4.2.4. Политиките на държавно и НПО ниво
към етническите малцинства
Сред успелите представители на етнически малцинства често се срещат интервюирани, които се опитват в хода на интервюто, на разговора, да изкажат и свои по-общи и обобщаващи мисли, заключения за нещата от живота, за обществото, за неговите основни проблеми, за човешкия характер и т.н. Естествено, не изобщо, а по повод на общата тема за „неразрешимите проблеми” на ромите у нас. Накратко, това са хора, които имат вече достатъчното самочувствие на натрупали богат житейски опит, разбрали са „как стават нещата”, а и имат желание да споделят своите заключения. Те имат самооценката на акумулирали много мъдрост в своя път към успеха и готовност да я изкажат. Всичко това ги прави подходящ обект за проучване и на мнения за ролята и политиките на държавата и държавните институции, за участието на гражданските сдружения, за решаване на проблеми на етническите общности и особено на ромите.
Първото, което прави впечатление в отношението към създаваните и прилаганите политики на държавно и НПО ниво, единодушно извеждано сред успелите роми, е, че у нас има огромно противоречие между иначе много доброто ни законодателство към етническите малцинства, което отговаря и е в хармония с европейското и това, че то не се познава от съответните упълномощени лица и не се прилага на практика, в живота. Така, сами по себе си прекрасните закони и нормативна система остават само декларативни, на хартия. Това противоречие е една от първите обяснителни линии на категоричното менине, че у нас „нищо” не се придвижва и „нищо” не се решава трайно и последователно по отношение и на положението на ромите.
Ето един разказ на ромски лидер, който добре познава законодателството по етническите въпроси, канен е често в обсъждания на различни експертни равнища:
· „В момента в България има 41 нормативни документа – „Закон за защита от дискриминацията”, „Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010–2020 г.)” и мн.др., - всички нормативи, уреждащи отношенията към етническите малцинства. В България има най-доброто законодателство в Европа. Основният и според мен най-важен проблем е, че това законодателство не се познава добре от служителите от общинската и държавна администрация, които са назначени да изпълняват тези закони. И от това се получава несъответствието между целите, които трябва да се постигнат чрез законодателството и реалното състояние на малцинствените общности и по-конкретно на ромската.…За интегриране на ромското общество е необходимо политиките да се насочат към осигуряването им с образование, здраве, жилище, заетост. Тези четири насоки трябва да се осъществяват паралелно. Те се преплитат взаимно. Ако ромите имат работа, ще могат да се образоват. След като се образоват ще могат да работят и ще имат пари за жилище. Когато са образовани ще могат да се предпазват от болести. На съвещание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси в София поставих въпроса за изготвяне на програма на правителствено ниво за „Дотирана заетост” или „Субсидирана заетост” сред ромската общност. Но това мое предложение беше категорично отхвърлено. Ако държавата отделя средства в тази насока, голяма част от ромите ще се научат да работят. Ще изкарват сами пари за храна и жилище. Само с програми на Европейския съюз не могат да се постигнат желаните резултати. Работят няколко месеца, след което отново излизат на улицата и започват да крадат, да проституират. …Има роми в отделни райони на областта… където трудно се намира разлика между българи и роми, те не са отделени в махали. Там те работят наравно с всички българи, … децата им са образовани. Според мен е необходимо да се създадат фирми на общинско или държавно ниво, където ромите да се ангажират с работа. Да им се осигурят работни места.”(Д.М. – ром, управител на фондация)
· „Основните проблеми на ромите, с които правителството и неправителствения сектор трябва да се заемат са: образование, трудова заетост, жилищни условия, здравна помощ и най-вече премахване на т.нар. „гета”, които всячески изолират възможностите за интеграция.”(М.Д. - ромка, служител в МВнР)
· „Има много приети документи…, но за съжаление моето впечатление е, че малко се работи, отколкото се пише по тези въпроси. Малко от написаните неща се изпълняват.”(К.А. – ром, лидер на ромска фондация)
Като цяло, преобладава скептицизмът, че няма достатъчна политическа воля за решаване на ромските въпроси у нас – както на държавно ниво, така и от местните органи на властта. Има незаинтересованост към ромите дори от специално назначените служители. Доста критично е отношението и към Десетилетката на ромското включване (2005-2015), където са „изсипани” много пари, без ясен, реален, позитивен резултат.
