4.1.4. ПОДХОДЯЩАТА РАБОТА, КОЛЕГИТЕ, ЧУЖБИНАТА
Попадането на подходяща работа е също важен, съществен „базисен интервал”, опорен период, в следващото утвърждаване в жизнената траектория на изучаваните успели роми. И това е по принцип универсално валидно, независимо от етническия произход. Всеки познава приятели, близки, колеги, които не са успели в живота и особено в работата си, в професионалната си кариера, просто защото не са попаднали на „точното място, в точното време, при точните хора” и затова не са могли да развият своя личностен потенциал. Няма хора, които да са неспособни за нищо, но има твърде много случаи когато хора просто не са сполучили да попаднат там, където да изявят пълноценно своите възможности. Колко неосъществени и неудовлетворени има в обществото и колко много губи то ежедневно от огромния нереализиран потенциал на отделните хора?!...
Три са тук „опорните точки” в развитието на успелите роми от локалното равнище – работещи в общинската или областната администрация, местни партийни лидери и НПО ръководители: 1) намирането и започването на подходяща работа, 2) сработването с колегите на местоработата и 3) опитът от работа с чужденци или от работа в чужбина. Проведените интервюта с успели роми свидетелстват, че и трите момента са имали и имат сериозно значение за тях. Възможността да си намерят подходяща работа и да се сработят добре с колегите си съдържа начален или потенциален критичен заряд, доколкото приемането им на работното място е свързано с нуждата от преодоляване на множество етнически стереотипи, битуващи в общество, в т.ч. поне сред част и от колегите. Приемащите за работа началници и колеги преценяват способностите и възможностите на постъпващия ром и най-често това определя тяхното трайно отношение. Но често има първоначални, предварителни резерви, базиращи се на етнически предразсъдъци в обществото, които по-късно или се задълбочават, или се преодоляват.
От значение е характерът на заеманата позиция – когато става дума за целево назначаване на ром, който да отговаря за проблеми най-вече от местен характер (като посредник между местната власт и местните роми за заетостта и безработицата им, за социалните им помощи, за инфраструктурата, хигиенизирането, здравното и образователно обслужване в квартала и пр.), каквито са част от нашите респонденти, постъпването на работното място е сравнително значително улеснено и тук въпросът е доколко този човек има подготовка и популярност сред ромите в дадено селище, какви са комуникационните му и организационни способности. При другите позиции, когато става дума за заемане на място на специалист, приемането може да се придружава с повече резерви, особено свързани с етническия произход. Едни се справят, други – не.
- „Когато започнах работа, ги помолих (колегите) да не гледат какво правя аз и аз няма да гледам какво правят те. Всеки работи за собствения си джоб и да не се бърка в работата на другия. И така се разбирахме чудесно.”(С.Г. – ром, технически ръководител в общинско предприятие)
- „В началото на професионалната ми кариера, към мен се изсипаха един куп неприятни обвинения и реплики:„Как циганката ще възпитава децата ни?!”, „Толкова ли няма български учители, та циганка ще работи с децата ни?”. Но тук трябва да благодаря на бившата си директорка, която ме прие на работа, даде ми шанс да се реализирам и равен старт с колегите. Амбицирах се, вложих всичко от себе си за да обучавам и възпитавам децата. След 2-3 годишна работа получих признанието на родителите от селото. За мен това беше истинско удовлетворение.”(С.Р. – ромка, детска учителка в малко село на община)
- „Средното си образование го завърших без нито един проблем. По-късно обаче, когато започнах да търся работа… случвало ми се е да ми се затварят вратите под носа, преди да бъда изслушана. Виждайки човека отсреща, само по цвета на кожата, казват една дума и затварят вратата. Казват:„Няма работа!” … преди да те изслушат. Дискриминация… изпитвала съм я върху собствения си гръб и смело мога да твърдя, че все още я има. Повечето е скритата дискриминация във всички сфери на дейност.”(К.А. ромка, младши експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
