Бил е петгодишен, когато Гочката излязъл на улицата с голям комат хляб, намазан с бито масло и лютеница. От копривака зад дувара изскочил комшийският пес и казал срещу Гочката.
– Бау-у-у-у!
Изправил се на задните си крака и му лапнал комата, като му ръфнал, без да иска, малко от пръстчето.
Ревнал Гочката от страх и болка и хукнал при майка си. От тогава до голям имаше все сплашен вид.
Минават години. Гочката отива войник. Край Марица веднъж щели да се водят учебни боеве. Към привечер ротният му рекъл.
– Редник Гущеров, иди да разузнаеш чист ли е пътя по моста и можем ли да преминем по него с танкове.
Тропнал Гочката токове и приведен плахо хукнал да разузнава. След малко се върнал при ротния си командир смъртно уплашен.
– Не може – рекъл, – хич не може дррр капитан.
– Защо, бре, редник Гущеров?
– Има куче...