1. Предговор
„Успехът няма етнос…”
Проектът ни, под пълното заглавие „Успелите роми: от историческите наслоения към съвременната идентичност”(финансиран от Фонда за научни изследвания на МОМН - ДО 02-174/16.12.2008-11.2011), имаше първоначално по-ограничени намерения от получения резултат. По замисъл искахме да очертаем главно причините на явлението: как отделни хора от един, твърде негативно белязан от множество обществени предразсъдъци, стигматизиран етнос, какъвто е ромският, успяват да надскочат доминиращото ниво на благосъстояние и благополучие в своята общност, с характерно неблагоприятен социален статус, и да се изявят и реализират като пълноценни и удовлетворени личности. В хода на работата се оказа обаче, че осмислянето на това явление изисква много по-задълбочени и по-разгърнати проучвания, като се започне още от един количествен факт, че това явление се умножава по честота с годините, то увеличава и разширява мащаба си, буквално и пред нашите очи. Този факт не е плод на някакво наше пристрастно изследователско преекспониране, на преувеличено въображение, той бе емпирично документиран: за да подберем подходящите респонденти, изследваните лица-роми, които са успели в своята професионална, длъжностна и личностна изява, се наложи да съставим поименен списък или „регистър на успелите”, да класифицираме „успелите” по различни признаци. Регистърът постоянно нарастваше, броят на включените все повече се увеличаваше с всеки изминал ден, вкл. и днес. Разширявайки обхвата на проучването по географски региони и по професии „откривахме” нови и нови случаи на успели роми. Това на свой ред разшири и задълбочи нашите изследователски интереси и посоки. Нарастването на броя на регистрираните от нас „успели роми” не се дължеше на едностранчивост в използваните методи, защото ползвахме достатъчно широк и разнообразен инструментариум. В рамките на проекта проведохме на терен близо 200 дълбочинни интервюта с различни категории успели роми от 62 селища в цялата страна (като за сравнение проучихме и успели от други етнически малцинства); имахме множество фокус-групови дискусии, специално количествено изследване с отделни извадки по основни етноси, разговори с български и чуждестранни експерти в проблематиката, проучване на досегашен проектен и литературен опит и т.н.
Излизането на преден план на споменатия факт на зачестяване на появата на проучваните обекти в хода на самото проучване, впечатлява изследователя. Преобладаващият „обществен образ” на ромите у нас, като хора с ниско образование, висока безработица, ниски доходи, живеещи в мизерия, лоша хигиена и т.н., е до такава степен „общоприет”, „общовалиден”, стереотипизиран в общественото съзнание, че незапознатият би се изумил от значителното присъствие в действителност на толкова много „успели роми”. Нещо повече, освен броят им, впечатлява и различното качество на социално-груповата и секторната проява на тези успели хора: една част от тях са в шоу-бизнеса (музиканти, певци, инструменталисти и пр.), друга – в медиите (журналисти, работещи както в посветени на ромите специализирани вестници, радио и ТВ канали, така и в други местни, регионални и национални медии); трета – в образованието (детски, начални и средно-образователни учители, други педагогически кадри); четвърта – в частния бизнес (собственици-предприемачи в малък, дребен, но и в среден мащаб); пета – в управлението на местно, общинско, областно и държавно ниво; шеста – в граждански сдружения (НПО и фондации); седма – сред тях има и лекари, и адвокати, и политици и т.н. Така, общите предварителни догадки за вътрешно разнообразие в „успеха” започнаха да придобиват все по-ясни контури. Такъв извод е немислим ако се разчита единствено на традиционните репрезентативни за страната количествени изследвания, в които малкият дял на попадналите в извадката роми не позволява навлизането в детайли на техния социален статус и жизнен свят. С настоящия проект „успехът” им се доказва недвусмислено и емпирично, защото не става дума за общи хипотези, нито само за изводи от мнения на съвкупности от анкетирани, а за проучване на отделните конкретни и единични случаи, човек по човек.
*
Събраният по време на проучванията количествен, качествен и експертен емпиричен материал предоставя достатъчно основа за анализ, за обяснение на причините, факторите, механизмите, обстоятелствата за успеха на отделните успели роми. По-нататък представяме своите разсъждения, изводи и заключения. Онова, което тук си струва да изведем от целия натрупан богат информационен масив най-отпред, „пред скоба”, бе изказано изключително сполучливо от двама от респондентите – и двамата напълно „успели роми”, работещи като административни служители в престижни държавни институции. Убедени сме, че тези техни заключения не бяха спонтанни хрумвания или заучени фрази, а дълбоко промислени от тях съждения за същината на техния собствен успех:
„Успехът няма етнос…”
„Успял или неуспял ром няма, има успял или неуспял човешки индивид…”
На пръв поглед изказаното е сякаш пълно отрицание на цялата наша тема – „Успелите роми”?!… Но ако се вгледаме в тези две незавършени изречения, ще разберем, че тъкмо в тях е ключът за цялата „мистерия” на успеха, за пътя, за факторите и механизмите на успех на отделните роми, издигнали се над общото неблагоприятно ниво на качеството на живот на техния етнос.
