4.3.2. Обърнатият образ: неуспелите
„Обърнатият образ” – този на неуспелите, е възможно да допълни картината за факторите и механизмите на успеха в самооценките на успелия: сравнението с другите, умението не само за самонаблюдение, за преценка как и докъде самият той или тя са стигнали, но и в съпоставката с другите, колко са постигнали спрямо тях, как преценяват своя успех на фона на останалите и особено визирайки онези, които не са успели в живота.
Както при рисуване на контурите на „позитивния образ” – на успелия, така и при анализа на качествата и факторите, които се извеждат за неуспелите, се забелязват твърде устойчиви и повтарящи се характеристики. Колкото и неповторими, уникални, индивидуални да се струват на пръв поглед, приписваните черти на неуспелите роми са поразително еднотипни. Изглежда, че сякаш ще е по-лесно да получим „портрет” на неуспелия, просто ако вземем всичко основно, изведено за успелия и го представим, само че в обърната, негативна форма, със знак минус?...Но не е точно така…
Оказва се, че когато питаме успелите роми да посочат кои са за тях неуспелите хора – „портретът” на огледално-обърнатия образ е доста слабо очертан, едва-едва маркиран, успелите отговарят за неуспелите най-често с кратко изречение, само с две-три най-общи щрихи. Създава се впечатление, че неуспелите не представляват интерес за тях, че те мислено ги „неглижират”, умаловажават като явление. Това положение е психологически напълно обяснимо: имайки предвид масовото ниво на хората от техния собствен етнос, като състоящ се в най-честия случай с множество от именно такива „неуспели”, едва ли не това е „етнос на неуспелите”… Не е трудно да открием, че всъщност зад това отношение прозират етнически причини: неуспелите им напомнят неприятно за най-честата проява на неблагоприятно нисък социален статус при повечето хора в техния етнос, откъдето идва и общият нисък престиж на технияоттласнат, откъснат, отделят; те им напомнят за незавидното състояние, с което понякога други асоциират и самите тях; чийто негативен, непрестижен образ поставя неизбежно своя печат, своето клеймо, своята стигма в „категоризираното” обезценяващо отношение към всеки представител на ромския етнос. И тук още един интересен нюанс: в нашите въпросници ние не ги питахме за „неуспелите роми”, а за „неуспелите хора”…Но те, без внушения от наша страна, подразбираха в голямата си част, че трябва да кажат мнението си по-скоро за неуспелите роми…Явно асоциативната връзка е неслучайна, въпреки че голяма част от успелите не живеят сред роми, а в съвсем друга обстановка…Ето извадки от изказвания на успелите – какво представляват за тях неуспелите: етнос в обществото, и тъкмо от което масово ниво те, успелите – с цената на много лични усилия – са съумели да се
· неограмотили се, неграмотни, необразовани;
· нямат работа и кариера;
· липсва им добра хигиена;
· за тях е характерно нехайство, бедност, не са дисциплинирани, мързеливи са, чакат друг да свърши тяхната работа, чакат наготово, живеят „на гърба” на другите;
· крадат, мамят, лъжат, живеят на ръба на законното и незаконното;
· не са мотивирани, безволеви са, не се борят, безхарактерни и инертни, не са упорити и постоянни, не са попаднали на мястото си, само се оплакват, винаги са недоволни;
· без път и амбиции са, нямат цели в живота, без мечти, живеят „ден за ден”, загубили вяра в себе си, хаотични, не са в крак с обществото, не искат да се променят, нямат желание за успех;
· капсулирани, затворени в общността си, страх ги е от неуспех, пълни са с комплекси; нещастни хора, с ниско самочувствие, неуравновесени, завистливи, злобни;
· липсва им гражданска позиция.
Тези 10-15 характеристики на неуспелите са най-често срещаните през погледа на самите успели роми. Те са и най-често присъстващите описания в обществените стереотипи за масовото ниво на ромите. Въпреки че изглеждат случайно изброени, нахвърляни, определено има и строга логика в тяхното извличане. Прави впечатление, че при повечето от изброените черти на неуспелите, акцентът е не в обяснителен план, в стремеж да се обяснят причините за неуспеха на тези други хора, а ударението е по-скоро върху констатацията на негативния резултат – изброените личностни качества (или липсата им). Все пак присъстват две основни стратегии в отношението на успелите роми към неуспелите други хора. Едната можем да наречем „осъдителна”, при която отношението е остро критично, осъждащо строго дадените качества или липсата им, обвиняващо, дистанциращо, дори отхвърлящо; неуспехът се приема като непоправима даденост. Навярно, изричането на такива негативни оценки за неуспелите, като по-горе изброените, не е леко за успелите роми, да говорят така осъждащо и дистанциращо за „своите”. Другата стратегия е „разбираща”, оправдателна, поне в главното, донякъде, при която се допуска и възможността неуспелите, при други обстоятелства, също да могат да успеят.
