Икономическата криза заплаши и селото. От града вече не докарваха ни кисело, ни прясно мляко. А хорицата, които гледаха някоя и друга кравица, не си продаваха млякото на частници. Предаваха го на пункта на безценица, за да получат от държавата фураж за изхранване на добичетата си. Така че млякото беше кът, а за възрастния човек и децата то си бе насъщна храна.
По тази причина поп Георги реши да си купи коза. Хукна с москвича си по градове и села да я дири. Намери една с голямо виме някъде из тетевенския край, плати я и скръсти ръце.
– Ами сега? Как ще я прекарам до село?
– Иди да попиташ в общината, Попе – напъти го продавачът.
Послуша го поп Георги и поведе козата към общината. Кметът му каза, че такова животно по закон не може да се превозва ни в рейс, ни във влак, ни с аероплан.
– Ами у москвича? – попита притеснен поп Георги.
– Цъ! – рече кметът. – Само с камион.
– Цял камион за една коза?
Кметът сви рамене.
– Това е положението, попе. Закон, не мож вървя против закона.
– И какво ще ми струва целия масраф по този закон?
– Към сто лева ще ти излезе курса. От далече си.
– Че аз за козата съм дал шейсе... Хм... ще я натикам в москвича... – измърмори попа.
– По-лошо, попе – предупреди кметът, гладейки засукания си хайдушки мустак. – Катаджиите ще те глобят двеста.
– Тъй, тъй, кмете... мерси за информацията – рече учтиво поп Георги и поведе новата си дружка към москвича, който бе оставил на края на селото.
Огледа се поп Георги наоколо, никой. Отвори вратата и натика козата на задната седалка. Сетне свали расото си и го нахлузи на пътничката си. „Така-а-а-а, а сега ето ти, козо, и калимявката ми“ – рече си попът и я натрапи на главата й, като я превърза с носната си кърпа.
Стъписаното животно в поповия тоалет не помръдна от задната седалка. Седна поп Георги на кормилото и право в село. Никой по пътищата не му обърна внимание. Но малко преди селото го срещна районният старшина. Даде му знак да спре. Поп Георги намали скоростта и спря под носа на катаджията. Подаде глава през прозореца, сложил пръст на устата си.
– Ш-ш-ш-шт! – рече на ухото на старшината. – Как е подредбата у село? Чисто ли е за пред хора?
– Защо, дядо попе? – също шепнешком попита милиционерът.
– Карам владиката – прошепна, като му смигна.
Макоцево, 1987 г.