ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
(Сцената е пълна с поклонници. В дъното се вижда хотела-църква. Има и “бира-скара. Гърми чалга. Поклонниците ядат и пият и изобщо цари веселие. На аванс-сцената, провирайки се между поклонниците, които не го виждат излиза брат Йордан. )
брат Йордан: Защо ме наказа така жестоко, Господи? Може и да съм подправил малко учението ти, но го направих в твоето име. Исках на този връх да изградя твой храм. Исках простодушните селяни да повярват в твоето име. Не е ли правил същото синът ти, когато е лекувал и възкресявал евреите? Исках този връх да е магическата пресечна точка, където трансцедентално и земно се срещат. Но няма щастлива среща между двете начала. Единява ни само страданието.
Защо е това изпитание, Господи? Първо избра Генадий за твое оръдие, за да ме убиеш и второ избра сина му, за да ми покажеш как божественото може да умре, да се превърне в забава, в кич, в чалга. Възгордях се, Господи, като лекувах от твое име и предсказвах съдбините от твое име. Исках да те възвелича като покажа, че си достъпен и лесен за разбиране. Като кажа на хората:"Бог е тук на върха! Елате и ще сте спасени!" Но ти си в сърцата ни, а не някъде другаде и няма земна точка, в която да бъдеш намерен. Затова учението ми се разпадна. Мястото, което избрах за твой храм се превърна в тържище. Търговците нахлуха в него. Жужат телевизионни камери. Всичко се превърна в хепънинг. Хората се забавляват, радват се, празнуват. И ти си превърнат в поредната атракция. В част от шоуто, в гвоздея на програмата.
Господи, защо трябваше са доживея това, макар и като дух. За да видя как синът на убиеца ми, доубива смисъла на живота ми. Кръстов вече не е свещена планина, тя е търговско-туристически обект.
Господи, аз който исках да ти служа безкористно и в желанието си да умножа славата ти и да привлека нови вярващи, користно злоупотребих с името ти като обещавах лесно и щастливо изцеление и спасение, вместо търпеливо да проповядвам, че пътят към тебе минава през страданието и самоограничението. Защото ето го лесното езическо спасение и изцеление - шумният празник с отдаването на плътски удоволствия.
Цял живот се стремях към теб, Господи. Мислех, че съм те намерил, страдайки предсмъртно в ямата, но и това се оказа илюзия. Загубих те, ако някога съм те намирал изобщо. Вече нищо свещено няма тук, ако въобще го е имало - сред сергиите, кръчмите и хотела с пет звезди. Лама, лама самахати.
Изчезва
Изскача Дафина.
Дафинка: Ти го прибра Господи! Смили се над него. Смили се и над мен, ако да съм посегнала на живота си. Не ме оставяй повече с мъжа ми убиец и със сина ми, разрушител на твоята свещена обител и продължител на бащиното си дело. Страданията ми са безмерни! Не мога повече да се разкъсвам между любовта на майката и съзнанието за делата на сина ми. Господи, пожали ме!
Изчезва.
Генералът: Тия двамата се изпариха. Не знам къде ги запрати, но ти благодаря, Господи, че ги махна оттука. От няколко месеца синът ми е завъртял щур бизнес. Как само го направи. Не като нас преди: “Строй се и задължително на митинг”, а тънко подхвана населението с модерните му маркетинги и реклами. Очите ме заболяха от прожектори. От всякакви телевизии - и частни, и държавни, и кабелни - идваха да снимат филми за Кръстов. Отчето стана телевизионна звезда. По-известен е и от Къци Вапцаров. Само с пиесата не се получи. Намерил се един аджамия и написал пиеса, но вместо, както му беше поръчано да разсъблече стотина млади поклоннички на сцената, той измислил няколко повехнали лели, но дори и те не се предвиждало да се събличат, ами само да викат:”Искаме млади мъже!”. Тъпак. Николайчо като му кресна: ”Хонорар ли, бягай оттука, докато още си жив!”
И преди беше така, и сега е така. Актьори имаме. Актьорите ни актьорища, гениални; свестни драматурзи, обаче няма. Но и така и не разбрах, защо му беше тази пиеса като днес никой не ходи на театър. Другото му свърши работа - статии по вестниците, телевизионни и радиопредавания от мястото на събитието: “господ се явява на живо” - това е. Днес майката му е да владееш медиите, а Николайчо го може, за разлика от новите ни политици-лаици от СДС и БСП. СДС правило цял месец големи митинги. Как не ги е срам да говорят... Ако не беше Жан да подлуди населението от глад, един човек нямаше да изкарат на площада, дори и да живее на него. А Николайчо събира всяка седмица десетки хиляди и при това пътуват по стотици километри и се катерят пеша по баира, само и само да дойдат при нас. Това се казва размах.Организацията процъфтява. Докато вярващите балами се трупат на върха, за да видят чудото, което отец Онуфрий им осигурява, но не вече със старото фенерче, а с електронна апаратура за аудио-визуални ефекти, мандрата бълва мляко на прах и скоро мощта на сина ме ще бъде такава, че ще помете всички съперници.
