4.1.5. Партийните назначения, политическият лифт
Ролята на деловите връзки, на партийните или политически назначения често не се крие от интервюираните. Особено при ромите. При българските турци има една по-скоро прикрита, „срамежлива” дискретност, която вероятно идва от непрестижността у нас на свързаността с дадена етническа по същество партия, от гледна точка на пронационално настроения масов избирател, демонстрирано и на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. Докато при успелите роми, обявяването на партийността на своето назначаване, е по-директно, непосредствено, приемано за нещо естествено.
Още повече, че тази линия на успех, с политическото назначаване на сравнително добра позиция в местната власт – в общинската или областната администрация, като служители, сътрудници, експерти в държавни и местни институции – е сравнително често използвана. Тя, без съмнение дава много бърз ход на „личностния успех” на отделните роми, тя гарантира бързото и сравнително безконфликтно приемане на съответните роми на дадени сравнително престижни позиции. Улесняването на този тип бързо, възходящо развитие на отделни роми е по-скоро своеобразна форма на т.нар. „утвърждаващи политики”(affirmative actions), ползването на практики за „позитивно неравенство”, даващи определени предимства на представители на малцинства, в случая на роми, пред евентуални други кандидати, с цел преодоляване на съществуващото по обективни причини изоставане и сегрегация на ромското малцинствено население.
Разбира се, изборът на такива роми, на които се предлага подобно сравнително (спрямо останалите) облагодетелствано, привилегировано лансиране, издигане, назначаване, както свидетелстват повечето от дълбочинните интервюта, не е случаен и той се прави поради няколко съображения:
1) Необходимост от пряк контакт на местната власт с етническата общност, локализирана в селището или общината (в отделни случаи това означава и ползването на говоримия в тази общност език или диалект, по-лесното допускане при своите, поради което най-често „избраният” ром е един от тях).
2) Нуждата от възможности за влияние върху общността (обикновено „избраният” е лидер в общността, „неговата дума се чува” в общността, той може пряко да въздейства, за разлика от други овластени административни служители).
3) Издиганият „избран” ром не е случайно взет, а най-често е с добро образование – с висше, средно-специално или поне средно, така че той вече е изминал пътя на своето образователно обучение и развитие.
4) Обикновено постът, на който се назначава „избраният” ром е експерт, сътрудник или служител в общинската администрация, като работещ или отговарящ по „Етническите и демографски въпроси” в общината или по „Интеграция на малцинствата”, но има случаи и когато той се назначава на други вакантни длъжности в тези учреждения – напр. в отдела по заетостта и безработицата, в общинското бюро по труда, в отделите по здравеопазване или образование. Но независимо от официално назоваваната длъжност, неговият основен ангажимент е връзката между институцията и ромската общност.
5) Не са редки случаите, както показват и проведените интервюта, когато назначаването или издигането на даден ром в общинската администрация е пряк резултат от „политическия лифт”, когато отделна партия, спечелила съответните избори в района, препоръча и настоява това назначаване. Обикновено, става дума за влиянието на партии от типа на ромските (напр. Евророма, Свободна България или от Движението за права и свободи), които имат в повечето случаи влияние върху ромското етническо малцинство по места, и които са спечелили съответни гласове именно благодарение на ромския вот, често и в резултат на личната успешна организационна кампания от страна на конкретния ромски лидер, който се „избира” (и като награда за заслугите му) да бъде представител на ромите в общината или областта.[43]
6) В част от случаите „успелите роми” са онези предишни ромски лидери, които съответната партия, след успеха в изборите, предлага за общински съветници, т.е. за членове на местния парламент. Освен своите партийни ангажименти, тези съветници също изпълняват определена посредническа и организаторска мисия сред ромите на местно равнище, както и възможност за мобилизация на това население за преследване и постигане на определени икономически или политически интереси. Което на свой ред също ги „овластява” с влияние по отношение на местната ромска общност.
