4. ПРОФИЛ 1:
УСПЕХЪТ ЗА РОМИТЕ В МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ,
ПАРТИЙНИ ИЛИ НПО ЛИДЕРИ
Условията за успех
Етническите бариери пред успеха
Формулата на успеха
В началото на настоящата книга изведохме в методологически план единадесет социо-професионални категории на успелите роми в България днес, а именно:
1. В централната власт: политици, управленци, служители и експерти в централната власт и на национално равнище.
2. В местната и областната администрация: ръководители, експерти в областните и местните, общински администрации и кметства.
3. Местни политици: водачи и активисти на партийни структури на местно ниво.
4. Лидери и активисти на НПО: шефове и членове на ръководства на фондации, граждански сдружения.
5. Неформални лидери.
6. Предприемачи: собственици и съсобственици на частни фирми.
7. Лекари и юристи: работещи на държавна служба или с частна практика.
8. Учители и други педагогически кадри, вкл. помощник-учители.
9. Журналисти в национални и местни масмедии, вкл. в „ромски медии”.
10. Музиканти - на местно, регионално или национално ниво
11. Студенти-редовни, образован потенциал за част от горните категории
Публикувайки резултатите от изследователския проект в този колективен труд си позволяваме за по-голяма яснота и релефност да окрупним същите социални групи, като ги свеждаме до шест основни. Затова и съответните раздели, анализиращи качествените изследвания и най-вече дълбочинните индивидуални интервюта с успели роми, са шест. Така „успехът през очите на успелите” в следващото изложение се представя на основата на интервютата с ромите, успели в следните шест групи или категории: I) Роми в местната администрация, заедно с изявилите се като партийни или НПО лидери; II) Роми интелигенти (учители, педагози и студенти); III) Роми политици (вкл. управленци) на централно ниво; IV) Роми предприемачи; V) Роми журналисти и VI) Роми музиканти. Твърде редките случаи на интервюта с роми лекари и роми юристи, на които попаднахме, сме включили в анализа на първата категория, доколкото голямата част от тях са заети или се числят към местни, общински служби. Шестте типа „успели” са на практика основните социалногрупови или социо-професионални профили, очертаващи според нас най-често срещаните „физиономии” на успелите роми у нас, в съгласие с приетите в началото критерии за успех и успели роми.
Извънредно интересни – не просто за нас като изследователи, а като открояващи се сред цялостния масив с дълбочинните интервюта с успели роми, - се оказаха разговорите, събеседванията с онези роми, чийто успех е на локално равнище, т.е. свързан е с работата им в местната, общинска или областна администрация. Много често самото тяхно назначаване, тяхната служебна длъжностна характеристика още по название е свързана с проблемите на самите етнически малцинства – те са назначавани като експерти по етническите и демографските въпроси или като експерти (сътрудници) по интеграцията на малцинствата. Това са важни, престижни позиции, които още по своето предназначение дават възможност на съответните служители да бъдат максимално близо и максимално полезни на хората от тези общности (роми, турци, български мюсюлмани) в отделните общини и селища. Те са приети и овластени от институцията с официално заявена цел – контакт, приобщаване, работа по интеграция на етносите на местно равнище. Така, с обстоятелството, че са част от местния управляващ орган, те от самото начало заемат сравнително високи позиции в обществено-политически живот, ползват се с обществен престиж. Общата закономерност при този тип „успели” най-често се изразява в издигането им по политическа линия, от съответна политическа партия, или чрез деловите им връзки, които те са си създали от дотогавашната си дейност, напр. като лидери на местната общност, като ръководители на ромски НПО и др.под. Сред тях има получили добро и дори високо образование, както и успели в отделни, различни професии, но също откроили се с възможности да общуват с хората от своята общност, да изразяват и защитават интересите им, да отстояват техни права и позиции. Това им отрежда важна функция на „обществени посредници”. Не без значение е и фактът, че тъкмо тази категория се оказа най-внушителната количествено сред всички успели роми у нас. Ето защо, първо ще представим анализ на техния профил, на основни моменти в интервютата с тях.
