ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
(Старециът се връща и започва да сваля палтото си. В хола влиза и духа.)
Духът - Знаеш ли какво се случи докато те нямаше?
Генералът - Не, какво?
Духът -. Твоят мошеник покани внучка ми на джаз-клуб.
Генералът - Какво е това?
Духът - Нещо като бардак с отвратителна музика.
Генералът - Лошо!
Духът - Обади му се и му кажи да не закача внучката ми.
Генералът - Ти му се обади.
Духът - Знаеш, че не мога.
Генералът - Е и аз няма смисъл да му звъня. Няма да ме послуша.
Духът - Ако твоят извратен син направи нещо на внучка ми...
Генералът - Какво ще направиш?
Духът - Нищо не мога да направя, там е работата.
Генералът - Е и ако твоята извратена внучка направи нещо на сина ми и аз нищо не мога да направя. Вярно, че още съм от плът и кръв, но за все повече неща ставам безпомощен като дух.. Старост-нерадост, приятелю.
Духът - Не съм ти приятел и не си позволявай да фамилиарничиш с мен.
Генералът - Казах го подигравателно. Не мога да бъда приятел с дух на черноборсаджия.
Духът - Убиец!
Генералът - Фашист!
Духът - Комунист!
Генералът - Върни ми униформата!
Духът - Върни ми халата с драконите!
* * *
Стефан - Най-добре е да те взема на ръце.
Внучката - Защо?
Стефан - Стълбите скърцат, ако стъпваме двамата, старецът ми ще се събуди, а така ще помисли, че се прибирам сам, и може да заспи отново.
Внучката - Сега се убедих, че комунистите сте фърст в конспирациите.
(Стефан взема момичето на ръце, но още на първото стъпало спира и започват да се целуват. После изкачва второто и пак спират да се целуват и така нататък. А стъпалата скърцат.)
(ВАЖНО: Ако режисьорът (режисьорката) е пуритан или публиката, сексуалните сцени могат да бъдат изпълнени само звуково (скърцащо), а на сцената да бъдат единствено подслушващите старци.
Ако режисьорът (режисьорката) решат да привлекат публиката с малко порно, могат да разделят сцената на две. В едната половина да са подслушващите старци, а в другата влюбените.)
* * *
Генералът - Я, децата се прибират.
Духът - Откога моята внучка стана твое дете?
Генералът - Какво си се нацупил. Твоята внучка, моят син, това не са ли нашите деца?
Духът - Ти го казваш това, който не иска да има нищо общо с класовия враг?
Генералът - Животът понякога е по-сложен от догмите. Отдавна мечтая моят нехранимайко да се задоми, а тази малка американска палавница ми харесва. И тогава те ще си вземат вилата, но ще отидат да живеят в къщата на сина ми, а ние ще продължим да си живеем тук и всичко ще е постарому. Така де, няма да пречим на младите.
Духът - Такава ли била работата? Това ли бил вашият пъклен план? Синът ти да подлъже внучка ми, за да си запазиш вилата. Подло по комунистически.
* * *
Внучката - Сега, когато съм в тази стая, всред тези стари мебели, имам чувството, че аз съм баба ми.
Стефан - Копнея да целуна една баба.
Внучката - Никога не съм предполагала, че ще се целувам с някого, когото би трябвало да мразя.
Стефан - Така тръпката е по-силна.
Внучката - Ти си циник.
Стефан - Преди малко бях комунист, сега съм циник, няма ли най-после да кажеш, че ме харесваш такъв, какъвто съм.
Внучката - Харесвам те такъв, какъвто си - очарователен, забавен, начетен, мъж с минало, който може да ми бъде баща, но все още така привлекателен, но и комунист и циник и всъщност би трябвало да те мразя.
Стефан - И аз би трябвало да те мразя. Младо, красиво, импулсивно, чаровно създание, долетяло отвъд океана, за да ме заплени и да отнеме жилището на баща ми. И как стана така, че двама врагове се озовахме в едно легло?
Внучката - Make love not wore!
