10. ЕТНИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ ЗА УСПЕХА И УСПЕЛИТЕ
За да „сглобим” цялата картина за успелите роми у нас, освен обосновката на общия изследователски подход към темата, освен ползваната методология, освен анализите на разказите и на самооценките за собствения житейски път на успелите от основните им профили на изява, освен преценките на експертите (които ще представим по-надолу), е нужен и още един важен поглед – гледната точка на етническата общност. Как етническата общност, съществуваща конкретно чрез различните ромски групи и подгрупи в отделните ромски квартали, махали, гета в и край селища в цялата страна, как хората, живеещи в тези общности и подобщности, разбират успеха, какви роми за тях са успели, защо и как са успели?... Този поглед е много важен, доколкото търсим да разберем не просто успелите хора, а „успелите роми”, онези, които повече или по-малко сами се идентифицират с тази общност и са разпознават от „другите”, като произхождащи и принадлежащи към нея. Видяхме как самите отделни успели роми преценяват доколко общността им е помогнала или попречила за техния успех, както и получилата се дистанция, отчуждение между успелите и тяхната общност, а оттук и ограничените възможности за пряко позитивно, насърчаващо влияние на успелите към останалите от тяхната общност. Нека сега установим по какъв начин мислят и оценят нещата хората, обикновените, „неиздигнали се” роми, които живеят и продължават да живеят в своята общност, в съответния ромски квартал, махала, гето. Проведените полустандартизирани интервюта с роми от ромските квартали в и край различни населени места в България, проведени на терен през м.май 2011 г., ни дават достатъчно ясни отговори на споменатите и други подобни въпроси. Следват пет различни „прочита”на емпиричните данни от теренното изследване на представите за успеха и успелите на ромите, живеещи в етнохомогенни, ромски квартали, махали.[60]
10.1. Социален и културен капитал на общността
Културният капитал като ключ към успеха
Социален капитал и интеграция
Социалният и културният капитал на ромската общност са предпоставка за успех и благополучие на индивидите. Културният капитал показва степента, в която хората познават и „експлоатират” легитимните кодове на доминантното общество – нивото на образование, на владеене на официалния език, професионален статус, отношение към работата и свободното време, както и пренасянето на тези кодове към поколенията. И доколкото той включва също ценностите, споделените обяснителни модели, вярвания и нагласи, той показва и начина, по който отделният човек или общността се утвърждават чрез различни материални или символни знаци във вид на завършена специалност и институция, трудова заетост и квалификации. Социалният капитал разкрива в концентриран вид съвкупността от контакти и мрежи, в които индивидите попадат и участват. Тук се включват познанствата с отделни личности, но също и отношенията в общността, от които индивидът извлича благоприятни възможности за развитие и стимули за своя статус; това са придобивки, които произтичат от факта на членство в една или друга организация, от познанствата със социално значими хора, които могат да се окажат важна инвестиция в настоящето и бъдещето на индивида. Този капитал показва и състоянието на местната общност, като контакти и подкрепа между отделните членове. Освен това той акумулира степента на приемане или отхвърляне от индивида на институциите и държавните организации и в синтезиран вид разкрива скритите двигатели, които управляват едно общество.(Bourdieu1986)
От тази гледна точка културният и социалният капитал са изключително важни за успеха, защото те концентрират ключовите механизми за ситуиране на отделния човек и общността в социалните структури. Те показват конкретните измерения на успеха на индивида, които се проявяват в рамките на неговия живот и всекидневие, свързани са със заемането на различни професионални статуси, изпълняване на трудови дейности, споделяне на определени ценности, начин на мислене и отношение към света, поддържане на конкретно качество на живот. Всъщност от индивидуалните характеристики на културния и социалния капитал може да се достигне и до кумулативна оценка за състоянието на общността и нейните нагласи.
10.1.1. Културният капитал като ключ към успеха
Културният капитал е система от дълбоко интернализирани, усвоени ценности и ресурси, пренесени към поколенията и повлияни от социалната класа, етнос и родителско образование. Той може да съществува в три форми (Bourdieu1986):
· в инкорпорирано състояние: това са умения и знания, участие в културни дейности и практики, като четене, посещение на театър или концерт, слушане на музика, гледане на телевизионни програми;
· в обективирано състояние, във формата на културни стоки (картини, книги, инструменти, машини);
· в институционализирано състояние: една форма на обективация, във вид на образователни квалификации, представляващи дипломи и сертификати на компетентност.