Ето пример за „осъдително” отношение към неуспелите:
· „Неуспелите хора според мен са мързеливите хора, те нямат изградена ценностна система.”(Д.М.- ром, управител на фондация)
· „Неуспелите са хората…поради ред причини (мързеливост, страх от неуспех). Това са хора, които нямат воля и цел в живота.”(М.Д. - ромка, служител в МВнР)
· Неуспелите за мен са хора, които нямат цел в живота.”(Г.Г.- ром, местен партиен лидер)
· „Неуспели според мен са тези, които имат по-ниско самочувствие, проявяват се като безволеви, характерите не са оформени при тях и не се борят достатъчно да са в крак с обществото. Конкретни причини, които бих посочил за неуспеха, са нехайност, бедност, неграмотност, липса на активна гражданска позиция.”(Т.С. – ром, директор на основно училище в село)
· „Неуспелитеса хората без амбиции и цели.”(К.С. – ромка, сътрудник в общинска администрация)
· „Неуспелите хора..., явно… са нямали толкова желание да успеят. …не са се ограмотили, … нямали са упоритостта в живота”(Р.Н. - ромка, специалист в общинска администрация)
· „Мързеливият човек никога няма да успее. Ако не е дисциплиниран също няма да успее. Ако лъже, ако краде, ако мами той временно ще успее, после... ще е много зле.”(Т.Т. – ром, лекар)
· „А относно неуспелите – може би това са недостатъчно мотивирани хора, които чакат някой друг да свърши нещата вместо тях.”(К.Д. - туркиня, работи по проекти в областна администрация)
· „За мен неуспели са мързеливите и завистливите. Това са качествата, които им пречат да постигнат нещо в живота си.”(К.А. – ром, лидер на ромска фондация)
· „Неуспелите са онези, които не се трудят и нямат амбиции в живота”(ром-ръководител на младежки клубове)
· „Който лъже и мами, работи зле и го мързи”(З.Г. - ром, строителен предприемач)
· „Неуспели са хората, който не са образовани, нямат работа и кариера, крадат, лъжат или с други думи казано - живеят на ръба на законното и незаконното.”(М.А. - ром, лидер на НПО)
Донякъде е прав Дончо Градев, посочвайки, че „категоризацията на хората като житейски успели и неуспели открива път за практиката на стигмата” и че „либералната идея за стоварването на цялата отговорност върху индивида за качеството на неговия живот разделя хората на успяващи и неуспяващи, …по същество е идеологически стереотип, подкрепян от структурите на властта и икономически проспериращите общности”(Градев 2010: 367). Но от друга страна, тъкмо в тази „състезателност”, конкурентност, съревноваване между индивидите е един от източниците на саморазвитие на всяко съвременно общество. Тук не става дума за функционалистката абстрактна постановка, че „за да има победители, трябва да има провалени”, както обяснява Ричард Уайзман (Пак там: 371-372). Още повече, че в нашия случай не коментираме изобщо разделянето на хората между такива, които „принципно” успяват (успяващи) и такива, които „принципно” губят (неуспяващи, губещи), т.е. тук говорим не за „константни”, а за резултативни величини – за „успелите” или „неуспелите”, в резултат на изминалите житейски траектории, житейски пътища.
Добре известно е, че в полза на „неуспелите” има много външни, „обективни” обстоятелства, които обясняват и оправдават донякъде техния неуспех. Сред тези „оневиняващи” ги обстоятелства са неравните стартови възможности и неравния достъп до ресурси и услуги. Но дали изобщо има днес такова общество на „равните възможности”, извън въображението на нашия съвременник?... Именно за компенсирането на този дефицит от социална равностойност и равенство, е нуждата от състезателност и конкурентност, вкл. на хора от един и същ етнос. Това ни най-малко не отменя задълженията на държавните институции в посока на „все по-голямо”(както се казва в клишето) изравняване на стартовите възможности и на достъпа, вкл. чрез радикално подобряване на ужасяващата най-често инфраструктура на селищата и кварталите, обитавани от етнически малцинства, с преобладаващо неблагоприятен здравословен, жилищен и икономически статус.
Част от успелите от ромите, а и от турците, проявяват разбиране за неуспеха на хората, те изразяват „разбиращата” стратегия. Те съчувстват на онези, които не са успели да се отделят, оттласнат от „дъното”, в което особено затворената етническа общност задържа развитието им. Те разбират, че в основата на неуспеха е липсата на добро образование, на интересна и достатъчно платена работа, на професионална реализация. Някои от успелите изтъкват, че не трябва да се гледа на неуспелите, като на „некадърници” изобщо, а просто като на хора, които не са попаднали на подходящото за тях място и в подходящото време, не са имали достатъчно воля или поради стечения на жизнени обстоятелства са загубили вярата в себе си, в собствените възможности. Нещо повече, постигнали целите си тези „неудачници” не само ще бъдат щастливи, но и ще допринесат за икономиката на страната.