· „Ами, не ми се коментира много, но ще спомена само, че не виждам политическа воля. Нито на местно, нито на национално ниво. И друго да кажа, … когато се слагат роми в комисии за кандидат общински съветници или кандидат депутати - те са на задните места. Те се слагат за цвят….Ако от мен зависи, бих въвела задължителна дейност на експертите, веднъж седмично да посещават махалата, защото работата на един експерт по етнически и демографски въпроси не е единствено и само зад бюрото. Няма как да работиш и да си полезен на тия хора, без да ги познаваш….Значи има един план за действие в подкрепа на ромското включване (Десетилетката… 2005-2015), който така и до днес не можах да разбера дали е финансово подплатен. Това, което аз имам като мнение е, че изключително много пари се хвърлиха при откриването на тоя проект...Но не мога да кажа до колко е ефективен.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
· „На държавно ниво няма такава политика. Има създаден комитет – „Комисия за защита от дискриминация“, което беше правилен ход, но за съжаление, тя не е овластена достатъчно, така че от нейните решения да следват такива действия, които да спират дискриминацията. В този смисъл не можем да кажем, че има добра политика. А и държавата, ако има добра политическа воля тя може да внушава, че трябва да има атмосфера по този въпрос. А неправителствените организации… са значително по-активни в това поле. Друг е въпросът, че техният периметър на действие е по-малък и не могат да постигнат толкова. Ако, напр., един министър или президент в публичното си поведение налага това като схващане и той казва „Да, тези цигани трябва да ги наемаме на работа, те са потенциал в обществото, не трябва да ги изолираме, да ги дискриминираме, нека ги включваме”– ще има някакъв ефект. …Напр. някой работодател ще си каже: „Да, защо да не го взема и той ще бъде шофьор като всички останали и той ще разнася пиците като всички останали.“. Едното е това. На ниво политически елит да се правят позитивни послания и внушения… това, което трябва да се случи, е че ромите, които са не по-малко от турците, също трябва да бъдат политически включени. Казвам го… защото ромите имат потенциал. Това ще вдигне нивото на ромите и ще вдигне нивото на България.”(С.С. – ром, директор на фондация)
Вторият акцент, след нуждата от познаване и прилагане на вече приетото законодателство, като основен ангажимент от страна на държавата, успелите виждат в цялостното и последователно провеждане на политиката на десегрегация, като се започне от десегрегация на образованието.
- „Трябва да има много сериозна държавна политика по отношение на образованието на ромските деца. …Децата трябва да бъдат „омешани” така да се каже, за да могат да се учат едно от друго. Общуването е много важно... Това трябва да стане.”(З.Г. - ром, строителен предприемач)
Третият момент в препоръките на успелите роми е акцентът, че един от пътищата за решаването на ромските проблеми е осигуряването на публичното представителство, включването на роми на различните нива на управлението, като „най-заинтересованата страна”, където се обсъждат и решават ромски въпроси, превръщането на ромите от „обект” – в част от „субекта” на тяхното управление, в създатели, инициатори на политиките за тях. За това отчасти споменахме по-горе, коментирайки „етно-екстрата”.
· „В България няма действаща и ефективно работеща политика за интеграцията на ромите - в смисъл, че политика има, ама само на хартия. За най-голямо съжаление, ромите са неадекватно представени на всички нива в държавните институции….Това е процес, който трябва да бъде двустранен, който изисква време и добър пример от наша страна (на ромите) – да има повече образовани млади роми, които да дават пример, който впоследствие би променил представата на обществото. А от страна на правителството – настоящо и бъдещо, трябва да последва добрия пример на президента Бил Клинтън, който през 90-те години създаде една действаща стратегия за интегриране на малцинствата в Америка, наречена “Affirmative action”- политика за интеграция на малцинствата в САЩ.”(М.Д. - ромка, служител в МВнР)