Трите форми на културен капитал взаимно се допълват, макар, че те могат да се разглеждат като инициирани от статуса на индивида и обратно – насочени към него. В по-широк смисъл културният капитал се описва и като онова неофициално знание, което не се получава по формален път, а е достъпно, благодарение на лични родителски контакти и означава:
· познаване на механизмите и правилата, стоящи в основата на системата;
· едно неявно знание, управляващо институционалния живот и пренасяно от родителите между поколенията (Blackledge 2001: 345-369).
Културният капитал създава социализационната духовна среда, в която е “потопен” индивидът, която го формира както съзнателно така и несъзнателно, развивайки приемане на стандарти, нагласи или умения, които се пренасят през поколенията и могат да породят предимства.(Apple1997).
Какво ще търсим в резултатите от проведеното изследване, за да покажем културния капитал на изследвана съвкупност.
· Степента на образование на респондентите – най-важната характеристика на културния капитал; завършеното образование визира продължителността на пребиваване в образователната институция, символ е на съвкупността от усвоени знания и умения, и нивото на натрупан социален опит.
· Нагласи към образованието и неговото значение за успеха, удовлетвореност от собственото образование, подкрепа и грижи за образованието на собствените деца, т.е. отношение към обучението на поколенията.
· Езикът, на който се говори в семейството, като културен код за интеграция, като посредник на социална активност и приобщаване към доминантното общество.
· Отношение към работата и материалния живот, като част от общокултурния фон и формирани нагласи.
· Отношение към свободното време, като свързващото звено между образование, работа, семейство; свободното време като символ на качество на живота.
Ще ги разгледаме последователно.
Образование
Картината на завършеното образование на ромските респонденти е доста пъстра. Най-голям дял имат лицата завършили основно образование – 27.2%, следвани от завършилите средно образование – 18.0%: средно общо – 9.5% и средно специално – 8.5%. С незавършено основно са 13.6% от ромските респонденти, а със завършено начално са 14.9% от лицата. Висше образование имат под 1% от представителите на изследваната ромска съвкупност (Таблица 5).
Таблица 5. Най-висока степен на завършено образование сред ромите (с документ)
|
Завършено образование
|
%
|
|
Без образование
|
4.7
|
|
Незавършено начално
|
12
|
|
Начално
|
14.9
|
|
Незавършено основно
|
13.6
|
|
Основно
|
27.2
|
|
Незавършено средно
|
5.7
|
|
Средно общо
|
9.5
|
|
Незавършено средно специално
|
0.9
|
|
Средно специално
|
8.5
|
|
Полувисше
|
1.3
|
|
Незавършено висше
|
0.6
|
|
Висше-бакалавър
|
0.3
|
|
Висше-магистър
|
0.6
|
Помолени да изразят степента на своята удовлетвореност от завършеното образование, 28.5% от ромските респонденти заявяват, че са „изцяло недоволни”, а 10.8% са в полюсната степен „напълно доволни”. Останалите изследвани роми попадат в междинните точки на скалата, като натрупванията са повече към степените на неудовлетвореност (Таблица 6)
Таблица 6. „Доколко сте доволни от Вашето образование?” (за ромите)
|
|
Честота
|
%
|
|
|
|
1 Изцяло недоволен
|
90
|
28,5
|
|
|
2
|
50
|
15,8
|
|
|
3
|
33
|
10,4
|
|
|
4
|
20
|
6,3
|
|
|
5
|
25
|
7,9
|
|
|
6
|
17
|
5,4
|
|
|
7
|
12
|
3,8
|
|
|
8
|
17
|
5,4
|
|
|
9
|
7
|
2,2
|
|
|
10 Напълно доволен
|
34
|
10,8
|
|
|
88 Не мога да преценя
|
11
|
3,5
|
|
|
Общо
|
316
|
100,0
|
Тези резултати са показателни както за ниското образование сред ромите у нас, така и за слабата удовлетвореност на самите роми от полученото образование. Като цяло може да се каже, че образованието започва да се възприема като ценност отромите, според тях „за успеха в живота е много важно”:
· „Да имаш добро образование”, за 77.5% от изследваните роми;
· „Да имаш образовани родители”, за 59.5% от ромите.
