Ромски образователен фонд - Будапеща, Ромската студентска организация – София, Институт „Отворено общество”-Будапеща, Институт „Отворено общество”- София, Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Roma Memorial University Scholarship Program - това са основните програми, по които кандидатстват за финансова подкрепа ромите студенти, като те познават добре механизма и пьтеките, по които се минава при кандидатстване, нещо повече, те реално вече са използвали повечето от тези организации и институции за финансова подкрепа. В сьщото време са вьзможни и други варианти (извьн тук споменатите) - фондации или НПО, които сьщо осигуряват вьзможности (например фондация „Сирак”), т.е. забелязва се гьвкавост в поведението и нагласите у ромите студенти, един прагматизьм и намиране на ниши за финансово оцеляване и жизнени модуси за развитие.
Нашите респонденти твьрдят, че ако има повече средства, броят на ромите студенти ще бьде по-голям:
· „Определено, защото има доста родители, които добре са се интегрирали, искат да помогнат на децата си, но не винаги средствата стигат. Ето, както може да се наложи сега от друг град да пътуваш и ако няма място в общежитието, а за общежитие, естествено, трябва да имаш, нали, добър успех, когато попълваш документите. И наемането на квартира, пътни, храна, всичко това са средства и естествено, животът е много скъп и всъщност България има европейски стандарт, но заплатите са си чисто български”(И.Д. – ромка, студентка).
Затова, според тях, е важно гарантирането на финансова подкрепа на ромите студенти, тъй като им е значително по-трудно, отколкото на бьлгарските: ведньж, защото образованието все още не е такава ценност за ромите, както за бьлгарите, второ, защото ромите имат по-малки финансови вьзможности, в сравнение с бьлгарите и трето, защото младите роми преодоляват една социална инерция и стереотипи, натрупани в общественото сьзнание и отключващи се често пьти сьвсем безпричинно. Но разбира се, отпускането на финансови средства не трябва да бъде етнически самоцелно, защото има немалко млади хора (извън ромската общност) в българското общество, които също са с много ниски доходи.
Прави впечатление, че в рамките на своето всекидневие, нашите респонденти обичат своя живот и занимания; затова е приятно да се срещаш и контактуваш с хора, които осьзнават и разбират сериозността и отговорността на онова, с което се занимават, както и да откриваш начина, по който оценяват своето присьствие и значение за обществото:
· „Към този момент съм съсредоточил усилията си изцяло върху професионалното ми изграждане...Сега съм млад и трябва да работя преди всичко върху изграждането на името си.“ (Х.Д. – ром, студент).
Всички (от интервюираните ромски студенти) са вземали участие в провеждането на обучения и семинари – и като обучавани, и като обучители, организирани за роми от НПО:
· „Аз работя към неправителствения сектор в гр. Шумен и често провеждам обучения, така че контактувам с хора от различни възрасти. Аз се чувствам полезен, защото всичко, което правя е свързано с подобряване на различни елементи от обществения живот”(И.О. – ром, студент).
Свободното времее важна част от ежедневието на всеки човек, защото в него категорично се проявява нагласата кьм живота и кьм света. Сред направените интервюта и фокус групи се забелязват поредица от знаци, които разгрьщат личностния потенциал на младите роми, като представители на интелигенцията. Те са склонни да се ориентират кьм дейности, свьрзани с различни развиващи личността им занимания:
· “В свободното си време обичам да чета, да се ровя в Интернет, да слушам музика, обичам също да спортувам, ходя на тренировки по бойни изкуства. Много обичам също да излизам с приятели”(Г.С. – ромка, студентка).
При това, може да се отбележи, че всички интервюирани, масово проявяват готовност да тьрсят разнообразието в своите занимания:
· „Аз лично, гледам да ги съчетая, всичките тези неща и почивката, и свободното време”(Е.Ц. – ром, студент),
· „Гледаме телевизия, излизаме, разхождаме се. От университета спортуваме. Обичаме да се разхождаме, когато е хубаво времето. Лятото – море, естествено, когато мама и тате дадат пари, зависи от финансите”(К.К. – ромка, студентка).
В своето ежедневие всеки човек е изправен пред необходимостта да контактува с различни институции, в които протича формирането и професионалният живот на индивида; институции, които организират множеството активности, отнасящи се до политическия живот, гражданско участие, културни дейности на хората. Може да се каже, че интервюираните роми студенти нямат доверие на институциите:
· „Лично аз, нямам никакво, ама никакво доверие на институциите”(Р.С. – ром, студент);
· „Институциите ни са занемарени и бюрократизирани до последна степен”(И.О. – ром, студент).
Онова, на което се залага е личният контакт и познанства, т.е. липсва доверието в институцията като такава, или институцията като субект, който взема участие и партнира с останалите обществени актьори. Или по друг начин казано, все още са живи традиционните модели на артикулиране на социалното, които модели и механизми преминават през личния контакт и познанства, а не през обективното правило: общо единно и дистанцирано от субективните пристрастия:
· „Аз имам доверие на хора, които познавам в институциите”(Х.Д. – ром, студент);
· “Повече се доверявам на институциите на село, защото се познаваме с хората по-добре и знам какво може да се очаква”(Г.С. – ромка, студент).
Може да се каже, че като продьлжение на темата за доверието в институциите е и темата за чувството за сигурност; младите роми заявяват, че не се чувстват сигурни в страната си:
· „Ако трябва да говоря за това, разбира се, че се притеснявам, защото хората са агресивни, нападателни, понякога и заради етнически произход могат да те нападнат..., така е. Просто... в една държава, в която има бедност и неуредици, има много източници на напрежение и има насилие. Мисля си, че не винаги престъпленията получават нужното наказание, дори когато са разкрити, тогава хората си казват, че... злото не се наказва и затова се притесняват”(И.О. – ром, студент).
Това усещане за нестабилност в обществото се отразява на цялостния дух и отношения на хората, както и на начина, по който се вьзпримат и оценяват обществените ситуации, на ангажираността на гражданите с тях. Всьщност идентична е констатацията и от резултатите, получени от Европейското социално изследване (Тилкиджиев 2010; Златанова 2010), кьдето ясно се забелязва настроението на несигурност и заплаха, което изпитват и имат хората.