· „Проблемът на България за в бъдеще са малцинствата, по-точно ромите. Защото това е огромна, необразована аморфна маса, която няма друг модел, който да копира в махалите и неслучайно винаги настояваме и казваме, че тези сегрегирани училища трябва да бъдат закрити, защото те генерират неграмотност. И децата от детските градини да бъдат смесени, защото по този начин, примерно както аз с Вас си говоря на български, обаче ако съм си в квартала и в махалата, аз говоря на турски и на цигански. По този начин комуникацията между нас сега куца, ние не сме подготвени за един такъв вид комуникация на такова ниво. И за съжаление… държавата някак си пасивно толерира това и е абдикирала напълно. Защото, погледнете – комисии по етнически въпроси, които решават проблемите на ромите, са съставени изцяло от българи. Кажете ми как ще се решат проблемите на Китай, без китайците. …единственият проблем е, че не се допитват до първоизточника. …Тази необразована, аморфна маса, е като бомба със закъснител във времето.”(Ж.Р. - ром, общински съветник)
Но и включването на роми на различните равнища на властта, където се решават ромски въпроси, сериозно погледнато, не е лесна задача. Самите ромски лидери се оплакват, че сред тези ръководства попадат и много неподходящи хора, които не изразяват интересите на други роми и имат свои користни мотиви, изразходват неправомерно средства, предназначени за решаване на конкретни проблеми на ромското население. Както сполучливо се изразява един от успелите – у нас се появи и разпространи и „професията циганин”…
· „Лошото е, че на възлови места, особено в неправителствените организации попадат хора, които не са интелигентни, не са образовани и не могат по никакъв начин да защитават интересите на ромското население в България. Напоследък това, което забелязвам и прави впечатление, говоря по-точно за НПО и фондации, не знам по какъв начин се приемат такива лидери, ръководители на фондации, които, първо, нямат необходимото образование, второ, незнайно по какъв начин са попаднали там и трето, средствата, които се разпределят за най-бедното население просто не достигат до тях. …Има роми, аз намирам най-голямата вина в тях, които направо отклоняват средства. Много от средствата, които се полагат, не достигат до обикновените хора и до хората, които се нуждаят от тези средства. Убеден съм в това. Бих посочил, имаме такава фондация, която подпомага съвсем други хора, които не са от ромския етнос и т.н.”(Т.С. – ром, директор на основно училище в село)
· „Като се получат пари, всички знаят, че тези пари се получават отнякъде, например от Европейския съюз, но тези пари не достигат до ромските махали, а се гушкат от някой. Може някаква част да отива до предназначеното си място, но повечето – не.”(Б.К. – ромка, специалист в районно управление „Социално осигуряване” на НОИ)
· „Има вече професия „циганин”, тези хора (лидери на ромски фондации) са превърнали фалшивото си и лицемерно съчувствие към ромите в професия. Много добри пари се изкарват от тая работа. Ти не ги слушай тия тарикати, те нарочно се обличат по-скромно, но иначе всяко лято са в чужбина на почивка, аз лично съм ги засичал.”(П.Г.- ром, журналист в столична медия)
Очевидно, темата за огромните пари и други средства, които са „потънали” в частни джобове на шефове на фондации и на НПО, въпреки, че са били предназначени за обикновените роми, е широко обсъждана и сред успелите и тя има само едно решение: изграждане на единен контролен орган за начина на изразходване на тези средства, с постоянно действащ, текущ финансов контрол.
Четвърто, но също първостепенно по значение е, че ангажимент на държавата преди всичко е в създаването на нови форми на заетост за ромите по места. Причините за тежкото състояние на ромското население са многократно коментирани и не е необходимо те отново да се преповтарят тук. Една от основните е колапсът на големите предприятия, след разпадането на предишната икономическа и политическа система, вкл. закриването на СИВ (осигуряващ суровинната база и пласмента на продукцията), както и ликвидацията на кооперираното селско стопанство. Това именно доведе стотици хиляди роми у нас до масова безработица и социални помощи. Възстановяването в обратна посока в предишния вариант е невъзможно и най-трудно се оказа тъкмо генерирането на нови форми на заетост, при това за тази масова, при това нискоквалифицирана работна сила. Първият и последен въпрос при обсъждане на състоянието на ромското население в търсенето на перспектива в различните конкретни селища и райони винаги е: каква заетост да се създаде за този тип население?! Какво могат и биха желали да работят ромите, за да се превърнат от „тежест” на бюджета – в пълноценни участници в правенето на „по-добър живот” и за тях, и за всички? Проблемът е, че логиката на развитие на производството в различните отрасли днес е най-често свързан с ползването на по-квалифицирана работна ръка. Т.е. преди предлагането на работа, стои кръгът от въпроси буквално за ограмотяване и квалифициране на голяма част от ромското население.
