ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Кръчма. Типичен шум в кръчма. Шум от разнородни гласове на преплитащи се разговори плюс звука на музика. Постепенно се избистря разговора на тримата възрастни муже, които стоят на една маса:
Първи пенсионер - Минава половин час, а генералът още го няма.
Втори пенсионер -Да не би да му се е случило нещо.
Трети пенсионер -Какво може да му се случи? Здрав е като бик.
Втори пенсионер - Нямам предвид здравето му. Може да са го изгонили от вилата.
Първи пенсионер - Не, ако го бяха изгонили, първо щеше да дойде тук, да ни се оплаче.
Втори пенсионер - А бе може съвсем да се е смахнал и да е забравил за срещата. Напоследък много ме тревожи с тези негови приказки за духове, с които си беседва.
Трети пенсионер - Как няма да си говори с духове като е съвсем сам горкия в онази огромна вила. Непрокопсаният му син я мине на два, три месеца да го види, я не мине. И постоянно бърза. Миналият път, има два месеца оттогава, когато бях на гости при генерала, синът му се появи. Каним го да седне при нас и да каже някаква новина от големия град, защото ние тук сме малко изолирани, но той не седна. „Бързам – вика – който върти бизнес, няма време за приказки. Видях те, тате, жив си, здрав си, пиеш си ракията, мога да съм спокоен за теб. А и нямам какво да ви разправям. Вие сте по-информирани от мен. Нямате работа, по цял ден гледате телевизия и четете вестници, така че вие би трябвало да ми разправяте, но друг път, нямам време.” Дори не седна. Метна се на мерцедеса си и отпраши надолу към града. Калпазанинът не е и забелязал, че „операта” на баща му не работи от години. Бизнесмен. Като толкова печели да беше купил поне един телевизор на баща си, та да не се смахва от самота и да си говори с духове.
Втори пенсионер -Това дето миналият път го разправяше за духа, той сериозно ли го говори?
Първи пенсионер - Отначало и аз мислех, че е някаква шега, метафора някаква, но вече почвам да се тревожа, че го говори сериозно. Не мога да си представя как един марксист и материалист може да повярва в духове. Но като остарее човек, почва и разсъдъка си да губи.
Втори пенсионер - Чакайте, ние го избрахме за председател на първичната ни партийна организация. Бил най-представителен, генерал. А той си говори с духове. Човек, който вярва в нечисти сили не може да бъде дори член на комунистическата партия, а камо ли да заема ръководен пост в нея. Предлагам като първа точка от днешното ни заседание, да разгледаме поведението на нашият председател и ако се окаже наистина, че е отстъпил от материалистическия си мироглед, да го свалим от поста му и да гласуваме за неговото отстраняване от партията.
Идва сервитьорката:
Марчето - Господа революционери и пенсионери, какво ще поръчате?
Трети пенсионер - Както обикновено, Марче. Три ракии, три салати и по две кюфтета на човек.
Първи пенсионер - Чакай, какво си се разбързал. За разлика от новите буржоазни партии, които дори не си знаят членовете и лъжат, че имат такива, нашата е военно организирана и в нея има ред, дисциплина и строга йерархия. Първо ще изготвим едно сведение до районното ръководство, а то ще докладва за случая на централното. Там ще разгледат поведението на генерала, ще вземат решение и ще ни кажат как да гласуваме.
Марчето - Ето ви ракиите господа революционери - пенсионери и заговорници.
Втори пенсионер - Марче, намери отнякъде листи и химикалка, че се налага да напишем нещо важно.
Марчето - Как така сте тръгнали на заседание, а не сте си взели нищо за писане. А пари да си платите ракията, сетихте ли се да си вземете?
Трети пенсионер - Пари имаме, не се безпокой. Обикновено председателят пише, но днес го няма. Навярно му се е случило нещо, та ще трябва някой друг да протоколира заседанието.
Марчето - Сигурно духът му не го е пуснал.
Втори пенсионер - Как и ти ли знаеш, че разговаря с дух?
Марчето - Че кой не знае. Всички във вилната зона знаят, че генералът комунист си има дух фашист, с който си водят идеологически спорове.
Втори пенсионер - Какво друго знаеш?
Марчето - Друго не знам. Духът не съм го виждала, а и генералът не се е мяркал отдавна. Може и той да е духнал някъде.
Втори пенсионер - А в кръчмата какво говорят за генерала и духа?
Марчето - Какво да говорят? Смеят се. Аз от духове не се интересувам, защото те не правят оборот и не дават бакшиши. Хайде пийте си ракията пък ще гледам да ви измисля хартия от някъде.