Важна част от ежедневието представляват контактите, общуването и различните социални мрежи, в които човек попада. Респондентите споделят, че имат много приятели от различни етнически общности:
· „Имам всякакви приятели - турци, българи, арменци, евреи, американци, македонци, албанци, чехи, поляци и др."(Р.С. – ром, студент).
Оказва се, че за тях не е проблем установяването на контакти, поддьржането на врьзки с много хора, доколкото всички респонденти заявяват, че нямат проблем в общуването си с различни общности, включително и бьлгари:
· „А, аз имам две приятелки от курса, с които на едно легло сме спали, един хляб сме си делили. Те са българки, но така се обичаме, че и до ден днешен по Скайпа непрекъснато си говориме”(И.Д. – ромка, студент).
Така за ромите студенти блокиращото обстоятелство „етническа принадлежност” не е реалност и то отпада, т.е. общуването и поддьржането на приятелства не е в плен на етнически стереотипи, а зависи главно от способността на човек да общува; общуването не е на етническо, а е на личностно и психологическо ниво:
· „Това са трайни приятелства, но иначе, така като общо, като цяло, съседи, приятели, който си е комуникативна личност, ще си намери връзките и контактите, ще си създава приятелства и ще ги поддържа и т.н.”(Г.С. – ромка, студент).
Прави впечатление, че ромите студенти са се насочили главно към хуманитарни специалности:и с ромската интеграция и социализация[50]; вкл. и онези, които са завьршили бакалавьрската си степен (сега учат магистратура), са склонни да завьршват и допьлнителни курсове и да работят на всяка цена: . Ромите студенти искат да работят по специалността, по която са се обучавали и изобщо по време на провежданите интервюта струи ентусиазьм и желание за работа. По-голямата част от респондентите са работили на различни места, включително по време на следванетопсихология, педагогика, философия, социология, публична администрация, икономика, журналистика, филология. Всъщност тази ориентация е показателна за насочеността им към бъдещите социални роли, за заемане на статуси и позиции в НПО, общински сектор, образователната сфера, т.е. все области, свързани
· „Каквито и курсове допълнителни – и за компютри, и за езици, и за фризьорство, и за маникюр, каквото ще и да има и ми харесва, имам желание да го науча.”(И.Д. – ромка, студент).
Всички респонденти (без изключение) са категорични, че образованието е много важно за развитието на хората в индивидуален и общностен план. Някои от тях дори се възприемат като активно вьвлечени в мисията за доказване важността на образованието сред ромските деца и техните родители:
· „Трудно ми е да избера думи, с които да обясня значимостта на образованието за обществото и живота на хората... Всяка година, провеждам обучение на млади хора и им обяснявам, че образованието не е право, а задължение, така да се каже. Между впрочем, за мен е важно да убеждавам родителите, че трябва да си изпращат децата на училище, както и ромските младежи, които стават медиатори, защото според мен именно тези хора са важни, за да се образоват ромските деца”(И.О. – ром, студент).
Освен, че вьзприемат себе си като значими фигури в утвьрждаване ролята и тежестта на образованието сред хората от своята общност, ромите студенти застават и на една критична позиция кьм децата от своя етнос и техните родители, които често пьти тьрсят оправдания било, че „материальт, който се изучава не е интересен”, било, че: „не им е интересно на нашите деца в училище”. Един от респондентите развива своя отговор кьм подобни констатации, заявявайки:
· „Често пъти децата казват: “Не ми е интересно”, аз им отговарям, че училището не е място за развлечение, какво означава да ти е интересно, нали?! Ами..., човек ходи на училище, за да се ограмоти, не за да се развлича. Образованието е важно, както по отношение на чисто „тривиалните” неща, като четене, писане, смятане, така и стигайки до по-фундаменталните и значими моменти….Това, което научих в университета ми помогна да тръгна по професионалния път. А пък, самото ми присъствие в академична общност ме преобрази тотално. Станах човек с наистина активна позиция по важни теми”(Х.Д. – ром, студент).
Така на практика вьв всичи споделени мнения се забелязва една ясна позиция: 1) ромите студенти осьзнават своето място в университета като сериозно завоевание, поставящо ги в изправарваща позиция спрямо другите хора; 2) те имат критично отношение кьм онези, които не учат и не се образоват; 3) ромите студенти заявяват, че непременно ще насочат децата си кьм образованието.
· „Когато човек няма определеното ниво на образование, когато няма определена квалификация или способност, ами съжалявам, не е конкурентен на пазара на труда. Естествено, че ще ходи да мете улиците”(И.Д. – ромка, студент)
· „Ако имам деца ще държа да учат много и да са добри най-вече по български език, английски език и математика, защото това са предметите от най-голямо значение за момента”(Г.С. – ромка, студент).
Всичко това със сигурност представлява сериозно постижение в мисленето и разбиранията на младите роми, защото се забелязва как образованието придобива ценностни измерения[51]. Освен, че оценяват значимостта на образованието ромите студенти се включват и в различни културни дейности, обичат да четат и купуват книги:
· „Честно казано аз, в годините на основното и средното образование много мразех да чета книги, но с течение на годините, ей сега, толкова много обичам да чета, че просто не мога да не чета книги, това ми е като хоби сега. Просто обичам всякаква литература, особено обичам поезия и литература на духовна тематика. Въобще обичам да влизам в книжарниците и да си купувам най-различни книги”(К.К. – ромка, студент);
· “Аз обичам да чета книги. Чета сериозно, да ви кажа, и по време на семестъра, и когато трябва да се готвя за изпити. Отделно има и други документи и материали, които също трябва да чета във връзка с моята работа”(Х.Д. – ром, студент).
Респондентите смятат, че
· „държавната политика по отношение на ромите, трябва да се подложи на драстични промени, защото за всеки е известно, че нещо куца и не е наред”(Г.С. – ромка, студент).
Споделя се мнението, че ромската Декада (Десетилетието на ромското включване 2005-2015) е положителна инициатива, но
· „защо трябва някой извън България да се накани и да вземе решение, че в България трябва да се насочат проблемите, свързани с ромите относно образованието, относно не знам си какво там”(И.Д. – ромка, студент).
