Пред властите и агите. Кехаите чьостиш имат работа с правителствените чиновници в Ксанти и Гюмюрджине. Зиме те ходят в правителствените учреждения да уреждат овчарски разправии (сбивания, нападения, кражби и пр.), а пролет имат работа с финансовите чиновници по беглика. Кехаите имат голямо влияние пред всички турски чиновници и учреждения. Когато някой кехая пристигне пред някое правителствено учреждение, заптиите и другите по-долни служащи му помагат да слезе от коня и веднага долагат на началника си за дохождането на еди кой си кехая. Началникът на учреждението, каквато и да има друга належаща работа, ще я преустанови, ще приеме кехаята и ще го изслуша. Освен това турският чинавник ще отдаде голяма почест на високия посетител, ще го черпи с кафе и тютюн и ще го изпрати до вънкашните врата. Едно време влиянието на някои родопски кехаи пред турските власти дотам е достигало, да свалят от въжето осъден човек на смърт. Овчарите, когато се хванат в кражба, отървават се без никакво наказание, и то благадарение кехайските застъпничества. Кехайското влияние пред властите се дължи на агите-притежатели на къшлите и самата кехайска работа. Агите винаги са се застъпвали пред властите за кехаите и овчарите, коита са били на техни къшли и са наемали овцете им. От това застъпничество и покровителство властите са дошли до убеждението, че аговските и кехайските интереси са свързани, и с накърняването кехайските интереси едновременно се накърняват и аговските интереси. А пък агите са доста влиятелни пред висшите власти в Цариград и лесно могат да напакостят на разни мютесарифи, каймаками и кадии. Последните, като имат това пред вид, угаждат на кехаите, за да не разсърдят агите. Освен това турското правителство гледа с добро око всички свои поданици, които плащат много данък на държавата. Кехаите всяка пролет внасят големи суми в държавното съкровище за изплащане беглика на многобройните си стада овце. Това обстоятелство заставя турските държавни чиновници да се отнасят с кехаите не така, както се отнасят със сиромасите-раи. Кехаите поддържат влиянието си с дребни бакшиши и комплименти. Пролет те подаряват на всеки по зъбест чиновник по едно агне и по няколко оки сирене. Есен кехаите, като свалят овцете в полето, занасят на висшите чиновници и агите по няколко оки ориз, брано мляко, терлици за ханъмките и пр. Кехаите много почитат агите - притежатели на овце и къшли, които им са помогнали да се въздигнат както пред властите така и в поминъкно отношение. От своя страна агите искрено обичат кехаите си и се гордеят с тях. Когато неколцина аги се съберат в кафенета или другаде, те по мното приказват за кехаите, овчарите и овцете си, отколкото за други работи. Всеки ага прехвалва своя кехая, а критикува кехаите на събеседниците си. Понякога между агите става и скарване, ако някои от тях каже оскърбителни думи за кехаята на събеседника си, Родопските тйошки кехаи до 1875 година са имали такъво влияние пред турските власти, каквото са имали и владиците. Даже нещо повече. Преди 30-40 години от някои родопски кехаи са се страхували и Ксантийския владика и Гюмюрджинския мютесариф. Съвременници разказват, че когато Иван кехая от с. Долно Дерекьой влизал в Гюмюрджине, мютесарифът, кадиите и другите чиновници излизали пред конака на улицата да го посрещат. Заптиите му развеждали коня и му държали зенгиите, когато да го възседне. Множество сиромаси турци, гърци и българи, които имали разправия с конака, се отнасяли до нашите кехаи за помощ. Последните с една дума пускали затворници, отменяли решения и пр. Чиновници, които упорствували на нашите кехаи, не могли да се задържат на местата си. Могуществото на родопските кехаи и след политическото и икономическото променение се е запазило отчасти в Гюмюрджинско и Ксанти. И сега, колкото са останали кехаи, се ползуват с доверие и покровителство от турските власти. На едновремешната сила и курулмак ги няма вече.