Очевидно това е и като част от меритократичните стандарти на социалната мобилност и успеха, според които индивидуалното издигане и утвърждаване в обществото е плод на усилия, амбиция, способности и много труд, утвърждавайки принципа на „състезателната мобилност”(Turner 1971). В тази посока са и споделените мнения на ромските респонденти, че хората успяват, защото:
· „имат добро образование” – 40%
· „работят усърдно” - 66.3%
· „имат талант и способности” – 58.4%
Образованието на децата е друга важна страна на културния капитал, показвайки осъзнаването на необходимостта децата не просто да ходят на училище, но и да получат конкурентно и добро образование. Следващите няколко въпроса и отговорите към тях визират отношението на ромските родители към институционалното обучение на децата им.[61]
Какво правят ромите, за да получат децата им добро образование:
· Строго ги контролират дали ходят на училище: да – 35.5%; не – 23% (нямат деца да учат – 41.5%); За сравнимост при българите разпределението е: да – 26.5%; не – 16.1 % (нямат деца да учат – 56.8%);
· Следят какви са им оценките: да – 35.3%; не - 23.3% (нямат деца да учат – 41.4%); За сравнимост при българите: да – 27.7%; не – 15.5% (нямат деца да учат – 56.8%);
· Водят ги на частни уроци: да – 3.3%; не - 54.3% (нямат деца да учат – 42.4%); За сравнимост при българите: да – 10.3%; не – 32.9% (нямат деца да учат – 56.8%);
· Настояват да се запишат в занималня: да – 14.5%; не – 44.0% (нямат деца да учат – 41.5%); За сравнимост при българите: да – 16.1%; не – 27.1% (нямат деца да учат – 56.8%);
· Питат и ги насочват къде да продължат образованието си: да – 22.2%; не – 36.3% (нямат деца да учат – 41.5%). За сравнимост при българите: да – 30.3%; не – 12.9% (нямат деца да учат – 56.8%);
И твърде малко се онези роми, които „нищо не правят, за тях образованието не е толкова важно”:да – 4.1%; не – 52.9% (нямат деца да учат – 43.0%).
Прави впечатление, че ромските родители споделят и демонстрират една реалистична и умерена позиция: по-голямата част от ромите заявяват, че следят оценките да децата си и ги контролират дали ходят на училище; по-малко са тези родители, които настояват децата им да се запишат на занималня или да продължат образованието си. Но факт е, че повече от половината от респондентите са на мнение, че образованието е важно и те полагат усилия децата им да учат. За сравнимост привеждаме резултатите на същия въпрос и при българските респонденти. При българските респонденти акцентът се поставя на ползването на частни уроци и на съветите и информация за бъдещо образование.
Освен това ромите твърдят, че са сравнително доволни от времето, което посвещават на семейството си; сходни са разпределенията и при българите (Таблица 7)
Таблица 7. Доколко сте доволни от Вашето време, отделено за семейството (за ромите и за българите)
|
|
Роми- честота
|
Роми -%
|
Българи-честота
|
Българи-%
|
|
|
|
1 Изцяло недоволен
|
12
|
3,8
|
8
|
4,3
|
|
|
2 2
|
8
|
2,5
|
12
|
6,4
|
|
|
3 3
|
17
|
5,4
|
7
|
3,7
|
|
|
4 4
|
19
|
6,0
|
4
|
2,1
|
|
|
5 5
|
23
|
7,3
|
17
|
9,1
|
|
|
6 6
|
31
|
9,8
|
10
|
5,3
|
|
|
7 7
|
32
|
10,1
|
20
|
10,7
|
|
|
8 8
|
34
|
10,8
|
26
|
13,9
|
|
|
9 9
|
22
|
7,0
|
21
|
11,2
|
|
|
10 Напълно доволен
|
94
|
29,7
|
57
|
30,5
|
|
|
88 Не мога да преценя
|
17
|
5,4
|
4
|
2,1
|
|
|
99 Няма партньор/ няма деца
|
7
|
2,2
|
1
|
,5
|
|
|
Общо
|
316
|
100,0
|
187
|
100,0
|
и от развитието на децата (Таблица 4).