Втори пенсионер - Чухте ли я? С този смахнат председател всички ще станем за смях на хората. Трябва незабавно да уведомим ръководството, че генералът с приказките си за някакъв дух уронва авторитета на партията и излага на опасност революционната ни кауза.
Трети пенсионер - Щом донесе Марчето хартия и почваме да пишем. Генералът може и да ми е приятел, но идеологическата чистота на партията е по-важна от всякакво приятелство.
Марчето: Ето ви хартия.
Първи пенсионер -Но Марче, това е тоалетна хартия.
Марчето - Друга не намерих. Тази е българска и е твърдичка, така че може да се пише на нея. Понякога като ми свършат квитанциите, ви пиша и сметките на нея.
Първи пенсионер - Е, добре, довечера ще помоля дъщеря ми да го препише на лап-топа си и по имейла да го прати направо в ЦК.
Втори пенсионер - Тези имейли полицията не ги ли следи?
Трети пенсионер - Не може. Щом ислямските фундаменталисти се разбират по имейлите кога и как да заредят бомбите, значи е сигурно. А и ЦК би ли си написал имейла върху директивите, които ни праща, ако там имат и най-малкото съмнение, че могат да ги четат и други.
Генералът - Здравейте момчета.
Тримата в хор - Здраве желаем, другарю генерал!
Генералът - Седнете, седнете. Какъв генерал съм вече аз. Пък и не е удобно. Хората ни гледат.
Първи пенсионер - Къде се забавихте другарю генерал, заседанието ни започна преди половин час.
Генералът - Синът ми беше в къщи и ме агитираше да се местя при него.
Трети пенсионер - Е, ще ходите ли?
Генералът - Не, твърдо не. Ще стоя на поста си докрай.
Втори пенсионер - Браво другарю генерал, така те искаме.
Генералът - Момчета, каква е тази тоалетна хартия? Да не сте се усрали?
Втори пенсионер - Може и така да се каже, хе,хе, шегуваме се.
Генералът - Оставете тъпите шеги. Събрал съм ви за нещо сериозно. Марийке, донеси по една ракия на момчетата, аз черпя. Както знаете, международният империализъм е в настъпление и вече стигна до моята вила. Техните слуги, полицаите, щели да ме изхвърлят със съдия-изпълнител. Искам правилно да ме разберете. Не става въпрос за мен. Въпросът е принципен. Посяга се не на мен като личност, а на един символ на антифашистката борба. Крайно време е да дадем отпор. Знаете, че ЦК е поел курс към въоръжена борба. Нека тогава ние първи да запалим искрата, за да се разгори пламъка на революцията.
Предлагам ви да се баракадираме във вилата и когато дойдат полицаите, да открием огън. После ще се изтеглим в планината и отново ще започнем партизанска борба. Момчета, ще си спомним младостта. Октомври е. Застудява се, но при тази революционна ситуация в страната, ще сме победили преди още да е дошла зимата.
Първи пенсионер - Хубаво го каза генерале. Да си спомним младостта. Какви времена бяха. Кал, студ, леден дъжд ни вали като из ведро, а ние все на смях го избивахме. Шегувахме се с всичко и най-вече със смъртта. Колко хубаво беше, когато запалим в землянката огън, свалим мокрите дрехи да се сушат, греем се голи на пламъците и ръчкаме с пръчки в жаравата, за да измъкнем някой от хвърлените там картофи да се пекат. Само ракия дето нямаше. Командирът я беше забранил, но тогава и без ракия беше хубаво.
Втори пенсионер - А какви чевермета въртяхме, когато нападнехме някоя мандра. Какъв кашкавал ядяхме. Не като този, който сега го продават по магазините. Все едно, че ядеш найлон, а не кашкавал.
Трети пенсионер - Ами Тинчето. Какъв революционен плам имаше в това момиче. И как безкористно се раздаваше на всички ни, защото бойците не трябва да са сексуално изнервени, когато тръгват на бой. Сякаш е предчувствала, че малко й остава да живее. Убиха я гадовете.
Първи пенсионер - Да, много народ избиха. Само ние по чудо оцеляхме. При отстъплението бяхме се заблудили. Както после разбрахме, отклонили сме от основната група и войската минала над нас без да ни забележи.
Втори пенсионер - Хубав паметник им издигнахме. И населението всяка година ходеше да се покланя и да поднася венци. А ти генерале, какви хубави речи държеше. Но реакционерите се върнаха и не се посвениха да разрушат и паметниците. А сега посягат и на такъв жив символ, какъвто е нашия генерал. Марче, донеси по още една ракия да поменем мъртвите си другари.