Застьпва се мнението, че трябва да се проявява разбиране и тьрпение, че не може за няколко години да се променят ценностите и навиците на ромите, които са изграждани цели поколения и са водили начин на живот, който е вкоренен на подсьзнателно ниво. От друга страна, се споделя, че самите политики, макар и привидно да следват модела на равните вьзможности, в сьщността си са дискриминационни:
· „Когато се определя местонахождението на циганите – или ще е края на града, или ще е до някоя рампа, бариера, винаги в пълна изолация. Какво да кажа за Кюстендил, в ромската махала направиха собствена, отделна инфраструктура: има градска баня, има медицински център, има поща, ами то, какво искат да кажат? Това, че буквално трябва да сме изолирани от града ли? Ами, че нали трябва да се слееме? За каква интеграция говориме, за какво европейско съзнание, за какъв европейски начин на живот? Трябва да има десегрегация, трябва да има борба против тия неща, както и поддьржането на сегрегирани училища. В Кюстендил има сегрегирано училище, типично ромско училище, в което са само ромски деца. В което училище няма нито едно дете българче. Преди години в ромската махала живееха доста българи и почти заедно живеехме. Сега българите се изселиха, напуснаха, продадоха всичко на цигани и се махнаха.”(И.Д. – ромка, студент)
Наред с всичко това самите млади роми проявяват един критицизьм кьм собствения си етнос:
· „Може би отношението им ще се промени към нас, ако по-голямата част от ромите почнат да си плащат редовно данъците, ако не си продават толкова лесно гласовете по време на избори”(Г.С. – ромка, студент)
Основното предложение по посока на сьздаване на по-добро отношение към ромите в нашата страна е свьрзано сьс сьздаването на подготвени хора, лидери сред ромите
· „и те са, да речем образовани, които имат желание да работят”(Е.Ц. – ромка, студент),
т.е. успели роми, представляващи живата врьзка с културата, бизнеса и т.н.
И доколкото сьздаването на успели роми е вьпрос и на политическа воля и решения, в следващото изложение се концентрираме вьрху разбирането за успеха, като част от политическото, разбиране, развито от ромите студенти, в рамките на проведените групови дискусии и дьлбочинни интервюта.
5.2.3. Сьщност и измерения на успеха
Важен момент от концепцията за успелите роми е свьрзана с рефлексията над това: кой човек е успял? Какво означава да си успял? Успелите хора имат ли етнически различия?
Ромите студенти осьзнават, че са в началото на своя пьт:
· „Точно да съм успяла - не, все още има какво да се желае във живота. Но съм благодарна, че до този момент, нещата, които съм поискала, които съм си поставила за цел, съм ги постигнала.”(К.К. – ромка, студент).
· Забелязва се и друго: стремежьт за развитие, да не спира: „Значи човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Не искам да спирам, искам да продължа да постигам.”(Х.Д. – ромка, студент).
Важно е сьщо, че са разбрали формулата на успеха:
· „борба, силна воля, стремеж, амбиция – голяма амбиция трябва да имаш и човек да е страшно мотивиран, да знае какво иска”(И.Д. – ромка, студент).
· ”Положителните качества са: постоянност, упоритост, воля, стремеж. Отрицателните са: нечестност, лъжа, измама. Това са черти общо и за трите етноса (роми, българи, турци)”(Г.С. – ромка, студент).
Други от респондентите подчертават трудолюбието и образоваността, важен е фактьт, че се акцентира на единството на етносите, т.е. положителните качества се отнасят и кьм трите етноса, а не поотделно. Някои от респондентите дори се засягат при задаването на този вьпрос,
· „Не мисля, че е правилно да се разделят хората по етноси. Смятам, че е погрешно да се каже, че българите са по-умни, по-добри, по-трудолюбиви, а пък ромите са мързеливи. Ето това е много лошо, с тези общи знаменатели само още повече се циментират предразсъдъците. Аз не съм нито мързелив, нито лош, а съм ром. И познавам още много други, нали, такива като мен”(И.О. – ром, студент).
Ромите студенти споделят идентични конотации на „успелия човек”, той: 1) живее добре от гледна точка на материалните условия; 2) „следва поставените си цели и се стреми постоянно да си поставя нови и да ги постига”(Г.С. – ромка, студент); 3) „образован човек, който работи на почтена работа, който печели добре и се грижи много добре за семейството си”(К.К. – ромка, студент); 4) „има добра среда от приятели и много обичани хора”(Е.Ц. – ромка, студент).
Нашите респонденти се разделят в това, кой е критерият за личностния успех:
едни смятат, че това е оценката на самият човек:
· „Важно е ти, да се чувстваш успял, ти най-добре си знаеш дали си постигнал, това което най-много си искал”(Г.С. – ромка, студент).
Други смятат, че е важно да има признание отвьн:
· „Има една такава приказка: ”Недей, да се хвалиш ти, остави другите да те хвалят”, т.е. отстрани се вижда най-добре”(И.Д. – ромка, студент).
В обобщение могат да се изведат няколко важни неща:
Респондентите се включиха в разговора за успеха с голямо желание и проявяваха активност по всички разисквани теми. Забеляза се, че сьществува разлика между студентите, които са с „по-дьльг стаж”, като обучаващи се: онези, които вече са завьршили бакалавьрската си степен и им предстои или защита на дипломна работа или магистратура, са ориентирани много добре в ситуацията: ползвали са стипендии от различни места, били са подкрепяни финансово (от институт "Отворено общество", Ромския образователен фонд, Ромската младежка организация), а студентите, които са в пьрвите курсове – едва сега започват да формират по-трайни оценки.
Друг важен момент е участието им в дейности на различни организации, най-вече фондация „Отворено общество”. Респондентите, които са участвали продьлжително или самите те са обучители се отличават - и езикьт и терминологията, които използват са придобити след определена школовка, примерите, на които се позовават и дават - сьщо са плод на продьлжителна артикулация по ромската тема.
Важна особеност на студентите от ромски произход е, че не обичат много да се афишира тяхната етническа принадлежност. Стремят се да скриват това, не им е приятно, когато се обрьщат кьм тях, като кьм роми, изобщо предпочитат да се сливат с останалите; като, че ли дори се налага едно впечатление за притеснение от етническия им произход. В подкрепа на това е и констатацията, че повечето от респондентите не празнуват своите етнически празници. Те заявяват:
· „Изцяло се придържам към българския начин на живот, празнувам български обичаи и традиции, имам християнско вероизповедание…Смятам, че след като съм роден в България трябва да се спазват и следват българските традиции”(И.О. – ром, студент)
Тази готовност за следване на бьлгарския културен модел и кодове е предпоставка за успешната им интеграция в обществото. Определено може да се обобщи, че това са млади хора, които имат сериозни амбиции, свьрзани с бьдещето; те са част от интелигенцията в нашето общество, чувстват се такива и имат самочувствие на хора, които могат да постигнат много.
