2.3. Политики към ромите: фази и акценти
Самобитна общност или етническо заличаване?
Политически решения за интеграция на циганите
Към ромско участие и десегрегация
2.3.1. САМОБИТНА ОБЩНОСТ ИЛИ ЕТНИЧЕСКО ЗАЛИЧАВАНЕ?
Настоящият параграф представя в синтезиран вид основни политически документи и практики към ромите от средата на ХХ в. до наши дни. Това не е просто хронология на политически решения, защото: първо, немалка част от тях са спестени, т.е. подходено е избирателно и то само на ключовите политически мерки, задаващи патоса на подхода към „ромския въпрос” в конкретния отрязък от социалното време; второ, в допълнение на политическите решения е потърсен и отзвукът, но също е направен и анализ на фактите и ефектите.
Осмислянето на политиките към ромите се наложи в общия замисъл на книгата, защото влияние (пряко и косвено) върху процесите на генериране на успели роми у нас оказва общото държавно и политическо управление и различните целенасочени политики към ромското население. Това са както конкретните мерки за пряко въздействие от съответните управляващи, така и общата рамка, в която са поставени ромите. Затова знанието за тази най-близка история е много важна, за да си обясним поне част от причините за днешното състояние на ромите у нас, както и голяма част от съвременните им проблеми, заложени в нашето скорошно и вече полузабравено минало…
Политиката на българските правителства спрямо ромите от есента на 1944 г. до днес (2011 г.) намира израз в различни решения, приемани на държавни и политически форуми, в конкретни държавни актове и политически документи. Като цяло отношението към ромите на държавно и политическо ниво не е единна и последователна. В същото време могат да се разграничат поне два аспекта в анализа на политиките: от една страна, това е т.нар. “кабинетен феномен”, т.е. политиката на управляващите, като “чисто” решение; а от друга страна, прилагането на тази политика в реалните условия, т.е. на “политиката в практиката”. Макар че за анализа на втория аспект невинаги има запазени материали или невинаги има достъп до тях. Всъщност в настоящия анализ ще се ограничаваме само до онези архивни материали, до които сме имали достъп и които позволяват да се допълни първият, “кабинетният” аспект.
Политиката на българската държава и на политическите партии към ромите преди и след края на 1989 г. до днес преминава през няколко фази:
· Първа фаза: от средата на 1940-те до средата на 1950-те г.
Циганите[22] се разглеждат като самобитна етническа общност в структурата на българската нация. Това отношение е повлияно от позицията на СССР към различните етнически общности и групи, които влизат в състава на съюзната федерация. Димитровската конституция от 1947 г. ги представя като етническа общност с равни права (с българите) и собствена идентичност. Затова в партийните документи се отчита необходимостта от подобряване на условията на живот на циганите, което да доведе до тяхното активно включване в „изграждането на нов живот”. В този контекст се предприемат конкретни мерки:
1) създадена е “Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и за културното издигане на циганското малцинство в България”, начело с Шакир Пашов през 1945 г.;
2) започва издаване на вестник „Цигански глас” през 1946 г.;
3) създава се циганският театър „Рома” през 1947 г. в София;
4) формират се клонове на Отечествения фронт-ОФ в циганските квартали, като секции с равни права.
Националната конференция на циганите в България на 2 май 1948 г. потвърждава своята подкрепа на политиката на ОФ. Така през тези първи десетилетия на „народната власт” на етническите малцинства, и циганите в частност, се признават повече права, отколкото по-късно; във въстник „Цигански глас” четем: “онези, които досега са се срамували да се нарекат цигани и които са преминали към турското малцинство, или пък са били кръстени като християни, нека да свалят маските от лицата си, да вдигнат глави и да покажат, че са цигани...”(по: Crowе 1995: 21). Всъщност стремежът за сплотеност между ромите, като етническо малцинство, е свързан с необходимостта от пресичане на заплахата от асимилация на ромите в турското етническо малцинство. Опасността от асимилация е била припознавана поради туркоезичието и изповядването на исляма от немалка част от ромите.
· Втора фаза: от средата на 1950-те до средата на 1970-те г.
