Събраните в настоящия сборник седемнадесет студии са писани в различно време, на различни етапи от постепенното теоретично задълбочаване във вселената на науката, с различна архитектоника, с различни методи на изложение и аргументиране и може би дори с различен стил. И разглежданите в тях проблеми са като че ли (по предварително впечатление) различни.
Различията обаче са илюзия, засенчваща само донякъде реалния континуум на тематичното време-пространство. Защото всеки дори повърхностен контент-анализ би демонстрирал симптоматичния факт, че “човек”, “човешко”, “човечество”, “човещина” са най-често срещаните понятия както в заглавията, така и в съдържанието на съответните студии. От първата до последната.
Не че това обстоятелство определя автоматично съответното заключение, но концептуалният приоритет е дотолкова очевиден, че не се нуждае от подкрепата на каквито и да било автоматични предопределения.
В предлаганите философски рефлексии фундаменталният (и непроменен от близо четири десетилетия) обект на моя научен интерес е очертан не във всички, но в завидно множество от конкретните си аспекти:
- глобалните проблеми на модерния човек;
- социалните импликации на човешките сили и способности;
- цивилизационното остойностяване на човека;
- изграждането на илюзорен свят като същностна човешка характеристика;
- някои етно-психологически “портрети” на човешката раса;
- справедливост и несправедливост на човешките закони;
- пренаписаното минало като ерзац-настояще;
- прогностично-аналитичните измерения на човещината;
- седемте стъпала към отговорността на интелектуалеца;
- народопсихологическите особености на българина;
- девалвацията на социалните роли и позиции;
- идейните внушения на една от световните религии;
- константната морална карта на човечеството;
- позволеното и непозволеното в изкуството и митологията;
- еволюцията на човека и на възгледите за неговата еволюция.
Що се отнася до заглавието на сборника, метафората “Осъдени на разум” носи естествено асоцииран с наименованието на една от студиите (“Интелектът като присъда”) смисъл. Тук нямам предвид библейското повествование (изгонването на човека от Рая като наказание за стремежа му към познание), а по-скоро тежестта на поетата чрез очовечаването отговорност.
Човекът трябва да разбере, че способността за проникване в тайните на битието не е случайно дарена в хода на еволюцията като компенсиращ житейските трудности бонус, не е заваляла при щастливо стечение на обстоятелствата над предците ни манна небесна, а тежест на разбирането, напрежение на съпричастието, “карма” на опитомяването, назоваването и организирането на човешкия свят.
Точно както свободата не е привилегия, не е подарък, а присъда на свободния избор, много често изстрадан и преживян като болка и жертва.
Човекът е осъден да бъде свободен.
Човекът е осъден да бъде разумен.
Несвободен и неразумен е само нечовекът.
а в т о р ъ т
Януари 2011