Таблица 8. Доколко сте доволни от развитието на децата (за ромите и за българите)
|
|
Роми-честота
|
Роми-%
|
Българи-честота
|
Българи, %
|
|
|
|
1 Изцяло недоволен
|
7
|
2,2
|
0
|
0
|
|
|
2 2
|
10
|
3,2
|
1
|
,5
|
|
|
3 3
|
20
|
6,3
|
3
|
1,6
|
|
|
4 4
|
25
|
7,9
|
1
|
,5
|
|
|
5 5
|
21
|
6,6
|
15
|
8,0
|
|
|
6 6
|
32
|
10,1
|
15
|
8,0
|
|
|
7 7
|
29
|
9,2
|
16
|
8,6
|
|
|
8 8
|
54
|
17,1
|
34
|
18,2
|
|
|
9 9
|
20
|
6,3
|
29
|
15,5
|
|
|
10 Напълно доволен
|
78
|
24,7
|
59
|
31,6
|
|
|
88 Не мога да преценя
|
17
|
5,4
|
13
|
7,0
|
|
|
99 Няма партньор/ няма деца
|
3
|
,9
|
1
|
,5
|
|
|
Общо
|
316
|
100,0
|
187
|
100,0
|
Забелязва се, че при въпросите за това доколко са доволни от времето, отделяни за семейството си и доколко са доволни от развитието на децата си – и в двата случая натрупванията са в по-високите (позитивните) степени на десетстепенната скала[62], което представя изследваните лица по тяхната самооценка, като родители, полагащи немалко усилия за своите деца и семейства. При българите задоволството на родителите е по-категорично изразено.
В същото време, 62.4% от ромските респонденти заявяват, че не възприемат себе си като „хора, които имат добри възможности да осигурят подходящо образование на децата си” (при българите този съответен дял е 55.1%) и само 29.3% от ромите се самоопределят като хора, можещи „да осигурят добро образование на децата си” (при българите това са 37.3%). Може да се каже, че и в двете етнически общности процентните разпределения на лицата, самоопределящи се „с добри възможности за образование на децата” са малки. Това е една негативно състояние и ниска самооценка, носеща песимизъм, особено когато се допълни от информацията за трудовата заетост и различните индикатори на материалния успех.
Важен момент в развитието на културния капитал е усвояването на официалния език. На въпроса: „На какъв език говорите най-често в къщи?”, ромските респонденти дават следните отговори: български - 34.4%; ромски - 58.0%; турски - 7.6%, което показва една обнадеждаваща перспектива за образователната интеграция, че над 1/3 от изследваните роми говорят на български език.
Трябва да се има предвид, че особено голям дял в изследваната ромска съвкупност имат безработните (52.8%), пенсионерите (14.2%), както и нискоквалифицираните и неквалифицираните работници (16.1%). Квалифицираните работници са 6.0%, а частните предприемачи са 3.5%, помощник служителите са 4.7%, ръководните служители са 0.6%, а интелигентите са 1.9%.
Всъщност тези резултати подкрепят картината на трудовата заетост и от други изследвания, според които безработните, пенсионерите и нискоквалифицираните работници съставляват най-голям дял от ромската общност (Тилкиджиев 2003). Като продължение на темата за трудовата заетост е оценката, която ромските респонденти дават на следните твърдения:
· „хора като мен имат добри възможности да си намерят подходяща работа”: съгласни са едва 17.8%, а несъгласни са 78% от изследваните роми.
· „хора като мен имат добри възможности да подобрят материалния си живот”: съгласни са само 21%, а несъгласни са 75.8% от ромите.
По-голямата част от ромските респонденти освен това не са доволни от своето жилище, но когато оценяват свободното си време респондентите са приблизително по равно разпределени във всички точки на десетстепенната скала от „1-изцяло недоволен” , посочен от 17.1% до „10-напълно доволен”, посочен от 19.4% от лицата. А оценката на свободното им време и натрупванията в положителните степени на скалата вероятно е свързано и с високия процент безработни сред ромите, което действително определя техния статус, като на хора с ограничени задължения и с много свободно време. Това обаче трудно може да се определи като инвестиция и не влиза в общото предназначение на свободното време и неговото използване, като важен елемент от стила на живот, свързан с планиране и социално благополучие.