Но тия двамата се щураха между хората, крещяха им, че са загубили вярата, че това е измама, че трябва да се опомнят и да потърсят Бога другаде, а не сред суетата на гуляи и разврат. Добре че бяха духове и никой не ги чуваше. А и при тая чалга, която гърми на върха не дух, ами жив човек да ти приказва, пак няма да го чуеш. Да си призная масово-революционните песни за партията по ми допадаха, но времената се менят, а заедно с тях и вкусовете. Но и тази музика върши същата работа. Важното е шум да се вдига и човек да не чува напътствията на разни духове или гласът на съвестта си, който и без това е слаб.
Стъмва се и хората си тръгват. Докато Генадий приказва, сцената опустява. Чува се шум на коли и Генадий поглежда през завесата.
Я какви са тези мерцедеси, които се мъкнат в нощта към върха. Николайчо сигурно е намислил пак нещо.
(На сцената мутрите подреждат заседателната маса.Целият състав на организацията присъства. Хората издърпват столовете около походната маса, а мутрите опъват жици за аварийно осветление. Николай го няма.) Председателското място се заема от доктора.
Докторът: Господа, организацията ни всеки момент може да се разпадне. Налага се да действаме бързо и решително, ако искаме тя да оцелее, а заедно с нея и ние.
За огромно съжаление, обичаният от всички ни Генадиев младши опасно се разболя. Като лекар, мога да ви кажа, че става въпрос за шизофрения и то в остра форма. Когато болният е интелигентен, той умело прикрива болестта си и може да причини, както и стана, непоправими нещастия на околните.
Господа, Генадиев младши страда от раздвоение на личността. От една страна той е шеф на организацията, а от друга се вижда като алтруист, благодетел и покровител на бедните, болните и онеправданите.
Без да подозираме за неговото състояние, той успя да ни убеди да се изнесем по тези баири. Хвърли огромни пари в усвояването на това място и отначало нещата наистина вървяха добре. Кръстов определено носи печалби. Събират се хиляди поклонници, търговията върви и което е най-важно, оказа се, че е идеално прикритие за основния ни бизнес. Необезпокоявани от конкуренти и полиция, успяхме да развием производството на мляко на прах, свързвайки се пряко с търговците на едро.
Но какво се случи после, господа? Любимият ни шеф потъна в мистика. Той постоянно стои тука в хотела-църква, моли се и събира всякакви набожни откачалки, с които води дълги разговори за греха и спасението и на всичко отгоре ги пои и храни. И което е вече непростимо, вместо да инвестира печалбите ни в нови дейности и да разширява територията на организацията в градовете, където е големият бизнес, Генадиев, обладан от коварната болест, е започнал тайно от нас да раздава огромни суми на сиропиталища, пансиони, на болници, на църкви, на манастири, на Центъра за социални практики и на какви ли не още съмнителни благотворителни фондации. Шефът ни до такава степен се е побъркал, че е създал и издържа финансово “Институт за изследване на извънземните форми на живот” към Славянския университет. Пръснал е огромни суми за да подкупва и двата ни синода, само и само да канонизират нещастната му луда майка, чието състояние накрая толкова се влоши, че сама посегна на живота си.
Да, Николай е тежко болен и ние сме тези, които можем да му помогнем да не завърши като майка си.
Господа, претърпели сме сериозни загуби. На път сме окончателно да загубим позициите си в градовете и да бъдем изместени от конкурентите. Докато ние клечим в тази пустош и строим църкви, сериозните финансисти натрупаха милиони от пирамидите, които построиха в градовете. Хората ни си губят времето да киснат в планината, вместо да воюват мъжки в града. Съставът ни е деморализиран. Някои по слабохарактерни, по примера на шефа си, са започнали да вярват и да се молят, други са западнали дотам, че са си купили къщи в околните села и са започнали да гледат овце и да садят картофи. На път сме да се разпаднем или да се превърнем в някаква религиозна секта от каещи се лигльовци. Ситуацията господа е такава, че се налагат бързи, решителни и радикални мерки. Какво предлагате?
Първа мутра: Още тогава трябваше да обесим попа.
Докторът: Оставете миналото. Да говорим по същество.
Началникът на военния отдел: Какво толкоз има да му мислим. Нещата са ясни и се знае как се постъпва в такива случаи. Може да ни е жал за шефа, но тук няма нищо лично. Трябва да спасяваме организацията.