Нова партийна политика - на постепенно етническо заличаване на циганите и създаване на „българска социалистическа нация”. В съответствие с тази политика легалното споменаване на циганите става нежелателно. Преброяването от 1956 г. е последното, където официално се публикуват данни за тях; в него се отчитат около 194 000 души, декларирали се като цигани(Marushiakova, Popov, 2001). През 1957 г. издаваният вестник е преименуван на в. „Неве рома”(Нови цигани), а през 1959 г. на в. „Нов път”. След последното преименуване започва да излиза само на български език, с което се слага окончателно край на циганските организации. От средата на 1950-те години започва прилагането на програма по заселване и оземляване на цигани: около 20 000 ромски семейства предимно от Дунавската равнина получават земя и кредити, за да си построят жилища; тази мярка става предпоставка за възникване на немалка част от ромските гета (Бюксеншютц 2000).Започват и първите преименувания, състоящи се в замяна на турско-арабските имена на част от ромите с български; процесът започва още от средата на 1950-те години.
Един от първите документални източници за този процес е постановление 1216 на Министерския съвет (МС) от 8.Х.1957 г. „За решаване въпроса с циганското малцинство в България”; това постановление представлява подготовка за Постановление 258 на МС от 17.Х.1958 г. „За уреждане въпросите на циганското население в НР България” и засяга различни въпроси, свързани с бита, живота, нравите на ромското население в страната. Важен акцент в Постановление 258 на МС от 1958 г. представлява фактът, че “все още известна част от циганското население изостава от общото развитие на страната, не е заето с постоянен труд, не се задържа на едно място, а води скитнически живот, занимава се с просия, гадаене, кражби и други нарушения на обществения ред. В много случаи циганското население става разпространител на болести и се явява носител на най-голяма изостаналост”(ИПНС, № 104, 30.12.1958, с.2).[23]
Съгласно това постановление се забранява „скитничеството и просията” в НРБ и всички граждани се задължават „да се занимават с обществено полезен труд и да работят според своите сили и възможности”. Това постановление трябва да реши всички въпроси с циганите-чергари, които нямат постоянно местожителство (като такива са отбелязани 14 000), по-специално с тяхното настаняване на постоянно местожителство, уреждане на въпроса с работата и жилищата им. В съответствие с Постановлението, местните ръководства на общините и предприятията трябва да осигуряват работни места за ромите в селското и горското стопанство и в занаятчийските кооперации. Постановление 258 на МС от 17.10.1958 г. се занимава с утвърждаване на произхода на циганското население в НРБ и с въведената от средата на 1950-те години практика за „преименуване на мюсюлманските цигани с български имена” вместо техните предишни турско-арабски имена.
За по-ефективно решаване на проблемите се спуска и Решение на Секретариата на ЦК на БКП през юни 1959 г., което задължава партийните органи и организации по места да подпомагат „трудоустройството, жилищното уреждане и превъзпитанието” на циганите-чергари, да се грижат за „комунистическото и трудовото възпитание” на циганските деца. „Работата сред циганското население” се определя като „отговорна и постоянна задача на партийните комитети и организации, народните съвети, ОФ и ДКМС”, които са призовани да работят активно „да се приобщят напълно всички цигани към социалистическото строителство и да се превърнат те в съзнателни и пълнолетни строители на социализма”. Заявява се, че циганите, както и другите малцинства, са свързани тясно със съдбата на българския народ и са неразделна част от него. На сближаването на част от ромите с турското население трябва да се оказва решителен отпор (Бюксеншютц 2000: 22).
Политическите решения от 1958 и 1959 г. са доразвити с Решение А101 от 5.04.1962 г. на Политбюро на ЦК на БКП – насочено към регистрирането им като българи. В духа на предприетите мерки, в съответствие с ценностите на социализма, се отстоява идеята за патриотично възпитание на ромите, за приобщаването им към българската култура и активното им включване в структурите на обществото. Решение 101 е насочено към това „да се пресекат отрицателните тенденции на турчеене...на българите мохамедани, цигани и татари...и да се засили още повече патриотичното им възпитание”. Решението е насочено към активното въвличане на всички активисти на партията, ОФ и държавата: „партийните комитети и организации на ОФ, ДКМС, Професионалните съюзи и други обществени организации, органите на министерствата и ведомствата, народните съвети и стопанските организации в населените места с цигани, татари и българо-мохамедани да смятат за една от своите главни задачи в своята идеологическа и политическа работа сред това население системната и упорита дейност за повишаване на неговата политическа съзнателност и трудова активност и издигане на културата му, за постепенно преодоляване на тенденцията на турчеене, като водят системна идейно политическа борба против религиозната турска шовинистична пропаганда и нейните пантюркистки стремежи и цели”.