В обобщение може да се каже, че културният капитал на изследваната ромска съвкупност не е висок. Най-много респонденти са завършили основно образование, като е незначителен делът на хората без образование или с начално образование и е сравнително висок делът на завършилите средно образование – „средно общо” и „средно специално”. Освен това резултатите създават известен оптимизъм, защото по-голямата част от респондентите са изразили своето положително отношение към образованието на децата, демонстрират одобрение и проявяват подкрепа към децата, смятайки, че ученето е важно за успеха, с което поддържат принципа на образованието като фактор за мобилност.
Голяма част от представителите на ромите се стремят да говорят на български език в семействата си, което е важно за социалната интеграция и успешното им вписване в обществото. По-голямата част от изследваните лица нямат постоянна работа – те или са безработни и разчитат на социални помощи и пенсии, или работят без постоянна заетост и сезонно. Това създава несигурност на доходите и нестабилност в материален план, което е предпоставка и за ниска самооценка. В тази посока е и навяващото песимизъм твърдение „късно е вече за мен да променям живота си”, посочено като обяснение от близо 1/3 от респондентите.
10.1.2. Социален капитал и интеграция
Социалният капитал се отнася до различните социални кръгове и мрежи, в които се движи респондента. П. Бурдийо прави първия систематичен анализ на социалния капитал, дефинирайки го като „агрегат на актуалните или потенциални ресурси, които са свързани с притежаването на една здрава мрежа на повече или по-малко институционализирани отношения на взаимно познаване или признаване”(Bourdieu 1986). Акцентът се поставя върху „ползите”, които се натрупват и получават от участието в една група. По този начин, важни стават социалните връзки и отношения, които не са естествено дадени, а трябва да се създадат.
Социалният капитал е по-малко преходен и предразположен към износване; той се трансформира в икономически, дефиниран като акумулирана човешка работа, но тази трансформация зависи от различни обстоятелства, защото придобиването на социален капитал изисква инвестиране на икономически и културни ресурси. Така, патосът в анализите на Бурдийо е поставен върху това, как социалният капитал - дефиниран като контакти и членство в социални мрежи, допринася за утвърждаването на индиивида в социалната структура. За Бурдийо, главната функция на социалниия капитал е – да бъде „източник на ползи”, произтичащи от мрежи отвъд непосредственото семейство, защото родителската подкрепа на детското развитие е източник на културен капитал, а социалният капитал се отнася до предимствата, придобити чрез членството в групи.
Социалният капитал е „ресурс” за успешност и прави възможно постигането на определени цели, които без него би било невъзможно да се постигнат (Coleman 1988: 94-120). Социалният капитал се наследява в структурата на отношенията между актьорите и сред актьорите, улеснявайки техните действия. И ако, човешкият капитал е въплътен в умения и знания на индивидите, то социалният капитал е по-малко осезаем, съдържа се в отношенията между хората. Предназначението на социалния капитал се проявява в начините, по които той може да се комбинира с другите ресурси за произвеждане на нови действия и резултати за субектите. Социалният капитал може да съществува само в контекста на обществените отношения. Нещо повече, различните структури по различен начин култивират доверие и реципрочност,
Анализите на социалния капитал, направени от Робърт Пътнам имат повече приложен характер и са ориентирани към процесите на реалното му създаване. При Пътнам акцентът се поставя върху значението на общността или организацията, възприемани като “места” в социалното пространство, създаващи целенасочено социален капитал. Социалният капитал е тясно свързан с “гражданската култура” и мрежата от реципрочни отношения, които създава. Едно общество на много способни, но изолирани индивиди не е богато на социален капитал (Putnam 2000: 19), последният е свързан с:
· гъстотата на социалните мрежи, в които хората са включени;
· степента, в която индивидите са ангажирани с другите в неформални социални дейности;
· членството в групи и асоциации.
Според Пътнам (Putnam 2000) социалният капитал позволява на общностите да се развиват „гладко”, а хората да решават колективни проблеми, благодарение на контактите между индивидите.
Какво ще търсим в резултатите от проведеното количествено изследване, за да покажем социалния капитал на изследваната съвкупност
· Специфика на социалния просперитет, показана чрез виталността на такива механизми на успеха като «връзки», «подкупи и рушвети».
· Съседската общност и нейното място в живота на отделния човек.