4.1. Условията за успех
Родителите, семейството: подкрепатана децата и овладяването на българския език
Десегрегираното образование: ключът. Асиметрия на успеха, компенсаторните механизми
Личната мотивация: амбиция, целеустременост, отдаденост
Подходящата работа, колегите, чужбината
Партийните назначения, политическият лифт
4.1.1. РОДИТЕЛИТЕ, СЕМЕЙСТВОТО:
ПОДКРЕПАТА НА ДЕЦАТА И ОВЛАДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Родителите и семейството наистина са първите и по хронология, по последователност на въздействието, и по трайност, по важност фактори за по-сетнешния кариерен успех на всеки отделен индивид. И ако това е общовалидно правило, показващо значението на социалния (родителския) произход за следващото развитие на детето, то е в особено голяма сила при ромите. Добре познат факт, многократно доказван и коментиран от историци, етнографи, антрополози, социолози е, че ромският етнос като цяло, в различните му подгрупи у нас и по света, е още в сравнително много забавена и ранна фаза на своята модернизационна епоха. По много причини, сложили се през вековете, този етнос в повечето от неговите субгрупи е още, ако не в своето „детство”, то поне в стадия на своето „юношество” в исторически смисъл, когато отделянето на индивида от „пъпната връв” на общността (в смисъла на класиците на социалната мисъл К. Маркс и Ф. Тьониес) е все още незавършил процес, когато ролята на кланово-племенните, родово-родствените структури имат силно влияние върху мисленето, поведението, действията на индивида-член на етноса. Ето защо самият старт и успешното развитие на всеки от ромския етнос зависи в изключително голяма степен от родителите и семейството, от тези първични общности, от подкрепата и насърчаването на най-близките, на съвместния живот с други от „родата”: родителите, семейството, другите роднини в домакинството, по-далечни роднини, с които постоянно или често се срещат децата.
Първостепенната по важност роля на родителите за бъдещото развитие на децата им се изразява, казано по-обобщено, в пълната семейна подкрепа за получаване най-вече на добро образование. Става дума за онова, което в ранната възраст – преди и извън самите образователни институции (!) – има най-силно влияние върху социализацията на децата и особено във формирането на отношението им към ученето, образованието, респ. към знанията и опознаването на живота. Тук се включва влиянието конкретно на най-близките, на родителите и останалите в семейството върху децата, възпитаването на трайни позитивни нагласи към образóване и към цялостния образователен процес, като най-добрата и дългосрочна инвестиция за тяхното бъдеще. Част от това влияние е формирането на полезни личностно-психични качества, така нужни за развитието на детето: лична хигиена, трудолюбие, дисциплинираност, чувство за отговорност, воля, упоритост, целенасоченост.
Но към извънредно силното влияние на най-близките, които по принцип могат както да окуражават успеха на младите, така и да са спирачка пред тяхното развитие, се добавя и една допълнителна трудност. Изследователите, а и други познавачи отдавна са установили, че за ромския етнос, почти независимо от спецификата на отделните субгрупи, е характерна ниската ценност на образованието на децата. Доброто образование на децата най-често не e сред приоритетните цели на ромските родители. Обяснението е и историческо; през вековете първостепенно по важност е било първичното ниво на оцеляване, осигуряването първо на храна и подслон. В днешно време, наред с това, произтичащо и от масовата бедност и безработица сред ромите, пред убеждаването в ценността на образованието на децата стоят и редица условности, показващи многобройни примери за т.нар. статусна несъвместимост: онези роми, които получат образование остават на практика често без работа или поне работят, но с доста ниски заплати, докато същевременно необразовани или полуобразовани комбинативни техни съседи живеят в лукс и охолство, благодарение на участие в „сивата” или криминална икономика, в контрабанда или трафик на хора, алкохол, наркотици. За какво е тогава образованието?!... Коментираното прави задачата за просвещаването и убеждаването на ромските родители в значението на образованието за техните деца – неубедителна или поне нелека.
Трудността за убеждаване в по-добрата перспектива и за по-доброто материално благополучие на образования е и заради обстоятелството, че става дума не за техния собствен живот, а за следващото, новото поколение. Резултатът от убеждаването в ролята на доброто образование за по-доброто бъдеще на децата тези родители ще видят не непосредствено, а едва след години. Това изисква като предпоставка ромските родители да имат сравнително по-далечна, по-перспективна, дългосрочна нагласа, да мислят не само за днешното, но и за утрешното състояние на децата си.