5.3. Ромите учители
Социално формиране
Жизнен стандарт
Социален и културен капитал
Успех и удовлетвореност
Учителите са много съществен компонент от ромите интелигенти и част от интелигенцията в българското общество. Те са важни, защото в своята работа изпълняват най-значимите в процеса на социализация въздействия над индивидите - те ги обучават и възпитават, формират социални навици и умения, предават знания и квалификации. Учителите са професионалистите, на които всеки индивид дължи много и които са оставила трайни следи в неговия съзнателен и емоционален живот. В своето изложение ще следваме основните теми, описващи и представящи различни аспекти от живота и всекидневието на ромите учители, представяйки тяхната принадлежност към успелите роми.
5.3.1. социално формиране
Респондентите работят като учители, помощник учители или детски учители в различни квартални или селски училища, включващи почти 100% ромски деца, от което за работата им произтичат няколко негативни следствия:
1) повечето от децата не знаят български, в семействата също не се говори на български и единственият начин за усвояване на езика е училището, т.е. разчита се изцяло на учителската работа и съдействие:
· “Децата са 100% турчеещи се роми. Трудна е работата с тези деца. Не владеят български, тъй като в къщи разговарят само на турски език. Затова учителите се принуждаваме да учим турски език, за да можем да говорим с децата”(Х.Т. – ромка, детска учителка)
2) Самите родители невинаги виждат особен смисъл в образованието на децата си:
· “Особено бащите, казват: ”Какво ще прави майката?”, не се отчита нуждата, че детето трябва да учи”(Х.Т. – ромка, детска учителка);
· “Тях ги интересуват парите, кой повече злато, кой повече лъскава къща, ранна женитба. Това е. Борим се, борим се, борим се”(учителка, Д.Т. – ромка, учителка)
3) Родителите (в масовия случай) са индиферентни към образованието на децата си, защото самите те са с ниско образование; това е поколението роми, чието детство е преминало в ранните години на прехода – време, протекло под знака на апатия и неангажираност на държавните органи и политика към образованието на ромите, когато делът на отпадащите от училище ромски деца нараства много и сега се берат плодовете – ромските родители са без образование и в масовия случай пренасят това и към децата си:
· “Бабите, са тези, с които контактуваме; те са по-образовани от майките на децата. Учили са по времето на социализма, после са работили по фабриките, знаят български, контактували са с българи; бабите са много по-напред. Следващото поколение, те се капсулират, остават затворени, не ходят на училище, не са образовани, не знаят български”(Х.Т. – ромка, детска учителка).
В тази сложна ситуация ромите учители трябва да балансират между родители, деца, учебна програма, проверяващи от районните инспекторати. От началото на 2000 г. започва разработването на проекта по “десегрегация на образованието”, финансиран от Институт “Отворено общество”-Будапеща, който се прилага в няколко български града, като проект на неправителствения сектор. Особено важна в това начинание е фигурата на помощник учителя, който осъществява връзката между ромската общност и българската среда от ученици и учители, доколкото цел на проектите по десегрегация е извеждане на децата от ромски и записването им в български училища. Постепенно в образователната политика на държавно ниво се възприема помощник учителя, като значима фигура, включително и в рамките на самото ромско училище; създава се такъв щат и се подготвят младежи от ромската общност, които осъществяват връзката между семейството и училището. Фондация „Стъпка по стъпка”, заедно с тогавашното правителство на Симеон Сакскобурготски, финансираха един проект, за работа, едногодишен курс с издаване на съответен диплом-специален за помощник учители, от цялата страна.
Образованието на родителите на изследваните роми учители е различно: на повечето родителите са били с основно образование, главно работници; имахме само един случай на потомствена интелигенция:
· “Родителите ми, и двамата, бяха учители; майка ми беше учителка по български език и литература. С висше образование, и двамата бяха висшисти”(М.Д.- ромка, помощник учител).
Онова което е важно, че във всички случаи нашите респонденти подчертават, че са имали родителска подкрепа, особено проявена от майките:
· „Най-много ми повлия майка ми. Тя обичаше хубавото, обичаше... искаше да бъда и аз, като учителките в селото, които бяха и казваше така: “Всичко ще направим, ти трябва да станеш учителка””(С.Е. – ромка, учителка).
Наред с родителите при някои от респондентите се подчертава и ролята на учителите:
· „За избора на сегашната ми работа най-много ми помогна моята начална учителка и директорката. Те успяха да възпитат, събудят и насочат мен - неориентирания млад човек”(С.Р. – ромка, детска учителка).
Друга важна особеност на детството е, че за повечето от респондентите то е преминало в българска среда и именно това може би е било значим и мотивиращ образователните амбиции фактор:
· “Аз никога не съм живяла в ромски квартал, винаги съм живяла в центъра на града. Чувствала съм се българка, всичките ми приятелки са такива” (Х.Т. – ромка, детска учителка).
Повечето споделят, че са нямали проблеми в своето развитие заради етнически си произход; при някои от нашите респонденти, българите са им оказвали специална подкрепа:
· „С мъжа ми заедно работихме в училището и живеехме при една жена, която нямаше свои деца. Тя е българка, но ние така се сближихме, че накрая тя ни остави къщата, двора, земята”(С.Е. – ромка, учителка).
Някои обаче споменават, че са били обект на неравнопоставено отношение в рамките на своята кариера. Като следствие от това, е трябвало да се полагат значително повече усилия за утвърждаване и признание:
· „В началото на професионалната ми кариера, към мен се изсипаха един куп неприятни обвинения и реплики: „Как циганката ще възпитава децата ни?!”; „Толкова ли няма български учители, та циганка ще работи с децата ни?” Но тук трябва да благодаря на бившата си директорка, която ме прие на работа, даде ми шанс да се реализирам, на равен старт с колегите. Амбицирах се, вложих всичко от себе си за да обучавам и възпитавам децата. След 2-3 годишна работа получих признанието на родителите от селото. За мен това беше истинско удовлетворение”(С.Р. – ромка, детска учителка).