- „Имаше преди време една обява за учителско място в едно училище. Като отидох, казаха, че има назначен човек. След това се оказа, че нямало. Усеща се това. То не е открита дискриминация:„Абе, не те искаме, защото ти си различна.” Така...просто не ме е подминало това….Докато съм учила е имало подмятания:„Циганка!”. Даже и като станах учителка в едно от селата тука, на спирката, докато си чаках рейса, един местен жител каза:“Ей, какво време дойде – циганин на български да ни учи!”. Ха-ха!...А за работа – за едно работно място като шивачка, отидох да се пробвам … и не ме взеха. Просто имаха обявени свободни места, но не ме взеха.”(С.В.- ром, младши експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
- „Разбира се, ...съм имал и трудни моменти. Но това са моменти, които те стимулират да бъдеш още по-добър и подготвен за това, което трябва да постигнеш и в личен, и в професионален план. ... Смятам, че подобен тип явления съществуват поради няколко фактора. Единият са предразсъдъци и стереотипи в обществото към ромската етническа общност, а другият е липсата на позитивни примери в общественото пространство за успели роми. Медиите тук имат голяма роля. Може би не на последно място трябва да отбележа и ниската мотивация на ромската общност като цяло да променя тези нагласи чрез промени вътре в общността.”(Н.Н.- ром, зам.кмет на район в София, отговарящ за интеграция на малцинствата)
Нашите интервюирани са преживявали твърде тежки моменти, поради етническия си произход и принадлежност. Ето още разкази, показващи част от суровата реалност, трудното сработване с останалите колеги на местоработата.
· „Да, често се е случвало … Казвали са ми, че съм циганин и мангал. Затова, да си трая и да си налягам парцалите. Такива неща са ми казвали. Изолирали са ме и в университета и в службата. Жестоко са ме обиждали. Много трудно го изживявах, ревал съм даже. Когато купех кутия бонбони да почерпя колегите, не си взимаха бонбони. Ако някой няма цигара и иска, от мен не взимаха. Често са ме изолирали от общите обяди в обедните почивки.”(К.Н. – ром, митничар)
- „Сегашното отношение към мен е видимо коректно, но се усеща известно неглижиране към мен. Директно това не се прави, за да не може да се реагира по открит начин. …Косвено се усещат нещата. …По отношение на преднаборната подготовка, всички, които не получихме допуск за телеграфисти бяхме от „махалата”. Аз лично бях много по-добър от тези, които получиха допуска, но не беше важно как се представяш. Навремето не можех директно да уча за военен курсант, вече знаех, че и в другите военни училища нямаше да ме приемат, разбираш, заради водената тогава политика, цигани и турци да не учат за военни. Единственият ми шанс тогава беше да вляза като цивилен курсант и само в транспортното училище. И накрая при завършването ми, подадох молба и ми разрешиха да стана офицер… Нетолерантното отношение няма да го видиш директно, то е скрито, хитро поставено.”(М.А. – ром, експерт в МО)
При част от нашите интервюирани нагласата е определено за извършване на организационен тип работа или изява, за работа с повече контакти с други хора:
- „Принципно, жената при ромите е да си седи в къщи, да пере, да готви, да чисти, да си гледа децата, в което няма нищо лошо. Но пък не виждам проблем това да го съчетаем с професионално развитие, с личностно. …Първо съм била 2 месеца шивачка. Разбрах, че това не ми харесва, че това просто не е за мен, въпреки че всеки труд е благороден, достоен за уважение. След това съм работила като консултант в средношколско общежитие. Продължих в общината, като консултант за работа с ромската общност, след това съм работила и като областен координатор по национален проект на Министерство на здравеопазването, а в момента съм към областната администрация…. В процеса на своето личностно професионално развитие, така, разбрах за себе си, преоткрих се, бях сигурна в това, че за мен е удоволствие да бъда полезна на общността си. Оттогава се чувствам адски доволна.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
Немалко от вече успелите са преминали през цяла поредица от различни по тип работа, търсейки себе си, докато наистина открият каква работа им харесва. Често тази работа наистина е по-престижна и по-доходна, като успелите реализират завидна възходяща мобилност.