Генералът - Да, другари, настана часът на истината. Ще се вдигнем на въстание и ще пометем недоубитата буржоазна напаст. Ще си върнем и социализма, и паметниците и привилегиите. Стягайте си топлите дрехи, съберете храна, а аз във вилата съм скътал оръжие колкото за една армия. Тези дни ще започнем. Да живее социализма, да живее непобедимата комунистическа партия!
Трети пенсионер - Генерале, по тихо. Всички в кръчмата нас гледат.
Генералът към другите маси:
Генералът - Какво сте ме зяпнали. Нали живеем в демократична страна? Мога да си викам каквото си искам.
Марчето - Ей старци, по тихо. Другите не са длъжни да ви слушат. Май много ви дойдоха ракиите.
Първи пенсионер - Всичко, което си намислил генерале е много хубаво, но има един проблем.
Генералът - Какъв проблем?
Втори пенсионер - Не сме съгласували акцията с централното ръководство. Ако ние тръгнем така самостоятелно, това може да се приеме като нарушение на партийната дисциплина и като чист волунтаризъм.
Генералът - Не ви ли четох директивите миналия път. Там пишеше черно на бяло, че предвид революционната ситуация в страната, партията взема курс на въоръжена борба.
Трети пенсионер - Не беше точно така. Казваше се, че е добре да се помисли да се вземе такъв курс и се предлагаше на партийните членове да обсъдят предложението и да излязат и те от своя страна с конкретни предложения.
Генералът - Ще напишем нашето предложение с картечниците.
Втори пенсионер - Не става така, генерале. В директивите се казваше, че първо трябва да изчерпим докрай мирните средства за съпротива, като гладните стачки, например.
Първи пенсионер - Аз съм язваджия и не мога да гладувам.
Трети пенсионер - Аз имам болно сърце и трябва да пия три пъти дневно след храна лекарствата си. И аз не мога да гладувам.
Генералът - Зарежете ги тези диети. С тях нищо не се постига. Буржоазията разбира само от аргументите на оръжието.
Втори пенсионер - Така е, но не можем своеволно и през главата на ръководството да тръгваме и да гърмим. Обявявам се против необмислените, прибързани и несъгласувани действия.
Генералът - Значи ще ме предадеш?
Втори пенсионер - Ти искаш да извършим предателство като нарушим партийната дисциплина.
Първи пенсионер - Генерале, да не би духът да ти е втълпил идеята да стреляме по полицията?
Генералът - Какво общо има духът? Духът си е дух, при това буржоазен, а аз ви говоря за пролетарска борба.
Трети пенсионер - Ами нали духът постоянно ти разправя, че вилата си е негова, а теб ще те изхвърлят. Той те подтиква към неразумна постъпка, за да те унищожи.
Генералът - Какво неразумно има в това, да воюваме за свободата си.
Втори пенсионер - За каква свобода говориш? Ти искаш да воюваме за вилата ти. Ако беше малко по-умен, да си изкараш документи за нея, сега нямаше да ти я вземат. Нас как никой не ни закача. Ти сам си си виновен, а сега искаш да ни въвлечеш и нас в тази работа. Няма да стане.
Генералът - Вие сте подли страхливци. Вие сте лъжци. Вие никога не сте били партизани. Вие сте алкохолозирани отрепки, които бъбрят на чаша за революционна борба, но щом работата опре до дела се разбягвате като плъхове. Не искам да ви виждам повече! Аз единствен ще покажа на света, какъв е истинския комунист!
Генералът удря с юмрук по масата. Блъска стола и напуска кръчмата като силно тръшва вратата.
Първи пенсионер - Съвсем се е смахнал горкия. И не държи вече. От две ракии и се напи.
Втори пенсионер - Докато се прибере, ще изтрезнее.
Трети пенсионер - Страхувам се за генерала. Това, че е го гонят от вилата окончателно го е съсипало. Духове, въоръжена борба и говори съвсем сериозно. Та той си е станал напълно луд. Може ли да направи някоя беля?
Втори пенсионер - Не е ли по-добре да се обадим в полицията?
Първи пенсионер - Не, това ще си е живо предателство.
Трети пенсионер - Знаете ли, най-добре е да се обадим на сина му. Да направи нещо за баща си, да го прибере, да го лекува.
Първи пенсионер -Така ще е най-добре.Да му се обадим, да му обясним положението, а той да постъпва както си иска.
Втори пенсионер - Някой има ли му телефона?
Трети пенсионер - Мисля, че го имам някъде в къщи.
Първи пенсионер - Е тогава да плащаме и да вървим, да му звъним, Марче, сметката.
Завеса