· „За да бъде един човек полезен на себе си и в последствие на обществото, мисля че ролята на семейството заема най-големия дял. Много е важно в родителите да има мотивация да образоват децата си и да искат да постигнат повече в живота, отколкото те самите са имали възможността.”(Я.А. – ромка, работеща в международна организация)
· „Аз съм израснала без баща. Може би майка ми по някакъв начин е повлияла за това аз да получа добро образование. Тя е учителка, единствената учителка-ромка в моя град, учителка по география. Цял живот се е борила да доказва себе си и етноса си, че с нищо не са по-различни от всички останали, стига да ги приемеш като равни и може би това е повлияло и по някакъв начин върху мен – да се бориш и да се утвърждаваш с годините и да искаш да успееш.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
· „За дъщеря ми, по принцип тя ще си прави избора. Ще направя всичко възможно тя да осъзнае, че тя трябва да направи избора, за да може да бъде удовлетворена след време, а не да обвинява някой друг за избора, който някой друг е направил за нея. Единствено мисля, че съм длъжна да дам всичко, което е по силите ми тя и синът ми да бъдат грамотни, да обичат да четат, да обичат театър, кино, да обичат култура, да знаят правата си, не като роми, а като граждани. Нямаме роми и българи, да бъдат граждани, да бъдат част от едно гражданско общество, на което да дават, но и да изискват.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
Сегашните успели роми, осъзнали от своя собствен опит ползите, не само че настояват децата им да се учат повече, но твърде често (вкл. в проведените интервютата) те изреждат специално полаганите свои грижи за получаването на по-добро образование за децата си: те не само стриктно следят училищните ангажименти на децата, дали учат добре и пр.; много от тях пращат децата си да взимат частни уроци по различни предмети, за да ускорят тяхната учебна подготовка (по математика, български език и литература, по компютри, по чужди езици, музика и т.н.).
· Вече успелият най-често смята, че „много е важно образованието на децата”; „децата се записват в елитни паралелки – напр. езикови, музикални, те кандидатстват и получават стипендии от фондации, и ако не са отлични – те са поне много добри ученици”(С.В. – ромка, младши експерт по етническите и демографски въпроси в Областна администрация).
· „Разбрах, че всъщност образованието е единственият начин децата ми да се реализират в живота. За да не ми натякват един ден, че аз съм ги спряла или че не съм им осигурила финанси. Вярно, че ми беше трудно, тогава когато трябваше да учат.”(К.А.- ромка, председател и управител на ромска фондация)
· „Важно ли е образованието? Най-важното! Но съм ги оставил, те (децата) да преценят към коя област да се насочат. Е, синът ми май вече е избрал да тръгне по моите стъпки и да се занимава с политика, а дъщеря ми още е 9-ти клас и я интересуват други неща. И двамата ходиха на частни уроци – дъщеря ми преди да кандидатства в гимназията, а сина ми – преди университета. Образованието е много важно.”(Ж.Ж. - български турчин, шеф на асоциация)
· Друг споделя: „момичето ми учи в „Химията”, а момчето ми още учи на село, но тази година не е доволен от знанията, които дават учителите на децата там и то ще бъде преместено в областния център.”(Т.Л. – ром, общински съветник)
· „Образованието на децата от етноса може би е един от най-важните приоритети или задачи, които всяко едно ромско семейство трябва да има и да изпълни, за да бъдем успешно интегрирани в обществото. Моята дъщеря е на 4 години. Ходи на детска градина и посещава уроци по пеене в група „Бонбон”, също така ходи и на уроци по английски език.”(М.Д. - ромка, служител в МВнР)
· „Разбира се, образованието е ключ към реализацията в модерното общество. Децата взимат допълнителни уроци по английски език, с другото се справяме без проблем”(К.Д. – ром, председател на ромско НПО)
· „Основното нещо в живота на всеки родител е да даде добро образование на децата си, защото това пък е бъдещето пред тях. ...В момента с една колежка работим по една програма за ограмотяване на роми, които не са завършили средното си образование и им даваме шанс да го завършат.”(Т.Л. – ром, общински съветник)
И все пак, как присъстват родителите в „схемата” на факторите за успеха на днешните роми? Можем да разграничим ролята на родителите в два основни плана, в два аспекта:
1) Пряко, чрез специални директни грижи децата им да получат много добро образование, което предполага и предварително осмисляне от родителите на значението на образованието в бъдещия живот на децата (осигуряване на отлично или много добро овладяване на българския език – официалният език, на който се осъществява целия образователен процес; включването и ежедневно посещаване от децата още на детските градини, където те усвояват първи важни умения и навици, необходими им за училище и за целия живот; всекидневната грижа на родителите за ученето на децата);
2) Косвено, чрез възпитаването у децата на полезни личностно-психични умения и навици, на ценности и качества, като част от общия процес на социализационно въздействие на ежедневното поведение на родителите и другите близки върху децата, вкл. предоставянето и поощряване на следването на позитивни модели и еталони на развитие и успех.
