11.2. Какви са румънските успели роми?
(Юлияна Прекупецу и Ана Мария Преотеаса)
· Традиционни, компактни и интегрирани ромски общности
· Под 1% са румънските роми с по-високо от средно образование
· Интелектуалци крият ромската си идентичност
· Ромските партии - малко известни сред ромите
· Най-популярните румънски ромски лидери? Ромските НПО
· Позитивната дискриминация като социална иновация
· Успелите роми се интегрират, но се разпада връзката им с общността
· Ромите предпочитат румънската идентичност
С доц.д-р Юлияна Прекупецу и д-р Ана Мария Преотеаса – от Института за изследване на качеството на живот при Румънската академия на науките и Катедра „Социология и социална работа” на Университета в Букурещ – се познават редица български изследователи от участие в различни международни проекти в областта на социалните науки. Като изхождахме от техния личен опит в проучването на ромите в Румъния и публикациите им в областта, се обърнахме към тях, в качеството им на експерти, с няколко въпроси по темата на нашия проект „Успелите роми”. Както ще се разбере от техните отговори, с характеристика на състоянието на разработките по тази тематика в Румъния – голяма част от проблемите, трудностите, постиженията на живота на ромите в северната ни съседка са твърде общи, сходни, подобни с наличните в България, което говори и за много аналогични дебати и решения в областта на развитието на ромите в Югоизточна Европа. Интервюто с експертите проведохме в хода на нашия проект, през септември-октомври 2009 г.[105]
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
1) Имало ли е аналогично изследване или проект относно „успелите роми”, с които обозначаваме онези издигнали се в обществото роми, които заемат добри и високи позиции в обществения живот на страната – роми-интелигенти (роми-учители и други просветни кадри, роми-журналисти, роми-музиканти и други представители на изкуството), роми-предприемачи, местни ромски лидери и лидери на НПО, роми-политици и др.под.?
Юлияна Прекупецу и Ана Мария Преотеаса: Темата за успелите роми досега не е била повод за специално изследване в Румъния, а доколкото ни е известно, тя не е изследвана и в нито една друга страна. И докато анализите в някои изследвания отчасти биха могли да дадат отговор на въпроси, свързани с ромските елити, то най-голяма част от проучванията се подчиняват на идеята за ромите като социален проблем и в резултат от това, като обект на различни политики. В този смисъл българският проект е изключително иновативен. Някои от докладите в Румъния се спират на проблема за ромското образование. Специфично изследване обаче, посветено на темата за успелите роми, няма. И все пак, наскоро излезе обобщеният доклад на Фондация “Сорос”, който се насочва към житейските истории на ромите. В него са включени и анализирани няколко житейски истории на успели роми. Някои от неговите изводи подробно са описани по-нататък в отговора на въпрос 15.
2) Познавате ли подобни проучвания извън Румъния – къде, в какви публикации?
Ю.П. и А.М.П.: Следните публикации[106] биха могли да представляват определен интерес:
Ivanov, Andrey (coordinator). Avoiding the Dependency Traр. A Regional Human Development Report: The Roma in Central and Eastern Europe, Antonina Zhelyazkova, Ben Slay, Marta Marczis, Michal Vasecka, Niall O’ Higgins, Sorin Cace, Thomas Sirovatka, United Nations Development Programme, 2002.
Kende, Anna. SuccessStories Roma, 2007.
Lajcakova, Jarmila. “The Uneasy Road Towards Remedying the Economic and Cultural Disadvantage of the Roma in Slovakia”, 2007.
Liegeois, J-P. „Naissance de pouvoir tsigane”. 1975.
Nordberg, Camilla. “Integrating a Traditional Minority into a Nordic Society: Elite Discourse on the Finnish Roma”, 2005.
Poulton, Hugh.. The Roma in Macedonia: a Balkan Success Story?. 1993
Tibor, D. Elite tsigane, politique tsigane, politique de l'élite, 1993.
Vermeersch, P. „Ethnic Minority Identity and Movement Politics: The Case of the Roma in Czech Republic and Slovakia”, 2003.
Vermeersch, P. „Marginality, Advocacy and the Ambiguities of Multiculturalism: Notes of Romani Activism in Central Europe”, 2005.
