4.1.2. ДЕСЕГРЕГИРАНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, АСИМЕТРИЯ НА УСПЕХА,
КОМПЕНСАТОРНИТЕ МЕХАНИЗМИ
Интервьори споделиха впечатленията си, че, в хода на теренните проучвания и разговори, техни респонденти са показвали слаби възможности в образователно и културно отношение. Това изглежда е често явление при „успелите роми”. Обяснението е в „скокообразното” развитие на част от ромите, те могат да постигнат и реално са постигнали много, но този им успех е съпроводен с рискове да остават „празни полета” в някои посоки на личностното им израстване. А това се среща и изобщо при хората, независимо от етническия им произход. За една част дори от успелите роми този възходящ процес се оказва почти непосилен – тръгвайки и отделяйки се от общото, масово ниско ниво по образованост и култура на общността. Те могат и да са забогатели много, да заемат високи политически или административни позиции на местно или национално равнище, но да си останат същевременно в редица от случаите и функционално полуграмотни, вкл. самите те да се чувстват не съвсем пълноценни и релевантни в различните дейности и компетентности. Такива примери се срещат не съвсем рядко при ромите предприемачи, при ромите лидери на НПО, както и при издигнати по места по политическа линия и др.под., където успехът в конкретния сектор и за отделната позиция невинаги предполага като формално изискване високо образование и обща култура. Това явление на своеобразна обективно обусловена „непълноценност”, „фрагментарност” на личностното развитие при успелите от този малцинствен етнос можем да наречем „асиметрия на успеха”. На социологически език, това е частен случай на явлението „статусна несъвместимост”(установено от Герхард Ленски през 1954 г.).
Опитът от проведените дълбочинни интервюта ни убеждава, че такава „асиметрия на успеха” се получава когато индивидуалното, иначе успешно като цяло развитие е твърде ускорено, с прескачането на отделни стъпала и равнища, с твърде бързото преминаване от по-ниските към по-високи нива в кариерата. Това се наблюдава, както сочи и нашия опит, при лица, лансирани от политическа сила в „смесени” райони, често в малки планински и полупланински селища (при турчеещи се роми или българи-мюсюлмани и при български турци, като става дума най-вече за лансиране на активисти на ДПС). Заемането на престижни постове често се придружава с издигането и на хора, недостатъчно подготвени и компетентни за тези позиции, но принадлежащи и лоялни към политическата партия, спечелила местния вот. Имаме, например, конкретни случаи със служители в областна или общинска администрация, които са на длъжността специалисти по „етническите и демографски въпроси” – места, иначе отговорни и влиятелни, особено в местен и районен мащаб. Дълбочинното интервю с тях обаче е една малка личностна „катастрофа”, този тип хора буквално не могат да кажат „две думи на кръст”, като мнение, становище, не могат да говорят аргументирано, логично, а да не говорим и граматично правилно. Разбира се, той или тя не носят лична вина, че заемат такъв пост, по-важно е, че те трудно биха могли да бъдат полезни на това място, доколкото позицията предполага усилена комуникация, а вероятно и политическата сила, която ги е издигнала не разчита и не залага особено много, освен на тяхната партийна лоялност. Автентичният запис на разговора с такъв успял ром документира трудностите му. Ето и конкретно впечатление от разговора:
- „Респондентката (служител в общинската администрация) се стараеше да говори бавно така, че да не сбърка някъде и да изглежда неадекватно ...Видимо беше наизустила някакви отговори.... Правеше опити да използва по-сложни думи, но те...звучаха не съвсем на място, все едно се мъчеше да се сети как беше някоя дума. На моменти се опитваше да печели време, за да мисли, като повтаряше въпроса ми, но с друга интонация ... в началото на отговора заявяваше едно становище, а в процеса на говорене се подразбираше друго...По отношение на политическата й култура, онова, което ми каза ... бе доста оскъдно. Не личеше да има свое мнение и виждане за политическата обстановка в страната.”(Бележки на Ивета Исаева – студент в специалност „Публична администрация” на СУ, 06.2010)
По този повод възниква и методологическият въпрос: дали е „успял ром” онзи, който е успял само по една линия, по дадена дейност, но не и в други, т.е. той още не е пълноценно изградена личност?... Не би трябвало обаче да вдигаме изискванията, „летвата”, толкова високо – да очакваме „успелите” да са многостранно развити личности. На такива свръхизисквания биха отговаряли твърде малко хора в обществото, независимо от етническата им принадлежност, не само при ромите, но и при българите, при турците и т.н. Но същевременно, би трябвало да приемем, че успехът, за да бъде „приет” като такъв, непременно е „над масовото ниво” на етническата общност, т.е. успелият трябва да се е издигнал над средното равнище на своята етническа общност, да е получил признанието и на „по-голямото общество”, поне в мащабите на локалната общност – селището, общината, областта.