(Пружината на леглото изскърцва продължително, след което започва да скърца ритмично.)
* * *
Духът - Това не трябваше да се случва
Генералът - Но се случва.
Духът - Подмамихте невинното ми момиче.
Генералът - Невинна американка, я не ме разсмивай.
Духът - Твоят ще си плати!
Генералът - Ако трябва ще си плати. Пари има.
* * *
(И двамата едновременно:)
Стефан - Страхотно!
Внучката -. Terrific!
(Разсмиват се.)
Внучката - Съвсем искрено. Никога досега не ми е било толкова хубаво.
Стефан - И на мен. Сигурно идва от амбивалентните чувства, които изпитваме един към друг.
Внучката - Какви чувства?
Стефан - Амбивалентни, на любов и омраза едновременно. Според татко Фройд, това са най-силните чувства, на които човек е способен. Те са в основата на едиповия комплекс. В ранното си детство изпитваме...
Внучката - Толкова много знаеш. Продължавай, защо спря? Обичам да ми държиш лекции.
Стефан - Не мога.
Внучката - Защо?
Стефан - Защото ми го държиш.
Внучката - That don't inspire you?
Стефан - Да, но за други неща.
(Леглото отново изскърцва силно и после започва да скърца ритмично.)
* * *
Духът - Тя ще прогледне!
Генералът. Сигурно и сега гледа тавана.
Духът - Няма да се поддаде на емоцията и ще ви изгони от вилата.
Генералът - Ако емоцията е толкова голяма, колкото скърцането, ще се поддаде.
Духът - Защо и трябваше да идва тук?
Генералът - За да се идентифицира с баба си и да прави секс с врага, както чу. Внучката ти е едно невинно перверзно американче.
Духът - Спри!
(Скърцането спира.)
* * *
Внучката - Мога ли да си взема душ?
Стефан - Със студена вода.
Внучката - No hot water?
Стефан - Понякога няма и студена.
Внучката - What a shame!
Стефан - Свиквай с вилата.
Внучката - Мога ли да те попитам нещо?
Стефан - Питай.
Внучката - Нали си милионер?
Стефан - Да, в зелено.
Внучката - Тогава защо си оставил вилата в това състояние?
Стефан - Първо, защото старецът не дава нищо да се пипа, и второ, по-важното, защо да влагам пари в нещо, което не е мое?
Внучката - Логично
Стефан - А искаш ли аз да ти направя едно предложение, малката ми?
Внучката - Слушам те.
Стефан - Продай ми тази съборетина.
Внучката - Какво да ти продам?
Стефан - Вилата. Ще трябват много, много пари, за да й върнеш блясъка, който е имала по времето, когато баба ти е била млада. И да я снабдиш с елементарни удобства, като топла вода, например. Имаш ли ги?
Внучката - No, but I will find money.
Стефан - Оптимизъм по американски. И откъде ще ги намериш?
Внучката - I don't know.
Стефан - Ще ти дам двойно повече от цената й, парите ще ти стигнат да си купиш нова къща с всички удобства и ще ти останат. Продай ми я!
Внучката - И защо ти е? Нали каза, че имаш малък палат?
Стефан - Баща ми е емоционално привързан към вилата.
Внучката - Емоционално привързан? Този, който е убил дядо ми и прокудил баба ми имал емоционална привързаност? Садистичното удоволствие да живееш в къщата на жертвите си ти наричаш емоционална привързаност?
(Скача и започва припряно да се облича.)
Внучката - Най-после стана ясно с кого съм си имала работа.
Стефан -- Слушай ма! Ти на каква ми се правиш? Мислиш, че не съм те проучил, преди още да ми кацнеш на.. в страната. Твоята баба е била една курва, която в България се е събрала с набързо забогатял мошеник. И двамата са се пънели да се правят на аристократи, за да скрият миналото си. Още по пътя за Щатите забременяла от някакъв полски емигрант, който, щом стъпил на американска земя, бързо офейкал. В Щатите цял живот се е хранела от помощите на състрадателните американци като жертва на тоталитаризма и от състрадателни любовници. Храбрият ти баща не е загинал във Виетнам, а е изгнил в затвора като наркопласьор. А любимата ти майка не е умряла при раждането ти, а от свръхдоза.