· Съпричастност и подкрепа на местната общност: фигурата на ромските бизнесмени.
· Ефективност на мрежата от организации в местен контекст и условия.
· Ролята на държавата и модели на подкрепа на ромите.
Ще ги разгледаме последователно.
Произход и връзки
Темата за произхода и връзките представлява сърцевината в разбирането на социалния капитал според Бурдийо. Защото именно мрежата от познанства е тази, която тласка индивида в неговото развитие. Социалният произход е изходната точка, от която човек, опирайки се на съществуващи вече мрежи от контакти и създадено семейно име, надгражда и капитализира тези отношения. Респондентите от ромски произход смятат, че за успеха в живота:
· Да произхождаш от богато семейство е: много важно - 63.3%; почти няма значение - 18.4% и изобщо не е важно - 15.5%;
· Да имаш връзки: много важно - 76.8%; почти няма значение - 15.3% и изобщо не е важно - 6.4%.
Подкупите също се превръщат в инвестиция с цел извличане на определени ползи. Мнозинството от изследваните роми не смятат обаче, че за успеха в живота:
· Да даваш рушвети и подкупи е: много важно: 36.5%; почти няма значение: 20.0%; изобщо не е важно: 34.6%.
В същото време, когато оценяват на какво се дължи успеха на хората от тяхната общност, ромите не са склонни да отдават такова значение на изброените индикатори на социалния капитал: произход, връзки и подкупи.
Успелите роми са такива, защото са:
· От богато семейство: да – 22.8%, не – 43.9% и не мога да преценя – 16.1%;
· Имат много полезни връзки: да – 41.1%, не – 27.4% и не мога да преценя – 14.4%;
· Плащат рушвети: да – 14.1%, не – 47.9% и не мога да преценя – 21.1%.
Съседската общност
Съседската общност е много важна, особено в концепцята на Пътнам (Putnam 2000), защото тя представлява източник на подкрепа и положителна енергия, която човек получава; съседската общност в разбиранията на класиците (Redfield 1960; Tonnies 1957) създава близост между хората, развива чувството за цяло. Поддържането на приятелски и тесни връзки със сеседите е специфика на ромските квартали и махали, където хората реално стават съпричастни на традиционните механизми на социалност, участвайки в пълнокръвния живот на общността, в която се обсъждат съдбите и живота на хората, и всеки става съпричастен – поведенчески и емоционално на съседската близост.
Забелязва се, че ромските респонденти оценяват сравнително високо времето, което отделят за приятели и съседи; прави впечатление, че натрупванията са изтеглени в положителните степени на скалата: оценяването се прави по 10-степенна скала: от 1 – изцяло недоволен до 10 - напълно доволен. Над 2/3 от изследваните роми посочват степените от 5 до 10 вкл. (вж. таблицата с всички данни в Приложението).
Значим субект и фактор за развитие и поддържане на местната общност са ромските бизнесмени.
Забелязва се, според споделените мнения и оценки на ромите, че ромските бизнесмени в малка степен подкрепят хората от общността. Мнозинството от респондентите заявяват, че не може да се разчита на подкрепа от местния бизнес, т.е. в днешния свят на ромите отчуждението и користта са част от всекидневието им.
От друга страна, прави впечатление, че ромските респонденти отдават значение на участието на местните бизнесмени в политическия живот; според мненията на изследваните лица, повече от 1/3 от ромските бизнесмени са граждански активни (Вж. Таблицата с всички данни в Приложението).
Важно е също да се отбележи, че според респондентите ромските бизнесмени не прояввяват достатъчна социална отговорност - било като укриват данъци, било като участват в незаконна дейност, а може би това е част и от корпоративната субкултура на българския бизнес, в който подобно поведение е често срещано явление.
модели на подкрепа
Съществен елемент от социалния капитал е и участието на държавата във вид на конкретни политики и практики, насочени в подкрепа на ромите. Ромите осъзнават, че държавата реално е основният социален субект, който има системен ангажимент и проявява ефективност в действията си. Бяха представени няколко варианта на отговори на въпроса: „Как държавата трябва да помогне на ромите да живеят по-добре?” Отговорите активизираха различни очаквания и варианти на решения и ромските респонденти трябваше да ги оценяват по двустепенна скала. (Представяме отговорите и процентните разпределения към тях):
· Да им дават повече пари според броя на децата им: да – 55.1%, не – 36.0% и не мога да преценя – 8.9%;
· Да им дават повече пари според по-високото им образование: да – 64.3%, не – 20.7% и не мога да преценя – 15.0%;
· Да им дават повече пари според свършената от тях работа: да – 94.9%, не – 0.6% и не мога да преценя – 4.5%.
