10.2. „УСПЕХОВИТЕ ЙЕРАРХИИ” НА ОБЩНОСТТА
Ромите за успеха: „деформирана” ли е представата?
Чувството за дискриминираност
10.2.1. РОМИТЕ ЗА УСПЕХА: „ДЕФОРМИРАНА” ЛИ Е ПРЕДСТАВАТА?
Как хората от ромската общност, от различните ромски махали, разбират успеха и успелите? Дали те нямат свое доста различно, специфично тълкуване на успеха, дали не разпознават успелите „сред своите” по съвсем друг от досега коментирания начин, в съвсем други „свои си” термини и категории, за разлика от описаното по-горе в шестте профила на жизнените траектории?... Сравняването, съпоставянето на „двете гледни точки” – тази на успелите роми и тази на другите роми от ромската общност, живеещи постоянно в различни ромски махали в и край отделни селища из страната, е сериозно предизвикателство, доколкото някои изследователи са на мнение, че критериите за успех вътре в и сред общността са направо коренно различни, едва ли не „нямащи нищо общо” с „общоприетите”, валидни и приемани принципи в „голямото общество”.[64] Какво показват проведените полустандартизирани интервюта, включващи както закрити, затворени, така и открити, отворени въпроси, т.е. предоставящи възможности за по-подробно и адекватно изучаване на емпиричните мнения на терена?
Нека започнем с факторите за успеха, оценени от една страна с отговорите на въпроса „Според Вас, доколко важно за успеха в живота е…?”[65]. Анализирайки само категорично позитивния отговор „много е важно” в тристепенната скала, където са повечето от натрупванията, изследваните роми предлагат следната своя йерархия на факторите за успех (в %):
1) Да си амбициозен (80.4),
2) Да работиш упорито (78.8),
3) Да имаш добро образование (77.2),
4) Да имаш връзки (76.3),
5) Да си млад (69.9),
6) Да произхождаш от богато семейство (63.3),
7) Да имаш добре образовани родители (59.5),
8) Да си българин, ром/циганин, турчин (54.1), (а за 23.8 – „изобщо не е важно”),
9) Да си мъж или жена (37.0),
10) Да даваш рушвети/подкупи (36.4),
11) Да си християнин или мюсюлманин (24.4), (а за 33.9 – „изобщо не е важно”).
В тази „ромска класация” правят впечатление няколко неща:
· първо, като цяло подреждането е твърде идентично, подобно на подреждането на факторите за успеха в цялото национално общество[66] – в преобладаващата си част ромите поставят на първите позиции категорично едни и същи меритократични ценности и качества – да си амбициозен, да работиш упорито и да имаш добро образование;
· второ, ролята на „връзките” като фактор са на четвърто място, като тук става дума явно по-скоро за познати и делови контакти, т.е. отделно се имат предвид далаверите, корупцията – които са фактор едва на друго, десето място по важност (за 34.6% от ромите рушветите и подкупите „изобщо не са важни” за да напреднеш в живота);
· трето, ромите очевидно младата, жизнена възраст, като много съществено условие за успеха(те са от най-младата етническа общност у нас);
· четвърто, етническата принадлежност е поставена едва на осмо от единадесет възможни фактора по значение за успеха, т.е. този фактор не се драматизира изключително сред ромите, което се потвърждава и от последното, единадесето място на значението на вероизповеданието (за 33.9% от ромите религиозната принадлежност „изобщо не е важна” за да успееш в живота).
Допълнителна информация за това, което ромите оценяват като успешна изява, е тяхната класация на престижа на различни професии и длъжности. Умишлено бяха предложени за оценка професии, занятия, длъжности, които са по-популярни сред ромите у нас и упражнявани от тях, които са им по-близки, разбираеми, познати, за да могат да ги оценяват сравнително по-информирано. „Класацията на престижа” сред ромите извлякохме чрез методика, широко практикувана в международната изследователска практика, напр. в модула „Социално неравенство” на програмата ISSP[67].