В какво се изразява още по-конкретно пряката роля на родителите, на семейството на бъдещите успели роми по първия от току що изведените два плана, аспекта? На този въпрос може да отговори подробно всеки дългогодишен изследовател на ромската тематика. За какво ни говорят успелите роми по време на интервютата?
- Първо, което е извънредно важно и което трябва да започне от най-ранното детство е осигуряването от страна на родителите на отлично (или поне много добро) владеене на български език от децата. Проучванията от много години доказват, че без такова свободно владеене на официалния език е не просто затруднено, а дори невъзможно успешното образоване и развитие на децата. Ромските деца, в голямата си част, говорят вкъщи или на ромски (някой диалект от ромски), или на турски (или близо до турския, при турчеещите се роми). Когато тръгнат на училище те не знаят добре българския, на който език е цялото обучение; те може и да са научили разговорния български отчасти на улицата, но това далеч не е достатъчно владеене на езика, а е разбиране само на част от лексиката му. Иначе децата тръгват с интерес на училище (това е масовият случай), но недоброто владеене на българския води до неразбиране на част от материала и постепенно се стига до загубване на интереса към учението като цяло. Следва обявяване, че „не им е интересно в училище”. Преведено, това означава, че не разбират част от преподавания материал. Зачестяват отсъствията и бягствата от часовете и накрая се стига до отпадане от училище. Затова предучилищната подготовка по български език е изключително важна за развитието на децата. А пък за да успеят в живота, това означава първо да успеят в учението, което пък предполага тъкмо отличното владеене на българския език. Последното е изключително важна част от общата верига на успеха. Затова една от първите грижи на родителите е да направят всичко от себе си, за да постигне детето им „езикова равностойност”, за да се чувства с равни позиции, с равни шансове за успех спрямо останалите още в първите дни и месеци в училище.
- Един от надеждните варианти за постигане на тази задължителна предпоставка, на владеенето на българския език, е редовното посещаване от ромските деца на детските заведения, като детските градини. Това е също морално задължение на родителите им, ако желаят децата им да успеят в живота. Ползата от детските градини е многопосочна тъкмо за тези деца с ромски произход, в чийто дом българският език не е майчин. Там, в детските градини, те се научават не само да общуват с българчета и на така необходимия много добър български език, но и на начални знания за азбуката, за смятането, за мисленето. Там те формират множество от необходимите им по-късно поведенчески навици, умения, качества, които те не могат в достатъчна степен и така системно да получат и придобият в домашната си среда. Децата в детските заведения, освен другото, се научават на елементарна хигиена и дисциплина, така нужна основа за следващия ги житейски път – както за училище, така и за работните и други ангажименти по-късно. Място за заблуди няма, в голямата си част хората, живеещи в ромските махали и гета, нямат нито добрите жилищни условия, нито необходимата развита инфраструктура, нито достатъчни образци за подражание, за изграждане и съблюдаване на елементарни хигиенни и дисциплиниращи ги условия за своите деца. Затова ролята на детските градини е не просто много важна, а направо незаменима и стъпките на образователното министерство през последните 1-2 години за задължителна предучилищна подготовка и детска градина за децата от малцинствата – са в правилната посока.