3) Каква е днешната образователна структура на румънското общество по етнически признак? Има ли по Ваше мнение ромска интелигенция в Румъния? Каква част съставлява тя от цялата интелигенция в Румъния и има ли своя отраслово-професионална специфика?
Ю.П. и А.М.П.: Социолозите, занимаващи се с ромската проблематика, сочат, че съществува значителен брой интелектуалци с ромски произход. Тази категория включва професори, юристи, учени и т.н. Но те предпочитат да скриват своята етническа принадлежност и сами да не се определят като роми. По този начин се опитват да избегнат натрупаните негативни нагласи. Това е особено важно за поколенията, които израстваха в условията на комунизма и бяха достигнали до сравнително добър социален статус преди 1989 г. или веднага след тази дата. Поради тази причина много трудно е да се определи какъв точно е размерът на ромската интелигенция. Едва след 1989 г., благодарение на новите възможности за ромите, мнозина от тях започнаха открито да заявяват своята идентичност и да я превръщат в източник, в средство, помагащо им за постигане на техния професионален успех. От цялото активно население, едва 0.3% работят като професионалисти и едва 0.2 % имат университетска диплома (данни от преброяването през 2002 г.).
В същото време обаче напълно възможно е да се говори за ромски елит, който произтича от човешки, материален и социален капитал. Той е по-плътен, с по-голяма плътност от елита на основната група от населението. Механизмите, които водят към формиране на подобен елит, не са нито образователни, нито политически, в контекста на ситуацията след 1990 г. Въпреки това, когато се обсъжда въпросът за елитите, ние сме длъжни да вземем под внимание хетерогенността на населението и приблизително трите типа ромски общности, които съществуват в Румъния.
Първо, съществуват традиционни общности със силна ромска култура. На второ място има компактни общности, характеризиращи се с ниски образователни равнища и слаба интеграция на трудовия пазар. И на трето място, има роми, които са по-скоро интегрирани в по-голямото общество и които много рядко споменават своя ромски произход и го прикриват.
Когато се дефинират „елитите”, важно е да се има предвид, че дефиницията е нормативна и се изгражда от гледна точка на модерното общество. Въпреки това, и в традиционните общности съществува елит, който не е видим в по-голямото общество и който има своите исторически и традиционни корени. Така, неформалните лидери, хората са с добри доходоносни традиционни професии, които не е нужно да се вписват в профила на модерните елити, също са важни както в рамките на тези общности, така и за населението като цяло. Обикновено те са с висок статус в своите общности, благодарение на своите таланти, умения и/или възможности.
Таблица . Образователно равнище (в т.ч. население над 10 годишна възраст, което обаче вече не ходи на училище)
|
|
Общо
|
Неформално образование
|
1-4 клас
|
5-8 клас
|
Професионално-техническо училище
|
Средно общообразователо училище
|
Училище след средното ниво
|
Университет или по-висока степен
|
|
Роми
|
408 842
|
140 220
|
146 291
|
94 739
|
15 216
|
9 289
|
426
|
684
|
|
Роми (%)
|
100
|
34,3
|
35,8
|
23,2
|
3,7
|
2,3
|
0,1
|
0,2
|
|
Румъния
|
19434788
|
1 083 935
|
3 898 996
|
5 367 630
|
2 965 524
|
4 157 718
|
576 376
|
1 371 108
|
|
Румъния (%)
|
100
|
5,6
|
20,1
|
27,6
|
15,3
|
21,4
|
2,9
|
7,1
|
(За да разгледате цялата таблица, ползвайте плъзгача в дъното на страницата. Данни от преброяване-2002, Румънска агенция за ромите, http://www.anr.gov.ro/docs/statistici/ )
Наскоро проведено изследване (Барометър на ромското включване, 2007, с. 77) предлага различни данни по отношение на образованието. 1% от ромското население е завършил университет или някаква друга образователна форма над средното училище. 6% от ромското население над 40 годишна възраст, включени в изследването, са завършили колеж. Това важи за 4 % от ромите под 40-годишна възраст.
4) Има ли изтъкнати ромски интелектуалци, в каква област работят те? Има ли публикации на английски за тях?