Какъв е резултатът? Твърде интересен и предизвикващ много разсъждения. Първото място в класирането от ромите на най-добре платените професии не ни изненадва, че това наистина са „музикантите, певците, артистите в шоу бизнеса”, за които чрез медиите постоянно всички научаваме – за публичните им изяви, за сериозните хонорари, за странности на личния им живот и пр. Популярността и славата им допринася много за първото място. Но и тук не трябва да се подвеждаме от предпоставката за някаква по-специфична йерархия на предпочитанията. Въпреки че от изброените единадесет занятия, тази на музикантите и певците от шоу бизнеса е най-високо заплатената, тъкмо това е единственото занятие, на което ромите дават и негативна оценка: тъкмо от тази категория респондентите „отнемат” от „реално получаваните пари” – разликата между това колко „реално” печелят и колко „би трябвало” да печелят е отрицателна (-103.90)! Т.е. категорията на музикантите, певците и артистите в шоу бизнеса не се приема безрезервно дори от самите роми – явно, представата на външни „наблюдатели” за пълната и безрезервна подкрепа от аплодиращи и „щракащи с пръсти” роми на техните шоу звезди е доста преувеличена, опростена и непотвърждаваща се категорично!...
Освен това, прави впечатление, че следващите в класацията са представители не на някакви развлекателни професии, а на уважавани в обществото социални позиции – в отговорите и на двата въпроса (за „реално” получавани и за какво „трябва” да получават) в първата петица са едни и същи и за роми, и за българи (от общо единадесет) занятия: собственик-предприемач, квалифициран работник или майстор, строителен работник, както и на учителя, журналиста. Важно е също да се забележи, че ценени и уважавани от ромите са и позициите на „работник вземеделието или животновъдството”, както и „градински работник по озеленяването”, което подсказва перспективни полета на политики за осигуряване на заетостта сред ромите. Респондентите-роми показват, че при едни нормални, невисоки нива на заплащането (400-535 лв. при нива от периода на терена – м.май 2011 г.), те биха били доволни да упражняват такава работа. И от която сигурно има нужда почти всяка община и селище!
Таблица 9. Колко, според изследваните роми и българи, БИ ТРЯБВАЛО да печелят (в лв.) на месец хората от посочените професии и длъжности, както и РАЗЛИКАТА между онова, което тези професии и длъжности „реално” получават и онова, което би трябвало да получават
|
Професии, длъжности, занятия
|
Средна сума
|
|||
|
|
Според ромите
|
Роми - разлика
|
Според българите
|
Българи- разлика
|
|
Собственик на малка фирма (малък бизнес)
|
1236,32
|
+484.63
|
2050,91
|
+1263.79
|
|
Продавач в магазин
|
404,58
|
+157.04
|
584,51
|
+236.78
|
|
Неквалифициран (общ) работник в предприятие
|
403,94
|
+152.21
|
502,50
|
+211.64
|
|
Музикант, певец, артист в шоу-бизнеса
|
1311,42
|
-103.90
|
1683,76
|
+231.47
|
|
Строителен работник
|
722,53
|
+232.43
|
952,99
|
+302.05
|
|
Квалифициран работник, майстор
|
861,29
|
+306.56
|
1289,78
|
+422.86
|
|
Журналист в местно радио, ТV канал или вестник
|
409,51
|
+137.89
|
689,54
|
+315.68
|
|
Учител
|
548,22
|
+228.88
|
832,19
|
+359.41
|
|
Работник в земеделието или животновъдството
|
534,54
|
+302.01
|
681,23
|
+429.50
|
|
Ръководител на гражданско сдружение-НПО, фондация
|
259,33
|
+81.21
|
520,28
|
+272.24
|
|
Градински работник по озеленяването
|
406,18
|
+185.76
|
478,11
|
+252.63
|
Друго впечатление, което се налага от таблицата е, че принципно респондентите-българи дават най-често около двойно по-високи балове за съответните професии, занятия. Обяснението вероятно се състои не толкова и не само в сравнително „по-ниския таван” за заплащането от страна на представите на ромите (изхождайки от ниския собствен подоходен статус), но и в срещащите се по-ниски нива на заплащания на работещите тези професии роми или по представите от работещи техни близки. Няма да е изненада, че в рамките на един и същ отрасъл и професия ромите нерядко са заети на по-нискодоходни работни места (допускащи и по-ниско образование и квалификация), откъдето идва и информацията им за равнищата на заплащане. Освен това, българите очевидно и според тези данни сравнително повече от ромите ценят професиите на умствения труд, като тези на учителя и журналиста.