· „Общината съвместно с МТСП и МОМН да организират курсове за ограмотяване, за квалификация. Местният бизнес да наема на работа и обучение представители на малцинствата. НПО – да организира информационни кампании (за ограничаване на раждаемостта сред малолетни и непълнолетни, за извършване на задължителните имунизации, като предпазна мярка от епидемии, за хигиенни навици и др.)”(М.Ю. – български мюсюлманин, общински съветник)
· „Оттам трябва да се тръгне, да има някакви реални програми за осигуряване на заетост, за насърчаване и мотивация на ромите, които са трайно безработни. А не да ми говорят за някакви политики, които буквално ...(в смисъл „от социални помощи - към осигуряване на заетост”, помощи за безработни и т.н.) превръщат ромите в търтеи. …Но всичко може да се промени … стига да има политическа воля и ясно изразена визия за промяна, която обаче да бъде подплатена и финансово.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
В разговорите успелите роми многократно извеждат ролята на три важни актьора за решаване на ромските въпроси – местната администрация, местния бизнес и местните граждански сдружения (НПО), както и на тяхното партниране.
· „В момента политиката на държавно ниво в тази област е хаотична, неясна, некоординирана, може би поради деликатното кризисно положение, в което се намираме. Докато, в неправителствения сектор нещата са някак си по-ясни, следват си някакъв алгоритъм, концентрират доверие и всичко това създава усещане, че може да се достигне до ... някакъв резултат....Заедно, при единство между трите, как да ги нарека, сектора, местната администрация, местният бизнес и местните неправителствени организации биха постигнали много добри резултати. Поотделно е по-трудно сами да се справят. Пък и в такъв сложен процес като интеграцията на малцинствените групи просто няма място за соло изпълнители. Ясно е, че местната администрация не може да реши всички проблеми, но местните неправителствени организации, като сектор попълват дупките, които държавата може и е естествено да направи. След това същата роля изиграва и местният бизнес. Той може да отвори врати за и чрез специални програми за обучение на ромите да участват и те в частния бизнес, в лицето на частните компании и частните предприятия. Ползите биха се изразили в увеличаване на обема произведена продукция, все по-голямата ангажираност на хората от етноса в работния процес, което от своя страна намалява степента им на изолация. То такъв е и смисълът на интеграцията в неговата същност.”(Х.Р. – ром, главен експерт „Интеграция на малцинствата” в общинска администрация)
· „Ние, като политици, трябва да създадем условия за бизнес. Това ни е основната роля. Местното самоуправление, общините, и държавната политика, трябва да създават условия за бизнес.”(Д.К. - турчин, местен партиен лидер)
В зависимост от това къде и какво, като какви работят, успелите роми заострят критиката си към политиките на държавата или на гражданския сектор. Взаимни са нападките между тях. Доколкото част от интервюираните самите са лидери на НПО, техните оценки често са в полза по-скоро на успехите на неправителствения сектор. Обратно, работещите в съответните администрации успели роми обикновено са особено критични към работата и резултатите на ромските НПО и фондации, като често коментират „потъването” на много пари, дадени им от съответни донори.
· „Политиките на неправителствено ниво са по-ефективни от тези на държавата. При неправителствените организации липсва според мен строгата йерархия, която на моменти задушава хората.…Политиките на всяко правителствосамо на хартия – има някакъв план, но няма заложен конкретен бюджет по изпълнението му. И се получава имитация на дейности. Крайно наложително е правителствата да се спрат на конкретна програма, която да има отделен бюджет, за да се изпълняват заложените в нея дейности. Тогава по-лесно ще бъде да се работи и със самите роми по отделните квартали, защото хората ще се убедят, че някой наистина прави нещо за тях, ще повярват и ще се включат. По този начин отношението към ромите ще се подобри.”(Г.Д. – ром, директор на НПО) досега по ромската тема са
· „На приказки всичко е много розово, много хубаво, на хартия всичко може… има стратегии, политики, Десетилетие на ромското включване и т.н., ама нищо от това не се случва реално, защото нищо от това не е подплатено финансово и нищо от това не става ангажимент на държавата. Всичко е в ръцете на неправителствени организации и всичко е работа на парче.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
· „Недостатъчни са политиките и от двете страни – държавата и НПО. Но за съжаление много по-слаби са от страна на държавата. Тъй като неправителствените организации, по мое наблюдение, правят всичко възможно и по силите си, за да се случват дадени политики. И особено в сферата на образованието. Ето напр., да вземем процеса на десегрегация, който върви от 10 години в 10 града в България. Все още няма държавна политика по десегрегацията в България. Всичко е в ръцете на неправителствените организации. Най-успешната формула ще бъде, ако има паралелно действие и от двете страни.”(Б.Т. – ром, шеф на ромска фондация)
· „По- голямата част от нещата, които се правят, като дейности, насочени към ромите и към малцинствата като цяло, са на неправителствения сектор, защото сдруженията с това се изхранват. Администрациите… това, което могат да направят е по проект, ако е спечелен от администрацията.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
В някои интервюта, успелите роми имат много детайлна диагностика на състоянието и перспективно виждане на пътищата, които се очертават в областта, евентуалните насоки на развитие, рисковете на решението на проблемите на ромските въпроси.