Заедно с това се предвижда Министерството на правосъдието, съвместно с отдел „Народни съвети” към МС, да изработят инструкция за приложение на чл.16 от Правилника за водене на регистрите на гражданското състояние, в която „да се разяснят правата на гражданите от небългарски произход, които при пълно вътрешно убеждение и открито собствено желание могат да регистрират себе си и своите деца като българи, да променят своите собствени, бащини и фамилни имена, без решение на народния съд, а само с писмена молба до съответните народни съвети”, като „приложението на инструкцията да се съпровожда с широка и системна разяснителна работа”(ИПНС №2, 5.1.1960, с.1; ИПНС №18, 1.3.1960, с.7). Специален анонс в Постановлението е отправен към Министерството на народната просвета и упълномощените местни органи на властта да осигурят “целокупното приемане на децата в училищна възраст от цигански произход в български училища”(Генов, Маринов, Таиров 1964: 45). Предвижда се построяване на детски градини в ромските квартали. В Постановлението се отбелязва осигуряване на една годишна квота за приемане на роми в професионални училища и техникуми. От началото на 1958/1959 г. постепенно българският се утвърждава като първи език на преподаване във всички училища, включително и в тези на турското малцинство, където дотогава турският е първи език. През 1960-те години много ромски деца в училищна възраст се приемат в интернати. Целта на интернатите за роми е активната социализация на ромските деца. Отделени от семействата и обичайната си квартална среда, поставени в по-добри условия, децата за броени месеци се променят и стават основа за превръщане на най-младите циганчета в „пълноценни граждани и убедени строители на социализма и комунизма”(Генов, Маринов, Таиров 1964: 47-48).
2.3.2. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ЦИГАНИТЕ
· Трета фаза: от 1970-те и началото на 1980-те г.
Обществото е навлязло в етапа на „изграждането на развития социализъм”, обявен на Х конгрес на БКП. Секретариатът на ЦК на БКП обръща внимание върху следните факти: само 30% от ромите завършват училище, една пренебрежимо малка част от тях минават в по-горна степен или завършват висше образование, а над половината от възрастните са просто неграмотни[24]към въвличане на циганите в обществено-полезен труд, повишаване на тяхното образование, подобряване на техния бит, повишаване на комунистическата съзнателност и самочувствието им на пълноценни граждани на социалистическа България, на тяхното по-активно участие в строителството на развито социалистическо общество. В това решение се описват и конкретни мерки: за „последователно елиминиране на сегрегираните части и квартали в следващите 10-20 години, за подобряване на професионалните умения за работа на циганите; за повишаване на професионалната квалификация на работещите, за изграждане на широка мрежа от ясли и детски градини с цел по-ранното усвояване на българския език, за недопускане на обособени училища и интернати, за специални грижи и привличане на циганите в колективите за художествена самодейност, за „отразяване и художествено пресъздаване положителните изменения в бита и съзнанието на българските цигани” и т.н. . Стратегията към ромите намира израз в Решение 1360 на Секретариата на ЦК на БКП от 9.10.1978 г. – “За по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за по-активна интеграция в построяването и развитието на социалистическото общество”. Обществеността трябва да насочи своето внимание
Важна връзка с Решение 1360 представлява Разпореждане на МС №7 от 26.01.1979 г. В него специално се акцентира на практическото изпълнение на това решение, за което са ангажирани най-различни партийни и държавни институции и обществени организации – отдели на ЦК на БКП, окръжни комитети на БКП, Националният съвет на ОФ, ЦК на ДКМС, ЦС на Българските професионални съюзи, Комитетът на българските жени, редица министерства, окръжни и общински народни съвети, домовете за социалистически бит и култура и т.н. В архива (непубликуван) на ЦК на БКП (по: Марушиакова, Попов 1993) съществува богата отчетност по изпълнение на решение 1360 от 1978 г. – проведени мероприятия, школи, курсове, екскурзии и т.