Не се оправдават очакванията, че ромите ще оценят високо „ръководителите на граждански сдружения (НПО и фондации)”: в техните представи такива хора трябва да получават средно едва 260 лв. (много по-ниско и от това на нискоквалифицирани работници и от градински работници по озеленяването), докато българите им придават двойно по-високо от това ниво на заплащане. Вероятно, ромите не придават особена значимост на този организационно-проектен тип труд. Може би шефовете на фондации и НПО не се ползват с особен престиж и авторитет сред ромите, те не се приемат за особено ценни. Наверно, би било погрешно ако безкритично се приема като „факт” влиянието сред ромската общност на НПО лидери, че те представят и изразяват интересите на тази общност.
Обясненията, които ромите дават за причините за успеха на техни „събратя” следва вече коментираното: „защото работят упорито, с амбиция”(за 59.8%), „защото имат много и полезни връзки”, „защото имат добро и подходящо образование” и т.н. Тук като втори по значимост фактор добавят: „защото имат талант, лични способности”(за 52.9%). В обясненията „друго”, ромите включват и: „находчивост”, „риск”, „политически връзки”, „наследен занаят” и разбира се – „късмет”, „божия помощ” и др.под.
И ако има съмнение сред специалистите, че тук все пак става дума за избор на ромите измежду ограничен брой варианти, професии, занятия, длъжности, то ще допълним, че сходни, аналогични са отговорите им и на откритите, отворени въпроси (без предварително фиксирани отговори) за това: кои конкретно, поименно „успели хора” те познават от техния етнос и с какво се занимават те? Или въпросът е за тяхното непредубедено посочване кои са успелите и какво правят те.
Отговорите надхвърлят очакванията. Оказа се, че ромите у нас имат твърде близки, сходни оценки с общоприетото за това що е успех и кои са успели спрямо мненията и оценките в „голямото общество”. Онова, което най-много се цени според националните репрезентативни извадки за страната се преповтаря в голямата си част и от ромите, взети отделно. Повече от интервюираните роми приемат за успели такива хора и сред тях самите, които се занимават с частен бизнес и предприемачество, собственици са на фирма, на магазин, имат своя търговия. Редом с успели техни музиканти и предприемачи, те високо уважават успеха на служители в общината, лекари, адвокати, архитекти, политици, журналисти, учители и други преподаватели, лидери на фондации, полицаи, следователи, охрана. Те изброяват и други почитани професии, напр. инженери и компютърни специалисти.Особеното, различното е в сравнително по-честото изтъкване в допълнение е, че Х или Y са успели, защото са рискували и са заминали да работят в чужбина (известно е, че значителна част от ромите са икономически мигранти, особено след присъединяването на България към Европейския съюз); но това, както знаем, е валидно за оценките на доста хора в нашата страна днес[68].
Допускахме, че ромите биха посочили като „успели роми” в повечето случаи такива, които упражняват занятия, позиции от „сивия” и дори криминалния сектор, да посочат такива, които, макар и незаконно, бързо са забогатели, натрупали са „бързи пари”, с неясен произход. Но поне нашите резултати показват друго: само към 2% от изследваните роми приемат сред „успелите” и проститутки и едва под 1% смятат за успели отделни сводници и лихвари.
В този смисъл, информацията от конкретния терен свидетелства срещу очакванията за „деформирани представи” сред ромите кой и какъв е „успелият”. При това в случая става дума за действителното, не формулирано предварително, непредубедено, „самородно” виждане за успеха и успелите, което е поразително близко до общоприетото, общоцененото в обществото.