- „За мен НПО е средство за нас, гражданите да „притискаме” институциите да управляват по-добре, в интерес на гражданите. Демокрацията не е само плуралистична партийна система, демокрацията е и активно гражданско общество. Боли ме, че все по-малко граждански организации функционират. Превърнаха се в машини за печелене на пари и е лесно да бъдат контролирани от властта или от донорите. …Определено мога да кажа, че институциите не работят ефективно за интеграция на ромите и има какво да се прави в тази насока….На правителствено ниво има по-скоро имитация на политика. Приеха се няколко важни и добри документи, но не се заделят средства за тяхното изпълнение и не се полагат реални усилия. Много пъти публично съм възразявал срещу тази имитация – заедно с колеги от други организации и съм се опитвал да променя положението, но безуспешно. Убеден съм, че за да потръгне процеса на интеграция са необходими: добри документи, финансиране, административна инфраструктура за изпълнението на тези документи, механизми за участието на ромската общност и на гражданското общество. На този етап има само първото и то под натиска на ЕС. Не съм оптимист, че политическата класа ще осъзнае ползите от интеграцията и ще заработи за нея – в крайна сметка политиците се интересуват от гласове, а ромската общност не е консолидирана и разпилява гласовете си. Така ни остават три изхода. Единият е силен натиск от ромските граждански организации, комбиниран с натиск от европейските институции. ….Но възможностите все пак са ограничени – политиците нямат нужната култура да се вслушват в разумните искания на гражданските организации. Вторият изход е създаването на ромска партия, нещо като ромско ДПС. Това е отворена опция, но по ред причини тя не е много вероятна. Третият „изход” е маргинализацията на ромите да се задълбочи до степен, при която ще провокира сериозни конфликти и сблъсъци, така че политическата класа най-после да осъзнае нуждата от ромска интеграция. Този изход ме плаши, защото в момента нещата отиват в тази насока. Все пак се надявам, че няма да се стигне до него. …Има твърде завишени, нереалистични очаквания към ромските организации. Ние не можем да свършим работата на институциите – те получават финансиране от бюджета, а …работата на НПО е да апробира определени модели, да види техния успех и да се застъпва пред институциите за прилагането на тези модели.”(К.Д. - ром, председател на НПО)
Успелите роми не приемат оправданието от страна на държавните институции, че държавата е бедна, че не достигат пари, че се разчита главно (а често и единствено!) на пари от Еврофондовете, за да се придвижат въпроси на ромите. Защото политиките към ромите трябва да бъде устойчива и постоянна насока на работа на всяко правителство, на различни индституции на държавата.
- „Непрекъснато във всичките стратегически документи и оперативни такива програми се говори за това как държавата няма пари и разчита изключително и само на европейските пари, което не е добре. Т.е., ние трябва да заделим една част от ресурса, който имаме, за да интегрираме тия хора, защото без тях не можем... Не мога да разбера защо държавата не го отчита това. Това е един огромен човешки ресурс. Ако ние впрегнем този човешки ресурс да работи за подобряването на живота в България, резултатите ще бъдат много добри. В противен случай, …ще продължават да живеят в този омагьосан кръг от нужда от социални помощи, от преквалификация, от здравна неосигуреност и т.н. Което създава единствено препятствия както те да живеят нормален живот, така и за останалата част от обществото. …Ами като начало да се започне с образованието – да няма вече деца, които да не са обхванати в предучилищна възраст, да няма деца, които да продължават да учат в „ромски училища”, в които качеството на образование е ужасно! Не може ти в осми клас да не можеш да си напишеш името! Това е просто нечувано! И след това, когато завършиш средно образование, да не можеш да си намериш работа... Това е първото нещо, което трябва да се направи. Другото…е ... сега имаме един … голям кръг от хора, които са дълготрайно безработни и обезкуражени. Всичките тези хора нямат трудови навици. Ама никакви! Да се опита държавата и частният сектор... Има неправителствени организации, които биха могли да предоставят и техническа помощ, а и финансова такава. Но това да стане целенасочена държавна политика, а не да е донорска политика. Нещата трябва да се променят до такава степен, че държавата да припознае своите си функции в това да приобщава тази общност, а не да делегира само на неправителствените организации.”(Н.Н. – ромка, програмен директор в престижна институция)
Успелите роми разказват и за направо погрешно насочени държавни инициативи, грешки не толкова в стратегията, че е нужно финансиране за решаване на ромски проблеми, а грешки-тактически, от страна на държавни институции. Изводите са, че за ромите се прахосват безсмислено пари не само от отделни НПО, но и от държавни учреждения. Изливат се много пари в дейности, които са безперспективни и несъобразени с конкретните нужди на това население. Типичен е примерът с изграждане на „твърде луксозни” жилища за роми, които скоро след това стават руини, махат се и се изгарят дограмите, вкарват се животни и т.н. Такива примери многократно са се коментирали в обществото, но най-вече като потвърждение, че дори и „помощите” към ромите стават безсмислени… А истината е просто в това, че предприетите инициативи са били несъобразени с конкретните потребности и спецификата на даденото население по места.