- „Мисля че в моя професионален живот, много неща се случиха в точното време, на точното място и с точните хора. …Смятам че, човек трябва да стигне до върха на пирамидата, извървявайки всяко стъпало постепенно и последователно. Работила съм в хранителен магазин, била съм гувернантка (детегледачка), рецепционист, инспектор по потребителски и корпоративни кредити в банка, държавен служител и в момента съм с ранг на дипломат. За да може човек да бъде в ролята на взимащия решение, трябва преди това да е бил от страната на изпълняващия такива.”(Я.А. – българска туркиня, представител на България в ЕС)
- „В началото на кариерата ми ме гледаха с подозрение и невярване, но после – след като ме опознаха, разбраха що за човек съм и спечелих уважението им.” (С.Т. - ром, вътрешен одитор в централно ведомство)
Опитът от работа в чужбина и с чужденци се оказва също важен фактор за формиране на нагласите и ориентациите на успелия. Защо?! Това е възможност за човекът от етническото малцинство да „свери” и сравни своите домашни, нашенски или на общността критерии с тези в по-широкия свят: как се работи там, с какво качество, да съпостави изискванията тук и там, отношението към него и неговите стремежи, наличието или отсъствието на дискриминационни практики и начините на тяхното преодоляване и т.н. Значителна част от интервюираните са имали такъв опит, който се оказва в повечето случаи много полезен за тяхното израстване. Не липсват и там, в „чужбината”, и разочарования. Ето автентичните разкази на нашите успели:
· „Огромното мнозинство от хората (у нас) …не са расистки мислещи хора. Аз съм живял 10 години в чужбина и имам представа какви са нивата на междуетнически негативни нагласи, какви са взаимоотношенията в други страни и ги сравнявам с тези в България и казвам, че в България, въпреки всичко, аз тези неща не ги абсолютизирам, мен никога не ме е боляло от нещо такова.”(С.С. – ром, директор на фондация)
· „Чел съм, слушал съм, че в Западния свят, в Америка това да си различен като етнос не означава, че не можеш да се вместиш в обществения живот. А при нас е различно. В България винаги е имало някаква нетърпимост към различните. …Имал съм трудности и те ми продължават... Работя в австрийска фирма. Там няма такива проблеми. Хората са безкрайно толерантни. Нещо повече, аз съм заявил, че по-голямата част от изпълнителския ми състав са роми и те правят всичко възможно да ги дообучат допълнително по техните стереотипи за да можем ние наистина да намерим своето място в обществото. …В българското общество към нас винаги е съществувала нетърпимост.…Аз ползвам Интернет и ако само влезнете в един от форумите и да погледнете коментарите ще Ви стане ясно …От сто коментара, които касаят по някакъв начин макар и индиректно ромите, деветдесет и осем коментара са отрицателни и надъхани с омраза, по незнайна за мен причина. Да не говорим, че пък ако евентуално някъде стане така, че циганин има някаква вина за някакво престъпление, тогава са ужасяващи коментарите. Но тогава вече, хайде, има причина, има вина.”(З.Г. - ром, строителен предприемач)
· „В Брюксел, докато бях студент…на стаж в Европейската комисия, аз бях единственият ром от 20 стажанти. Бяхме излезли да пием по кафе с всички останали …да се опознаем. И естествено, ромската тема бе сложена на масата от моите колеги. Аз им казах, че не ми е приятно да се говори много на тази тема, тъй като аз съм ром. Погледнаха ме повечето с учудване, не можеха да повярват. Една колежка се доближи до мен, помириса ме и каза, че не мириша на циганин. При което аз просто си “глътнах граматиката”. И това е жалко. Българка бе. … Но след това си изказване тя се затвори, капсулира.”(Б.Т. – ром, шеф на ромска фондация)
Така, попадането на подходяща работа, доброто сработване с останалите колеги, опитът от работа в чужбина или с чужденци – са важни жалони в следващия професионален или служебен успех.