Едно от възможните обяснения за битуващите предубеждения, че сред ромите са налице и са широко разпространени „деформирани представи” за успеха и успелите е вероятно преекспонирането, преувеличаването, умножаването на отделни случаи на роми, които приемат и замогнали се техни „събратя” с контрабанда, трафик на хора, кражби, лихварство, проституция и пр. Оттук и разпростирането на тези отделни впечатления върху целия етнос, т.е. „категоризирането” им, „подвеждането им под един общ знаменател”, от което тъкмо се оплакват много от успелите роми, както видяхме по-горе. А самото това преекспониране и категоризиране всъщност не е нищо друго освен частен случай също на предразсъдъчно, стигматизирано мислене. Нима сред обикновените българи, живеещи в Бояна, Драгалевци, Бистрица, няма и такива, които да завиждат на твърде бързото замогване на бизнесмен или политик, гледайки „палата” и колите му? И да мечтаят такава съдба… Прави ли това обаче от тези българи хора с „деформирана представа”, че приемат и дори идеализират подобно бързо и необяснимо забогатяване, че приемат това за безспорен успех?...Аналогично, ежедневната, едва ли не мазохистично честа поява в масмедиите на репортажи за различни престъпници не означава, че те са станали вече 20-30% от населението; в обществото ни техният относителен дял остава далеч под 0.2%. Преекспонирането не означава автоматично и нарастване на реалната стойност и валидност на дадено събитие или факт.
В подкрепа на казаното ще приведем още аргументи. На открития въпрос „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате успели в живота?” около 30% от ромите отговарят, че онова, което най-много им трябва е „работа”, а на близкия въпрос какво им е необходимо, за да се чувстват по-щастливи – 26.5% от ромите също отговарят „работа”. Струва ни се, че това не е дежурен отговор. Изяснявайки социалногруповата принадлежност в извадката на ромската общност установяваме, че 52.8% от всички интервюирани са със статуса на „безработни”. А 39.6% от женените/омъжените от тях съобщават, че такъв „безработен” статус имат техните партньори. Доста други въпроси и техните отговори свидетелстват, че ромите, живеещи в махалите, не просто се оплакват, но и наистина желаят да работят. Разбира се, сред тях е налице и определена инерция в мисленето, в нагласите, високият процент патернализъм, очакването държавата и общината да им осигури работа (около 13% от ромите проявяват и апатия, нежелание да променят нищо, за да успеят). Но, известна е икономическата стагнация в страната, особено по общини, липсата на каквато и да е възможност за заетост и инициатива за откриване на форми на заетост. Затова не е случайно, че около и над 1/3 от тях не са доволни от услугите в общината, от ръководителите на общината, а и от частните бизнесмени, у които най-често е инициативата за откриване на нови работни места.
При това, става дума за работни места за хора с ниско образование, каквито са повечето роми. На въпроси каква работа биха работили, ромите проявяват интерес да извършват такива, нискоквалифицирани дейности:
· по хигиената, в чистотата;
· строително и ремонтни дейности при строежа и поддържането на пътища;
· авторемонтни и автоподдържащи услуги;
· земеделски и животновъдни занятия;
· градинарски и озеленителни дейности в паркове и публични места;
· работници в общественото хранене;
· санитарки, гледане на стари хора, на сираци;
· дребни занаятчийски и битови услуги и поправки, шиене, плетене, тъкане и пр.
Заедно с това, към всеки от горните форми на заетост могат да се включват и курсове за повишаване на квалификацията, за растеж на длъжността и доходите. И т.н. Остава местните общинари и местният бизнес да поемат инициативата!…
Допълнителен щрих, в подкрепа на казаното за представите сред ромите на това кой е успял и какво за тях е успехът, дават техните отговори на въпроса за „обърнатата” страна на успеха и успелите – неуспеха и неуспелите. При открития, отворен въпрос преобладава вариантът, при който неуспехът най-много се свързва с липсата на работа, с това, че тези хора не работят, че са безработни. Всичките лични и семейни неуспехи ромите свързват първо с това, че неуспелите са без работа, че няма къде да работят – оттук е и тяхната продължителна безработица, бедност, мизерия, пропадане в живота. Втората група причини, с които ромите обясняват неуспелите сред тях, е липсата на подходящи образование, квалификация и личностни качества, в т.ч. чувство за отговорност, целеустременост, упоритост, амбициозност. Третата група обяснение е подчиняването на зависимости, като алкохолизъм, често като следствие на преживени лични семейни драми (изневяра, развод и пр.) или трагедии (загуба на близки, трайно увреждане) или на неусточивост на характера. Сред останалите споменати причини те изброяват: „върши незаконни неща”, „изнудва хората”, увлечение по хазарта, това са комарджии, очакващи само на машинките (ротативки) за „бързи пари”, типични сред тези хора са мързеливостта, инерцията, апатията, „седят си по цял ден вкъщи”, „чакат само на помощи”, такива често са клошари, просяци. Тук се споменават и примери на „пишман-милионери” – коментираните и в медиите бедни роми, които си предоставят личните данни за да им „прехвърлят фирма”, която на практика вече е фалирала и т.н. Има и „оправдаващи обяснения” от типа на „няма късмет човека”. Верни на патерналистичните очаквания на бедните, част от интервюираните роми сочат като общ виновник за неуспехите на хората държавата, която не се е погрижила и не се грижи да няма безработни, да няма ниски доходи и т.н.