- „Имаше едни тъпунгери, които продължават да са тъпи за мене – да правят на циганина апартаменти. Едни големи, хубави сгради – по програмата за развитие на ООН, чрез Министерство на регионалното развитие. Ей, а бе, ти, къде си видял циганин да го качиш на някой си етаж…, той няма такива навици, …къде тръгнахте? Маса пари потрошиха за тия глупости и не става, и не става. Дойдат едни телевизии и като покажат – врати няма, прозорци няма, паркет няма, нищо няма вътре. И коня на терасата. … Лошото е, че и много от ромските лидери започнаха по този начин да мислят и те – как и по какъв начин да се вземат парите на европееца?!... Много са малко тези хора, които си задават въпроса – от 1989 г. насам – как се влагат все пак някакви пари за циганите и положението е почти непроменено, т.е. къде отидоха тези пари? … Парите на европееца отиват в проекти, ръководени от хора, които въобще не разбират какво значи да си циганин. И каква потребност има този циганин. Никой не си е задал въпроса – а бе, тия цигани някой ходи ли да ги пита – „Хора, вие от какво имате нужда? Какво е необходимо …да се промени?” Сега, ако се качим в квартала – ще видиш, при нас е нещо различно – улицата асфалтирана, има вода …Телефони имат всичките, няма проблем. Да, има нужда от някои допълнителни неща, тук трябва да се мисли за социална инфраструктура, за културна, за образователна, разбира се. Но техническата е направена. …Държавата направи много други неща. Но под натиска не на външните донори извън България, а на местните граждански организации тук, в България...”(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
От цитираните мисли се разбира достатъчно ясно, че успелите роми са много критични към резултатите от проектите не само в смисъл, че се отклоняват и харчат неправомерно много пари. Това е само част от проблема. Те поставят по-кардинално въпроса за смисъла от „хилядите проекти за роми” – били те от страна на държавата или от страна на НПО, от които няма видима полза. Първо, самите насоки и теми на конкурсите за проектите не се формулират в пряко съответствие с потребностите на това население. Второ, няма качествено пресяване на избираните изпълнители – доколко те могат да се справят. Трето, няма строг и текущ контрол върху резултатите от проекта и последващото прилагане на тези резултати – до промяната сред ромското население и т.н.
Изобщо, получава се аналогична ситуация, както при законодателството, за която споменахме – уж имаме много добро законодателство, хармонизирано с европейското, но то не се познава и прилага. С изпълнените проекти (финансирани от национални и чуждестранни институции) по ромски проблеми – работата почти във всички случаи приключва: колективът-изпълнител е свършил задължението си, усвоил е средствата и …толкоз!?... А какво е станало с препоръките за реални действия от проекта? Доколко се осъществяват те, кой се грижи и следи за това?... Поначало, смисълът на този тип проекти, най-често приложни, не е толкова в самите тях, в тяхното извършване, колкото в периода след тях: какво се променя в условията на ромите, какви техни конкретни въпроси се решават, за колко време и т.н. Получава се нов затворен „омагьосан кръг”. Правят се проекти заради самите проекти, донорите си отчитат активност, институциите – рапортуват, че са „създали политики” за подобряване на положението на ромите, а изпълнителите си свършват ангажимента, и това е всичко!…На практика няма никакъв последващ контрол върху резултатите от проекта. Затова няма и забележим ефект от толкова много проекти!…
Успелите роми имат идеи за решения, предвиждащи не частично, временно, а за мащабно, цялостно решение на възела от ромски проблеми.