- Друга форма на родителско-семейно въздействие е ежедневната грижа на родителите за образованието на децата: дали редовно те ходят на училище, дали научават нещо, дали си учат уроците и подготвят домашните, дали не бягат от часове, дали имат проблеми по отделни предмети и как те да бъдат разрешени (с допълнителна работа в занимални с учители, с целодневно, обучение в занимални и т.н.), какви оценки получават, да се съветват с учителите за по-добри постижения и т.н. Важен момент е включването, ангажирането на самите родители в училищни дейности и проблеми:
- „Значи целите са няколко в образованието, конкретните мерки и дейности са много, имам предвид работата с родители. Въвличане на родители в живота на училището. Значи в едно училищно настоятелство задължително трябва да членуват родители на ромски деца, не деца интегрирани, не родители като мен, които са наясно, а родители, чиито деца са застрашени от отпадане. Тоя родител като го включиш в училищното настоятелство и иде учителя в тях 2-3 пъти и му каже, че има състезание и той е в т`ва училищно настоятелство и трябва да участва на състезанието, че се прави беседка, трябва да дойде да я боядиса, малко или много той става съпричастен към живота на училището, чувства се значим и на другия ден детето му като реши да не ходи на училище, той ще му каже:„Ставай, заминавай, че ще ми се смеят хората. Аз съм там в настоятелството.”…Това се прави между другото с децата, но с родителите много малко се работи, говорим за училището.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
Успелите роми днес най-често произхождат от бедни семейства, в които родителите обикновено са нямали добро образование, но същите родители са били достатъчно будни и с перспективно мислене, те са осъзнали важността на образованието за бъдещото развитие на децата си. Подкрепата, главно морална, която са оказвали на децата, окуражаването, насърчаването им да се учат, е онзи първи, така нужен, тласък към успеха. Ето няколко случая на директната загриженост на родителите за образованието на техните деца, погледната през очите на вече успелите.
- „Родителите ми…са съвсем обикновени хора, но с малко по-така прогресивно… мислене , а пък и самият им живот е бил малко по-различен от общата ни ромска, циганска маса. Защото за тях беше добре да дадат на децата си по-добро образование. …И въпреки, че имах голямо желание да уча, разбира се аз със зор, дето се казва, учих под давлението на един мой съсед…в полувисш педагогически институт.”.(З.Г. – ром, строителен предприемач)
- „Те нямаха и основно образование моите родители. Но пък много будни и амбициозни хора се оказаха. Сега го оценявам. Едно време ми е било трудно - за какво е трябвало другите навънка да си играят и да си скачат на въже, а пък майка вътре да ме държи да си напиша домашните.”(С.В. – ромка, младши експерт по етническите и демографски въпроси в Областна администрация)
- „Образованието е най-важната част от съзнателния живот на човека. Две мнения по въпроса тук няма. Убеден съм, че независимо от социалното положение, семействата трябва да подкрепят децата си и да ги мотивират да се образоват. Другите условия за пълноценно образование са също важни (заетост на родителите, битови условия и др.), но макар и бедни, хората задължително трябва да положат максимални усилия да се образоват, особено представителите на малцинствените общности.”(Н.Н. – ром, зам.кмет на район в столицата, отг. за интеграция на малцинствата)
- „Изключително много държа децата ми да израстват, да растат с мисълта, че те трябва да учат, да се образоват, да повишават степента на своето образование. От малки се опитвам да ги мотивирам, да им доказвам, че човек може да се реализира на пазара на труда единствено чрез образованието, което ще получи. И много се радвам за това, че мога да им дам личен пример със себе си.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
- „Образованието е основното. Без образование няма развитие, сега нямаше да съм това, което съм в момента.”(Д.М. - ром, управител на фондация)
Разбира се, възможностите на родителите-роми са различни и тук има сериозно социално разслояване. Напр., и четирите момчета на партиен ромски лидер учат в Кеймбридж. Самият той разбира добре, колко е важно елитното обучение, като заявява, че „образованието е ключът към всички проблеми на ромите”. Българската икономика, според него, губи стотици милиони поради ниската образованост на своята работна ръка сред ромското население.
Безкрайна е благодарността на вече успелите към помощта от родителите си да получат добро образование. Те са разбрали и осмислили добре каква ключова е била тази роля на тяхното семейство. Затова многократно я изтъкват като водещ фактор в техния успех.