В тези няколко представени пъзели на жизнени истории се забелязва, че социализационния профил на ромите учители е сходен: в техния път задължително присъства фигурата на „значимите други” - родители или учители, хора, които са ги тласнали и стимулирали да учат, да работят и се утвърждават. Факт е също, че с малки изключения те са получавали подкрепата на цялото обкръжение, в което са живели и работили.
5.3.2. Жизнен стандарт
Прави впечатление, че респондентите ни имат минималистични изисквания към жизнения си стандарт. Той със сигурност не е висок, като се имат пред вид учителските заплати, но в същото време повечето респонденти заявяват, че дори и малко парите им стигат, за да водят нормално съществувание:
· ”Парите ни стигат. Имаме работа. Имаме собствено жилище”(Х.Т.– ромка, детска учителка).
Някои разчитат на съпруга си, други респонденти заявяват, че намират изход в допълнителна работа:
· ”Благодарна съм, че съпругът ми е адвокат, завърши СУ през 1988-ма година. И сега благодарение на тази негова професия, просто успяваме да поддържаме някакво средно ниво”(М.Д. – ромка, помощник учител).
· “Работя и като социален асистент, за да изкарвам някакви пари”(Д.Т. – ромка, учителка).
Утежняващо обстоятелство е, че почти всички имат в семействата си болни родители или внуци, което затруднява още повече бита им. Повечето респонденти споделят, че различните задължения и отговорности затрудняват баланса между семейство и работа, но те се стремят да го поддържат:
· „Семейството ми страда от прекалената ми заетост. Но срещам от тяхна страна разбиране”(Т.С.- ром, учител).
Някои от интервюираните роми учители споделят, че имат известни предимства, като например близостта на училището, в което работят. Но срещат се и случаи, при които има и кризи:
· “Винаги семейството страда. Това е една от причините да загубя партньора си - тази, че много се отдавам на работата”(Д.Т. – ромка, учителка).
В описаната ситуация на ежедневието, свободното времее лукс; и все пак, когато имат свободно време, то е посветено на различни занимания:
· “гледам някой филм, чета, непрекъснато се срещам с приятелки, излизам по магазините”(Х.Т. – ромка, детска учителка);
· “гледам телевизия, чета вестници”(А.Ж. – ром, помощник учител);
· “през седмицата почти нямам свободно време. А когато имам свободно време обичам да чета, чета през свободното си време”(М.Д. – ромка, помощник учител).
Малко са тези, които ходят на почивка през ваканцията, в повечето случаи те остават в домовете си:
· „Работя си в градината – имам зеленчукова и овощна градина. Това ме задоволява, като почивка през лятото”(Т.С. – ром, учител).
· „Когато децата бяха малки, през лятната ваканция ние винаги ходехме на почивка: на море и на балкан. Осигуряваха ни карти по линия на профсъюза на учителите. И всяко лято сме ходили на море и на балкан”(С.Е. – ромка, учителка).
Ромските учители споделят, че спазват само българските традиции:
· “Православни сме, цялото семейство сме кръстени; аз съм кръстена още от бебе, а и децата ми, впоследствие и мъжа ми. Почитаме всички християнски традиции”(М.Д. – ромка, помощник учител);
· „Специфични етнически традиции и обичаи има, но ние в устрема си да бъдем в крак с времето, явно доста се побългарихме”(С.Р. – ромка, детска учителка)
· “Спазвала съм ги много години, но заради децата вече прекъснах. Моите деца са побългарени. Не знаят ромски език”(Д.Т. – ромка, учителка).
Малцина са тези, които продължават да спазват ромски традиции:
· „Ние много ги уважаваме. Какво бих посочил като един от най-големите празници, които ги считаме като традиционни: това е 14-ти януари, когато тържествено отбелязваме Василовден”(Т.С. – ром, учител).
Забелязва се стремеж за трайна идентификация с българския начин на живот и традиции, като това важи не само за респондентите, но и за целите им семейства и особено за децата им:
· “Ако ги попитате моите деца, те не казват, че са роми. Децата ми не контактуват с хора от ромски произход”(Х.Т. – ромка, детска учителка).
Като продължение на темата за приобщеността към българските традиции са и ценностите и най-вече – значимостта на образованието. Всички респонденти заявяват, че образованието е много важно, при това те споделят, че са били последователни, когато насочват своите деца към различни образователни институции:
· “Образованието винаги е било най-важно”(Х.Т. – ромка, детска учителка);
· „Моята дъщеря завърши българска филология и журналистика, ромка с българска филология, която лично подготвя, без заплащане, кандидат-студенти за влизане във висши учебни заведения”(Т.С. – ром, учител).
В същото време респондентите споделят, че изпитват финансови затруднения при обучението на децата си и че няма условия за реализация след завършване на висше образование:
:
· “Синът ми има две години в НБУ, право, но не можахме да го подкрепим финансово; от „Отворено общество” уж поеха обучението му. Платиха – един семестър и му спряха финансирането; дори колата си продадохме, за да платим един семестър”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
· “Децата ми не са доволни, защото няма къде да работят. Големият ми син завърши Музикалната академия в Пловдив, в момента работи дограми. От сърцето ми капе кръв”(Д.Т. – ромка, учителка).
Онова, което прави впечатление в оценките и нагласите на ромите учители е, че те определено се възприемат като част от интелигенцията в страната и смятат, че след като са били „пионери”, т.е. едни от първите сред ромите с висше или полувисше образование и са заели по-високи позиции, в сравнение с останалите хора от ромския етнос, на тях сякаш по право им се полагат определени привилегии, които съответно се пренасят като потомствени предимства към техните деца:
· “Моят син, той не може ли да оглави тази фондация. Защото, хората, които сме изплували, това сме: аз, моята снаха, сина ми, значи всичко това е изхвърлено”(Д.Т. – ромка, учителка).
За разлика, напр. от ромите студенти, които доколкото са пример за мобилност, реализирана чрез лични усилия и активност, търсят източници на финансиране по време на обучението си, допълнителна работа, за да имат средства докато учат, то деца на ромската интелигенция разчитат на социалния капитал на своите родители. Този феномен – толерирането на собствените деца и оказване на подкрепа на всяка цена, като поведенчески и ценностен модел е патент на българската интелигенция, и едно от доказателствата за усвояване на нормативния ред на мнозинството от етническото малцинство (Лаш 1997).