10.2.2. ЧУВСТВОТО ЗА ДИСКРИМИНИРАНОСТ
Усещането на даден човек, представител на дадена група, че е дискриминиран е доста сложно и многопластово явление. То далеч не се свежда и ограничава само с обидното назоваване по етнос, реплики или с обидния, пренебрежителен и презрителен контекст към ромите или циганите.[69]
Разбрахме от анализираните дълбочинни интервюта за дълбоката връзка между дискриминацията и успеха на ромите: тя ги съпровожда още от най-ранните им детски години и до момента на проучването, когато вече те са постигнали категорично своя успех. От една страна, дискриминацията се е проявила от ранната крехка детска възраст на съзряването и самоосъзнаването им като „по-различни”, почвайки най-често с акцентиране върху физическите, антропологични специфики, с „мургавия цвят на кожата” и включвайки целият набор от обидни, потискащи, унижаващи, дистанцирани отношения към факта на принадлежността им към белязания, стигматизирания етнос. От друга страна, дискриминацията „присъства” в техния успех като роми и като своеобразна „екстра”, с предизвикателството, с допълнителното амбициране, стимулирането да прилагат „двойно повече усилия”, за да успеят не по-зле от другите; а самата им „отлика” от другите за редица социални позиции се оказва и „бонус”, какъвто е случаят с назначаването на експерти и сътрудници по интеграция на малцинствата в общинските администрации.
Доколко ромите, не „успелите роми”, а обикновените роми в „масовия” случай, живеещи постоянно в ромските квартали, махали, - доколко тези, втори роми, имат чувството, че са дискриминирани? Доколко те усещат дискриминационни отношения, от тяхната си гледна точка? Въпросът бе формулиран така: „Чувствате ли се дискриминиран/а (ограничен, изолиран, пренебрегнат, отхвърлен, унизен) в обществото, поради Вашата етническа принадлежност или религия?”[70] Получените отговори могат да шокират някои политици и управленци със своята категоричност, но са емпиричен факт. Над половината от ромите – 57.6% открито заявяват, че се чувстват дискриминирани (от тях 30.4% - често, а 27.2% – по-рядко). Това е твърде висок дял на официално деклариралите, че са обект на дискриминация. При това, ако към тях добавим и онези, които признават, че, макар сега да не са дискриминирани, преди са били – делът ще нарасне на 62.7% - един твърде, твърде висок, обезпокояващ дял!... За сравнение, в извадката, включваща българи християни и българи мюсюлмани, само 11.1% дават утвърдителен отговор дали се чувстват дискриминирани, заради етноса или религията; двумерното разпределение на данните показва ясно вътрешната причина за това заявление – 18.2% от подизвадката на българите мюсюлмани, споделят, че са чувствали дискриминация, „макар и понякога, рядко”, което е основният „пълнеж” в процента на „дискриминираните българи”, т.е. тук се има предвид дискриминацията поради религиозната им принадлежност, заради изповядването от тях на исляма и усещаното по-различно отношение към тях. При турците, в рамките на тяхната извадка, споделящите, че се чувстват дискриминирани - често или рядко в днешно време – са 27.2%, а ако добавим и онези, които споделят, че преди са били дискриминирани – общо 29.3% (тук асоциациите с „възродителния процес” от 1980-те г. са неизбежни!). Така, общият дял на имащите такива негативни по-близки или по-далечни спомени сред турците ще възлизат на 56.5% от тях. Над представените процентни дялове има за какво да се замислим сериозно…[71]
А в какво ромите най-често виждат, установяват дискриминация към тях? Или, с други думи, какви са за тях конкретните измерения на дискриминационното отношение? Питахме интервюираните „обикновени роми” дали на тях лично им е отказвано, поради тяхната етническа или религиозна принадлежност, различни социални услуги или достъп до официални институции, или възможност за издигане на работното място и т.н. – общо по 10 индикатора: прием в училище или университет, приемане на работа в предприятие, фирма, учреждение, повишаване в службата, получаване на ведомствено жилище от местоработата, необслужване в банка, необслужване в общински служби, необслужване в обществено заведение (кафене, ресторант, дискотека), необслужване в магазин, неполучаване на здравни услуги, недопускане в плаж, къпалня. За да осигурим възможно по-голяма достоверност и автентичност на оплакванията за „отказите” и „неприемането”, всеки от интерюираните трябваше да подкрепи твърденията си с точно назоваване (чрез отворен въпрос) на съответните учреждения, предприятия, заведения и пр., където са получили неприемане или отказ[72].