Както ще установи читателят в подробности от последващия анализ, въпреки уникалността на всеки единичен случай на успех, въпреки неповторимостта на конкретните жизнени обстоятелства, допринесли за успеха на отделния ром, независимо от географията на успеха, в кой район или селище в страната е, въпреки разликата в професионалната специфика на отделната успешна реализация – зад всичко това стоят по принцип общи, повтарящи се причини за успеха. Успехът на отделните роми не се дължи на някаква странна „орисия”, дадена „свише”, само за „избрани” от този етнос, а следва общите правила за развитието на индивида, на личността в съвременния модерен и постмодерен свят.
Такъв е и дълбокият смисъл на горецитираните мисли на респондентите, те са успели не защото са роми, а са „успели роми” - защото са успели отделни хора. Тук ползваме съчетанието „успели роми” за събирателен позитивен образ на ромите, за да покажем, освен другото, че по принцип и на практика успелите и с ромски произход следват същите, общовалидни пътища и механизми на развитие и просперитет на всеки съвременен индивид, на всяка личност. Такъв извод се налага както от дълбочинните интервюта с успели роми, така и от сравняването им с интервютата на успели представители от други етнически малцинства, каквито също проведохме, особено с успели сред българските турци и българите мюсюлмани, както и сред български арменци, евреи и т.н. Казано по друг начин: успехът на човек в обществото не се предопределя от принадлежността му към един или друг етнос; човек може да успее, независимо от коя етническа общност той произхожда или принадлежи. Тъкмо обратното, свободата на индивида от „пъпната връв на общността”(в смисъла влаган още от класиците на социалната мисъл К. Маркс, Ф. Тьониес, Е. Дюркейм, Ч. Чули, М. Вебер и пр.), индивидуалната свобода е предпоставка за пълноценното личностно развитие. Постигането на по-високо и качествено образование, на по-интересна и добре платена работа, на успешна професионална кариера, на по-добро качество на живот, на по-висок културен и социален престиж и т.н. – са възможни благодарение не на етническата общност, а на личните усилия и постижения наотделния индивид.[1] На тази всеобща възможност и право за успех се гради и съвременното антидискриминационно законодателство в днешния цивилизован свят.
*
Интересът на авторския ни колектив към „успелите” сред ромите не е случаен. Предишният ни проект, също подкрепен от Фонда за научни изследвания на МОМН, съсредоточаваше вниманието върху „другия полюс”, по-скоро върху „широката маса” от ромския етнос, такава, каквато тя е най-вече известна и стереотипизирана сред обществото ни – с преобладаването на нискообразовани, живеещи изключително от социални помощи, без постоянна заетост, с ограничен хоризонт за личностно развитие, живеещи много често в еднотипни периферни квартали-гета, нямащи дори канализация, водопровод и друга инфраструктура, в паянтови къщи, при ниска хигиена и т.н. Тогава (2006-2008 г.) центърът на вниманието на нашия колектив (който е в преобладаващата си част същият и при настоящия проект) бе отпадането на роми от образователната система, драматичното натрупване от началото на годините на посткомунистическия преход на необразовани и недостатъчно социализирани роми, на един значителен контингент от неподготвени за пазара на труда млади хора, вече в трудоспособна възраст, чието маргинализиране и криминализиране е сериозен проблем на днешния и утрешния ден…Тези проблеми и тенденции са и най-често дискутираните както от изследователи и политици, така и сред широката общественост у нас (вкл. и наскоро, по повод на случая в пловдивското село Катуница и последвалите масови протестни публични изяви в предизборната ситуация от края на септември и началото на октомври 2011 г.). Нашите анализи и изводи в тази насока публикувахме в по-горе цитираната книга „Отпадащите роми”[2]. Обясненията, разсъжденията, препоръчаните политики в нея остават напълно актуални и могат да бъдат полезни на различни равнища. Но още при работата върху същия предишен проект имахме пряка информация по места от теренните проучвания, че картината за ромите далеч не би била пълна само с „отпадащите роми”, само с общо срещания случай на мизерстващи и маргинализирани роми, чиито еднотипно отчаяни реакции се свеждат сред това население най-често до т.нар. „заучена безпомощност”[3]. Сред експертите в областта все по-често се говори за необходимостта от извеждане на показ и на положителни примери сред ромите. Както споделя един от интервюираните:
· „Засега видими са като че ли само хората (бел.ред.-имат се предвид ромите)[4] в чистотата, хората само в гетата, хората, които са само на социално подпомагане. Не всичко е такова. Има и други роми. Те трябва да бъдат видени.”(С.В. – ром, младши експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
Или, наред с доминиращата и потискаща негативна картина на състоянието, е нужно да се представят и светли тонове, не измислени изкуствено, а каквито реално също има, сред които са и успехи на отделни изявени личности, произхождащи от същия етнос, които са стигнали до високи позиции в професионалната, длъжностната и престижната йерархия на отделното селище и обществото. Накратко, картината ще е непълна, ако не се покаже и другата, и позитивната страна, каквато са „успелите роми”. Ромският етнос е в процес на задълбочаващо се вътрешно разслояване, на все по-отчетлива вътрешна стратификация. Тази предишна едностранчивост се опитваме да преодолеем с настоящата книга.