В следващото изложение ще търсим и други доказателства в подкрепа на тази теза, защото действително ромите учители стават част не просто от интелигенцията в страната, а и изобщо от успелите хора в страната, затова те възпитават културни модели у своите деца и следват нормативен ред, който е валиден в широкото общество, те и техните деца искат да се утвърждават и напредват в това общество, а не просто в етническата си общност.
5.3.3. Социален и културен капитал
Респондентите се стремят да поддържат активни контакти с роднини, съседи и приятели и да се отзовават винаги:
· „Стремим се да бъдем полезни с мъжа ми, доколкото можем” (М.Д. – ром, помощник учител).
И твърдят, че имат влияние:
· „Да, със сигурност имам положително влияние, защото ме възприемат като по-различна от тях, умна, учена. Това ме ласкае”(Д.Б. – ромка, детска учителка).
В настоящия момент малцина са ромите учители, включени в политическа и гражданска дейност:
· „Бях заместник-общински председател на „Евророма” - отказах се поради некомпетентност и непоследователност в позициите на лидерите. Сега съм заместник-областен предсетател на ДПС, била съм и заместник-кмет”(С.Р. -ромка, детска учителка).
По-възрастните кадри са участвали активно и в годините на социализма, и в началото на прехода
· “След 1990 г. с мъжа ми участвахме в Първата национална ромска конференция с Мануш Романов”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
Но при повечето от ромите, които са се оттеглили от политическа дейност има утаено разочарование:
· „Бях лидер на СДС. Но останах разочарован от действията им. Понякога си мисля, че това бе моя голяма грешка, която допуснах”(Т.С. – ром, учител).
Като цяло респондентите са разочаровани от неефективността на неправителствения сектор:
· “Пари се наливат страшно много, от пусто в празно се прелива. Дейности се отчитат, но парите не отиват до обикновените хора, там където трябва да отиват”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
Оказва се, че интервюираните роми учители са развили една сетивност и изострено гражданско съзнание, отнасящо се до всички аспекти на социалния живот. Всъщност тази чувствителност е плод на продължителната борба за утвърждаване, която те са имали - в училище, в университета, на работното си място. В желанието си да бъдат полезни и да тежат като специалисти те търсят реципрочност и от другите. Затова преживяват случаите на несправедливост или безучастност, смятат, че професионализмът трябва да се проявява във всичко и навсякъде.
Ромите учители вярват на хората и имат частично доверие на институциите - получават необходимите здравни грижи и услуги, но са изпълнени с безпокойство и несигурност, породени от общата криминална среда и насилие. Малцина са респондентите, които заявяват, че са спокойни.
· “Аз съм хуманист човек, обичам хората, обичам да се срещам, да се запознавам”(Д.Т. – ромка, учителка)
· „Не се доверявам изцяло, защото не от всеки срещам разбиране, напротив пренебрежение”(Д.Б. – ромка, детска учителка)
· „Институциите са в служба на управляващите и това в някаква степен води до недоверие към тях”(Т.С. – ром, учител)
Повечето от респондентите имат полувисше образование, което е завършено в годините на социализма, има и висшисти, както и такива, които в момента се обучават във висше училище задочно. Помощник учителите са със средно образование, преминали са допълнителни курсове – при някои по-продължителни (едногодишни), при други по-краткотрайни – във вид на семинарни обучения от по няколко седмици или месец. Всичко, което са научили през годините им е било от полза, както в рамките на формалното обучение, така и по пътя на неформалното обучение или самостоятелното учене. Респондентите заявяват, че образованието е много важно:
· „В днешно време, човек, нямащ образование, е на „улицата””(Д.Б. – ромка, детска учителка).
Интервюираните ромски учители имат обяснение на това как са успели да учат във висши училища и да се реализират: за едни, ключът е „средата”; за други, разковничето са личните способности и усилия: много труд и упоритост; за трети са техните семейства.
По-голямата част от ромските учители са искали да учат именно тази специалност, която работят в момента, но други не са успели да осъществят мечтата си:
· “Честно казано, аз съжалявам, че не завърших българска филология и да работя с големите ученици. Защото де факто, това е неосъществената ми мечта”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
Всъщност това е обичайна ситуация при много от миналите и сегашни поколения на реализирали се студенти - има разминаване било между желаната специалност и онази, която се учи; било между завършеното образование и заеманата позиция или изпълнявана работа. Но, с усвоените знания, с придобитите квалификации, с натрупаните практически умения, респондентите твърдят, че са образовани и знаещи, и получават признание от другите:
· “Специално в моята сфера, да, смятам, че съм на висота”(Х.Т – ромка, детска учителка).
Ромските учители се стремят да се развиват и четат допълнително, включително и художествена литература:
· ”Обичам българската литература, всички класици съм ги изчела”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
В рамките на обучението си днешните роми учители не са получавали финансова подкрепа заради етническата си принадлежност; те са били поставяни при общи условия - стипендии за успех или социална стипендия – при нисък доход; това е в сила за поколението роми, обучавали се и завършили в годините на социализма, когато няма НПО и специализирани образователни политики, насочени към ромите. Затова се оценява положително отпускането на повече финансови помощи за образование на ромски младежи и ромите учители заявяват, че съществува пропорционална зависимост между финансовите помощи и обучението на роми. Една от респондентките сподели, че наличието на много средства, не означава непременно, че те се използват целесъобразно:
· “Много пари се изсипват като стипендии – ползват ги хора, които учат частично и прекъсват, т.е. не завършват обучението си”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
Като цяло, споделеното мнение е, че ромските младежи нямат особено желание да учат. Освен това интересът към образованието е от една страна, от друга, не по-малко важна е реализацията на вече завършилите ромски младежи:
· “Не е достатъчно да се завърши образование, трябва държавата да създава условия за реализация на хората, които вече са завършили и имат образование”(Д.Т. – ромка, учителка).
Онова, върху което акцентират ромите учители е качествената разлика между децата, обучаващи се в ромски и в български училища:
· “Много е лесно да се работи в училище в центъра на града, където децата са активни, хвърчат..., идват редовно, родителите им помагат, занимават се с тях. А при нас, ние се стремим да ги учим на български, когато го попиташ как се казва на български – не разбира”(Х.Т. – ромка, детска учителка).