Този малък уводен фрагмент показва каква е ролята на много доброто образование за успелия ром и в настоящото му битие. Образованието и обучението на подрастващите млади роми са наистина от решаващо, ключово значение за бъдещия им успех в живота. Разбира се, тук става дума за образованието и обучението в техния десегрегиран вариант, с провеждането им в паралелки със „смесен” етнически състав, проблем отдавна дискутиран у нас.[42] Подготовката, която те получават в образователната система, както и в следучилищните институции, в много голяма степен предопределя дали и доколко младият ром ще се „впише” в социалната структура на обществото, дали и доколко той ще е в състояние да отговори на изискванията за включване в трудовия пазар и за получаване на трайна трудова заетост, която да му осигури необходимите доходи и качество на живот, търсената и подходяща за него професионална реализация, да има възможността да разгърне личностния си потенциал, да е полезен на себе си, на близките си, на обществото. Още повече, че доброто и много доброто образование е императивно изискване за успеха не само на ромите, а универсално условие за личностното развитие на всеки в съвременното общество. И това е естествено: образованието дава онези начални знания за света и за живота около нас, онези първи оценки, нагласи и ориентации, които се запечатват за целия жизнен път и се възпроизвеждат многократно по различни поводи. Без доброто образование няма интересна и добре платена работа, няма кариерно развитие. Където и да отиде младия човек днес, бил той ром или българин, турчин и пр., това условие ще го следва и ще стои пред него, ако иска да успее. Въпросът е не дали, а как. Как неговите родители и самия той да осъзнаят и осмислят това неизбежно условие, какво да се направи, за да бъде това условие изпълнено в по-добрия му вариант.
Ключов момент в ролята на образованието и следобразователните институции за успеха при ромите е постепенното навлизане и универсализиране на „десегрегационния модел”. Изграждането дори на елементарното умение сред младите роми да общуват с другите съученици, а след това и със съгимназисти и състуденти, е немислимо в затворената етническа общност. Многократно в интервютата се повтаря един и същ рефрен: нуждата от десегрегация на образованието, че несъмнено благоприятна роля за успеха им е изиграл фактът, че те са отрасли и са живели в повечето случаи извън общността, извън махалата, извън гетото, с неговата затвореност и задържащи развитието им неписани правила. Успелите роми по различни поводи изтъкват извода си, че ако са били отраснали в ромската махала те биха били обречени да си останат на масовото ниско ниво, че е извънредно важно, че още в училище са били в „смесени” или „интегрирани” паралелки, общували са ежедневно с други деца, с българчета, че са усвоявали различни ценности и норми.
· „Ще конкретизирам, че никога не съм живяла в ромска махала и тук ще кажа за радост или за съжаление. За радост не съм живяла в ромска махала, защото средата формира личността, всички го знаем. За съжаление, казвам, затова защото така съм малко встрани от всички тези наши типични празници.… Не съм живяла в махала. Родена съм интегрирана. Моите родители също не са живели в ромска махала.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
· „Според мен най-добрата формула е просто да се закрият ромските училища. И тогава всеки ще си търпи санкции, ако не изпраща децата си на училище. … Не казвам, че българските родители ще го искат много ... за тях това също ще е голям шок да видят в класа ромско дете, всичко изисква време. … Когато обаче децата свикнат да виждат друг цвят на лицето и живеят с това нещо и видят, че няма нищо лошо в това да седнеш до ромче и да учиш с роми в един клас, мисля, че тогава нещата ще бъдат коренно различни. Тук обаче е и ролята на семейството, и на учителя, …трябва да се работи в тази насока с всички, не само с ромските родители, с български родители, с психолози, това е комплексна работа, това не е просто и детето да се почувства по някакъв начин дискриминирано, да се прибере вкъщи, да се разплаче и да каже: „Аз от утре няма да ходя на училище”. … В момента, може би аз все пак съм някакъв оптимист...”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
· „Работа с децата (трябва най-вече).... Просто да живеят в различна среда, защото нашият (на успелите) път е бил именно такъв – ние сме били в различна среда. Да живеят в различна среда и не да им дават някакви преференции. Защото, аз когато съм кандидатствал не съм имал преференции. Просто съм седнал, учил съм, кандидатствал съм, изкарал съм добри бележки и просто съм бил приет медицина. Това е. Никакви такива преференции. Можеш да му помогнеш, ако родителя няма пари за детската градина, общината да му помогне, за да може детето да ходи на детска градина. В първи клас, ако няма за да вземе учебници и с това можеш да му помогнеш, и толкова. Оттам натам - да се трудят. Да ги запознаят с успели хора, да има срещи с тях, успелият човек да им каже благодарение на какво е успял и т.н. Но масата от тях – мързелът ги движи. Страхотен мързел, страхотен мързел!…”(Т.Т. - ром, лекар)
· „Изглежда, че процесът на постигане на успех е по-улеснен, когато ромът не е израснал в ромската махала”(Б.А. – ром, експерт по етническите въпроси в областна администрация).
