10.4. БЕДНОСТТА В ОБЩНОСТТА И УСПЕХЪТ НА ИНДИВИДА
В безкрайното море от информация по проблемите на социалното изключване, когато се заговори за бедност, интуитивно повечето автори свързват това явление с неговите етнически измерения и прояви. Резултати от различни социологически изследвания, проведени през последните години (Взаимоотношения между поколенията и половете, 2007; Ромите в Централна и Източна Европа. Извън капана на зависимостта, ПРООН, 2003 и мн.др.), показват, че процеса на обедняване и самата бедност не е еднакво валиден за всички представители на ромската общност. Част от ромите излизат от групата на бедните, а дълбочината на бедността при останалите постепенно намалява[74]. Индикатори за подобряването на тяхното материалното положение са новопостроените къщи в ромските квартали, нарастващият брой на колите в кварталите, по-доброто облекло, което могат да си позволят повечето от тях. Същевременно, намалява делът на лицата и домакинствата, разчитащи главно на месечно социално подпомагане, а също така и относителния дял на онези, за които изхранването е проблем. По експертни оценки, най-дълбоката мизерия засяга не повече от 10-20% от домакинствата в гетата, като още 20-30% също живеят бедно, особено през зимните месеци[75].
Бедността като многоизмерно явление показва връзката между различните форми на лишения: липса на ресурси, доходи, подходяща заетост, ограничен достъп до производствени ресурси, до здравеопазване и образование, липса на социална защита и свободно участие в обществения живот[76]. Тя е много повече от материален дефицит, включвайки в себе си всичко, което пречи на хората да оползотворят способностите си и да развият своите индивидуални възможности, далеч от маргинализацията и лишенията.[77]
Три са най-изтъкваните й особености: първо, че това понятие има своите монетарни и немонетарни измерения. Второ, че бедността включва освен обективни и субективни индикатори, въз основа на които тя в най-общ план се дефинира като „чувство, усещане на индивидите, че те нямат достатъчно средства, за да бъдат самостоятелни”[78].
Именно нейната широкоаспектност е в основата на използвания от Световната банка индекс за комплексност и дълбочина с четири компонента[79]:
· Материална неосигуреност;
· Недостиг на здраве и жизнеспособност;
· Ниска образованост и култура;
· Изключеност, вместо интегрираност.
В настоящия раздел връзката между бедността в етническата общност на ромите и успеха на конкретния индивид ще се разглежда в две различни измерения. От една страна, тя е пречка за пълноценното доказване и успешната реализация на личността, а от друга, в някои случаи тя се явява и мотиватор за излизането от „дъното”.
Следва да се припомни, че ромският етнос обикновено кумулира няколко риска от обедняване[80] – ниско образователно равнище, висока безработица, лоши жилищни и битови условия, многочленни семейства/домакинства с деца.
Резултатите от проведеното по проекта изследване показват, че бедността и недоимъка са сред водещите причини, които пречат на човек да успее в живота. На въпроса: „Защо не са успели според Вас хората от Вашето селище?”, повечето от интервюираните роми отдават значение на липсата на заетост и високите нива на безработица (29.3%). Ниската степен на образование и квалификация е посочена като втората причина за неуспех според 14.2% от ромите. Знанието все повече се осъзнава като основен елемент на съвременната икономическа среда. Животът в бедност и ограничените финансови възможности, стигащи основно за оцеляването е следващата по важност предпоставка според 11.6% от ромите, която възпрепятства реализацията на личността. В най-малка степен сред палитрата от фактори, възпрепятстващи успеха в живота, това са ограничените възможности за правене на далавери, даването на подкупи и търсенето на връзки (0.9% от отговорилите), т.е. търсенето на странични, нелегитимни пътища не е масово приемливото решение за тях.
Фигура 2. Защо не са успели според Вас хората от Вашето селище? (в %)
Ниският жизнен стандарт и материален дефицит в повечето от случаите е характерен за лицата, живеещи в бедност. Недостигът на финансови средства за храна, облекло и стоки от първа необходимост пречи на тяхното пълноценното участие и реализация в обществото. Като цяло изследваните роми са песимисти и недоволни от своята материална обезпеченост. Самооценката за степента на удовлетвореност на респондентите от собственото си материално състояние е направена на база десетстепенна скала, като 1 е „изцяло недоволен”,а 10 е„напълно доволен”.Субективното усещане за недостиг на средства за нормално съществуване е отчетено при 62.4% от изследваните лица от този етнос (първите три най-ниски степени на скалата!). Съответно, живеещите комфортно с добро материално положение са едва 9% (последните три най-високи степени на скалата).