· „Моето лично мнение е, че бих обхванала младото поколение на национално ниво. Само това ако се направи, следващите поколения няма да са такива. …Защото сега: майката е необразована, бащата е необразован, само бащата работи в БКС-то и взима 200 и няколко лева, майката си седи вкъщи. И само: „Нямаме пари за учене, нямаме пари, нямаме пари, нямаме пари”…Лошото е когато проблемът е морален, когато няма желание за образование. Ето тогава вече пари и да има, и да няма, детето си седи в махалата. Децата са на самоотглеждане, момчето е с таткото да събира желязо, момичето гледа децата, пере на чешмата. … Ако се обхване младото поколение от ромската общност на национално ниво, да се образова, да учи здравна култура, да се мотивира – следващите поколения вече няма да са такива. Проблемът на ромите е проблем и на българите. Неграмотен, безработен, отива да краде, от кой краде - от твойта баба на село, нали?...Смятам, че държавата трябва да въведе ред в регионалните центрове, да речем по здравеопазване или регионалните инспекции за контрол и опазване на общественото здраве. Тези институции по-често би трябвало да влизат в махалитеда влязат тези хора първо в махалите и да се обясни на хората… И експертите по етнически и демографски въпроси да се сещат да влизат в махалите, а не да седят зад бюрата си. Така нещата ще се случат.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация) и да изнасят беседи и лекции, здравни беседи и лекции, които да информират ромската общност. И не само за правата и за задълженията, а и за рисковете от полово предаване на инфекции и т.н. …Здравните медиатори, които са назначени към общините за работа с ромската общност,
· „Що се отнася до неправителствения сектор,(той) определено е по-активен от държавата. В този сектор обаче има друг проблем, който все още не влиза в дневния ред на оществото и на донорските организации. НПО-тата разработват проекти по заданията на донорите, които биха ги финансирали. Тези условия обаче не винаги отговарят на нуждите на целевите групи, към които са насочени. Това, което липсва е и оценка на ефекта от провежданите в годините интервенции в ромската общност. Другото важно нещо е събирането на данни по етнически признак. ...Определено считам, че трябва да съберем максимално коректни данни по етнически признак, което ще улесни процеса на програмиране на политиките, насочени към етническите групи. Всеки етнос има свои специфики. Друго важно нещо е картографиране на проблемите на ромите по региони. ... Разполагайки с максимално точен брой на ромите и с максимално ясна картина на проблемите по региони, смятам че държавната политика ще бъде по-структурирана и това ще намали разходването на финансов ресурс в различните области на интервенции и ще доведе до по-голям ефект от провежданите политики.”(Н.Н.- ром, зам.кмет на район в София, отговарящ за интеграция на малцинствата)
Както се вижда това са поредица от ценни предложения за оптимизиране на държавното участие в решаването на проблемите на ромите. Повдигат се важни въпроси като зависимостта от донорите и честото несъответствие между интереса на донорите и на самите роми. Ценно е и предложението за по-пълна и точна информация по места за ромите, преодоляване на първоначалното стъписване, абсолютизирайки някои от европейските директиви (да не се събира информация по етнически признак...), и създаване на една постоянна система за събиране на информация (в т.ч. мониторинг) за ромите по места, за да е ясно какви са проблемите им, как да се решат, какъв е резултата, ефекта от въздействията.
Не липсват и предложения за институционализиране на политиката на държавата към етническите малцинства.