С баба си сте се сврели в евтин апартамент и криво ляво преживявате, дори си успяла да завършиш колеж, но сега ви спряха помощите, защото няма повече комунизъм и баба ти повече не е жертва. И вие тичате в паника към България - дано ви върнат нещичко, да преживеете. Нищо няма да ви върнат. Тук да не би да живеят глупаци, с изключение на моя старец, разбира се. Всичко е продадено и препродадено многократно. Парите от вилата няма да ви стигнат да платите хонорара на адвоката, който ще ви мотае с дела, докато се отчаете. Ще си останете с пръст в устата или някъде другаде.
(Роза започва да плаче. Стефан става и тръгва към нея.)
Стефан -- Извинявай. Не исках да те обидя. Влюбих се в тебе. Истина е. Не плачи. В мен ще намериш осъществената си американска мечта. С мен ще живееш богато. Повярвай ми!
(Посяга да я прегърне, но Роза го отблъсква решително.)
Внучката - Не ме докосвай! Значи за това беше целият днешен театър? Гершуин,. музика, танци, остроумия, цветя, шампанско, красиви приказки, влюбени погледи. Каква подлост, what impudence. Няма да ти продам вилата за никакви пари. Тук ще живее изстрадалата ми баба, за да разбере, че на този свят има, макар и закъсняла, справедливост и възмездие. Bastard. Fuck you!
(Хуква към вратата. Сгефан също започва бърза да се облича.)
Стефан -- Чакай! Къде отиваш посред нощ. Това да не ти е Щатите. Тук е България. Ще те пречукат заради двата ти долара в портмонето.
(Хуква след нея.)
* * *
Духът - Браво на момичето ми! Браво на внучето ми! Не се остави да бъде измамена. Прозря веднага истинската ви същност!
Генералът - По-добре, че не се съгласи. Иначе можеха да ме натикат да живея във вилата с жената ти. Какъв ужас. Не ми стига той, че и жена му. Нямаше да издържа, не!
Духът - Бъди спокоен. Ще те изхвърлят от вилата, а аз ще видя отново жена си. Какво щастие.
Генералът - Голямо щастие. На младини беше като дъска за гладене, а сега сигурно ще е като изкривена , изсъхнала сопа.
Духът - Мен ме интересува духовното.
Генералът - Естествено, нали си дух.
Духът - Браво на внучка ми! Само как му го каза: " Bastard. Fuck you!"
Генералът - Каква внучка ти е тя. Не чу ли? Жена ти не е отишла бременна в Щатите от теб, а от друг . Нямате нищо общо. За какво ще й даваш вилата си? Та аз съм ти по-близък от нея. Колко години живеем заедно като едно семейство.
Духът - Принудително, и всеки ден се караме.
Генералът - Точно това казвам и аз - живеем като семейство. Слушай, защо не напишеш едно завещание, че в последния си час даряваш вилата на мен, защото си прозрял вината си и искаш да я изкупиш, като направиш едно добро дело за героя от Драва, който няма къде да живее. В мазата има много празни листи от онова време. Ще кажа, че съм го намерил в някое чекмедже, когато съм си събирал багажа, за да напускам. Експертизата ще докаже, че почеркът си е твой, и вилата ще си остане на нас двамата. Моля те, бъди дух благороден. Препиши ми виличката!
Духът - Ти чуваш ли се какво говориш?
Генералът - Помисли си, защото вече ти е ясно - когато ме изгонят, тук ще дойде жена ти. С мен ли предпочиташ да живееш, или с онази курва, която те е забравила още на кораба и е надула корема от първия срещнат поляк. Караме се, да, ама с моите кавги си свикнал, а с нея ще се карате двойно повече и изобщо няма да се понасяте. Или още по-лошо, тя нито ще те вижда, нито ще те чува, ЗАЩОТО САМО АЗ ГО МОГА, и тогава ще слушаш тирадите й, без да можеш и с една дума да й отвърнеш.