Ю.П. и А.М.П.: Най-известните ромски интелектуалци работят в ромски неправителствени организации, в държавни институции и политически партии. Неколцина видни ромски интелектуалци са публично известни: Мария Йонеску работи за правителствения сектор, Василе Йонеску и Николае Джордже работят за неправителствения сектор и/или висши образователни институции, университети. Те са сред онези, които превърнаха ромската си идентичност в източник на професионален и личностен успех и я използват, за да го постигат. Социолози като Николае Джордже, Василе Буртя и Василе Йонеску (Vasile Ionescu) са добре известни заради ангажираността си като ромски активисти. Най-известни роми са артистите, предимно в областта на музиката (джаз, класика, традиционна музика, и т.н.). напълно видими, забележими; известни в днешното общество са певците на специфичната музика “манеле”, която е много популярна сред по-слабо образованите. Има една публикация за тях, литературна книга, която разказва историите на няколко известни роми:
Mircea Bunea, Dana Lascu. Roma Elites. Balcans and Europe Publishing House, 2006 (на румънски)
5) Има ли в Румъния роми, които участват в политическия елит на страната и на местно ниво? Какви са специфичните им характеристики? На какво ниво се проявяват повече: държавно или общинско? Как се отнасят останалите роми към този елит?
Ю.П. и А.М.П.: Можем да говорим за политически елит. Ромите са представени като малцинство в парламента в рамките на Конституцията. На местно равнище има няколко кмета, избрани от Ромската партия (Partida Romilor). Освен това има ромски съветници, които работят в министерствата (на образованието, на здравеопазването, на жилищната политика, на труда). На местно равнище съществуват окръжни служби за ромите и местни експерти. В резултат от предприетите положителни стъпки, сега много роми работят като социални работници, хигиенисти, училищни посредници, общностни медиатори и др. Над 250 хигиенисти от няколко години работят в местните общности, но напоследък техния брой намалява. Геамбашу пояснява: “Елитът, който работи във вече създадените институционални политически структури, не желае да придобива легитимност ”отдолу”, от хората, които те представляват, но същевременно (тези роми-политици) не използват стратегия, чрез която да накара и елита на политическото мнозинство да ги приеме. Така тези роми насочват своята кампания “навън”, а не “надолу”: те се опитват да укрепят, да засилят своята легитимност, като интегрират хора, които имат университетска диплома: студенти или хора, които са получили своята диплома в последните две години, формират специална група в рамките на неправителствения елит. Позитивната дискриминационна политика, подкрепяща университетското образование за ромите, помага на младите да получат университетска диплома. Онези сред тях, които по време на учебните си години успяват да интериоризират ролевите дефиниции и очакванията на елитите от неправителствените организации, стават членове на елита. Според моите наблюдения, голяма част от тези студенти идват от интегрирани семейства, принадлежащи към средната класа и притежаващи социо-демографски произход, който както финансово, така и като планове за очаквана кариера, прави възможен достъпа им до университетска образователна степен.”(Geambaşu, 2007, p31).
По-надолу ние (Ю.П., А-М.П.) прилагаме цитат по Овидиу Войку от “Барометъра на ромското включване”, за да обясним нагласите на ромите за няколко институции и елити. Извадката се състои от самоидентифицирали се като роми над 18-годишна възраст; стохастичната грешка е от порядъка на 2,8 %.
· Отношение към институциите и елита, осигуряващи защита на ромите.
“На национално ниво Националният съвет за борба с дискриминацията е една от институциите, сред чиито основни задължения е и защита на правата на ромите. На централно равнище е създадена и Национална агенция за ромите. Тази институция е пряко подчинена на правителството и нейната цел е да пропагандира и прилага програми, насочени към подобряване на положението на ромската общност. Името на Националната агенция за ромите (НАР) е известно едва на 1/5 от румънските роми (за сравнение: те са 26% от цялото население). Половината от тези, които са чули за НАР (от ромската извадка) имат по-скоро добро мнение за нейната дейност, но близо 2/3 мислят, че тя помага само донякъде, съвсем малка е помощта й за разрешаване на ромските проблеми. Данните показват, че преди всичко Агенцията сама не е успяла да си спечели сред целевата си група име на генератор на стратегии и програми. Това се тълкува като резултат или от слабата й работа, или от липсата на достатъчна комуникация. Половината от онези, които са чули за Агенцията, приемат и одобряват усилията й, но големият процент е на хора, които мислят, че резултатите помагат само до известна степен. Това сочи, че очакванията на ромите относно НАР са по-високи отколкото институцията предлагат понастоящем.