Най-масово ромите са недоволни от отказите да ги приемат на работа в предприятия, фирми, учреждения – 26.9% от тях заявяват това (при българите – вкл. християни и мюсюлмани – този процент е едва 6.4%, чийто „пълнеж” отново се осигурява най-вече от българските мюсюлмани). Този резултат още веднъж, по свой начин, потвърждава казаното по-горе за желанието на ромите да работят и за липсата на работни места. Към всичко останало се добавя и неприемането им на иначе обявените свободни места, за което представихме конкретни лични свидетелства и в разказите с интервюираните успели роми – как са ги връщали, като са ги „виждали”, че са „по-мургави”, като са им узнавали „необичайните” имена, т.е. произхода им и т.н. За друг тип „откази” и „неприемане” споделят доста по-малко роми – между 2 и 4% от тях по всеки индикатор, с резултати, сходни на тези на респондентите-българи. Допълнителна информация се получава от уточняващия въпрос за конкретните названия на институциите, където са били „отказите”(„местата за дискриминация”) – това са кафенета и ресторанти, където са им отказвали да им сервират, както и да ги назначат на работа, други магазини и заведения за обществено хранене или цехове за производство на хранителни продукти, както и ползването на обществени или хотелски плажове, къпални и пр. Както споменава ромка респондентка, „Отказаха ми, защото ме видяха, че съм мургава!”. Все пак, обнадеждаващото е, че при тази установена в изследването откровеност, дискриминацията по повечето индикатори е в сравнително в слабо изразена степен, с изключение на „неприемането на работа”, което пък е сигнал за внимание, за политики и конкретни инициативи на общинските инспекции, на поделенията на Агенцията по заетостта и Бюрото на труда.
Каква е толерантността на ромите към „другите”, към останалите етноси, към други общности, категории хора? Приложихме вариант на известната скàла на Богардус, чрез която ги запитахме доколко те приемат другите хора (по 16 индикатора за етноси и националности у нас, религиозни групи, както и към инвалидите и хомосексуалистите).[73] По около ¼ от интервюираните роми биха предпочели от „своите” – за съсед, колега, приятел и зет (снаха); между 24-26% приемане е най-високото ниво на приемане на ромите от „другите”; другите изследвани българи християни, българи мюсюлмани и турци не желаят такава близост с ромите (едва между 3-8% във всяка от техните извадки допускат роми за съсед, колега или приятел, но нито един не допуска смесен брак на детето си с роми). Легендите за „голямата толерантност” у нас очевидно нямат потвърждение в тези данни. Оказва се, че интервюираните роми показват по-висок дял на приемане към различните етноси и общности, отколкото респондентите българи и турци. По около 1/3 от ромите приемат хора от различните етноси за свои близки съседи, по-малко биха ги приели за колеги (а и над половината роми, както видяхме са безработни!), още по-малко – за близки приятели и най-малко – за зет или снаха от другите етноси (между 10-16% за всеки етнос); вероятно тук влияе както предпочитанието най-вече към „своите си”, така и реалистичната им преценка, доколко са възможни подобни бракове. Най-нетолерантни са ромите към хомосексуалистите – 62.8% от тях не желаят „никакви отношения” с хора с „нетрадиционна сексуална ориентация”. В това отношение мнението на българите е подобно – 64.2% от тях не искат каквито и да са отношения с хомосексуалисти.