Забелязва се, че най-високо одобрение (94.9%) събира предложението:„пари срещу свършена работа”[63]. Това демонстрира едно зряло отношение от страна на ромските респонденти към средствата, които държавата трябва да отпуска; една реалистична позиция към очакванията, представляваща в същото време и анонс към останалите етноси и изострена етническа чувствителност в социалното ни пространство. Българските респонденти също подкрепят това предложение.
В обобщение, социалният капитал е предпоставка за постигане на целите на актьорите, благодарение на членството им в конкретни мрежи и структури; т.е., социалният капитал се поражда в разгръщането на човешките отношения. За да притежава социален капитал, една личност трябва да бъде свързана с другите, защото именно тези други са основният източник на предимство. Затова от голяма важност са различните общности, в които индивидите са обединени на базата на взаимно споделени интереси и изпълнявани дейности. В тази посока интересни са два феномена на изграждане на общностен живот и социално включване на ромите в условията на нашата страна: неправителствените организии и читалищата. И двата феномена са много важни, както от гледна точка на формиране на опит, така и като принос към останалите хора от общността. В повечето случаи именно НПО са структурата, дала тласък на много роми и на техния статусен успех; от друга страна, обаче, останалите "вън" от неправителствения сектор, са силно критични, твърдейки, че няма осбена полза от него, и хората работещи там, са отговорни за пренасочване на средства и злоупотреби.
В крайна сметка, социалният капитал става важна характеристика на социализацията, защото той е свързан с участие в мрежи, със създаване на контакти, с постигане на цели и утвърждаване в обществените структури, а това са все различни страни от придобиването на обществен опит и индивидуална значимост.
И така, капиталът е понятие и практика. Като понятие обозначава инвестиране и притежаване на ресурси в дадено общество. Като практика представлява механизъм, с който ценените ресурси са произведени, пренесени и акумулирани. Освен това тези ресурси се връщат обратно към индивида и обществото. Капиталът е натрупан в социални отношения . Няколко ключяви извода:
- Прави впечатление, че културният капитал е развит в голяма степен в изследваната ромска съвкупност: отношението към образованието, особено към това на децата, но също и идеята за успеха като повлиян от меритократичните ценности, създават усещането, че образованието и отношението към него заемат високо място в йерархията на реалните жизнени събития и описания.
- Оценката на собствения материален живот и работа са определено с негативен знак.
- Общността има значимост, но по-скоро като съседско изживяване.
- Местните бизнесмени не се чувстват отговорни да инвестират и подкрепят хората от своя етнос. Очевидно за тях печалбата е по-важна, отколкото традиционните ценности на „ние” конфигурацията.
- В крайна сметка, най-големите надежди са отправени към държавата като основен източник и двигател на социална енергия, което означава, че при ромите местната общност престава да има толкова голямо значение, а акцентът се пренася към държавата, когато става въпрос за финансова подкрепа и стабилност. Държавата се оценява като гарант на социалността и легитимността на ромската общност.
[60] Бел. ред.:Това е бележка на редактора и съставителя. Освен казаното, тук трябва да се има предвид и всичко написано за методологията, организацията и трудностите на теренното количествено изследване по-горе, в раздел 3.3. В теренното количествено изследване в рамките на проекта, деклариралите своята идентификация с ромите са 316 респонденти и данните за „ромите” тук се отнасят преди всичко за тази съвкупност. Извадката с ромите в нашия случай е преднамерено „подсилена”(т.е. увеличена), за да могат да се правят по-подробни анализи за тях.
[61] Едно от методическите уточнения е, че делът на семействата, в които няма деца в училищна възраст в случая е голям, около 42%, което в известна степен намалява реалния дял на хората, имащи актуално поведение и амбиции за завършване на настоящото образование на децата.
[62] Бел.ред.: Вж. таблиците с данните в табличен вид на всички въпроси в Приложение 14.2.
[63] При българите делът е 82.3%