Националният съвет за борба с дискриминацията се радва на малко по-голяма популярност сред ромите. Една четвърт от тях твърдят, че институцията е известна. Подобно на НАР и Съветът е по-известен сред онези роми, които са и по-добре информирани (т.е. четат вестници, гледат телевизия по-често), а и неговата популярност най-вероятно се дължи на факта, че той по-често се появява и по-често присъства в медиите. Броят на хората сред ромската общност, които имат добро мнение за Съвета, е близо половината (46 %). Също такъв е и делът на онези, които мислят, че Съветът и неговата работа допринася за премахване на дискриминацията в Румъния (47 %). Въпреки това сме длъжни да подчертаем, че онези, които приемат, че срещу ромите съществува дискриминация, са по-разочаровани от неговата работа. В техния случай процентът на хората с по-скоро лошо мнение се увеличава и достига до 52 %.”(Ovidiu Voicu. Roma Inclusion Barometer. 2007, p. 23-30)
Въпреки всичко, голямата част от респондентите не могат точно да определят партията, която представлява интересите на ромското население. Онези, които имат мнение в това отношение, на първо място преди всички останали поставят Ромската партия (9,8 % от всички граждани и 15,1 % от самите роми), после идва Социалдемократическата партия (SDP) - съответно 8,8 % и 7,7 %.
Политическите организации на ромите все още имат проблеми, които са свързани с тяхната популярност, дори и сред собствената си публика. Дори и към Ромската партия, която е най-стара и най-известна, с пренебрежение се отнасят 30% от респондентите с ромски произход. Други партии, като Ромският граждански алианс, Алиансът за ромско обединение и Ромският християнски център (не всички те са политически партии, но са национално представени и получават подкрепа редом с други ромски политически дейности) са по-малко известни сред своята целева група.
Попитахме също така респондентите ни да посочат три от ромските лидери, които според тях ги представляват на национално равнище. Отговорите, които получихме, сочат, че Мадалин Войку (Mădălin Voicu), Николае Пъун (Nicolae Păun) и Цар Чиоабъ (King Cioabă) (точно в този ред) са не само най-популярни, но и единствените, които се радват по-скоро на доста висока популярност. Много други имена са посочени от сравнително малък брой респонденти. Сред тях най-често срещани са „Император Юлиан” и кметът на Букурещ в 5-ти район Мариан Вангелие. Други също често споменавани са на Бумбу Виорел, Джордже Йоан, Рошиану, Готу Виорика, Джиджи Бекали, Татиан, Биту Николета, Бобу Йоан, Негря Додута, Булибаша, Пъунеску, Джорджи Ръдукану, Николае Гуцъ, Илие Динкъ, Джордже Иван, Николае Джордже, Лио от Стрехаиа, Йон Невяну.
За не-ромите е най-трудно, когато трябва да посочват ромски лидер. Процентът на онези, които не могат да кажат никакво име, е 70%, като 77% не могат да кажат име на втори човек, а 89% - не могат да кажат име на трети лидер. Най-често срещаните имена са: Мадалин Войку (8,8% от извадката), докато самите роми поставят Джордже Бекали на първо място (13,1%). Неговото име се споменава особено от бедните хора. Популярността му най-вероятно се дължи на даренията, които прави, а не толкова на етнически причини. Николае Пъун, лидерът на Ромската партия, се нарежда на второ място (5%).
6) Има ли ромски предприемачи в Румъния? Бихте ли описали предмета им на дейност? Какъв е техният процент от бизнесмените в Румъния? Дали част от дейността им е в „сивата икономика”?
Ю.П. и А.М.П.: Доста трудно е да се оцени този аспект, тъй като няма налични данни. И все пак има един известен ни случай в цветарския бизнес. Един ром върти по-голяма част от сделките в тази област в Букурещ. Трябва да се оцени също и фактът, че в строителния сектор няколко от най-големите предприемачи са роми. Няма публикации.