- „По въпросите на етническата политика, на няколко места съм отправил предложения. В България, ако има Агенция за работа с българите в чужбина, два пъти по-голяма необходимост има да има Агенция за политиката на българската държава за районите със смесено население. Това е така необходимо, както е необходимо ние да вървим със сериозен икономически растеж.”(М.Н. – турчин, председател на областен съвет на парламентарно представена политическа партия)
Същевременно, интервюирани успели роми, които въпреки, че са представители на неправителствения сектор, са много самокритични. Те са категорични, че и самите НПО далеч не дават всичко от себе си, че не е нужно само да се оплакват от държавата, а да дават повече от себе си. Споделеният опит на онези ромски лидери, които добре познават реалната ситуация, описаният от тях истински ад на крайната мизерия е просто разтърсващ, покъртителен:
- „Да ви кажа честно, като се съберем неправителствените организации, започват:„Държавата нищо не прави за нас, държавата нищо не прави за нас!”. И аз им викам: а ние какво правим за държавата? Държавата това сме ние. Не е ли така? Съгласете се. Държавата това сме ние! Ама не може ние да чакаме само от държавата. Има много програми, които са насочени към ромите, ако можеш да пишеш, да усвоиш парите и наистина те да отиват по предназначение, като примерно за квалификации, ограмотяване, образование. …По-слаба е политиката спрямо ромските жилища. Но когато става въпрос за ромски жилища, говорят само за Столипиново, Пазарджик, Сливен, Лом, където са гетата. И аз няколко пъти ставам и казвам: не забравяйте, че цигани има и извън гетата, извън тези, известните…Ами скоро бях в региона на Карлово, вярвайте ми, като се сещам сега – ей така, настръхвам. ХХІ век да живеят като… Аз не знам, може би в концлагерите в Германия по Хитлеровото време са били по-добри условията… Метър на два стая, кирпич, няма покриви, едни найлони с една греда, няма врата, няма прозорец, с едни скъсани черджета. Вода, тоалетна, ток – нямаПълно с бактерии, пълно с не знам си какво. Викам: добре, бе, къде отивате до…, тоалетни нямате. – отговарят: „Отиваме в гората...” Вижте за какво говорим в ХХІ век! А тук са седнали да ми реват - в Столипиново и по гетата все пак има изградена някаква инфраструктура. Имат и ток, имат и канализация. А там нищо нямат. Вярвайте ми! …Имам снимки които съм качила на компютъра. Просто е ужасно! 20 годишни изглеждат все едно 50 годишни. Те им окапали зъбите. Децата с едни коремчета, като в Сомалия. Вярвайте ми, голи, чисто голи децата! Няма обувка, няма дрешка, няма нищо! …Говорим за селата Кърнаре, Персик и още 1-2 села. …Аз се уплаших, аз такова чудо не съм виждала! …Децата викат: „Имаме въшки, имаме бълхи.” Викам, чакай да бягаме, пък да не вземем да прехванем. …Аз 3 нощи не можах да мигна. И където и да отида поставям въпроса.”(К.А. – ромка, председател и управител на ромска фондация) такова нещо.... И имаше една американка от Корпуса на мира, тя просто се ужаси... Живеят по склоновете. Това нещо го видях през 2000 г. в Словакия … Аз не мислех, че и в България ще го видя, вярвайте ми. Не мислех. Водата е на 1 км от къщичките, тече буквално от земята.
Някои от успелите роми са доста сурово критични към своя етнос, към пасивността и инерцията, към чакането само държавата да дава, пълното подчинаване на „културата на зависимост” от социалните помощи. Успелите, в голямата си част, разбират и приемат дори мерките по екстрадиция на част от ромите в западни страни, членски на ЕС, като естествена, нормална реакция срещу „номадските” порядки, демонстрирани там от наши и други роми.
- „Четох наскоро във Франция са изгонили 300 циганета оттам. Дават им по 300 евро само и само за да се махнат, защото те правят там катун, бараки с тоалетните отвън... Е, коя държава ще ги търпи?! Това не е нормално. Аз гледам тука им дадоха апартаменти в блоковете. Те почнаха да си гледат конете в мазетата, почнаха да горят дограмите. Мързи ги да работят. Просто не знам! Много така ще прозвучи, ама данните, които ги има .. от 4000 години не сме се променили (циганите) общо взето. Четох някакви такива данни - същите неща, които ги правят нашите хора сега, са правени и тогава. Значи това е народ, който 4000 години не е трепнал. Единици се осъзнават и трепват и поемат по пътя на доброто. Аз общувам и с такива и виждам къде им е проблема. Повечето си карат по същия начин. 4000 история поне е записана на книга, че са били винаги такива. И въпреки това в България са най-добре. В България са дадени най-добри, най-големи възможности. Хората си имат и къщи, могат и да учат спокойно и няма такава дискриминация. Това трябва да се признае на България. Да не се толерира мързела, да не се толерира това, че не пускат децата им да ходят на училище. Да не ги учат на такива (социални) помощи. Седят си вкъщи. Той казва: „Аз няма да работя за 200 лева, като ще получавам помощи 100 лева.” Е, защо? …И защо аз мога, а той да не може да работи за 100 лева, примерно, или за 200 лева и като му кажеш да работи, че не можел да работи… Просто етносът си е такъв, болшинството от тях.”(Т.Т. – ром, лекар)
Успелите, като достатъчно дистанцирали се от особения и затворен живот в ромските общности, квартали, гета, са категорични, че ромите в тях трябва да преодолеят своята пасивност, инерция и бездействие, че трябва да вземат съдбата си – личната, на семействата си, на децата си – „в свои ръце”, че цялостното решение на ромските проблеми е невъзможно само от държавата или от НПО, без тяхното лично, активно участие, в качеството им на субекти на собствената си промяна.