· „Неуспелите хора не винаги са некадърници, мисля че на тях им липсва воля във всяко начинание.”(С.Р. - ромка, детска учителка в малко село, недалеч от София)
· „Хората, които са загубили вяра в себе си. И това им е отнело пък амбицията да докажат, че могат да се развият в някаква посока.”(С.В. – ром, експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
· „Колкото до неуспелите и неудачниците, не ги отписвайте. При благоприятна среда много от тези неудовлетворени от своята реализация хора биха постигнали своите цели и това би ги направило щастливи, а държавата ни – по-богата.”(Л.Ю.- ром, предприемач в дърводобива)
Сред успелите има състрадателно отношение към чуждия неуспех, защото те си обясняват от собствения опит колко трудно е да превъзмогнеш етническите бариери пред успеха. Разбирайки трудния път към успеха в условията на дискриминационни практики, успелите роми извеждат тезата, че по принцип няма неуспели, в смисъл на некадърни хора, че всеки човек има определен талант. Важното е всеки да открие „своето място”, в какво са му способностите и да ги развие.
· „За съжаление у нас има доста такива (неуспели). Всеки човек има талант.Черният лебед“. Тя добре илюстрира тази безмилостна борба на човек, попаднал не на мястото му. Показва как дори и нечовешкият труд няма как да достигне талантите. Смятам, че всеки е надарен с нещо, в някаква област и в нашето общество има място за всички, но не всеки е на мястото си. За мен това е бича на нашето време, че хората не си намират мястото и изпитват дискомфорт.”(С.С. – ром, директор на фондация) Въпросът е да намери областта, в която е талантлив. Ако човек, напр., е талантлив в областта на ските, а го пуснеш в областта на тежестите, значи той ще се спука от тренировки и няма да надскочи средното ниво. И обратното, другият, който е много талантлив в тежестите с по-малко тренировки ще го бие. И ако например, ако аз съм така - този, който става за друг спорт, а тренира тежести, ще изпитвам постоянно вътрешен дискомфорт. Има една хубава книга по този повод – казва се „
Едно от основните послания на успелите роми към неуспелите свои събратя (а най-често те говорят за „неуспелите”, имайки предвид неуспелите сред техния етнос!) е призив към тяхната индивидуална, личностна активност, дееспособност, желание да правят и да променят нещо и най-вече своето собствено битие и битието на най-близките си. Подканянето към такъв „активизъм” е напълно логичен от гледната точка на вече успелите, те дължат своя успех на тяхната собствена активност и дееспособност.
- „Неуспелите хора, да ви кажа, са нещастни хора. Защото има хора които, а бе искат всичко да постигнат, но пък пръста не си мърдат нещо да подобрят. Чакат, примерно: „А, бе, аз нямам работа, нямам” …Викам им добре: ела сега при мен, нали има обяви за работа. – „Ама аз това нещо не искам да го работя, аз за 200 лв. няма да работя.” ...Как така, викам, ти деца нямаш ли. Просто тия хора, разбирате ли, дразнят ме. …Обаче веднага коментират другия, който нещо е постигнал. Вика: „Виж го оня, виж, отворил еди какъв си магазин.” Ами човека ще отвори, защото му работи главата. Ти само се вайкаш, цял месец сутринта идваш тука, пиеш си кафето и само коментираш другите какво правят. Няма да кажеш: аз от утре почвам да правя това, това, това… Просто за мен това са едни нещастници, защото не искат да се променят. Чакат наготово някой. „Ама, помощ, вика, ще взема - 100 и колко лева помощи.” … Задоволяват се с най-малкото. Това е за мен неуспял, да не искаш да се промениш т.е. да стоиш на едно място.”(К.А. - ромка, председател и управител на ромска фондация)
В този път към успеха е нужен и ентусиазъм, и оптимизъм. И главното, човек да вземе нещата „в свои ръце”:
· (Неуспелите) „са хората, които са... лишени от всякакъв вид оптимизъм и ентусиазъм. Защото, въпреки че е имало моменти, в които смятах, че няма изход от ситуацията, винаги съм намирала такъв. Така че това са хората, които са неуспели, просто не намират правилния изход от тунела.”(Н.Н. - ромка-програмен директор в престижна институция)
· „Неуспелите хора са тия, които очакват помощи от държавата, че трябва някой друг да се грижи за тях…Не може да чакаш наготово някой друг да се грижи за теб, трябва всеки сам да се грижи за себе си, всеки сам да си урежда живота, а и всеки да се грижи не само за себе си, но и за околните.”(С.А. – ромка, учителка в ТВУ)
Въпреки че характеристиката на неуспелите от страна на успелите роми не дава много богата допълнителна информация, тя все пак ни служи като допълнителен гарант, че не са изпуснати важни черти от облика на самите успели и на пътищата за техния успех.