н. – от съответно задължените ведомства и организации. На практика обаче, резултатите са незначителни, а в някои случаи даже и противоположни на желаните, независимо от богатата формална отчетност. Така напр., от съществуващите 547 цигански махали (имат се предвид главно в градовете) са закрити едва 36, като при това част от тях се възстановяват отново след няколко години. Въпреки, че в Решението изрично се подчертава „да не се допуска създаването на обособени училища” за цигани, на практика този вид училища даже получават своя законов статут под евфемизма „училища за ученици с нисък бит и култура”, като тяхна главна цел е „първоначалната грамотност и усвояването на трудови навици и умения”, т.е. всички тези училища, на брой 131 са основни, а 31 от тях са със „засилено трудово обучение” и със съответен производствен план. Предприемат се редица мерки и за ограничаване на развиването на циганския фолклор и музика; така напр., срешение на ГК на БКП-София от 16.VІІ.1980 г. се закрива естрадно-драматичният състав при читалище „В. Друмев”(кв.Филиповци) и се търси отговорност от Мустафа Алиев (Мануш Романов[25]), като художествен ръководител и партиен член, защото е вписал в текста на обявата думата „цигански” и е включил в репертоара цигански песни (Марушиакова, Попов, 1993). Смяната на паспортите, започнала през 1981 г. представлява друга политическа мярка, с която да се повлияе и промени самоопределянето на ромите като не-българи. В новите паспорти отсъства съществуващата до този момент рубрика “народност”.
· Четвърта фаза: „Възродителният процес”(1984-1989)
Следващата фазаот българската държавна и партийна социалистическа политика спрямо ромите/циганите е свързана с т.нар.„възродителен процес”, започнал от 1984-1985г. Броят на циганите (с турско-арабски имена), които са потърпевши от този процес е около 180 000. Властите решават изобщо да не се споменава за това малцинство. Официалната позиция е, че цигани в България изобщо не съществуват и дори в редица градове около циганските гета се издигат бетонни стени, за да бъдат скрити от чужди погледи. Важна част от процеса на преименуване на циганите представлява засекретеното преброяване от януари 1989 г. (за нуждите на „възродителния процес”), което отчита 576 927 цигани (или 6.45% от населението на България), при това „повече от половината цигани се турчеят” (т.е. са с предпочетено турско етническо самосъзнание)[26]Характерно за тези преброявания е, че като цигани се отчитат не само лицата, които се декларират като такива, а всички, които са такива, според околното население, според начина на живот, културните особености и т.н..
2.3.3. КЪМ РОМСКО УЧАСТИЕ И ДЕСЕГРЕГАЦИЯ
· Пета фаза: от началото на прехода (ноември 1989 г.) до наши дни
Първите години след ноември 1989 г. се характеризират с не голям интерес към ромите в политически и социален план и едно от неблагоприятните следствия е нарастналият и нарастващ дял на отпадащите от училище ромски деца, а също и липсата на специфични мерки за повишаване на тяхното образователно равнище. Това се обяснява с факта, че центърът на обществените дебати в началния период е изключително върху политическата и икономическата промяна в обществото.
Постепенно от средата на 1990-те г. започва процес по създаване на ромски медии (журналистите, в които представляват значима част от т.нар. „ромска интелигенция”), играещи съществена роля за интеграция на ромите. В социалния речник у нас се активизира понятието “роми”, което се приема за политически по-коректно и последователно подменя термина “цигани”. Активизират се различни НПО, както български, така и с чуждестранно участие и те имат решаваща роля при увеличаването на присъствието и значението на ромите интелигенти. Главните механизми се състоят в:
1) отпускане на стипендии за обучение в български (Нов български университет) и чужди университети (Централноевропейския университет в Будапеща),
2) осъществяване на различнипроекти за интеграция на ромската общност (Фондация С.Е.Г.А., Фондация “Развитие на гражданското общество”, Международният център по правата на малцинствата и културните взаимодействия, Програма “Демократична мрежа”, Програма “Рома” на Фондация “Отворено общество”, Балканска фондация “Дайвърсити”), за десегрегация на образованието – създаване на „интегрирани училища”(Български хелзинкски комитет; Фондация С.Е.Г.А.; Фондация „Отворено общество” - Будапеща);
3) формиране на НПО с ромско участие.