7) Има ли ромски неправителствени организации в Румъния? Бихте ли ги представили процентно спрямо останалите НПО? В кои сектори работят преобладаващо? Бихте ли представили дейността (проекти, резултати, публикации) на най-известните и активни ромски НПО във вашата страна.
Ю.П. и А.М.П.: Според изследване, проведено през 2000 г. (Roma Projects 2001), 532 организации (НПО-та, политически) са разработили и изпълнили на практика 1030 програми за роми през (през десетилетието 1990-2000). Това са асоциации, фондации, инициативни групи, политически партии, публични институции и бизнеси. Главните цели на тези проекти са свързани с образование (41%), със социални услуги (27%), с култура (19%), с икономическо развитие (18%) и с права на човека (28%).
Понастоящем се смята, че съществуват около 250 ромски неправителствени организации, от които активни са едва стотина. Именно те провеждат и изпълняват различни конкретни проекти. Техните ръководители са много значими и добре известни личности. Най-важни и най-активни ромски неправителствени организации са:
Romani CRISS: права на човека, лобиране и застъпничество.
Ромски център“Amare Romentza” (преди се казваше “Avem Amentza”): образование, равни възможности, права на човека.
Агенция“Impreuna”-„Заедно”: развитие на общността.
Ресурсен център за ромските общности (Resource Center for Roma Communities) е единствената институция, която си поставя за цел да пропагандира положението на ромите и да го подобрява, като прилага специални програми в това отношение.
Изследване на ромски проекти, в което подробно са обсъдени всички аспекти е: Anastasoaie, V. M., Tarnovschi, D., еd. Roma Projects in Romania. 1990-2000. Cluj-Napoca: EDRC, 2001.
8) Има ли роми в шоу-бизнеса в Румъния? Какъв е техният дял спрямо останалите представители на шоу-бизнеса?
Ю.П. и А.М.П.: В шоу-бизнеса има няколко известни имена, но не може да се пресметне точно какъв дял заемат ромите в него.
9) Какъв е делът на ромските студенти в Румъния? А има ли ромски студенти, обучаващи се в европейски или американски университети? Има ли количествена информация по темата.
Ю.П. и А.М.П.: Политиката на позитивна дискриминация, насочена към включване в университетите в Румъния на ромски студенти, стартира през 1992 г. от Министерството на образованието, Факултета по социални дейности на Университета в Букурещ, с квота за 10 студенти от ромски произход. През 1993 г. програмата е приложена във факултетите за социални дейности в други два румънски университета – в Клуж и Яш. През 1998 г. програмата се разширява и се обявява прием на 149 ромски студенти в различни факултети в осем университета в страната. След 1998 г. благодарение на стратегията за позитивна дискриминация ромски студенти се приемат в румънските университети (право, социална дейност и психология) и в средните училища. Много роми, които са завършили, започват работа в ромски неправителствени организации. През 2002 г. са обявени 393 места за роми в университетски специалности; през 2003 г. тези места са 422 в 39 университета, през 2004 г. местата са 399 в 41 висши училища. Напр. в Букурещ има 60 специални места за ромски студенти във факултетите по социология и социална работа, администрация и бизнес, география, филология, история, журналистика, математика, биология, теология и психология. Понастоящем, установено е, че в цялата страна са предоставени около 500 места за ромски студенти в университетите на Румъния. Към тази квота могат да се прибавят и 93 отпуснати места за ромски учители, които да се обучават дистанционно в рамките на програма CREDIS на Университета в Букурещ, УНИЦЕФ и програма ФАР чрез румънското Министерство на образованието. Дисциплините, които избират ромските студенти, са ветеринарна медицина, медицина, фармация, икономика, музика, театрално и художествено изкуство, спорт, политология, инженерни науки, социални дейности, социология, история, публична администрация, чуждестранни филологии, психология. По данни на Министерството на образованието в Букурещ квотата за ромски студенти е изпълнена на 70%.