· „Моите деца са родени и отрасли в друга среда. Те никога не са живеели в чисто сегрегирана среда. До ден днешен – от детската градина досега, те са живеели в смесена среда. Съседи – българи, приятелите им - българи.”(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
· „Всъщност това е интеграцията – ромчетата да учат на едно място с българчетата. Българите и циганите трябва да са заедно навсякъде. …Компанията, средата, всичко това способства да се интегрираш за в бъдеще. Ако аз бях израсъл в една циганска махала не знам дали сега щяхте да ми взимате интервю, сигурно нямаше, защото нямаше как да знам какво става навън. Защото, не знам дали сте ходили там, но циганските махали... те са капсулирани, те са затворени общества... и точно това се стремим сега – да разкъсаме кръга... но много време ще отнеме.”(Р.Р. – ром, общински съветник и местен лидер на ромска партия)
· „Да се наблегне на образованието. Образованият човек се манипулира по-трудно.”(Б.Б. – туркиня, служител-мениджър в банка)
За подрастващите млади поколенияобразованието на практика започва от „първите уроци”, получавани още в детската градина. Това е особено важно за децата от етническите малцинства, които не говорят вкъщи българския, като майчин език, както стана дума. Още в детската градина се усвояват българските думички, както и първите изисквания към хигиена, дисциплина, спазване на определен ред, създават се навици, които остават за цял живот.
· „Ами, аз винаги започвам с образованието, образованието ми е слабостта, образованието ми е специалността и образованието принципно е ключовият фактор. Първо, ако съм на отговорен пост, бих издирила всички изпаднали от системата на образованието, от учебния процес, гимназисти. И бих опитала по всеки един възможен начин да ги мотивирам да се върнат в училище. След което ще продължа за да мога да ги мотивирам, не всички, то не може всички, айде едните да свършат средно, другите да продължат да повишават степента на образованието си. Но много е важно този процес да започне още от детската градина….Изключително е важно, но от там пък идва и другият проблем - нямат пари да платят таксата и детето си остава, не ходи на детска градина, отивайки в първи клас, то дори няма умението да се изправи пред децата да си каже името, защото това в градината се учи. Което дете не е ходило на градина няма как да го направи.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
· „Образованието е най-важното след здравето. Няма нищо по-важно от образованието. Затова, въпреки, че ми беше трудно (мъжът й е починал), изучих и двете си по-големи деца, малкият също учи в професионална гимназия в момента.”(Р.С. – ромка, здравен медиатор в община)
· „Ами аз предлагам да има доста строги закони за ромските семейства. Първо, да се спрат да раждат толкова много ...Например, ако не ходи едно ромско дете на училище – няма детски! …то вече е факт. Обаче, сега …с джипито, злоупотребяват и с това нещо. Отива бащата на някое дете, дава й 20 лв. и тя пак издава такава бележка. И всъщност, така нищо не се прави. … Трябва да има такива закони и в образованието, в смисъл, спрямо децата. Ако едно дете не ходи на училище, дори да има глоба за ромските семейства….И съм против да имат повече права ромите от българите, защото с това в България вече много се е шумяло...Не може аз да си плащам данъците, а те да живеят във Факултета (квартал край София), да нямат електромери, да изпиват парите, които получават още на втория ден и т.н.”(Н.А. – ромка, консултант в рекламна фирма)