Духът - Да, и какво толкова. Колко други мъже са на същото дередже. И как само го извъртя. Избирай между жена си или убиеца си. Ега ти алтернативата!
Генералът - Препиши ми виличката, бе братче!
Духът - Я се стегни! Къде останаха комунистическата ти гордост, офицерската ти чест и презрението ти към всичко материално в името на идеала? "Препиши ми виличката." Може ли да се унизяваш така пред класовия си враг, да хленчиш позорно пред жертвата си? Ех ти, дребна душице, на какво си бил способен само и само да запазиш покрива над главата си.
Генералът - На всичко съм способен. Всеки ден ще се кая и ще те моля за прошка, въпреки че не съм те убил аз. И вече няма да те хокам, когато обличаш униформата ми. Препиши я!
(Пада на колене.)
Духът - Признавам, че в това, което каза относно жена ми, има известна истина, а и може би ще ми е малко мъчно за теб, НО НЕ МОГА ДА СЕ ЛИША ОТ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИДЯ КАК ТЕ ИЗХВЪРЛЯТ ОТ ВИЛАТА МИ! BASTARD! FUCK YOU!
(Старецът скача на крака.)
Генералът - Безсмислено е да се водят преговори с буржоазията, същото казах и на сина си. Тя разбира само от аргументите на силата.
Духът - Какво ще направиш? Ще свикаш твоята бойна група от пияни пенсионери революционери, ще се барикадирате във вилата и ще заемете кръгова отбрана срещу настъпващия глобален капитализъм?
Генералът - Точно това ще направя, но сам!
Духът - И това звучи обещаващо.
Генералът - Махни се от очите ми и ми свали униформата!
Духът - Върни ми халата с драконите.
Генералът - Фашист!
Духът - Комунист!
Завеса
На спусната завеса, на авансцената.
Двамата крачат по тъмна улица
Стефан -Моля те, спри и се върни, ще те закарам с колата.
Внучката не отговаря и продължава да върви.
Стефан -Даваш ли си сметка колко е опасно това, което вършиш? До хотела ти има поне десетина километра оттук, а и трябва да минеш през циганската махала. Това е самоубийство.
Внучката отново мълчи и върви. Стефан крачи след нея.
Стефан - Знаеш ли какво е казала Джина Лолобриджида? „Богатите също плачат и аз предпочитам да плача в ролс ройс”. Щом си решила да ме мразиш, можеш да го правиш по-удобно и цялостно в колата. Докато те закарам до хотела ще можеш да разгърнеш омразата си на задната седалка. Спри, моля те!
Внучката продължава да пази мълчание.
Стефан - Не ти не ме мразиш мен, а себе си. Мразиш се за това, което направи и сега искаш да се накажеш. Но повярвай ми, не си заслужава да се оставиш да те изнасилят и убият в някаква вонлива барака, заради това че си правила секс с неподходящ мъж. Опомни се.
. Внучката - Най-после си намерих психоаналитик и в България.
Стефан - Ще ти взимам евтино.
Внучката - Махни се! Върни се във вилата, защото малко ти остава да й се радваш. И престани да ме плашиш с някакви цигани. Ти и баща ти сте най-големите убийци в тази страна.
Стефан - Може и така да е, но не сме единствените.
Внучката - Не ме пипай!
Стефан - Бързо! Тичай до стената на къщата и опри гръб в стената.
Двамата опират гърбове на завесата. Чува се шум от множество стъпки и двамата се оказват заобиколени от петима мъже.
Първи бандит -Я, каква мила двойка. Нощните разходки се полезни за здравето. Сваляйте дрехите!
Втори бандит - Момчета, той има пистолет.
Стефан - Направи ли някой крачка ще го гръмна на място.
Трети бандит - Хвърли пистолета! Ако раниш или убиеш някой от нас, после ще ме молите да умрете по-бързо. Хвърли пистолета и всичко, което имаш и може и да решим да ви оставим живи.