Така се оказва, че нивото на едно училище се създава и поддържа в голяма степен и от децата, които учат в него. Затова ромските учители подчертават:
· „Не трябва да бъдат изолирани децата на ромите от българските училища. Те трябва да учат заедно с българчетата, за да могат от тях да се научат да говорят правилно и да се отнасят с уважение един към друг и да могат да израснат като добри граждани.”(С.Е. – ромка, учителка);
· „Трябва да продължат проектите за десегрегация”(Т.С. – ром, учител).
Ромите учители споделят, че не са били обект на нетолерантно отношение и неприемане заради етническата си принадлежност, но всички споделят, че са били свидетели на лошо отношение към роми:
· „Не, не съм била, аз съм нямала проблеми”(Х.Т. – ромка, учителка)
· „Значи, то си е заложено това отношение и така се възпитават и в поколенията – това че циганинът олицетворява всичко негативно, да речем мръсотия, криминални прояви”(М.Д. – ромка, помощник учителка)
· „Слагат всички от етноса под един знаменател: щом единият е крадец, всички от тях крадат и т.н.”(Д.Б. – ромка, детска учителка).
В споделените мнения се извеждат два смислови центъра, които имат отношение към дискриминацията или по някакъв начин я генерират медиите и самите политики от времето на прехода:
· „В медиите, вестниците, телевизията има такива настроения, има такава враждебност; медиите понякога манипулират отношението към ромите”(Т.С. – ром, учител)
· “От момента на промените, някак си, определено има дискриминация. Значи те са два процеса: от една страна, уж се помага на ромите – има стипендии за тях, неправителствени организации, проекти, пари се дават, а от друга страна, се насаждат отрицателни настроения. Ето, аз съм израснала при социализма, детството ми е преминало при социализма, когато нямаше такива настроения, имаше работа за хората, имаше жилища, децата ходеха на училище. А сега, уж има грижа за ромите, а се създават настроения. Според мен някой изкуствено ги насажда. Да се създават етнически напрежения.”(М.Д. – ромка, помощник учителка)
Изобщо, в мненията на повечето роми учители, чиято младост и детство са преминали при социализма, се забелязва една носталгия и идеализиране на положението на ромите от близкото минало:
· “По-рано, в махалата живееха смесено българи и цигани, българчета учеха и в училищата, така циганите научаваха и български и общуваха с българи”(Х.Т. – ромка, детска учителка).
В тази връзка е и оценката на политиките към ромите. От една страна, се демонстрира респект към държавните политики, когато се разсъждава на абстрактно ниво; в същото време, когато се преценяват мерките на местно ниво, които са в прекия обсег на респондентите, определено се заема критична и неглижираща позиция:
· “На държавно ниво много се прави, обаче, ето го нашият общински съветник, който е ром, иска да ни закрие училището”(Д.Т. – ромка, учителка).
Всички респонденти са имали досег до неправителствения сектор, участвали са в проекти, познават ромите, ангажирани са и в НПО, имат впечатления и споделят:
· „Има хора роми, аз намирам най-голяма вина в тях, защото те отклоняват средства. Много от средствата, които се полагат, не достигат до обикновените хора и до хората, които се нуждаят от тези средства”(Т.С. – ром, учител).
Критичната позиция на ромските учители към политиките на държавно и особено на неправителствено ниво са свързани и с това, че според тях, не се използват подготвените и образовани хора:
· “Най-важното е хората от ромски произход, които могат да бъдат използвани пълноценно, благодарение на знанията, които имат, образованието си, опита си, наистина да бъдат привличани – било в неправителствени организации, било по други държавни дейности и проекти”(Д.Т. – ромка, учителка).
5.3.4. Успех и удовлетвореност
Според повечето от респондентите успелите хора не трябва да се разделят етнически:
· “Смятам, че етническият произход няма особено значение”(Й.Б. – ромка, учителка).
Затова положителните и отрицателни черти се посочват общо за трите етноса, положителните са интелигентност, професионализъм, богатство на душата, духовност, борбеност, упоритост, старание; труд, желание, упоритост; отрицателните са нахалство, егоизъм, безкруполност, непочтеност, недобросъвестност.
Но има респонденти, които правят разделение по етническа принадлежност. Положителните черти на успелите българи са:
· “умен, трудолюбив, образова детето си; отделя от залъка за детето си. Успелите роми, зависи дали са християни или мюсюлмани. Турчеещите се роми не държат на образованието и са изостанали. С ромите християни, хубавото е, че искат децата им да учат, да имат български начин на живот, приемат повече българското. Отрицателни черти: при успелите българи – всеки си мисли само за себе си. Никой не мисли за другия, всеки гледа себе си да си осигури“(Х.Т. – ромка, детска учителка).
Респондентите твърдят, че са доволни от работата си в училище, от ангажираността си в различни области:
· „Да, доволна съм, но желая да бъда полезна докато мога. Аз смятам, че съм един успял човек сред етническата общност не по богатство, а с по-високия си политически статус, а от тук и с по-голямата популярност в обществото”(С.Р. – ромка, детска учителка).
· Всички споделят, че са постигнали много и хората ги ценят и уважават, но, че човек трябва да се усъвършенства постоянно.
Затова и формулата им на успеха е свързана с:
· “борбата да се доказваш”(Х.Т. – ромка, детска учителка).
· „постоянство, упоритост, хъс и най-вече честност”(С.Р. – ромка, детска учителка).
· умението “да уцелиш златната среда, тя е баланс, равновесие”(М.Д. – ромка, помощник учителка);
· „труд, упоритост и следване на целите, винаги в крак с времето”(Т.С. – ром, учител).
Измеренията на успеха са различни: финансови, личностни, свързани с удовлетвореността, с уважението, което получаваш от хората, с усилията, които полагаш, стремежа да бъдеш полезен и да помагаш, но също и със спокойната съвест.
· „Неуспелите хора” според мен са тези, които нямат цел в живота, не се борят да я постигнат, не са удолетворени от себе си" (детска учителка,Д.Б.).
Мненията относно важността на това кой признава успеха се разделят. За едни, успехът се определя от самия човек, други споделят, че успехът зависи от признанието на другите, според трети, важно е едновременно и вътрешното и външното признание.