· „И може би другото най-важно е, особено като говорим за ромите, това е обучението, учението. За съжаление там нещата... не стоят никак добре. И може би трябва да се тръгне точно от детската градина – да се посещава, училищата... Оттам трябва да се тръгне – образованието с една дума. Знаещият човек, образованият човек няма как да го манипулираш, няма как знаещият човек... да мрази другия, различния.”(Д.К. - турчин, партиен лидер)
Училището е изключителен по значение фактор за по-следващото развитие на младия човек, започвайки още от ранните години, от началното училище, от добрите учители, които, освен знанията са и другото, дават първите насоки и съвети за развитие, за следване на по-високи цели в живота. Често респондентите, с които разговаряхме, споделят какво влияние им е оказал даден учител, който им е обърнал на времето специално внимание, който е забелязал у тях „искрата”, възможностите, амбицията и желанието да се развиват. Тук можем да лансираме хипотезата, че при ромите, поради общото, най-често ниско образователно ниво на родителите и с това – по-слабото им влияние върху личните аспирации на децата, тъкмо доброто начално училище, добрият старт с любимия учител, може да играе важна компенсаторна роля в стимулирането на образователното и далеч не само образователно развитие на малките ромски деца. Тъкмо в това начално училище те срещат своите първи позитивни образци, модели на подражание и поведение, там, а не вкъщи, срещат знаещи хора, които могат да ги напътстват, да ги „въвеждат” в живота, по достъпен и същевременно авторитетен начин да им чертаят първи планове за бъдещето. И това наистина се помни дълго, дълго в индивидуалния живот и без съмнение оказва важен, стимулиращ ефект върху развитието на детето. Така началното училище и началните учители играят реално важната роля на „компенсиращ фактор” за развитието на ромски деца - на онова, което те не могат да получат от други свои близки.
· „Образованието е най-важно за всички деца. Само образованият човек може да успее и да помогне със знанията си. Моето дете е все още малко, но задължително ще се изучи.”(Г.Д. - ром, директор на НПО)
· „За мен образованието е единствената врата, която ще се отвори, за да ни пусне да се интегрираме, защото бича в нашето общество за малцинствата е нашата необразованост. Тя ни прави неконкурентноспособни и на трудовия пазар и абсолютно навсякъде. И по този начин, невлизайки в другата среда, необразовайки се, няма как другият да достигне до теб – виждате, че където и да отидете по държавни и местни администрации – представители на малцинствата обикновено липсват.”(Ж.Р. – ром, общински съветник)
· „Много е важно, изключително важно е образованието на децата, на всички хора. Образованието и учението през целия живот разширява възможностите на човек да се развива в обществото. В противен случай ти оставаш един никому ненужен човек, неграмотен. Ние…считаме, че един от най-бързите и най-успешни начини за интеграция на ромите в българското общество, е образованието. Един неграмотен човек, незнаещ, не може да се интегрира.”(К.Д. – ром, главен експерт „Социални дейности” в общинска администрация)
· „Има една много актуална турска поговорка, която гласи, че „образованият човек, прилича на слънцето, където и да бъде той дава светлина, чрез познанията си на всички около себе си”.(Я.А. – българска туркиня, представител на България в ЕС)
От значение за бъдещия успех, разбира се, са както личните усилия на ученика, така и качеството на получаваното образование. Ако от гледната точка на учещия е важно пълноценното усвояване на преподаваните знания (вкл. с помощта на занимални, допълнителни уроци с учители и т.н.), то от страна на образователната система е от значение качеството на образователните институции, през които ученика минава. Интервюираните споменават колко важни за тях са били добрите учители и доброто училище.