- „Смятам, че огромен принос за това, което съм постигнала имат родителите ми и ценностите, в които съм възпитана. За тях, а сега и за мен, от първостепенно значение за израстването на човек е получаването на качествено образование. Моите родители за времето си са били добре образовани. …За моите родители образованието бе „мисия на живота им”. Когато завършихме средно училище, майка ми изтегли два банкови заема, за да може да ни издържа като студенти – и мен, и брат ми. Двамата бяхме приети във ВУЗ…Баща ми остана без работа…Било ни е много трудно на всички …, но всички сме знаели, че усилията си заслужават и един ден вложеното в нас ще се върне обратно. …Днес и аз, и брат ми се опитваме чрез личните си контакти да популяризираме ползата и смисъла от получаване на добро образование. …Тези роми, които аз познавам, са добре образовани като мен, изглеждат добре, намерили са своята реализация и сами по себе си са добър пример за останалата „маса” от ромите. Естествено, познавам и срещам и от онези роми, които обществото познава. Но аз почти нямам приятели сред тях.”(Т.В. - ромка, експерт в МОМН)
Благодарността е особено силна, когато днешният успял може „да се върне назад във времето” и да оцени по достойнство огромните усилия на най-близките за полученото образование и семейно възпитание, вкл. „първите уроци в къщи” на чест, достойнство, трудолюбие, чувство за справедливост, борбеност. Трудностите, които съпровождат това семейно възпитание, каляват волята, засилват амбицията, стремежите, хъса към успеха:
· „Много пъти не ни е достигала храната, но ние не сме се отказали от това, което сме започнали. Трябваше да учим. Майка казваше: „Трябва да учите за да не бъдете като нас отхвърлени и да живеете мизерно”(С.А. – ромка, учителка в ТВУ)
И днешните, вече успели роми, с горчивина, разочарование и лична болка си спомнят времето ако не са получили така важната, решаващата родителска подкрепа и насърчение.
- „Определено годините, прекарани в гимназията ми помогнаха, за да мога да се развия сега. За съжаление семейството ми беше причина да не продължа. Защото в момента, в който изявих желание да запиша висшето си (образование), те дойдоха и казаха: ”Стига, ние няма как да те издържаместанах жертва на мисленето на родителите ми.”(Р.Ж. - ром, общински съветник) ”. И някак си това проработи в мен – за съжаление
Вторият, косвеният, основен начин, по който влияят родителите, за който споменахме, е чрез възпитаването у детето на необходимите за утрешния му успех ценни качества, навици, характер, което изграждане става в ежедневното общуване и поведение, в рамките на целия съвместен живот в семейството, особено в годините на по-ранното и по-късно детство. Нашите интервюирани събеседници многократно подчертават значението за тях на създаването на полезни личностни качества и навици от вкъщи: трудолюбие и работливост, честност, чувство за отговорност и справедливост, упоритост в преследването на целите, добро отношение към другите хора. Няма съмнение, че тези личностни качества са изиграли съществена роля в изграждането на днес-успелите, като личности – с труд, упоритост и с възможности за адаптация в различни колективи, за което свидетелстват признанията в проведените дълбочинни интервюта.
В тази връзка, не без значение е и предоставянето на позитивни еталони, модели на постижения и успех – как са успели други от кръга на техните близки и познати, като пример за следване. Тук ролята на родителското влияние и авторитет могат да помогнат много – с често споменаване и коментиране в семейството на такива успели хора, какво са постигнали, как живеят, с какво уважение се ползват, колко добър материален стандарт имат и т.н.
Подкрепата, помощта на близките в семейството включва както насърчаването, окуражаването на стъпките към успеха (т.е. влиянието към подрастващите), така и подпомагането от най-близките на вече успелите, когато те са вече заети – напр. в грижата за децата, в ангажиментите в домакинството, когато те са на командировки, по семинари и т.н. Много от интервюираните споделят, че иначе, без тази семейна подкрепа, те не биха могли да се оправят. (К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
- „Когато човек има добро семейство, това го издига и подкрепя. За мен това е най-важното, то е на първо място. …Аз не съм мързелив. Исках да уча и постигнах добър статус. Имам подкрепата и на младите в дома ми – снахи и синове, както и на приятелите.”(К.А. – ром, лидер на ромска фондация)
Всичко казано може да изглежда донякъде твърде идеализирано, утопично в нашата конкретна ситуация, където масовата мизерия е доминираща сред ромите, но тук ние не говорим за преобладаващите процеси на въздействия на родителската и семейната среда върху ромските деца у нас. Тук става дума за посоките на влиянието на родителите именно при тези, които са преодоляли масовия неблагоприятен случай, тук анализът е относно вече успелите роми. И то на базата на мнения и оценки, почерпени от разказите на самите успели роми – какво им е повлияло, за да успеят. Така казаното придобива стойност и на „рецепта за успех”, насочена към родителите – какво трябва да правят те, родителите, за да успеят техните деца, въпреки различния етнически произход.