Така се оказва, че за един период от време, голямо значение за социализирането на ромите и създаване на роми интелигенти има неправителственият сектор, чиято жизненост се поддържа от различни международни донори. Към края на 1990-те г. започва разработване и приемане на различни политически документи, насочени към интеграцията на ромите, част от които са свързани и с формиране на роми интелигенти. Създаден е Националният съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет (4 декември 1997 година)[27]. Приема се „Рамкова програма за равнопоставеност на ромите в българското общество и план за действие по изпълнението на тази програма”(1999 г.). От академичната 2003/2004 г. във Великотърновския университет е разкрита специалност Начална педагогика с ромски език, в която се приемат студенти от ромски произход. През февруари 2005 г. ръководителите на правителствата на България, Хърватска, Чехия, Унгария, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словакия, поставят началото на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Неговата цел е в дългосрочен план да се работи в посока на елиминиране на дискриминацията и на премахване на неприемливите различия между ромите и останалата част от обществото. В изпълнение на тази стратегическа цел се разработват Планове за действие по Десетилетието в приоритетните области: образование, заетост, здравеопазване и жилищни условия. Най-общо, политическите документи и стратегии за създаване на равни образователни шансове и подпомагане на децата от етническите малцинства в училище, могат да се обединят в две големи групи: мерки на държавно ниво и мерки на неправителствения сектор.
Сред държавните политики и практики трябва да се спомене “Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства(2005-2015)”, приета от Министерството на образованието, която има два важни приоритета: първо, пълноценна интеграция на ромските деца и ученици, чрез десегрегация на детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образованиеучилищната мрежа в общините с малки и разпръснати населени места, вкл. чрез подпомагане на средищните училища за гарантиране на качествено образование. С цел осъществяване на тези мерки, е разработен и утвърден (през юни 2005 г.) първият петгодишен „Национален план за действие към Стратегията”, който предвижда конкретни дейности, разпределение на отговорностите, оценка на необходими финансови средства и очаквани резултати. Вследствие на предприетите мерки по изпълнението на първия приоритет от тази Стратегия през учебната 2005/2006 г. са налице следните резултати: извън тях; второ, оптимизация на
1) 3 500 ученици, живеещи в обособените ромски квартали, са интегрирани в общообразователни училища извън тези квартали;
2) 107 помощници на учителя подпомагат образователната интеграция на ромските деца в общообразователните училища;
3) 150 помощници на учителя са преминали обучение във висши училища;
4) 360 начални учители са преминали обучение за работа в мултиетническа среда.(Нончев 2006: 65)
С оглед на по-пълното реализиране на Стратегията Министерският съвет създава с Постановление №4 от 11.01.2005 г. Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), като второстепен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката. Приет е едногодишен план за дейността на Центъра, разработен въз основа на приета от Министерския съвет „Тригодишна програма за дейността на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, приета с Решение на МС № 256/23.04.07 г. С плана е предвидено постигане на ефективност и ефикасност в изпълнение на политиката на образователна интеграция, като се осигури целенасоченост и концентрация на финансирането. В тази връзка основна задача на Центъра е да мобилизира и акумулира ресурсите на различните донори, като осигури необходимото допълващо финансиране от републиканския бюджет.
Дейностите на центъра са ориентирани към:
·осигуряване на условия за съвместно възпитание и обучение на деца и ученици с различен етнически произход;
·осигуряване на допълнителна педагогическа работа с изоставащи и отпаднали от училище ученици;
·провеждане на квалификационни дейности за учителите и изследователска дейност.
Друг важен управленски документ, засягащ отпадането от училище и образователната интеграция на малцинствата е„Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст 2005-2008 г.”. Към Програмата се приема и План за прилагане, с конкретни мерки, основни и специфични цели, очаквани резултати, източници на финансиране, финансови разчети и периоди на изпълнение.
Програмата съдържа три модула:
- Осигуряване на безплатни учебници за учениците от ІІ до ІV клас. Целта на този модул е да бъде гарантиран равен достъп до учебното съдържание на всички ученици в начален етап на обучение. Мярката е насочена към подпомагане на социално слабите семейства, с оглед предоставяне на учебници и помагала за процеса на обучение.