А ето какви „Съвети за успех” сред ромите предлага една интервюирана:
- „1. Овладяване на отличен български език още от детска възраст. Често ромските семейства общуват с децата си на ромски или на турски език …В резултат на това, постъпвайки в детска градина или в училище, децата не владеят добре български, което става повод както за трудности в обучението им, така и за демотивация за посещаване на учебни занятия. 2. Получаване на образование наравно с другите деца. Обучаването в т.нар. „цигански училища” осакатява децата. Знанията, които те получават там са недостатъчни за последващото обучение в по-горна степен. 3. Търсене на възможности за допълнителни квалификации, че да бъдат от полза при започване на работа. 4. Намиране на подходяща работа. Основен момент преди сигурния успех е да имаш мотивация за успех. …Тук говоря най-вече за мотивация чрез говорене, за „насаждането” на образованието като ценност за родителите, а след това и за децата.”(Т.В. - ромка, експерт в МОМН)
Оказва се, изхождайки от опита на българските успели роми, че следучилищните институции играят неподозирано на пръв поглед много съществена роля в дооформянето и домоделирането на бъдещия успял ром. Такива институции са университета, други висши или полувисши учебни заведения, както и казармата и военна служба (при младежите). Ако висшите и полувисши училища допълват и доразвиват интелектуално младите хора, предлагайки им повече и по-задълбочени познания, доразвитие на характера им с новите познанства с интелигентни хора (състуденти, преподаватели), то казармата и военната служба допълва тяхното личностно израстване. Казармата, дори в нейния осакатен вид в предишните „трудови войски”, за съжаление е вече загубен съществен фактор за следващите поколения. За немалка част от интервюираните успели роми двете години военна служба са изиграли важна роля в самодисциплинирането на отделния човек, вличната му самоорганизация, впоемането на лична отговорност към всекидневните задължения, дори в доизграждането на лични хигиенни навици, в умението да се ръководи и подчинява, да работи с различни хора.
· „Ами то (образованието) ми е помогнало доста, в начина на държание, начина на говорене, начина на самите срещи с колегите, с преподавателите. Начинът на държание , тъй като моите родители, като са били на много по-ниско ниво, на мен това ми е липсвало… Като станах студентка, започнах да живея в общежития, да общувам с интелигентни хора, преподаватели, студенти и това много ми даде.”(Р.Н. – ромка, зам.кмет на община)
· „Аз съм минал през друга среда. Онзи период на предишната ми работа (на военнослужащ) си казва думата сега. Там съм се научил на много неща. Имал съм прекрасни преподаватели – както във военното училище, така и в университета. За което им благодаря на тия хора.”(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
Имаше няколко случая, в които респондентите постоянно извеждаха на преден план ролята на сержантското училище, в което са учили. Очевидна е липсата днес на подобна, дисциплинираща институция, подпомагаща процеса на социализация, като важна „компенсаторен механизъм”, който замества липсата на подобни фактори в предишните години на социализация.
Нима и днес няма нужда от подготовка на така нужните полицаи, пожарникари, транспортни служители, парамедици, работещи в институции за борба с бедствия и аварии, за каквито могат да се приемат тъкмо хора, които имат особена нужда от подобна организационна и дисциплинираща подготовка?... И те ще бъдат полезни както за себе си, така и за съответната община и за обществото. Природните катаклизми, които преживя и преживява светът около нас достатъчно ясно показва нуждата от такива кадри. Струва си да се замислим за нови инициативи в тази посока!...
Вероятно близо до тези функции, което би било полезно на по-ранния възрастов етап, е пансионатното професионално-техническо обучение, което също, като полезен „компенсиращ” фактор, е на изчезване, доколкото изобщо го има. Немалка част от успелите роми, които бяха обект на дълбочинни интервюта, споделят, че решаващото за тяхното развитие и успех е било професионалното образование и обучение – ученето в техникум, напр. в професията с широко приложение „двигатели с вътрешно горене” и др.под. Това им дава друг поглед към живота и перспективи, друг старт в живота – канализира и специализира, дисциплинира образователната им подготовка, усвоява се професия, прави ги полезни и подходящи за по-добра работа и т.н. Нуждата от професионализиране на образователната подготовка, настояването учейки ромите да получават и „някаква професия”, „занаят”, бе постоянно повтаряно от много роми-родители на терена. Затова тезите на уж правозащитници на „ромските права”, че тяхното професионално-техническо образование би ги „ощетило”, „осакатило” – звучат твърде несериозно. Първо, защото голямата част от ромите остават до завършено основно, незавършено средно или средно общо образование, но без професионална квалификация за трудовия пазар. Второ, това не пречи на желаещите от тях да продължат своето образование в по-горни степени, чрез съответни приравнителни изпити, задочни и други форми на обучение.
[42] През последните 10-15 години у нас има достатъчно широка практика от проекти за десегрегация на образованието на ромите, която независимо от редицата противоречия и нововъзникващи проблеми показва недвусмислено правилността на тази посока (Кънев, К., ред. 2000; 2006; Нунев, Й. 2006; Кючуков, Х. 2006).