Някои социолози определят този процес като социална иновация, както напр. Адриан Некулау (Adrian Neculau). Както румънските, така и ромските студенти са подложени на различни поведенчески модели на взаимодействие, които не са им познати до този момент. Самото университетско поле значително се модифицира, след като се научава как да включва ромите и да ги адаптира към новите за тях предизвикателства. Поставя се началото на огромен процес на социално учене, на придобиване на социално знание и опит и за двете страни, благодарение на политиката за позитивна дискриминация.
Оценява се, че в последните 15 години около стотина ромски младежи се учат в чужбина, предимно благодарение на Фонда за ромско образование, като много от тях са студенти в Централноевропейския университет.
10) Има ли финансова помощ от външни донори специално към изявени роми: предприемачи, политици, журналисти, учители, представители на шоу бизнеса, студенти?
Ю.П. и А.М.П.: Фондът за ромско образование на Фондация “Сорос” е признат като единствената програма, която стимулира формирането на „ромски елит”.
11) Участието на Румъния (на държавно ниво) в Декадата на ромското включване (2005-2015) отрази ли се на интеграцията на “успелите роми” в страната? Бихте ли обяснили по-подробно.
Ю.П. и А.М.П.: Все още е твърде рано да се прави някаква оценка на влиянието на Декадата, тъй като тя едва започна в 2005 г.
12) Забелязват ли се някакви трайни тенденции сред по-издигналите се, успели роми: засилва ли се техният ромски етноцентризъм или имат склонност за по-устойчива интеграция в националното общество? Променя ли се тяхната толерантност към останалите роми и към другите етноси? По-силна ли става тяхната кохезия с ромския етнос или тя отслабва?
Ю.П. и А.М.П.: Моделът, който се наблюдава е, че успелите роми се интегрират в по-голямото общество, но има разпад на връзката им със самата ромска общност. Онези, които произхождат от по-традиционни общности, самата общност ги отхвърля, тъй като според нея те са станали “румънци”. Онези, които произхождат от смесени общности, сами предпочитат да се смесят с по-голямото, основното население, да интериоризират неговите модели и да оставят зад себе си ромското си минало, да загърбят миналото си като роми. Единствено етническите институционални възможности от миналите години допринасят за утвърждаване на ромската идентичност в обществото и я гарантират, но дори и в тези случаи лидерите проявяват склонност да прекъснат връзките си със своята ромска общност.
13) Как се ранжира тяхната ромска, национална и европейска идентичност, след като са успели в кариерата и живота?
Ю.П. и А.М.П.: Според последното преброяване от 2002 г. в Румъния живеят 535 312 роми, които се идентифицират като такива. Ромските лидери твърдят, че броят на ромите е приблизително между 2 500 000 и 3 000 000. А изследователите, работещи по тези въпроси, сочат приблизително около 1 500 000 роми. От тези данни става видно, че като цяло, ромите предпочитат да декларират румънска идентичност, а понякога и друга идентичност (най-често унгарска). Що се отнася до елитите, смята се също така, че много от тях предпочитат ромска идентичност и добра интеграция в обществото.
14) Нещо друго интересно, което вие бихте искали да допълните, като извод от наблюдения и проекти в Румъния на роми, които са успели?
Ю.П. и А.М.П.: По-долу предлагаме някои изводи, които са направени от изследването “Ромите – житейски истории”. Изследването съдържа четири житейски истории на успели роми. Изследователската стратегия е основана на качествени методи, анализ на интервюта. Житейските истории са разказани, като се съсредоточава вниманието върху детството, училище и работа, колеж, професионална кариера, любов и семейство и житейска удовлетвореност.