Генералът: Копелета! Тези отрепки са решили да убият моя син. Не може да бъде. Николай, сине, къде си? (Естествено, никой не го чува.) Господи, върни ми за пет минути тялото да се справя с негодниците. Чуваш ли жалък злодей, ненаситно чудовище, посегнало и на сина ми, върни ми тялото за минутка поне.
Оттук нататък Генералът периодично се вмъква в разговора на съвещаващите с ругатни и заплахи и с викове от рода на “Николай къде си?”,“Никой ли не ти е останал верен да те предупреди?” и т.н. Дава си пълна свобода на актьора да ругае и псува на воля.
Началникът на отдела по маркетинг: Какво ще правим с шефа вече е ясно. Въпросът е ще запазваме ли бизнеса си тук или окончателно ще се изнесем от това място.
Докторът: Наистина, това е основният въпрос. При едно добро ръководство Кръстов и мандрата могат да носят добри доходи. Но трябва да отчитаме, че през зимата тук нищо няма да функционира. Планина е. Ще падне голям сняг и пътищата ще са практически непроходими. С хеликоптери ли, дето ги нямаме, ще пренасяме стоката? После, да не забравяме моралния фактор. Мястото подейства зле на много от хората ни. Те са се отпуснали, занемарили, депрофесионализирали. Час по-скоро трябва да ги изведем оттук и да ги върнем в градовете, за да се съвземат.
Счетоводителят: Съгласен съм с доктора, че Кръстов се оказа опасно място. Но с оглед на финансовите ни интереси ви предлагам едно средно решение. Ликвидраме комплекса на върха и се изтегляме от какъвто и да е поклоннически бизнес тука. И без това печалбите от хотела спаднаха, тъй като богаташите го посетиха по веднъж от любопитство и загубиха интерес към него. Посещават го някои дребни риби, заради млякото на прах, разбира се, но богатите наркомани предпочитат морските курорти. Предлагам да запазим само мандрата като оставим само необходимия персонал и охрана за нейното функциониране, а всичко останало да се върне обратно в градовете.
Чуват се одобрителни гласове "Правилно!", "Това е решението!"
Началникът на военния отдел: Ние в тесен кръг с доктора и счетоводителя проведохме едно предварително съвещание и стигнахме до почти същите изводи. Имайки предвид, че нещата са сериозни и не търпят отлагане, възложих на хората ми да минират комплекса.
Ако всички сме единодушни, ако всички заставаме зад взетото решение, да не губим време и щом пристигне Генадиев младши и влезе в комплекса да дръпнем шалтера.
Докторът: Да гласуваме. Кой е за?
Архитектът: Чакайте, как така ще взривявайте шедьовъра ми, творението на живота ми. Вие сте луди! Аз лично ще разстрелям това нещастно шизофрениче, заедно с набожната му охрана, ако трябва, но не посягайте на едно творение на изкуството. Образовани хора сте! Как може изведнъж такова варварство?
Докторът: Да Дрънгъров, точно защото сме образовани хора и разбираме от изкуство ще взривим нескопосаното ти творение, за да не загрозява красотата на природата. Шедьовър бил създал! Мислех, че не можеш да създадеш нещо по-грозно, по-претенциозно, и по-първенюшко от себе си, но ти успя. Човече, като ти взривяваме уродливият хибрид от църква и хотел, ние те спасяваме. Хората ще забравят как е изглеждал и ще можеш на воля да разправяш сред архитектурната колегия как тъпите мутри са взривили един от шедьоврите на съвременната цивилизация.
Архитектът: Все пак, защо е нужно да взривявате?
Началникът на военния отдел:Защото тъпата ти естестка глава не проумя, че са необходими радикални мерки. Ако това чудо остане, хората ни ще се разцепят. Новорелигиозните ще искат да останат и да въртят мижав бизнес тука. А сега, когато организацията ни е изправена пред върховно изпитание, повече от всякога е необходимо да бъдем единни. Нужни ни са всички хора, за да извоюваме изгубените в градовете позиции. А и един грандиозен взрив ще стресне малодушните и ще ги накара да вървят в крак с целите на организацията.
Архитектът: Добре, взривявайте но ми дайте време да направя снимки.
Началникът на военния отдел:Човече, да не би и ти да си подлудял? Какво си въобразяваш, че някой ще те остави да щракаш със светкавицата, когато всеки момент може да пристигне Генадиев младши?
Счетоводителят: Дрънгъров млъкни. Както си е редът има да решаваме още един важен въпрос. Трябва да изберем нов шеф на организацията и аз предлагам това да бъде уважаваният от всички ни доктор. Той е от самото начало в ръководството и всички го познаваме като сериозен, праволинеен и способен организатор. Има ли други предложения? Да гласуваме тогава.