· Така, С.В. е включена още като е била учител в местната структура на „Евророма”, след това е назначена като експерт по етническите и демографски въпроси в областната администрация. Друг интервюиран ром посочва, че като член на политическа партия участва в експертна група по социална политика.
· „Успяхме да направим пробив, защото са опитвали много пъти роми да правят пробив…Ние може би влязохме като гръм и трясък в общината с цели трима човека. Това е много голям успех, като мисля, че ще го потвърдим и затвърдим в следващия мандат.”(Т.Л. – ром, общински съветник, представител на ромска партия)
· „Ние като етнос имаме много проблеми. Единственият начин, по който могат да се разрешат е да имаме представители на местно и национално ниво, които да се опитат да действат по тези проблеми, да способстват за интеграцията.”(Р.Р. - ром, общински съветник и местен лидер на ромска партия)
· „За включването в обучението (за здравен медиатор) бях предложена от лидерите (на общината) и общинския кмет. Бях избрана, тъй като вече имах опит в работата с ромите, с хората от моя етнически произход. …Не, аз дори смятам, че ми е помогнало (че е от етническо малцинство). Иначе нямаше как да съм здравен медиатор – работата, която аз имам и много обичам. …откакто вече 3-4 години работя…, в къщи непрекъснато има хора, които търсят помощ от мен за нещо. Това ме прави щастлива.”(Р.С. – ромка, здравен медиатор към общинската администрация)
Във връзка с казаното, друга част от „успелите роми”, които не са на щатна работа в общински или областни администрации, а са лидери-ръководители, председатели на неправителствени организации, фондации и други граждански сдружения, също ползват предимства на деловите връзки, на „социалния капитал”. Най-често едни от тези сдружения са по-близки до една част, а други – до друга част на политическия спектър в страната. Те са ползвани като експерти или сътрудници, а и като авторитетни водачи в общуването с ромския електорат по места, което е важно за предизборното и изборно поведение на отделни партии. Обществена тайна е, че има и съответно „профилиране” между сдруженията на роми или посветените на ромски проблеми – коя организация към коя част на политическия спектър е „присъдружна”, т.е. те са нерядко нещо като „гроздове” около съответните политически субекти в страната.
Съществена роля в „генерирането” на успели роми играе и действащия от десетина години и днес „кадрови подбор” на по-изявени ромски лидери на НПО и роми, работещи като административни служители в общинските и областните, а и в централните администрации, като те частично се припокриват с лансираните роми и по политическа линия. В тези усилия на държавно-политическото „генно инженерство” за извеждането и даването на известни позиционни предимства – важна роля играят различните форуми на национално и местно (областно и общинско) ниво, които се провеждат с общата цел – обсъждане на проблеми на ромите и проектното осигуряване на действия за тяхното решаване. Така постепенно през годините се формира и се възпроизвежда един немалък слой на „ромския елит” (национален и местен), чиито представители са редовно канени на различните срещи „по ромските въпроси”, които срещи са добре финансирани от държавни и чуждестранни организации.
Това явление не е ново и то е типично изобщо за развитието на т.нар. „граждански сектор” както у нас, така и в другите посткомунистически страни в Източна и Централна Европа. Важното е да отчитаме влиянието на социалния капитал на политическите и управленски връзки за успеха на тези успели роми, които в едни случаи са пряко партийно назначени в съответните администрации, в други - са лидери на неправителствени, но с продължителни контакти с правителствени организации. Тази взаимовръзка се изразява по много начини: при кандидатстването и печеленето на проекти с ромска насоченост, при финансиране от наши или външни донори, при предлагане на кандидатури за представители в управителни органи на национални и международни организации с ромска или малцинствена проблематика и т.н., което, като резултат, безспорно предоставя значителен ресурс (финансов, властов, на авторитет и престиж и пр.) за по-нататъшната успешна кариера на отделни изявени личности сред ромите.