Успехът според ромите учители зависи от различни неща: 1) природните дадености, човек да е умен, продуктивен, предприемчив; 2) образованието; 3) да има ценности; 4) да има подкрепа на семейство и приятели; 5) да полага усилия и много труд; 6) да има връзки и познанства.
В споделените мнения за успеха струи известен романтизъм, произтичащ най-вероятно от естеството на учителския труд, както и позитивни, светли оценки и очаквания. Показателно е, че това са хора, които не са постигнали с лекота своите позиции, но доколкото в рамките на своята етническа общност те са станали най-просветените и начетените, са придобили правото да имат и лидерски позиции. Може би затова и нито един от респондентите не иска да променя своята работа и това е разбираемо пред вид удовлетвореността от професията и желанието, с което я работят. Като цяло респондентите са доволни от своя живот и работа:
· “Аз съм учител и ще си остана учител. Искам да бъда полезен в общността, в която живея. Да давам положителен пример за подражание”(Т.С. – ром, учител).
Една от интервюираните смята за свое постижение случаите, когато е успявала да промени мнението на българите за ромите:
· “Променяла съм на много хора отношението към ромите. А това за мене е било голямо постижение”(М.Д. – ромка, помощник учителка).
Има няколко важни неща, които трябва да бъдат отбелязани в обобщение:
· Ромите учители, възприемат себе си като успели хора – от гледна точка на образованието си, работата, полезността, контактите, това са хора, които оценяват себе си като имащи принос за ромската общност, но и за обществото като цяло.
· Освен, че се смятат за успели хора, те получават подкрепата на своите колеги, приятели, роднини, съседи. Признанието и уважението се превръщат в съпътстващи ежедневието им моменти.
· Като учители и хора, които професионално са въвлечени в образователната система, те смятат, че образованието е особено важно за развитието на човек и тяхното отношение към обучението най-ясно проличава във факта, че децата им продължават образованието си във висши училища.
· Имат в себе си енергия и желание да служат на своята общност и обществото, да подпомагат с каквото могат развитието в социален план.
· Оценяват политиките към ромите на държавно ниво и особено в неправителствения сектор като не особено балансирани, проявяват критично отношение към фондациите, смятайки, че техните дейности не са особено ефективни и че средствата по различни проекти не достигат реално до ромските хора.
· По-голямата част от респондентите са ветерани в образованието на ромите. Полагали големи усилия в живота си дълги години, постигали са успехи, печелили са различни битки, дали са много от себе си, включително и в личен план, у повечето от тях се е създала нагласата за получаване на някаква компенсация. Компенсация, която в житейски план би трябвало да се прояви по отношение на собствените им деца – по-добър живот, по-високи статуси, повече признание. Затова многократно някои от респондентите подчертават необходимостта децата им да имат по-добра реализация (след завършване на висше образование), да получават стипендии по време на обучението си в университета, да бъдат част от дейността на местните ромски фондации и т.н. Така се формира впечатлението за неудовлетвореност, дори огорчение, че не са част от ромския неправителствен сектор, а са част от ромите интелигенти. И това тяхно недоволство е основателно, защото едва ли са толкова много образованите роми, готови активно да съдействат и да се включват в обучителната и възпитателна дейност на ромските деца; т.е., този потенциал не трябва да бъде разпиляван.
· Повечето от респондентите са добре интегрирани в институционалния живот, те познават правилата, нормативния ред, контакти с институции и с различни хора, имат усет за ситуацията и определено може да се каже, че се вписват успешно в социалната среда.
· Някои от респондентите споделят, че са се интегрирали толкова добре, че се самоопределят и като българи, имат български начин на живот и българска идентичност.
Определено може да се обобщи, че по своето образование, професия, постижения, по своя културен и социален капитал, по признанието и уважението, с които се ползват, ромите учители съставляват важна част от успелите роми, те са неотделима част от интелигенцията на страната.
[49] Малко повече за схващането на този автор. За да обозначи процеса на социализиране на ромската общност и „самонарастване” на общественото й съдържание Д. Коев въвежда понятията „другомани” и „ромска интелигенция”. Според него, „другоманите”(понятието има пейоративен смисъл) са роми, които успяват да се реализират в обществото, благодарение на личните си качества и шанс, преодолявайки „гравитацията на общността”; т.е. другоманите са с ромски произход, но с не-ромска принадлежностРомската интелигенция трябва да се превърне в субект на ромското самосъзнание за отстояване на интересите на ромската общност като такава, за „повеждане на война в обществото в името на етническите интереси”, дори в превръщането й в център на изграждане на ромска европейска общност (вж.: Коев,2000: 24-32). . Бивайки посредници от страна на обществото, другоманите са импулс, който активизира процеса на социализиране на ромската общност. „Със стабилния си обществен статус, другоманите очертават посоката на социалното придвижване на ромската общност”(Коев 2000: 24-26). Другоманите притежават по-обемно личностно пространство в социума и това им осигурява в определен смисъл „свободен” достъп и в общността, и в обществото. А връзката между тях и общността е изключително силна, тъй като е преди всичко морална. Но другоманите са загрижени повече за собственото си преуспяване и не толкова за ромската общност; при тях не стои грижата за еманципирането и налагането на тази общност като независима в рамката на българското общество. Понятието “ромска интелигенция” според Коев, от своя страна, персонализира носителя на обществената природа вътре в общността, а заедно с това, на нейната собствена природа в самото общество. Авторът на цитираната статия отива и по-далеч, апелирайки ромската общност да се идентифицира и като общество, да се изявява и да бъде признавана като контрапункт на основния етнос в обществената демократична практика. По този начин основната плоскост, в която се разглежда релацията “другомани”-“ромска интелигенция” за този автор е етническото, като се подчертава необходимостта от неговата доминация с цел създаване на ромско съзнание и отстояването му в българското общество. Но именно подобно разглеждане на проблема за ромската интелигенция води до стесняване на анализа, зацикля го в етническия комплекс, което в статията стига до крайности и дори до наивизиране.
[50] В тази връзка е важно да се отбележи, че в Румъния се прилага политиката на „позитивна дискриминация” спрямо ромите, по отношение на постъпването им в университетски хуманитарни специалности.
[51] В тази посока могат да се приведат и мненията на бьлгарите, споделени в Европейското социално изследване, чието мнение е категорично утвърждаващо относно значимостта и важността на образованието днес (Миленкова 2010).