Докторът: Благодаря ви за честта, която ми оказахте, господа. Не е време за дълги речи и тържества. Ще кажа само, че като лекар ще изрежа с твърда ръка религиозните метастази от организацията и ще я върна в града, за да заеме тя подобаващото й се място в цивилизования свят.
Ръкопляскания.
Докторът: Има ли още въпроси?
Началникът на военния отдел: Какво ще правим с отчето?
Докторът: Предполагам, че ще бъде с Николай. Но ако има късмет и е останал при попадията, няма какво да се занимаваме допълнително с един дребен свещеник. Ние работим по принцип и не влагаме нищо лично. Е, ако е толкова глупав за да дойде и да си иска заплатата на експерт по религиозните въпроси, Садиста ще му я изплати.
Първа мутра: На твоите заповеди шефе!
Всички се смеят разпускащо.
Докторът:Други въпроси? Закривам съвещанието.
Една мутра притичва от тъмното и се изправя пред съвещанието. Не знае към кого да се обърне, върти глава и накрая казва безлично:"Ще разрешите ли да докладвам?"
Докторът: Казвай.
Мутрата: Господин Генадиев пристигна и влезе в апартамента си.
Началникът на военния отдел:Останаха ли някакви клиенти в хотела?
Мутрата: Както бяхте наредили, спряхме им водата и тока и всички напуснаха с изключение на едно младо говедо от Пловдив с мацката си, което се представи за бизнесмен. И двамата така се бяха дрогирали, че се наложи да изхвърлим телата им в храстите.
Началникът на военния отдел: Изгасете осветлението. Господа, залегнете за всеки случай. Ръцете върху главите. Действай!
Генералът: Николай, детето ми, излизай веднага! Ще те взривят!
Чува се грандиозен взрив. Генадий се мята по земята.
Генералът: Ах ти, вселенски разбойнико! Ти който си масов убиец.! Измами ме, измами ме, измами ме! Безкрайна ти е подлостта, Господи.! Накара ме да повярвам, че съм в рая, за да изпипаш със садистично удоволствие и моя ад. Защо затри сина ми пред очите ми, копеле гадно? Избухва в ридания и изчезва.
ЗАВЕСА
Завесата се отваря.
Отец Онуфрий сам на поляната. В дъното на единия ъгъл на сцената се вижда едвам стърчащо над земята параклисче, а още по-далеч се вижда старият кръст. Отец Онуфрий въври с шиш в ръка и събира боклуци от поляната.
отец Онуфрий: Щом свърши празникът, натоварват се на коли и рейсове, заминават си, а след себе си остават кочина. И аз трябва да чистя. Днес пак ще се изсипе много народ, а още не съм свършил.
Стар съм, кръстът ме боли, кръвното ми и то е високо, но трябва да чистя, защото ако не го правя, само след няколко празника тук ще е зарито с боклуци като в някой софийски комплекс и ще престанат да идват. А и греховно е това свято място да бъде така осрано.
Старче, я седни и си почини. И каква стана тя? Също като в приказката за златната рибка. Възгордя се ти, Онуфрий. Ходеше в златни одежди като владика и млади свещеници току що завършили богословие в Софийския университет ти помагаха. Водеше литургията в просторен храм, украсен пребогато. Професионалният хор "Полифония", съставен от красиви като ангели девойки, пееше зад гърба ти. След литургията се качваше с попадията в персонален мерцедес с шофьор, който ти беше и охрана едновременно, и се забавлявахте в скъпи ресторанти и прескъпи барове. В главната сграда на организацията имаше кабинет, голям колкото тази поляна, обзаведен с меки кресла и дивани, с някакви сложни техники и с млада секретарка, а на вратата пишеше "Главен експерт по религиозните въпроси". Ех, изкуфяла главо, възгордя се ти и Бог те наказа, точно както в приказката.
И пак се върна на върха, и пак спиш в порутеното параклисче, пак те болят старите кости, а от предишното величие остана една яма и разхвърляни наоколо отломки за да ти напомнят, че не е било сън и всичко което беше се е случило.
И пак съм сам, и пак сам си говоря. Господ ли ми отне дарбата да разговарям с духове и извънземни или те се изпариха при взрива не знам, но пак съм сам, и сам си говоря.
Добре че има поклонници. Вече идват не толкова за историята на брат Йорданчо, колкото за историята на Николайчо, но идват, хвала тебе Господи, идват и макар и малко, но оставят по някой лев в параклиса. Обедняха хората. За себе си нямат.
А аз пак им чистя боклуците, вместо със скъпата аудио-визуална техника, пак със старото фенерче ги радвам и чакам владиката да се смили над старините ми и да ме свали в града при попадията. Но сигурно няма да дочакам.
Е, можеше да бъде и по-лошо. Благодаря ти Господи, че съм жив.
ЗАВЕСА
КРАЙ
21.05. 1999 г.
Варна