А доколкото в сегашния текст присъстват, макар и в преподреден и систематизиран от нас формат, множество мнения, оценки, становища на самите успели роми от теренните проучвания, както и впечатления на техни интервьори, считаме и едните, и другите за наши уважавани съавтори на предлаганата книга[5]. Умишлено, в следващото изложение има изобилие от изказаното и споделеното от успелите, за да може читателят по-пълноценно да усети, да „чуе”, да се „докосне” и дори да се „включи” в техния свят, в техния начин на мислене. Въпреки старанието ни да извлечем максимално всичко интересно от разказаното от тях, сигурно са останали в архива още много ценни техни мисли. За всичко споделено от тях им поднасяме нашата най-искрена благодарност!
17 октомври 2011 г.
София
[1] За приоритета на гледната точка на индивида - вж. подробно в: Тилкиджиев, Н., В. Миленкова, К. Петкова, Н. Милева. 2009. Отпадащите роми. София: Институт „Отворено общество”: 26-33.
[2] Цитираната книга – 328 с.
[3]„Редица социологически изследвания, проведени в периода 1992–2004 г., показват разпространяването на модела на „заучената безпомощност“: бедни сме; гладни сме; никой не ни иска на работа; неуки сме; децата няма какво да облекат. Моделът води до пасивност на пазара на труда, отпадане от образователната система и увеличаване на формите на девиантно поведение, което, от своя страна, усилва антиромските нагласи и увеличава социалните дистанции.”(Вж.: Пампоров, А. в: Ромите в България – информационен справочник. 2008: 55; терминът „заучена безпомощност”, както пояснява И. Томова, се използва в психологията с по-специфичен смисъл – вж. Корсини, ред. 1998: 339-340).
От началото на 1990-те години в нашата страна се провеждат различни изследвания, имащи за обект и предмет ромската общност, най-вече: специфика и проблеми в ромския начин на живот, социално-икономическо положение – бедност и безработица, нисък здравен статус, лоши жилищни условия и особено ниско образование. Всички тези проучвания свидетелстват за доминирането на неблагоприятните измерения на тяхното качество на живот и на непосредствените им перспективи. Вж. подробно в: Томова 2010, 2006, 2005, 2000, 1995; Нунев 2009, 2008, 2006; Тилкиджиев, Миленкова, Петкова, Милева 2009; Към десегрегация 2005-2008; Грекова, ред. 2008, 1996; Търнев, Грекова 2008; Интеграцията 2007; Milenkova 2007, 2006; Кючуков 2006. ; Кънев, ред. 2006, 2000; Нончев 2006; Кючуков 2006; Пампоров 2005, 2004; Желязкова и Михайлов 2005; Карахасан-Чънар 2005; Денков 2005, 2004, 2001; Български хелзински комитет 2005; Миленкова 2004; Димова, ред. 2004, 2003; Petrova 2004; Stigmata 2004; Колев 2003;Тилкиджиев, Димов 2003;Илиев, Кабакчиева 2002; Kyuchukov 2002; Данов, съст. 2001; Marushiakova 2001; Минев, Желязкова 2001; Андонов, Макариев, ред. 1996; Димова, Тилкиджиев 1996; Марушиакова, Попов 1995; Русанов, съст. и ред. 2000, 1994; Марушиакова 1992; Димитров 1992; Георгиев, Томова, Грекова, Кънев 1992.
[4] Бел.ред.: Навсякъде по-надолу в цялото изложение текстовете в скоби, в рамките на цитирани мисли, са винаги редакторски пояснения, без изрично да го повтаряме.
[5] Списъците с интервьорите и интервюираните са приложени накрая в Приложението, като вторите присъстват в настоящия текст с множество отделни автентични техни мнения, но за коректност към тях – тук само анонимно, с други инициали. Целта на разработката е да се представят и анализират факторите, причините, процесите, механизмите, тенденциите, а не публикуване на отделни автобиографични очерци, което е съвсем друг жанр.