- Оптимизиране на училищната мрежа, чрез предоставяне на превоз до държавните и общински училища. Тази мярка е насочена към гарантиране на безплатен транспорт на учениците от малките и изолирани населени места до училища, в които те да получат качествено образование. Мярката е в подкрепа на усилията на общините да осигурят безплатен транспорт на учениците до 16 годишна възраст.
- Осигуряване на безплатна закуска на всеки ученикV клас, както и за децата от подготвителните групи. в І-І
Катопроблемпри осъществяване на Програмата може да се отчете фактът, че тя не е достатъчно популяризирана сред целевите групи, отличава се с висока централизация. Ориентирана е главно към децата и учениците от началния етап на образованието, при които показателите за посещаемост в България са по-високи от средните за Европейския съюз – т.е. програмата на практика обхваща най-малко рисковата група деца Слабост е и обстоятелството, че липсва система за наблюдение на ефекта от изпълнението на програмата. в задължителна училищна възраст.
Като цяло, реализираните политики спрямо ромите от края на 1990-те г. до днес, т.е. през последните двадесетина години, могат да се обединят в две големи групи:
1) мерки за преодоляване на дезинтеграцията спрямо трудовия пазар сред ромската общност, включващи различни програми на Министерство на труда и социалната политика, съответно към Националната служба за социално подпомагане, към Агенция по заетостта.
2) мерки за интеграция на уязвимите етнически общности, създаване на равни шансове, подпомагане на децата от етническите малцинства в училище („Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – 2005-2015)”, приета от МОН; „Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст – 2005-2008”, приета от Народното събрание).
За реализация и на двата типа мерки се разчита на роми, привличани към общинските служби за социално подпомагане, или като „помощник учители”, в рамките на интегрирането на ромски деца в български училища. В този контекст е и процесът на подготовка на ромски кадри, чрез създадената специалност по начална училищна педагогика и ромски език във Великотърновския университет, като посредници в процеса на национална интеграция.
В обобщение може да отбележим, че политиките и мерките, насочени към ромското малцинство от 1945 г. насам до днес се отличават с няколко важни характеристики: подобряване на условията на живот, утвърждаване на уседналостта на чергаруващите роми, повишаване на тяхното образование, с цел модернизиране на бита и ценностите им, навлизането им в трудовия живот. Отчита се опасността от асимилация на ромите в турското малцинство, затова през 1940-те г. властите се опитват да събудят у ромите самостоятелно етническо съзнание, без да е ясно на каква основа то може да се формира. От 1960-те г. насам започват да се провеждат преименувания, чрез които да се премахне един външен белег на мюсюлманската идентичност сред част от тях. Немалко мерки са имали по-скоро пóказен характер и не са били особено ефективни. И ако в епохата на социализма ставаме свидетели на известно неглижиране на ромската етническа идентичност, в годините на прехода се създава впечатление пък за нейното преекспониране: увеличава се делът на проекти и изследвания, насочени към ромите; нараства броят на ромски НПО; увеличава се частта на ромите интелигенти и на ромите, занимаващи се с бизнес. След 1990 г. нараства и чуждестранната помощ за ромите и превръщането им в приоритет с европейска значимост, проявяващ се в обучения на ромски младежи в Централноевропейския университет в Будапеща, в отпускане на стипендии за обучение от Ромския образователен фонд в Будапеща и от Институт „Отворено общество”, в създаване на НПО на ромски студенти. Всички тези мерки и практики целенасочено са ориентирани към формиране на успели роми в български условия в годините на прехода.
[22] Това е терминът, под който този етнос фигурира в предишните държавни и партийни документи.
[23] Известия на Президиума на Народното събрание (ИПНС), вж. подробно в Литератората, в края на книгата.
[24] DestroyingEthnicIdentity: TheGypsiesofBulgaria. 1991: 30.
[25] Депутат във Великото народно събрание в първите години на посткомунистическия преход.
[26] DestroyingEthnicIdentity: TheGypsiesofBulgaria. 1991: 19.
[27] Днес названието му е Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси при МС.