Фигура 3. До каква степен сте доволни от сегашното си материално положение? - според интервюираните роми (в %)
Резултати от предходни изследвания[81] отчитат наличието на статистически значима връзка между степента на образование и риска от изпадане в бедност. Налице е висока степен на неудовлетвореност на интервюираните роми от тяхното образование. Разпределението по 10-степенната скала „изцяло недоволен-напълно доволен” показва, че общо в негативния сектор (първите три най-ниски степени на скалата) попадат 54.7% от интервюираните респонденти от този етнос. Очевидно все повече роми осъзнават важността на образованието, като фактор за излизане от бедност и същевременно като шанс за успешна реализация в близко бъдеще. От друга страна, данните свидетелстват индиректно и за това, че значителна част от тях са вероятно с ниска степен или без образование, което им пречи за упражняването на по-скъпо платена работа.
Фигура 4. До каква степен сте доволни от Вашето образование?- според интервюираните роми (%)
Бедността и социалното изключване при ромите e пряко следствие и от тяхната икономическа активност и статут на трудовия пазар. Високата безработица сред общността и преобладаващата заетост на нискоквалифицирани работни места водят до неизгодно за тях положение, което допълнително се усложнява и от наличието на дискриминационни нагласи на пазара на труда. Тези фактори, в съчетание с прекомерната зависимост от социалното подпомагане, са предпоставка за бедност, която не позволява на повечето от тях да се реализират успешно живота. Потвърждавайки резултатите от някои предишни изследвания[82], данните отчитат и при нашето изследване твърде висок дял на ромите (52.8%), които декларират, че към момента на провеждане на изследването нямат постоянна работа, което увеличава вероятността за живот в лишения и немотия.
Разглеждайки връзката бедност – статут на пазара на труда, следва да фокусираме вниманието си и върху един друг широко изследван напоследък феномен, наречен „работещи бедни”, възникващ по редица причини, сред които от особено значение са равнището на доходите от труд. Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.дава право на всеки за справедливо заплащане, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита[83]. Въпреки това реалността показва, че само наличието на работа не е достатъчно, за да се избегне бедността.
На въпроса: „Като вземете всичко под внимание, доколко сте доволни от работата си сега?”, повечето отизследваните роми са недоволни от упражняваната трудова дейност, било то от гледна точка на заплащането, условията на работа или типа работа. Делът на онези, които изразяват противоположно мнение е 6.9% (трите най-високи степени на скалата).
Фигура 5. До каква степен сте доволни от работата си сега?- според интервюираните роми (%)
Бедността като многоаспектно явление оказва влияние и върху жилищно-битовите условия. Домакинства с нисък доход, често живеят в занемарени жилища, лишавайки се от различни предмети на бита. Голяма част от изследваните роми - 38.9% (трите най-ниски степени на десетстепенната скала) са недоволни от жилището, което обитават. В редица проведени изследвания се констатира, че бедността в повечето случаи възпрепятства шанса на човека за достъп до прилично жилище[84], а от тук и за по-добър живот. Според резултатите от проведените полустандартизирани интервюта, болшинството от респондентите от ромския етнос (74.6%), които са изцяло недоволни от своето жилище и имат желание да се подобрят битовите условия на живот са изцяло недоволни и от своето материално положение.
Фигура 6. До каква степен сте доволни от Вашето жилище?- според интервюираните роми (%)
Друг аспект на бедността при ромите е, че тя се корени в неблагоприятната им отправна позиция в самото начало на прехода от планова към пазарна икономика. Макро и микросредата след падането на комунизма, приватизацията и фалирането на множество предприятия води след себе си до значително нарастване на безработицата в страната. Като изход от тежката ситуация част от успелите роми, с които бяха проведени дълбочинни интервюта по проекта споделят, че са били принудени да започнат собствен бизнес:
· „Непосредствено след 1990 г. след промените, нямаше друг изход, тъй като повечето хора бяхме съкратени и нямаше работа по обектите, реших да направя едно кафе-барче в собствената ми сграда като начин да изкарам някой лев”.(Г.Г. – ром, бизнесмен).
Именно недоимъка, желанието да се подпомогне семейния бюджет и стремежът за осигуряване на по-добро бъдеще на собствените си семейства е водещ мотив за започване на частна дейност, като алтернатива пред живот в бедност и нищета.