Всички обекти на изследването са завършили колеж и заемат постове в политически организации, правителствени институции и в неправителствения сектор. Те са на различни равнища на личностно и професионално развитие: един от тях е зряла жена, в напреднала възраст, която заема важен пост в държавна институция, двама са млади току-що завършили, които работят в неправителствени организации, а четвъртият работи в политическа организация. От техните житейски истории е възможно да се обобщят и изведат някои отличителни особености, характерни за техните биографии, които биха могли да се определят и като фактори, маркиращи техния успех в обществото. Успелите роми, които разказват своите житейски истории, са били силно повлияни от асимилационната политика на комунистическия режим. Те или са израснали в условията на този режим и напълно са се социализирали през периода, или отчасти са се социализирали през комунистическия режим и произхождат от семейства, които напълно са изпитали последиците на тези политики. Комунистическият режим в Румъния упражнява асимилаторска политика по отношение на ромите, което оказва противоречиво въздействие върху това население (Voicu, Tufis 2007). Да се ходи на училище е било задължително. Това е довело до високо образователно равнище сред ромите. Провежданата политика на систематизация цели да се разрушат периферните общности в градовете и да се осигурят по-високи, по-добри, по-качествени условия на живот. Този процес означава да се смесят ромите с мнозинството в обществото. През първия период от комунистическия режим някои роми са били включени в комунистическата партия и са им били дадени важни постове като мярка за осъществяване на социална справедливост. Макар че това би могло да доведе до вертикална мобилност на някои роми, то води също така и до увеличаване на напрежението между ромите и основното население, което възприема тези мерки като нелегитимни.(Ponce 1999, p. 42) Що се отнася до трудовата заетост, комунистическата политика на ромска интеграция в сферата на трудовата заетост е играела роля при формиране на работническа класа сред ромите. Те обаче са били предимно в категорията на неквалифицираните работници (Ponce, 1999). Ромите са били доста уязвими на пазара на труда и това става очевидно през 1980-те г. на ХХ в., когато Румъния сама се сблъсква с икономическата криза, както и през 90-те г. на ХХ в., когато се променя режимът. Политиката на комунистическия режим, насочена към увеличаване на раждаемостта, оказва пряко влияние върху ромите; сред тях тя нараства. Това означава добро медицинско обслужване, социални ползи и по-добър здравен статус.(Voicu, Tufis 2007)Макар че подобряването на жизнените стандарти е било важно нещо по време на комунистическия режим, в литературата този показател се оценява така: комунистическата политика не е отчитала спецификата на ромите и ги е третирала единствено като социален проблем, който трябва да се разреши. Ромите е трябвало да удовлетворят стандартите, които важат за цялото население. Ако не сторели това (напр., ако останели номади), щели да бъдат изпратени в затвора (Gheorghe 1991). Това довежда до влошаване на ситуацията на някои роми.
Успелите роми, които разказват своите житейски истории, са развили биографиите си в тези рамки и силно са били повлияни от тях. На социално равнище, те са били част от смесените общности (роми и румънци), ходили са на смесени училища, били са изложени на въздействието на модели и стандарти, които са валидни и за останалата част от населението. Това е показано чрез богата мрежа от взаимоотношения и връзки с основното население, в образователните възможности, които са получили. На семейно и личностно ниво, най-важният фактор в тези ромски животоописания се състои в силните образователни ценности, които съществуват в техните семейства. Те се проявяват във всички случаи и се препредават от майките, които представляват централна фигура в живота на тези роми.
Други важни фигури са учителите в училище, които много пъти признават потенциала на своите ученици, изграждат модели и ги окуражават да продължават в по-високи образователни степени. Дори и когато условията през детството са сурови и груби, когато детето израства в бедност, конфликтни семейства, домашно насилие, именно силните образователни ценности и силното индивидуално желание за успех са факторите, които движат личната биография към личностен и социален успех.
Структурните условия, осигурени след 1989 г. за категорично действие от страна на ромите, също се оказват важни в личните биографии на участниците в изследването. Позитивната дискриминация в университетите помага, според интервюираните, да се преодолее първоначалното изоставане в качеството на образованието и да се догони мнозинството по отношение на образователно ниво и благоприятни възможности, които произтичат от това.
От изследването става ясно, че структурните благоприятни възможности, както и личностните фактори прокарват пътя към успеха за ромите в Румъния.
Превод от английски език: Ивелина Ватева
[105] Въпросникът бе изпратен на тези експерти и въз основа на отговорите им се проведе делова среща в България с тях през септември 2009 г. Последва нова поредица от доуточняващи въпроси, чиито отговори получихме през октомври с.г., а допълнителни въпроси бяха обсъдени и през юни 2010 г. в Букурещ със същите и други румънски експерти, с прякото участие на Валентина Миленкова и Светлана Д. Христова от колектива на нашия проект „Успелите роми”.
[106] Бел.ред.: Пълните библиографски данни са в Приложението, в Литературата (13.9.).