[64] Такива становища се представят донякъде и в предложения разговор с експертите в настоящата книга по-надолу.
[65] Отговорите съдържат преценка на всеки от 11 фактора, за които ще стане дума сега. Отговорът за всеки фактор поотделно включва четири варианта – „много важно”, „почти няма значение”, „изобщо неважно”, „не мога да преценя” – по-подробно вж. накрая, в Приложението – 13.2. Във връзка с цитираните данни – вж. и методическите пояснения в раздел 3.3., както и в началото на настоящия общ раздел 10.
[66] Съпоставяме наши данни ориентировъчно с данни по същите въпроси, поставени в националната представителна извадка в българския вариант на международното сравнително изследване „Социалното неравенство”, проведено на терен през декември 2008 г., в рамките на програмата International Social Survey Programme (ISSP), с национален координатор за България Лилия Димова.
[67] Задават се два подобни въпроса, с една и съща скала на отговорите, в която се представя поредица от професии, занятия, длъжности. В първия въпрос се пита „Приблизително колко печелят на месец?”, а във втория въпрос – „А колко би трябвало те да получават месечно?”, като отговорите се сравняват. Точният размер на предвижданите пари и в единия и другия случай нямат значение, а е важна величината им спрямо останалите професии в скалата; важни са и разликите между смятаното за реално получавано и придаваната важност (колко трябва да получават). Така „парите”(доходите) играят ролята на индикатор за престижа.
[68]Според изчисления на наши икономисти, близо 1 милион са българските граждани-икономически мигранти, работещи главно в страни на ЕС (в Гърция, Кипър, Испания, Италия, Великобритания, Белгия, Дания, Холандия и др.). http://www.temanews.com/index; http://money.ibox.bg/news/id_1917407093
[69] Вж. също в: Тилкиджиев и кол. 2009. Отпадащите роми: 26.
[70] Въпросът включва „и религия”, доколкото опитът показва, че двата вида дискриминация са не просто свързани, а и трудно отграничими в редица моменти, което е забележимо при етносите у нас, изповядващи ислямска религия. Отговорите включват: „Да, много често се чувствам така”, „Да, макар, че е само понякога, рядко”, „Не, бил съм дискриминиран преди, но сега – не” и „Не, нито преди, нито сега не съм се чувствал дискриминиран/а”. За отговорите – вж. в Приложение – 14.2.
[71] Познаваните национални количествени изследвания у нас не са показвали толкова висок дял, като директен отговор на въпроса и към ромите - дали има или дали е имало дискриминация. Вероятно, този емпиричен факт се обяснява поне с две обстоятелства: първо, неадекватност, нерелевантност на инструментариума, на начина на формулиране на въпросите и отговорите (дефинирането им е често твърде общо, абстрактно за ромите-респонденти) и второ, има развитие на начина на публично изразяване на самите роми (преодоляване на предишните страхове и притеснения да признават, че са обект на дискриминация). Делът на споделящите, че чувстват или са чувствали дискриминиращо отношение към тях е твърде малък в рамките на проведените репрезентативни за страната извадкови репрезентативни проучвания, където ромите поначало са малка част (между 3-7% от националната извадка), в съответствие на последното преброяване на населението. Например, в предишно национално емпирично изследване „Равни социални възможности?!”(2007), под ръководството на Румяна Стоилова по поръчка на МТСП, в което ромите съставляват дори 7% от респондентите, процентът на обявилите, че са били обект на дискриминация заради етническата си принадлежност е едва 6.4%. Един от най-високите дялове на съобщилите (всички изследвани, не само роми), че „през последните 12 месеца” други са проявили към тях „лошо отношение поради етническата (им) принадлежност” е общо 43.1% (вкл. от трите степени: постоянно, понякога, веднъж) и е получен в репрезентативното изследване по модула „Националната идентичност”(2003), в рамките на българското теренно изследване по международната програма ISSP, с национален координатор Лилия Димова. Но обикновено делът на „признаващите”, в т.ч. роми, че усещат към и върху себе си дискриминационно отношение, е много по-нисък.
[72] Вж. въпроси D17-D26 в Приложение 14.2.
[73] Ромите отговориха доколко биха предпочели хора от своя и от други етноси и други общности – за близък съсед, за близък приятел, за близък колега и за съпруг на детето си.