· „Значи, само аз съм момче и имам шест сестри по-малки от мене. Майка ми и баща ми по едно време вече не смогваха – по комунистическо време малки заплати, а голямо семейство и аз трябваше да започвам да работя. Уредиха ме в една строителна фирма - общак работник. Бъркам, нося, аз нахъсан, такъв. Как да ти кажа, на едно 15 годишно дете да получава заплата му идва интересно, станах самостоятелен и си работех доста съвестно. В интерес на истината работех много повече от някои по-възрастни работници и имаше там двама- трима по-възрастни майстори и им станах симпатичен по някакъв начин и решиха да ме направят майстор. И така от ден на ден, от ден на ден, аз на седемнадесет години вече бях едно към едно като тях майстор. След което реших и си създадох собствена фирма.”(Д.П. – ром, бизнесмен).
В съвременното общество ниският жизнен стандарт и материален дефицит характерен за лицата, живеещи в бедност, не е задължително да се съчетава с умствена и културна нищета. Дори обратното: стремежът към намаляването на икономическите трудности, полагайки усилия, а също така и притежавайки определени качества и умения, всъщност мотивира част от бедните да предприемат инициативи, които подобряват положението им в обществото. В случая бедността се явява като мотиватор за излизане от дъното, опит за справяне с редица затруднения и трудности, с цел задоволяването на различни потребности (храна, облекло, образование, здравеопазване, и т.н ).
· „В условията на икономическа и световна криза е необходимо да се прекрояват нещата. Оставайки на пътя, не мислейки да коленича и да прося, реших да открия малкото заведение, което все пак да подпомогне семейния бюджет и да се върши нещо, което все пак да бъде допълнителна стимулация за семейството”(З.К – ром, бизнесмен).
Данните от проведеното социологическо изследване дават основание да се направи изводът, че независимо от факта, че бедността и успехът, като понятия са на два различни „бряга”, свързващият мост между тях това е желанието, амбицията и целеустременоста на индивида да успее да се докаже сред останалите от обществото и от общността, че може. Несъмнено ниското образование, липсата на възможности за трудова реализация на пазара на труда, недостатъчните нагласи за усъвършенстване на квалификацията и срещащите се прояви на дискриминация са фактори, които безспорно „дърпат” личността надолу – към живот, изпълнен с лишения. Проведените разговори с успели роми, които са стартирали своят път в живота, тръгвайки от „дъното”, показва, че на практика, въпреки трудностите, то е осъществимо. Всичко това провокира размисли за провежданите в момента политики за социално включване. Необходими са специфични мерки, които да целят популяризиране на позитивния образ на успелите роми сред общността, с цел мотивиране и на „другите” от общността да повишат своето образование и да потърсят възможност за личностна реализация.
[74] Изследванията на бедността през 2001 г. отчитат намаляване дела на бедните в сравнение с 1997 г. : вж. по-подробно: World Bank. 200 . World Development Report 2000/2001: Attacking Poverty. Washington, DC; World Bank. 1999. Bulgaria: Poverty During the Transition, Report 18411.
[75] Взаимоотношения между поколенията и половете, 2007.
[76] Многоцелево наблюдение на домакинствата. НСИ, 2003.
[77] Хусен, Ф. 2011. „Аспекти на бедността и политиките на намеса и противопоставяне за подобряване на жизненото равнище на бедните”. В: Проблеми на постмодерността, Том I, Брой 1: 98-146.
[78] Цанов, В. 2001. „Оценка на субективната линия на бедност по данни на домакинските бюджети”. В: Използване на данните от наблюдението на домакинските бюджети при изследване на социално-икономическите процеси. Сборник доклади от семинар - 19-21 юни, Сливек, НСИ: 123.
[79] http://www.assa-m.com/sociologia26.htm
[80] Многоцелево наблюдение на домакинствата. НСИ, 2003.
[81] Вж. по-подробно: Многоцелево наблюдение на домакинствата. НСИ, 2003: 81-83; Бедността сред нас, 2010. http://www.caritaseuropa.org/module/FileLib/ZeroPovertyPartABULGARIANfinal.pdf
[82] Многоцелево проучване на домакинствата в България, 2007, Световна Банка/Институт „Отворено общество”-София.
[83] Всеобща декларация за правата на човека, 1948, чл. 23, ал. 1, 2, 3.http://eltimir.blog.bg/politika/2010/08/13/mejdunarodna-harta-za-pravata-na-choveka.590498
[84] Вж. по-подробно в: България: Предизвикателствата на бедността. НСИ, 2003; Бедността сред нас 2010. http://www.caritaseuropa.org/module/FileLib/ZeroPovertyPartABULGARIANfinal.pdf