Това не отменя възможността и правото на всеки успял, вкл. и по този начин, да гради и разпространява своята легенда за своя „независим” и „лично извоюван” успех. Интересен нюанс сред обобщенията на успелите за факторите на техния успех е напр. споменаването под някаква форма на убедеността в предопределеността на техния успех, че така им е бил „предначертан” техния живот, че така им е било „писано”, че това им е „късмета”… Не че такова обяснение е необичайно за хора от ромския етнос, с традиционния респект към мистичното. Можем да предположим, че мисълта и убедеността за предопределеността на техния успех се поражда и от особено бързия, скокообразен успех: при този вид успех, особено при партийните или политически назначения, е налице твърде бързо, възходящо издигане, което често е и безконфликтно (няма проблеми с адаптацията, със сработването с другите колеги и т.н.). В отделни интервюта успешното развитие се облича и украсява в мантията на религиозната почит, на благосклонността на покровителството „отгоре”, „свише”. Един от успелите роми споделя, че освен подкрепата на майка си и осъзнаването на личната си отговорност „всичко останало е благодарение помощта на Бог, както и на положени усилия, лишения, упоритост, трудолюбие и пр., но основно – на Божията воля”, която други наричат „късмет”(Б.Т. - ром, шеф на НПО).
Сред лидерите на НПО и фондации се срещат и фигури, които с времето са се компрометирали и не се приемат безрезервно от останалите в общността. Прекалено честата употреба на част от тях за политически и тясно партийни цели, обременеността на някои и с дори криминални прояви, снема доверието на хората от етноса към тях. От друга страна, редица от самите роми, издигнали се по политическа линия са претърпели силни разочарования. Други роми пък поначало са преценили, че професионалното им развитие е по-трайно и перспективно, пред партийното и политическо израстване.
· „Бях два мандата общински съветник. Просто съм се наситил на обществена работа и разбрах, че не политиката е начин да се решат проблемите на хората... Ние бяхме… идеалистите, които трябваше да направим прехода от социализма към капитализма. Повечето от нас бяха професионалисти и си работим, т.е. сега с обществени задължения не се занимавам. Професионално, семейно, духовно и това е!”(Т.Т. - ром, лекар)
· „Искам…да споделя следното - минавайки през всички тези изпитания, аз скоро, на заседанието на изпълнителното бюро, на най-висок етаж в ръководството на нашата партия… споделих: „Аз смятам ,че съм ощетен, че съм употребен, че съм експлоатиран. Аз смятам, че не ми са създадени условия, за да се развивам и да бъда от полезен, по-полезен на моето, българско общество.”(М.Н. – ром, председател на областния съвет на политическа партия)
И още нещо. Успелият с партийно назначение или политически лифт по места не означава същевременно и автоматично, че е и действителен лидер на общността или в общността. Дори когато той играе ролята на добър и сполучлив посредник между ромите и официалните институции, това не винаги означава, че местните роми го приемат и следват, както ни поясниха наши интервюирани от Монтанско. Тук вече стигаме и до кръга от въпроси за самата етническа общност, за нейния принос и отношение към успеха. На което ще се спрем в следващите страници…
[43] Хърватският социолог Срджан Дворник обобщава: „Днес партиите, представляващи малцинствата, заемат една ниша на електоралната сцена: те разполагат с определен брой гласове и парламентарни места, които им позволяват да правят и да развалят парламентарни мнозинства или пък да решават гласуването по фундаментални реформи. …Тези партии знаят, че ще бъдат чути, само ако използват правото си да блокират.”(по статията „Малцинствените партии, партии като другите? Опитът на ДПС в България и на ДСУР в Румъния” – вж. Капелле-Погаджиян, Рагарю 2008: 61-120) Българската изследователка Маргарита Карамихова пише на свой ред в своя статия: „Връзката ислям-управление, олицетворявана от Движението за права и свободи (ДПС), се налага постепенно…Всъщност се пренарежда стойността на секуларното (светското) и на религиозното, като социален капитал в местния много динамичен свят.”(Карамихова 2008: 366)