Стефан - Хасан, какво правиш с тези бандити?
Четвърти бандит - Момчета, спрете, аз го познавам. Налетели сме на голям баровец. Хората му сигурно са наоколо.
Стефан - Сам съм, но това няма да ви помогне. И косъм да падне от двама ни, хората ми ще ви намерят. И тогава може и да реша да ви оставя живи. Миналата година те измъкнах от затвора. Димитър ти беше българското име, нали? Спомних си. Дадох ти възможност да препечелиш по почтен начин, но явно че съм направил грешка.
Димитър - Недей така бате. Ние не сме бандити. Просто пийнахме малко и като видяхме двама влюбени решихме да се пошегуваме. Нищо лошо не сме мислили да ти правим. Кажи какво искаш. За теб сме готови всичко да правим.
Стефан - Нали знаеш вилата на баща ми?
Димитър - Знам я.
Стефан - Отпред е колата ми. Дръж ключовете и ми я докарай тук.
Димитър - Слушам.
Димитър хуква към вилата.
Стефан -А вие каква сте ме зяпнали. Махайте се оттук, докато не съм запомнил мутрите ви.
- Батдите се разбягват.
Стефан - Ти трепериш.
Внучката - Малко.
Стефан - Слава богу, всичко свърши. Имахме късмет, че познах момчето.
Внучката - Как си го измъкнал от затвора?
Стефан - Дълга история.
Внучката - И каква почтена работа му даде?
Стефан - Пратих го да подпали предприятието на конкуренцията.
Внучката - И това ти наричаш почтена работа?
Стефан - Преувеличих малко, може да се нарече бизнес по български. По е почтено от това да нападаш беззащитни хора.
Внучката - Млъкни, моля те!
(Чува се шум от кола. Колата спира, врата се отваря.)
Димитър - Ето ключовете бате. Благодаря, за пръв път карам такава кола. Искаш ли аз да ви карам.
Стефан - Махай се!
Димитър - Както кажеш бате. Ако ти трябвам пак за някоя работа като попиташ в кръчмата на махалата, всеки ще ти каже къде да ме намериш.
Стефан - Добре, сега се махай!
Стефан към внучката:
Стефан - Влизай бързо в колата, че цялата трепериш.
Чува се шум от затварящи се врати.
Стефан - Сега ще пусна парното.
Внучката избухва в ридания.
Стефан - Успокой се. Страшното мина.
Внучката продължава да плаче.
Стефан - Е, поплачи си. Ще ти олекне.
Стефан пали мотора и колата тръгва.
* * *
Отново са на авансцената.
Стефан - Пристигнахме. Ето го хотела ти.
(Чува се шум от отварящи и затварящи се врати на колата.)
Внучката - Ти къде тръгна?
Стефан - Знаеш ли, след всичко преживяно тази вечер, иска ми се да пийна нещо в бара.
Внучката - Аз също се нуждая от едно питие.
Стефан - Тогава ела с мен в бара. Каня те!
Внучката - Не, не искам да виждам никого, а и не искам да ме гледат. Очите ми са подпухнали и сигурно изглеждам ужасно.
Стефан - Не можеш да си представиш колко си хубава с тези влажни очи.
Внучката - Престани с тъпите си комплименти. Извинявай. Всъщност ти ми спаси живота. Би трябвало да ти благодаря.
Стефан - Не е задължително. Ще преживея и без благодарности.
Внучката се разсмива нервно и през сълзи.
Внучката - Господи какъв парадокс. Каква лудост. Защо ли трябваше да идвам в тази страна?
Стефан - И аз вече се питам същото.
Внучката - Ако искаш, качи се в стаята ми. При условие, че спреш с гадните си шеги и комплименти. Не мога да си представя да остана сама. Готова съм да приема дори и твоето присъствие. И не си мисли, че те каня за нещо друго. Просто, страхувам се, че ще подлудея ако остана сама в стаята си.
Стефан - Добре, разбирам те. Но първо ще прескоча до бара, да взема нещо за пиене.
Внучката - Чакам те.
* * *